Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

60.   Миличка, при мен е същото-пиша със сълзи на очите. И аз не
знам какво да правя.

61.   Видях няколко коментара , и наистина съжалявам за неприятните моменти които ти се случват. Бих искал да попитам всички тия жени които, казват зарежи го, остави го и друго. Аз никога не съм пренебрегвал жена си, работех на 2 работи за да не и липсва нищо, винаги съм се старал да я изненадам да и подаря нещо цвете, бижу, почивка дори и с лишения за моя сметка с цел всичко да ни е наред, след 5 години тя ми заяви че съм бил 1 вия и единствения мъж в живота и искала да изпита нещо ново. На това какво ще кажете мили дами?
Щаслив съм че е така сега тя е щаслива с човек които не я бръсне за 2 ст.

62.   Здравей мила имам чувството, че аз съм писала тези редове с изключение на това, че съм с две дечица. Понякога болката е толкова силна, че имам усещането, че сърцето ми ще се пръсне от мъка. Дано Бог направи най-доброто и за двете ни, защото такива хора не се променят.

63.   Сега като чета написаното от теб, разбирам защо майка ми има куп болести, и разбирам всичко, което ни се е случвало. Баща ми е същия, привидно изглежда добър и мил човек и е такъв, но специално с майка ми никога не се е държал мило и с уважение. Винаги и натяква че е дебела и че като родила станала още по-дебела, а майка ми е уникално красива жена, верно пълничка е, но пак е хубава, родила е две деца. За добро или лошо този брак все още съществува, вече 36 години, всеки във своята стая, не си говорят с дни... Резултата от този брак са две деца, едното от което се самоуби в търсене на себе си, а аз от малка съм почнала да заеквам... въобще едни увредени психически деца. За щастие аз имах късмета да срещна най-добрия мъж на света и когато той ми правеше и ми сервираше кафе, аз се чудех как е възможно, когато беше мил, аз си мислех че е луд, защото бях свикнала, мъжете да са рязки и груби. За щастие моя мъж е моята светлина и с него аз се преродих и съм щастлива, поне за сега, дай боже винаги да е така. Мила авторке, аз те съветвам да избягаш от този човек и да спасиш себе си и детето си, в една нездрава среда едно дете няма как да расте пълноценно. Аз съм едно дете на такова семейство, щастлива съм само когато съм далеч от дома... когато се прибера после се чувствам сякаш съм била в центрофуга, сега отивам там за 30 мин, не мога да си представя как съм отцелявала там цели 19 години. Слава богу ме приеха да уча в София и това беше моето спасение. Според мен в такива семейства мъжа не обича жената, даже нещо повече, тя всячески го дразни, дори това, че диша го дразни, липса на всякакви чувства и отвращение към жената, ... това съсипва жената, съсипва децата които виждат унизителното положение на майка им. Все още баща ми вика на майка ми, а той е много добър човек, но към нея той просто има нетърпимост, сякаш има нещо за което и отмъщава, незнам, всички много го уважават, колежките му могат да си говорят с него с часове, но с майка ми не може и 5 мин и избухва... пази боже такъв мъж. Спасявай се скъпа, той просто не те обича, търси друг който ще ти прави кафе, ще те носи на ръце и ще ти говори на галено име, не че това е всичко необходимо, но са от малкото симптоми че човека има чувства, ето това е щастието, да знаеш, че някой милее за теб. Успех!

64.   От пост №7. "Той бил висок, красив, мускулест, атлетичен, имал пари от добре платена работа. Мечтата за всяка жена. Само че ти не изтъкваш никакви други положителности или приоритети, а само видното, красив, здрав, висок, паралия и т. н. Това не е описание на мъж, това е описание на предмет, който дори може би е бил банкомат. "- №7, напълно съм съгласен с вашето виждане. Забелязъл съм, че точно такива жени, които виждат мъжа като стока закупена от магазина, само след някое кратко време започват да намират кусури в стоката, защото им е омръзнала. Но докато парцалката, която са си купили може да я изхвърлят, то не е редно с лека ръка да изхвърлят и бащата на детето си. Тогава излиза, че жената е търсила само донор и спонсор за проекта си, т. е., да роди тете, но не и да има човек за душата си. Чист егоизъм е, да лиши детето от бащата, само и само да стане по нейното мислене.

Авторката- "към 12ч започва да звъни и да ме обижда по телефона " какво търсиш още вън като някоя курва". "- авторке, когато описваш за онова блажено време, когато мъжът ти е бил супер, ти излизаше ли сама за среднощни купони, каквито си започнала да му демонстрираш след това? Той знаеше ли за тези ти мераци? Защо не си употребила правилното изписване на полунощ, т. е. 24 часа, а пишеш 12, това смекчава ли положението? И аз на мястото на мъжа ти, не бих те търпял такава, а сигурно няма и да се намери мъж, който да е доволен жена му да купонясва през ноща, а той да гледа детето. Така, че не се чуди защо мъжът ти се е променил, със сигурност си му сервирала изненади, а това може да срине доверието моментално. Пишеш, че до 1 година всичко е било ОК, а после се е променил. Вярвай ми, абсурдно е такова явление при мъжа. Той и да се спука от старание, не може толкова време да се преструва и да показва, че му е гот, а вътрешно да не е доволен. Това могат с лекота да го правят жените, даже и в секса, докато мъж не може да се преструва, дори в секса. Имал ли е желание да правите секс, значи не се е преструвал, бил е искрен в чувствата си към тебе. По скоро търси причината за неговата промяна в себе си, а не в него. Сама прецени къде бъркаш и коригирай поведението си(ако вече не е късно), а не да се оплакваш в подобни форуми и да търсиш съвети от "женички", които никога не са имали семейство и лесно дават съвети- зарежи го!!! Семейството не е като игра на кукли, като се скарате и делите парцалките. Повече от коментиращите са такива, момиченца които още си играят с кукли.

"12. Здравей авторке! Четейки споделената история от теб в твоето лице видях самата себеси в моето положение а описвайки съпруга си се едно си описала моя. " - Това могат да го напишат много жени. Гледайки само от своята камбанария, те така виждат нещата, но ако ги погледнат от погледа на мъжа, чак тогава ще разберат защо се получават аномалии в семейството. №7 е прав(а), повечето жени виждат мъжа като впрегатно животно, като стока, затова така го и избират. Според тях, той има едно единствено право, да работи и да носи пари, е и онова първичното, да им услужи с някое сперматозоидче. Реши ли мъжа да поиска топлина и домашен уют, да получи признателност, бива обявяван за незаслужаващо същество.

Пак от пост 12-"Преди 10 години тоест на 8-мата година от брака ни си хванах любовник-исках да получа всичко онова което ми липсва от моя-нежност, галйовни думи, поглезвания, извейдане на кафенце и така нататак. Но се оказа пълна тъпотия -той беше едно лике, направо не си заслужаваше даже сега още ми е гузна съвеста"- Това няма нужда от коментар, а само от заключение, което могат да го направят само разумно мислещи жени. Но за съжаление, те стават все по малко и се чудят защо мъжете не ги уважават. Егоизма на жената е много по страшен и убийствен за семейството, отколкото грубият, но справедлив мъж. Не само сте с извратено мислене, а и нямате срам да го демонстрирате в подобни коментари.

Авторката-"До номер7, аз само казах, че първото което ме привлече беше външността, нормално е нали не се влюбваш в характера на някой преди да си го опознала. "- Точно тук ти е грешката. Ти може да се влюбиш от пръв поглед по визията му, но това не значи, че не трябва да опознаеш и характера му, преди да станете семейство. На пазарите за животни, освен вида им, гледат и техните нрави, а ти семейство си решила да правиш, без да си опознаеш човека. Сега се сърди само на себе си, щом като така мислиш.

№19-авторката: "Без капчица да преувеличавам мили хора, сърцето ми се раздира като се прибере и думичка не ми обелва, разминаваме се по коридора и само ме поглежда някак обвинително и вледеняващо сякаш съм извършиля най-непростимия грях. " - след описанието на тази ситуация, почти съм убеден, че нещо спестяваш от Вашите отношения. Не ни казваш цялата истина. Явно искаш да успокоиш гузната си съвест, но съчувствията на коментиращите няма да променят положението.

65.   Авторке, като чета всичко това все едно говориш за моя мъж.
Твоят да не е козирог? Моят е роден на 06. 01-егоист, вечно той е прав. Няма любовница, сигурна съм, защото всяка вечер е вкъщи, но не ме поглежда, вечно е пред лаптопа или води служебни разговори. Караме се постоянно, нарича ме патка, крава и прочие, дори когато уж каже нещо на майтап пак е подигравателно, все хапливи забележки прави-не се издържа!
Но пък имаме 2 деца заради тях най вече, а и моето семейство и неговите са големи моралисти и търпя.

66.   Пиша ви, защото аз самата съм страшно озадачена. Моята ситуация е подобна от 10 години насам. Имам двама сина, единият вече на 24 години, а другия на 14. Както при повечето момчета - трудно човек може нещо да сподели с тях.
С мъжат ми е абсурд дори да разговаряш нормално - непрекъснато са викове и крясъци.
Горкият човечец- нали е от доста простовато селско семейство, през цялото време избива комплекси чрез това си поведение.
От отдавна да съм го напуснала, но кажете ми как се издържа финансово сама в тези времена - при това разходите по малкия ми син те първа предстоят, а големия не дава една стотинка в къщи.
Затова бих дала съвет на всички млади момичета - мислете, когато се жените.
Има поправими и непоравими грешки и бракът е една от тях, защото води и своите последствия.
И понеже живеем в бедна държава, ние жените трудно оцеляваме без финансова помощ, когато имаме деца, а и вероятността да пропадне някое от децата е голяма.
Аз лично за себе си никак не съм щастлива от живота си, но поне изучих големия си син- инженер магистър, при това през цялото време е бил държавна поръчка.
В момента работи като такъв.
Може би понякога си струва човек да жертва личното си щастие в името на децата.
Обикновенно в живота е така- получаваш едно, но загубваш друго.
Почни не се среща и любящ съпруг, и пари, и добре образовани деца, ... а може би само в приказките и добре написаните романи.
Затова дами, изберете своя преуритет, ако искате любов, не я унищожавайте с брак, ако искате деца не търсете любов и т. н.
И много е трудно човек да даде на някой индивидуален съвет, защото не поема отговорността за това, какво ще последва.
За мен вътрешното аз е най- добрия съветник.

68.   Хахахах така е мойто момиче-харесал ти е някой мургав батко, отворила си си краката без дори да го опознаеш и после олеле. @ години опити за бебе... как ще се опитваш да имаш бебе без дори да си поживяла с този човек? ! Еми съжалявам, но няма никакъв смисъл сега да ревеш по форумите, защото не си мислила, когато е трябвало!

71.   Аз вече 27 години го оправдавам за това, че е лош. Това е и моята история.

72.   Така, така, оправдавайте ги... седете с тях да ви тормозят, да се тормозят и децата ви, пък после някой от форумите да ви помогне... кой ще ви помогне, като сами не искате да си помогнете...

Ето и жената от телевизията - отивала си, после пак се връщала... е, как да и се помогне!!?

73.   "Знаете ли колко пъти съм мислила дали пък вината не е в мен.... "- и аз отначало си помислих, че и авторката има някаква вина, но от това:- " Тръгнахме да се прибираме и му казах искаш ли да си вземем мак доналдс погледна ме в огледалото и направи фасон без да каже нищо. влезе в мак драйва купува каквотой иска без да пита какво искам плаща и започва едно мърморене, едни мутри "ще удисвам аз на прищевки и на лиготии, пари за глупости само търа търа.... Мълча от зад не смея да дишам нито ям нито мърдам, обръща се и ми вика " какво седиш, яж " аз му викам добре как да ям след поредния ти цирк какво ти стана пак. Никкъв отговор. Стовари ни пред къщи, и тръгна с такава газ, че....
Оооооххххх, ще се побъркам... ", от това става пределно ясно, че този темерут е идиот, който ревнува и затова се прави на мачо. - "даже не ми дава да си започна работата, която си работих преди да забременея". Наистина спасението е в раздялата или следва умопомрачението и погубване на живота, заради един идиот.

74.   Здравей, нямах време да прочета всички коментари, но от това, което прочетох и симптомите, мисля, че се касае за предвестник на психическо заболяване-не дай бог, да е шизофрения, но този човек е много агресивен и не се знае, на какво е способен за в бъдеще.
Тъй като едва ли ще се съгласи да отиде на психиатър, по-добре се изнеси и подай молба за развод.
Не съм лекр, но в работата си се срещам всеки ден с много хора, много от които имат психически отклонения, и просто, с течение на времето, по симптомите и дори само като видя някой как говори, се научих да ги разпознавам.
Да уточня само, че съм прочела страшно много медицинска литература по въпроса.
Може и да има депресия, което е по-пожелателно от шизофрения, но докато не се съгласи да взима някакви успокоителни хапчета и да осъзнае, че има сериозен психичен проблем, ти няма какво да търсиш при вего. Още повече, че и детето ти го е страх от него.
Успех от мен!

75.   Живея с такъв тип доста години, децата ми вече пораснаха. Не смея да го напусна и да отида при друг, защото съм изградила дом пък и не зная накъде ще стъпя. Старая се да стоя по-далече от него. Но той зависи ст доста неща от мене. Просто изисквам от него да се държи цивилизовано и подобаващо с мен, ако не стори това го наказвам с дни и месеци наред. Например, да не го подстрижа, да не му сменя чаржафите, да не му сготвя, ако щеш дори и да не му изхвърлям боклука. Той се усеща, но после аз като започна по старому, нещата се повтарят - той пак започва грубо, аз пък пак се скатавам и го оставам да се оправя сам. Не му давам повод за изневери и тем подобни глупости. Но в един филм "Корабът на мечтите Атланта" по Диема фамили /събота или неделя по обяд/ показаха една жена, която получаваше припадъци и световъртеж, след което ставаше агресивна. При преглед докторът определи "Хипокалциноза". Това е намаляване на калция в кръвта, в резултат на което се получава гореспомената симтоматика. Само, че моят грубиян в къщи има главозамайване, аз му подметнах какво съм видяла във филма и му споменах, че може и при него да е нещо такова, но той не ми обърна внимание. При това положение, аз просто гледам да съм по-малко с него. Колкото по-далече от него, толкова по-добре. Излизам си, чета си, занивам си се - не скучая.

76.   Живея с такъв тип доста години, децата ми вече пораснаха. Не смея да го напусна и да отида при друг, защото съм изградила дом пък и не зная накъде ще стъпя. Старая се да стоя по-далече от него. Но той зависи ст доста неща от мене. Просто изисквам от него да се държи цивилизовано и подобаващо с мен, ако не стори това го наказвам с дни и месеци наред. Например, да не го подстрижа, да не му сменя чаржафите, да не му сготвя, ако щеш дори и да не му изхвърлям боклука. Той се усеща, но после аз като започна по старому, нещата се повтарят - той пак започва грубо, аз пък пак се скатавам и го оставам да се оправя сам. Не му давам повод за изневери и тем подобни глупости. Но в един филм "Корабът на мечтите Атланта" по Диема фамили /събота или неделя по обяд/ показаха една жена, която получаваше припадъци и световъртеж, след което ставаше агресивна. При преглед докторът определи "Хипокалциноза". Това е намаляване на калция в кръвта, в резултат на което се получава гореспомената симтоматика. Само, че моят грубиян в къщи има главозамайване, аз му подметнах какво съм видяла във филма и му споменах, че може и при него да е нещо такова, но той не ми обърна внимание. При това положение, аз просто гледам да съм по-малко с него. Колкото по-далече от него, толкова по-добре. Излизам си, чета си, занивам си се - не скучая.

77.   Чисто и просто- това твойто реване и опити за разговори му показват, че си слаба и ти пука страшно много за него. Това му дава още повече сили да те мачка и да ти нарежда. Дай малко отпор, опълчи му се и започни да се държиш както ти искаш и да правиш каквото ти искаш. Престани всячески да се опитваш да му угодиш. Дръпни му се малко, а не като послушно куче да клепваш с уши. И мисля, че прекалено се засягаш и той го вижда и те контролира с това. Ти си виновна за всичко, което ти се случва. С човек се отнасят така както позволява. Сигурно баща ти е бил супер мил и всеотдаен баща и съпруг и ти си очаквала същото и от твоя съпруг, но хората са различни. И реагират и се държат по различен начин. Освен това е супер наивно да вярваш, че е нещо като правило каквото даваш да получаваш същото. В живота, реалността е точно обратната. Аз съм дъщеря на точно такъв баща какъвто е съпругът ти. Мога да ти кажа, че половината от държанието му е заради напрегнатия ден в работата и като се прибере вкъщи иска да почива, а не да слуша как детето ви реве и твойте намилания, че никъде не ходите и че не ? обръща внимание. Другата причина е, че ти му позволяваш грубо отношение без реално да се съпротивляваш, а ревеш като патка или показваш, че те е наранил. Следващия път му меткаш купата в лицето и му казваш оттук нататък да си готви сам. Ако те набие, ще издържиш един път после отиваш в полицията, изкарваш медицинско и да видим дали ще си позволи да се държи така оттук нататък. Така поемаш контрола и оттук нататък започваш да му вменяваш вина и всичко става както ти го искаш. Но не мисля, че си толкова смела. За това се иска кураж и мозък. Успех!

78.   Много е тъжно. Поредното семейство, което реално не е било готово за дете. За съжаление много бракове се разбиват и съпрузите се отчуждават и настройват един срещу друг с появата на детето. Жалко.

79.   Това, което пишеш е ужасно. Разбирам те напълно, защото цялото
това отношение и унижение изпитвам вече от 4 години след раждането на децата. Има такива типажи, които могат мръдна или по точно си показват отвратителни характер с появата на децата.

81.   Здравейте, проблемът е от напластения модел и лошото възпитание. За съжаление повечето от жените нямаме добри примери и психологически инструменти за решаване на този проблем - с нетактичния, да не кажем груб до простак съпруг. На тази тема попадам търсейки подобни инструменти в нета. Насаждането чрез масмедиите и личните примери на лоши семейни модели, определено затруднява по-силната част на човечеството - жените, да съхранява най-важната клетка - семейството. Цената на запазването е като в библейския цитат от Евангелието на Лука, където Исус казва : "27. Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник. " И ако нашите деца нямат доказващ се непрекъснато грижовен баща, то да игнорираме тази реалност и направим всичко възможно подрастващите да получават непрекъснатите наши грижи, обич и подкрепа.

82.   Съветвам дамите от темата да свалят от интернет книгата "Параноя на страстта".
Разисква се темата за жените и лошия избор на мъж.

83.   бъди по-всеотдайна в секса

84.   Макар, че темата е стара, авторке има ли промяна в твоето положение? Още ли сте заедно с твоя съпруг? Между другото той каква зодия е и ти каква зодия си? Имам чувството, че ти си рак, а той е телец.
Преживях подобен брак и се разделихме с много гняв и обиди.

85.   Леле колко много прилича това на моя живот.. Аз съм бременна и мъжът ми се държи по сходен начин.. От както сме се оженили (2 месеца) всяка вечер излиза с приятели навънка.. не споделя нищо с мен.. няма я романтиката, която беше в началото.. незнам какво ще правя и аз.. живота ми върви само назад.. единственото нещо, което ме крепи е мисълта за бъдещия бебчо..

Успех желая на теб мила авторке и силно се надявам нещата да се оправят и за двете ни :*

87.   До номер 85-мила повярвай ми не прекратиш ли сега нещата, никога няма да се променят. Ще става по-зле, от личен опит ти го казвам. Само минава време и свикваш още повече с човека и ситуациите, а има толкова много радост в тоя живот та не си заслужава да се примиряваш с един простак. Желая ти успех и се надявам да съм помогнала поне малко

88.   Авторке, първо отговори на себе си - искаш ли да дадеш втори шанс на брака Ви, или вече толкова си се отвратила от поведението му, че искаш да го напуснеш. Ако искаш да опиташ да запазиш отношенията ви, трябва да превъзмогнеш преживяното, все едно никога не се е случвало и да започнеш на чисто - искам да кажа с твоето отношение към него. Макар проблема да е в неговото отношение, за съжаление разполагаш само със себе си и твоето отношение към него, така че от там трябва да започнеш. Изобщо не ми обяснявай, че се дършиш мило с него - в теб има много гняв, натрупан през годините и той прозира във всичко, което правиш - включително секса. Мъжът ти го усеща и това още повече влошава положението. Направи си експеримент - следващият път, когато се развика за глупости - погледни го, спомни си нещо хубаво - какъв е бил в началото, колко си го обичала тогава и тогава отговори, каквото ти дойде на сърцето. Виж каква ще е неговата реакция. Ако реагира положително - има надежда, но не е повод за радост от твоя страна, защото това ще означава да положиш сериозни усилия в тази посока и да се пребориш с гнева си. Последното е много трудно - нищо, че за теб става дума. Трябва да си последователна.

От друга страна не си длъжна да правиш горното. Вече си изтърпяла достатъчно и ще те разбера, ако не искаш да продължаваш. Но в такъв случай си помисли, дали не е по-добре да се махнеш от там, за да не страдаш повече.

89.   Просто нямам думи защо трябва да търпи тези унижения това е мазохизъм тези мъже трябва да посещават психиатри това не е нормално да се търпи всяка жена трябва да уважава себе си зада я уважават околните какъв секс. секса е продължение на нещо хубаво и емоционално преживяване. а тя какво ще вика. ще я обижда и тя ще му прави романтична вечеря... жената не е компютър спираш пускаш и пак отново. но аз винаги казвам не е виновен този който яде баницата. виновен е този който му я дава бягай. бягай тези мъже това заслужават да бъдат изоставяни. за да разберат. че така не може ти си ЖЕНА цвете и не бива да позволяваш да те мачкат и късат

90.   Не му обръщай внимание и не му се връзвай. Като е сърдит отивай в другата стая.
Аз това всичко го преживявах и накрая разбрах - няма смисъл да се ядосваш.
Човек не можеш да промениш! Всеки си е такъв, какъвто се е родил!

91.   Темата е стара, но я прочетох с вълнение. Авторката, ако все още чете, моля да отговори какво се случи след всичкото, което е описала. Върнах се много години назад, когато и с мен се случваше същото-един вечно намусен, сърдит и недоволен тиранин, който избиваше комплексите си върху мен, като че ли го зареждаше да ме унижава. А бях млада, хубава и образована. Бях стигнала до алкохолизъм в самотните си нощи, докато той безучастно спеше след поредния незаслужен скандал. Само че аз избрах друг вариант-започнах да работя здраво и за много пари, на три години оставих детето при майка ми и го взех след като навърши пет. Естествено, докато пък работех, бях обвинявана, че не се грижа за домакинството, като прибрах и детето, търпях критики, че за нищо не ме бива. Надминавах себе си, за да се доказвам на един комплексар и злодей. Имаше и друга разлика-започнах да му се противопоставям на терора. Е, започна и физическо насилие. При такива господа това е неизбежно. Само аз си знам какво преживях. Но намерих сили да го напусна, заедно със сина ми, когато той беше достатъчно голям, за да направи осъзнат избор да тръгне с мен. Всичко оставих- и жилището, и всички материални придобивки в него / защото само аз обзавеждах/. моят бивш беше и стиснат, не само опак. И сега живея втори живот. СВОБОДНА СЪМ! Хората ме уважават, синът ми ме обича и подкрепя, имам страхотен мъж до себе си, който цени и най-малките ми жестове и внимание. Никой, ама НИКОЙ не заслужава да живее в страх и в подчинение, особено когато не заслужава такава съдба. Бягайте далече от такива вербални тирани, те са скрити насилници и това един ден лъсва. Съхранете се, самоуважавайте се, за да не страдате! Такива хора не се променят, само нещата могат да ескалират в негативен аспект. Дано авторката да е преодоляла този кошмар, в който е живяла! А как... интересно ми да сподели! Или други като мен. Сигурна съм, че сме много подобни.

92.   91, много се радвам за теб, че си намерила силите да го напуснеш. Предполагам, че си от поколението на моята майка (на около 50 г. ), тъй като обясняваш за това, че се е случило преди много години. За съжаление моята майка изпадна в материална зависимост, която се задълбочи с годините, и страдаше от постоянен страх да си тръгне. Причини на мен и сестра ми ужасно детство, изпълнено с насилие. Ако авторката следи темата и все още не е напуснала съпруга си, нека се замисли какво означава за две малки деца да живеят в постоянна атмосфера на насилие. Със страх сме се молили, когато чуем вратата на асансьора, да не е баща ни. Едно такова детство тласка жените в две крайности - или стават изключително независими, мъжки момичета, или си намират някой насилник и повтарят семейния модел. В моя случай се случи първото - справям се сама с живота, образована съм, самостоятелна и с добри доходи, но в постоянна борба за надмощие с мъжете, а при сестра ми - точно обратното, вече е на почти 30, а не е завършила висшето си образование, няма призвание и постоянна работа. Тя известно време живя с насилник, докато един ден той не я преби жестоко. Даже след като го напусна, продължаваше да обяснява колко й липсвал. В момента не е с него, но се страхувам да не попадне пак на такъв. Авторке, ако имаш дъщеря, пожали я и недей да я караш да попада в такъв порочен кръг.

93.   От 91 до 92 :
Правилно си се ориентирала за възрастта ми , аз споделих, с най-добри пожелания към всички момичета и жени горчивия си опит . И нека моето и твоето послание стигне до всички- доброто образование , за което и жени и мъже , имаме равен старт ,нека не бъде подценявано ! Когато една жена е образована , тя има сили , смелост и самочувствие да изживее живота си така , както трябва- достойно. Всеки може да сгреши в избора си на партньор, пък и хората се променят. Но не всеки може да излезе от ролята на жертва и да се превърне в победител. Защото колкото и условна да е тази квалификация, тя определя и типа поведение на всеки човек. Права си за едно-че сестра ти очевидно е развила т.нар. "Столкхолмски синдром. При много от жертвите на насилие се развива такава психическа зависимост към насилника и това за мен си е направо психично заболяване. Особено когато жертвата вече е повярвала, че вината е нейна за всичко. Не , не и пак НЕ! Няма такива тежки прегрешения , които да ни превръщат в хронично виновни /дори заради най-дребни "прегрешения"/ , като неполят ДНЕС и СЕГА фикус например. Няма! Всичко е в манипулацията на насилника и в резона на "обвиненията" му у отсрещния човек. Дано авторката да е избягала от кошмара си / по един или друг начин/. Всеки има сили да се противопостави на насилието! И тук ще цитирам една мъдрост "Няма безизходни ситуации. А само ситуации, в които очевидният изход не ни харесва"./Тоест-незабавно бягство от насилието , дори и с цената на материални лишения/. Харесвайте себе си , и имайте сили и смелост да живеете -вие ,мили жени и МАЙКИ , достойно. Поздрави и успех на авторката и на номер 92 от мен!

94.   Какво се случи в крайна сметка след почти 4 год има ли раэвитие на нещата

95.   Чак сега видях тази тема и бързам да се включа. Описаният от авторката мъж е пример за типичен домашен насилник. Домашното насилие не е само физическо, то е прихическо, емоционално, сексуално, икономическо. Домашният насилник никога не се променя, каквото и да правите, той ще си остане домашен насилник. Има много писано за домашното насилие, може да се намери в Интернет много информация. Това, което жените, живеещи с домашен насилник трябва да знаят е, че са жертви и че не бива да продължават да живеят с такъв човек. Поздрав и успех!

Леонарди

96.   Предположения всякакви ми хрумват - личностно разстройство, психично заболяване, характеропатия, тайна дългосрочна извънбрачна връзка, някаква зависимост и последващи проблеми... Със сигурност такъв мъж крие нещо сериозно. А животът на жена му и детето минава в терор и самобвинения е вина от нейна страна, вместо в радост, пълнота и спокойствие. Без вина виновни...

97.   Изчетох старателно всички мнения дотук и съм огорчен колко е лесно хората да проявят гняв. Хора гняв и разум не стоят заедно. Когато съветвате страдащия да ликвидира отношенията си вие не помагате а само добавяте още объркване в душата. Аз ще се позова на разума колкото и тежко да прозвучи това в последствие за някои. Ще се обърна директно към потърпевшото момиче и всички останали дами, които се виждат в нейната ситуация. Мили дами повярвайте ми аз знам какво говоря, затова ще ви задам няколко неудобни и смущаващи въпроси... Как е секса с вашия партньор? Какво е удовлетворението? Колко близо или далеч е от мечтите вътре във вас самите? Как определяте размера му според вашите предпочитания? Кога всъщност си дадохте сметка за това? Мислите ли че наистина разбирате значението на секса в една връзка? Давате ли си поне малко сметка наистина колко е важен??? Срамувате ли се от това което ще осъзнаете ако погледнете вътре в първичното в инстинкта???

99.   От 97... Към авторката:Твоя съпруг е наранен, той не е звяр и ако не проумееш това то ти ще загубиш много ценен човек. Запомни първото впечатление винаги е най-правилно а в началото вие сте били много близки един с друг... остави егоизма на страна иначе няма да разбереш следващия ми пост!!!

100.   Чета това и виждам своя брак в твоите думи. Нещастна, обиждана, неуважавана, оскърбена. Постоянно ми крещи, като задам въпрос никога няма нормален отговор, вече имам страхова невроза как ще реагира на някоя моя дума, на някой въпрос. Имам здравословни проблеми заради нервите с него, вече съм половин човек, изтощен, уморен, похабял.. а бях толкова усмихната, лъчезарна, жизнерадостна..

101.   И все пак какво се случва с авторката?

102.   Здравей много съжелявам за това което преживяваш, за съжеление не си сама. Запознах се с жена си отначало всичко беше добре до 1 вата година почна да си показва рогата, все спори недоволна мърмори. Викам си ще мине забременя толкова се радвах имаме момченце но скандалите и нервите продължават. Старая се винаги всичко да е наред пари, отношение, домакинска работа всичко пак недоволна. Обмислям това да е края ни но ми е мъчно за детето не зная какво да правя.

103.   Намерете си работа, която да ви вдъхновява, да ви развива, да ви прави щастлива... тогава ще се почувствате отново себе си, свободна и уверена, а и ще срещнете хора, които ще ви ценят, уважават и обичат, заради това, което правите. Тогава може би ще намерите отговор на въпроса с мъжа ви.