Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   От къде е този селянин?

7.   Той бил висок, красив, мускулест, атлетичен , имал пари от добре платена работа. Мечтата за всяка жена. Само че ти не изтъкваш никакви други положителности или приоритети, а само видното, красив, здрав, висок, паралия и т. н. Това не е описание на мъж, това е описание на предмет, който дори може би е бил банкомат.

Като че ли изброеното ти е било достатъчно и не е имало нужда да прегледаш и характера му в дадени ситуации.

Точно за това като са започнали проблемите ви, ти си затваряла очите, казвала си си "Е ми той е хубав, висок, красив, мургав има пари, ще го трая "

Предвид това, мога да ти кажа, че всичко което ти се случва е съвсем заслужено. Когато търсиш нещо по някакви критерии, логично е че някъде ще има минус. В случая минусът е отношението към теб и изобщо характерът му, само че сега го виждаш по-ясно, защото вероятно си стоиш в къщи и мислиш само за това, а преди нещата не са стояли така.

Преди да напишеш нещо за оправдание пред самата теб, да ти споделя, че не е нужно да го правиш. Вместо да питаш нас защо така се е случило, би трябвало да можеш да говориш с него по тези въпроси, ако не сте изградили поне това, да можете да говорите, за каква връзка става на въпрос? Сетих се за каква, красив, висок, мургав, с добреплатена работа и т. н. :)

8.   детенцето ти на колко години е вече

9.   Така не се живее,
говорите и ако не се променят нещата се изнасяш и точка.
Детето не може да бъде щастливо като живее сред скандалите.
Питай го и за работата, може пък там да е много напрегнато знам ли? Ти го познаваш, реши си как да подходиш, но така не се живее. Той ти казва в очите че щом сте женени трябва да си нещастна...
~Рамона~

10.   Ще добавя още нещо.
Почти след всеки скандал, казвам скандал, защото той винаги превръща най-дребното нещо в скандал, аз съм искала да говоря с него и да разбера защо е такъв, но винаги и до сега отговора е бил" не му е сега времето да говорим". Кога за Бога му е времето, чакам го това време да седне и да говори с мен вече доста дълго. А в пътищата, когато е давал някакво обяснение е било, че ако аз си мълча и не взимам никакво отношение, докатой вика и крещи щяло да му мине след малко и всичко да е наред. Опитах и така, да си мълча въпреки че ми коства големи усилия, да ми крещят без да имам никаква вина. Но извинявайте, ако не съм права когато това е системно не се издържа просто. Да беше в месеца 5, 6 пъти да го преглъщам, ама това всеки ден, всяка вечер. Като ми звънне през деня по телефона, тона му е отвратителен и само въпрос след въпрос"къде си, с кого си, айде прибирайте се вече( ние сме с детето на разходка)
, не дай си Боже нещо да е по крив от обикновенно и нещо да го издразня (а той се дразни от всичко) способен е да докде където съм и дори да ме зашлеви. Веднъж ме цапна по устата, защото той крещеше за нещо а аз се защитавах, защото не бях с нищо виновна, а той ми вика "млъкни, няма да викаш повече от мен. Да няма да викам, няма даже дишането ми да чуе, ако съм направила нещо нередно, но като ням и капчица вина как са мълча, но той не може да трае така. С брат си се държи по същия начин, никога не го изслушва(по-голям е брат му) винаги той е правия и той човекът направо се отказва да говири с него.

Избухва, когато съм ползвала за нещо безжичния му нет, избухва ако съм взела колата и съм отишла да купя нещо, крещи като съм разбутвала седалката на колата после един месец не можел да си я намести, ми как да ларам като краката ми не стигат педалите, крещи защо в марулената салата съм сложила домат(ми на мен така ми харесва) нормална ли съм била хвърли купата разфуча се, разбуча се, а аз естесвено реееевв. Какво му е точно на тоя човек, не мога да си отгиворя. Безпаричие не го мъчи, напротив вади абсолютно добри пари, любовница ( може и да греша), но изключвам, всяка вечер е в къщи даже се моля да излезе някъде да стои до сутринта да си отдъхна малко, никъде не му се ходи нито с мен нито с никой, алкохол много рядко и тогава не е за вярване, но е другата крайност, супер весел, любвеобилен, страхотен, нито се заяжда, нито нищо. Да можеше все пиян да е.

Дайте съвети хора моля ви, това положение ако е все така може би няма да изтърпя, а повече от всичко искам да се промени, за да останем семейство.

11.   според мен най-доброто нещо, което можеш да направиш е да спреш да наказваш детото с такъв баща, емоционално ще се увреди от него. Причината за това, което ти се е случило не я знам, но знам, че след като не си щастлива най-добре е да търсиш щастие другаде. Много хора са напълно изкуствени в началото на връзката и аз се чудя, защо, но нямам отговор.

12.   Здравей авторке! Четейки споделената история от теб в твоето лице видях самата себеси в моето положение а описвайки съпруга си се едно си описала моя. Иаз мога да кажа за себе си че съм емоционална, чувствителна и тънкообидна, но повярвай ми има за какво. Разликата ни от вас е тази, че ние сме женени от 18 години и имаме 2 деца иначе всичко е така както ти описваш за вас си. Моя постояно ме обижда, подиграва се с мен, никога не казва нищо положително по мой адрес, подараци, цветя -никога. На кафе или разходка-никога, да не говорим за почивка или море. И аз се чувствам като теб щаслива ако успея да го зарадвам с нещо, тоест да му угодя и той да го отцени, но уви -нестава, на него все му е кривичко за нещо. Постояно плещи обиди по мой адрес и ме подценява, а аз не съм жена за подценяване повярвай ми. Напротив много се гордея със себе си. Малка се омъжих родих и отгледах първото си детенце, не ми беше свършило майчинството още и като заработих -не съм се спряла. То часна работа с изванредно работно време и 6дневна работна седмица, то надомна работа, отделно вартях домакинството си и грижите за детето. После забременях за второто до последно бачкане, оставих го на гонинка и 2 месеца на голямото и пак на работа. А моя мил така и не го отцени а да знаешкак ми се искаше да каже някоя похвала, да ми се стопли душичката. А иначе си го обичам -малка се превързах към него и свикнах да си го слушкам. Така сега да опиша и положителната страна която виждам. Работи прекомерно много -сериозен и отговорен е по отношение на работата си. Не само в професионален план но и в къщи в домакинството -готви, чисти простира дрехи не пие не пуши не ходи по чужди жени почти99% съм сигурна не е прахосник, даже прекалена скрънза е. Лошото е че когато шета не вика чисто и просто че ми помага и че аз съм на работа затова той е сготвил да речем ами ме обижда че аз съм за няма нищо с мокар пешкир одарена та за това той-разбираш ли просто вика на бялото-черно. А мен много ме боли, с нежни думи никога не ме е наричал, никога не ме е поглезил или погалил освен ако няма да се прави секс. Изобщо груб и студен човек, но какво да се прави-натискам си парцалите. Преди 10 години тоест на 8-мата година от брака ни си хванах любовник-исках да получа всичко онова което ми липсва от моя-нежност, галйовни думи, поглезвания, извейдане на кафенце и така нататак. Но се оказа пълна тъпотия -той беше едно лике, направо не си заслужаваше даже сега още ми е гузна съвеста. Просто разбрах че на този свят никой неможе да замени другимо, ти искаш тези неща от мъжа си и ако той не ти ги дава от другаде нямат същата стойност. А разходките така и не се получиха тъй като бяхме дискретни -та с една дума нищо. Преглъщам сълзите мила, търпя обидите и подигравките му и продължавам да си върша работата и да си гледам децата и къщата-такъв ми бил късмета. С уважение :една жена на 36 г.

13.   Виж, той винаги си е бил такъв. Просто в периода, когато е било страстното влюбване се е държал по-различно. След това нещата са се поуспокоили и той е преминал в обичайната си фаза. Знам, много е кофти. Интересно ми е обаче вие разговаряли ли сте за това негово държание? Опитвала ли си да му обясниш, без емоционални изблици и плач, как се чувстваш? Не знам дали съветът ми ще е най-добрия, но може би ще е най-добре за известно време да отидеш с детето при вашите. Обясни му ситуацията, спокойно, без караници и рев, кажи му, че не това е човека, с който си искала да споделяш дните си и се махни от него за известно време. Пък като остане малко сам може и да се осъзнае. Ако ли не и сама знаеш какъв е изхода. Не мъчи и детето и себе си. То това твоето не е живот.

14.   Не, не е било маска мъжът ти си е същият. От началото на бременността си направила грешката да не го занимаваш с проблемите си и той е свикнал и така му е по уютно, да няма задължения, освен финансовите реално той няма други задължения към вашето семейство. Мъжете не са свикнали да се сещат сами, трябва да ги подсещаме без да разберат т. е. да си мислят че не са командвани, а идеята за действието е тяхна. Другото не си намерила начина на разговор с мъж или по точно с мъжа си. За проблеми не се говори крещейки или пък сърдито, така само се губи. Изглежда при него сълзите и държанието /ах съжали ме/ вече отдавна не вървят, щом не те е съжалил още с чантите бременна не очаквай да те съжали, че плачеш сега. С плач работите няма да се наредят. Той все още те обича но и той не знае как да постъпи. Той не разбира защо му се сърдиш/караш, той не се замисля над думите ти когато крещиш просто се отбранява от крещенето с избухване. Той не знае защо отношението на детето му е такова, та нали по цял ден се блъска да има детето такива добри условия на живот. Повечето мъже не са на ясно, че децата не оценят условията на живот а броят разговори и прегръдки, думите "обичам те сине какъвто и да си"

Друго мъжете не обичат жените им да са болни, те не го разбират това, защото по принцип по рядко боледуват, по рядко ги боли глава от мигрена, по рядко или никога не повръщат. Затова вземай си обезболяващи и ако е възможно не го информирай за главоболието си. Не реви вземи си успокоително, мента глог и валериана на билкова основа, така като си спокойна помагаш не само на себе си, а и на детето да не чува мама да плаче да не се наранява психически.

Няма как да ти кажа как става, как да си подредиш семейството, защото не си описала него а само твоите терзания, не си казала той всъщност с какво се занимава в свободното си време, че да не излиза с вас. В къщи ли си е, навън ли, когато излизаш с приятелки той ли поема грижата по детето или ти преспиваш детето преди да излезеш. Детето на колко е години и какъв пол.
Обърква ме първото изречение на последния абзац, писала си че си щастлива, когато му подариш нещо и той те нагрубява и плачеш???? Това объркване ли е или наистина си щастлива като плачеш.
С най добри чувства!

15.   Помисли какви са причините да ти се кара за толкова дребни неща като:
Избухва, когато съм ползвала за нещо безжичния му нет- Дали всъщност не се кара за лаптопа /ако той не е единствения комп в къщи/ от страх да не изтриеш случайно нещо важно за него или да не вкараш случайно вирус и да му отиде работата на вятъра.
избухва ако съм взела колата и съм отишла да купя нещо
крещи като съм разбутвала седалката на колата после един месец не можел да си я намести - каква може да е тук причината имаш ли си своя кола?
крещи защо в марулената салата съм сложила домат(ми на мен така ми харесва)- като знаеш че нещо не му харесва защо го приготвяш и за него, режи си домат отделно в твоята чиния.
а аз естествено реееевв. - Защо рев това са толкова малки проблеми с лесни решения. Ако бяхте болни от лоши болести или бедни без пари за храна, да ревеш защото решенията са трудни.

16.   Благодаря на всички изказали мнение.
Не, не съм щастлива когато плача, щастлива ме прави това ако мога да го зарадвам с нещо подарък или друго, но страдам и плача, когато видя сърдития му поглед и безразличната му реакция.
До номер7, аз само казах, че първото което ме привлече беше външността, нормално е нали не се влюбваш в характера на някой преди да си го опознала. След време вече харесвах в него всичко останало, това че е сериозен и отговорен към работата си(толкова отговорен, че даже и почивки и отпуски не иска), държеше се смен кавалерски, разсъжденията му ми харесваха всичко. Когато сам самичък отиде да говори с баща ми (без изобщо да се познават)
за нас да му каже, че намеренията му към мен са сериозни, попитал го(аз не бях там) дали има нещо против нашата връзка, казал му че ме обича и че е готов на всичко за мен, доста дълго са си говорили, баща ми беше чак очарован колко мъжки е постъпил. Ето тази му постъпка беше едната, която ме накара да го заобичам още повече. Каксо друго да кажа за него от преди, преди да се превърне в това говедо, което е сега, има много, но въпроса е, че сега е друг, отвратителен, инъче пред хората, ако някога случайно сме отишли на гости, се държи добре, мило викам си как може да е такъв лицемер.
За говоренето-да говорили сме хиляди пъти, когато той и аз сме се успокоили вече, писнало ми е до болка да повтарям едно и също като развален грамофон, слушаме гледаме в очите дори се насълзяват понякога и казва да имам търпение всичко щяло да премине. Минаха доста годинки вече, а все същото. Много ме подтиска тоя негативизъм, изпадам в депресия, трупам отрицателна енергия и се чувствам супер изтощена физически и психически от всичко, от това че не ме разбира просто аз не искам много, искам най-нормалното нещо на света-да общувам нормално с мъжъ си, да се посмеем двамата на нещо, да си кажем как е минал денят ни, да излезем някъде с детенцето и да се забавляваме. Нищо от това не получавам.
Веднъж се прибрах при нашите, майка ми милата толкова зле се чувстваше и се тревожеше да не стане някоя беля, да не се разделим, такава болка имаше в очите и че незнам ако пак трябва да го лставя за малко за да му дам урок как ще и се отрази.
Тогава като си тръгнах не спра да звъни и да повтаря, че не мога така с лека ръка да зарежа всичко, казах му че не искам да го правя, но не издържам на тоя терор повече. Всичко щяло да се оправи...
Не вярвам вече, на антидепресанти съм, и то сериозни и така незнам кой път да хващам

17.   Аз мога да ти кажа само едно. Момче съм, разбира се, още не съм достатъчно зрял и голям за съпруга, въпреки че вече напредвам в младостта си, така да кажа. Но каквото и да правиш - взимай детето и се МАХАЙ ОТТАМ, ИЗЧЕЗВАЙ, ДАЛЕЧ от тоя мухльо да си! Казвам ти това от много личен опит и от името на твоето ДЕТЕ, защото аз също съм бил дете и продължавам да бъда човек, който е израснал с баща мухльо, изживял е ако не всички, то задължително половината простотии на бащата на детето ти. отдалечи го от него, защото само след още 1 година ще видиш как вашите отношения ще бъдат вече на неговите плещи, ще му тежат: то ще се затвори, ще намрази татко си още повече, теб ще изживява, няма да е пълноценен, а ще е задълго време свит, затворен, дъвкан, изплют, гаврен. Така ще е може би цял живот-съдя от личния си опит! Помисли за рожбата си сега, отдай му се и го откъсни от баща му. Или пък му дай своеобразен шанс то само да види, че баща му не струва и да иска да се махнете. Не го изпускай, защото и на него живота му е един и сърцето му е едно. Щади го, един ден то само ще си даде сметка и ще видиш, че ще ти бъде много благодарно. А твоят мъж-съжалявам го. Горкият глупак, не знае какво има и какво изпуска!!!

18.   Тъжно и като имам предивд своя опит - безнадеждно за бъдещето на брака ти. При мен нещата са почти същите - само дето имам две деца, вече съм на 49, парите едва стигат. Иначе - непрекъснатото мрънкане, забележки, скандали, това, че никъде не ходим заедно и пр. и пр. - всичко се разви и задълбочи във времето. Човек с подобен характер и отношение към децата и съпругата си няма оправяне. Обаче за разлика от № 10 - не пожелах да си примиря и да живуркам с цел да му угаждам. Каквото и да правя - все е недоволен. И така - намерих човек, с когото ми е невероятно хубаво, който ме обича, който ме желае, за резлика от съпруга ми и с когото смеече почти 10 г. Нямам възможност - нито аз, нито приятелят ми да се разведем и да живеем заедно. Не е мястото да го обсъждам и не е темата това. Просто не си единствена, надали изведнъж един мъж отдавна навършил пълнолетие ще вземе да се промени. Как обаче ще продължиш - това вече е изцяло твой избор.

19.   Охххх, всичко е много сложно и не съм единствената с проблеми. Там е работата, че аз дълбоко в сърцето си се надявам като някоя глупачка, че все ще успея да го променя има и такива случаи макар и рядко, просто искам да го спася тоя брак, но не съм намерила явно правилния начин и подход.
Много хора можеби ще си кажат колко други проблеми има сериозни, колко по-важни неща, но мен ме мъчи до болка всичко това. Без капчица да преувеличавам мили хора, сърцето ми се раздира като се прибере и думичка не ми обелва, разминаваме се по коридора и само ме поглежда някак обвинително и вледеняващо сякаш съм извършиля най-непростимия грях. Питам го какво ти е защо отново този сърдит поглед какво пак те дразни какво да направя кажи, отговора е нищо ми няма, не съм сърдит, но така изречено, че дори детето милото разбира че е наистина сърдит(3г и 1месец е дтето).
До номер 15 имам мой лаптоп ползвам само нета от време на време ако ми трябва нещо спешно, за колата той сам ме е пратил за нещо и ми е казал да я взема, а след това не се седи покрай него салатата смарулите когато я приготвих по тоя начин още не знаех, че не я харесва така, нямаше нужда да блъска чиниите и да крещи, може просто като нормален човек да ми каже да бе я правя вече така да си изкара доматите и толкова, защо скандал за такива поправими неща.
Някой може да реши, че драматизирам, но ако е само за ден на мое място сигурно няма да издържи.. Иска ми се да чуя и мъжки мнения какво кара един мъж да се държи така.

20.   Сама виждаш къде е проблема номер 19.

Искала да го промени, опитвала много силно :)
Искаш да го промениш, защото на него ще му е по-добре, по удобно, по-хубаво или искаш да го промениш, защото така на теб ще ти е по-удобен, по-достъпен и по-приятен? :)

Това е егоизъм, глупост и наивност.

Глупост, защото всеки човек с малко разсъдък знае, че човек мине ли 20-25 години, много трудно се променя, да не казвам че е невъзможно.

Наисвност, защото мечтаеш за нещо, което е по-трудно от това, някой ден да стъпиш на луната.

И егоистично, защото искаш всичко това, само защото на теб ти е кеф, без да ти пука за неговото мнение.

Е след всичко това, още ли се изненадваш че всичко това ти се случва? Всеки заслужава това, което има, ти си поредното доказателство за това нещо :)

Успех с превъзпитанието, вземи книга за дресировка, там може да има някоя интересна теза, хипноза или други извратености :)

21.   № 20, ако нейното е егоизъм, неговото какво е? Идиотизъм? Непукизъм? Кретенизъм? Или всичко накуп? Тя била егоистката, че иска по-нормално и човешко отношение, на което всеки има право. И не е вярно, че всеки заслужава това, което има - в случая този индивид не заслужава нея и детето.

22.   Авторката съм:) Благодаря за подкрепата номер 21:)Номер 20, не не виждам сама къде е проблема. В това, че искам и се оптвам да го променя към добро ли, не виждам тук кое е лошото за него, това да си винаги негативен, сърдит, стростнат, недиволен от всеки и всичко може да ти доведе и здравословни проблеми, всичкото това изяжда душата ти. И не искам да се променя, защото така ще ми е по-удобно, а защото и на двама ни ще е по-добре така-да се разираме:) И къде всъщност е моят егоизъм, ако бях егоист изобщо нямаше да се мъча да спасявам тоя брак, до сега да се бях изнесла и да си гледам моя и само моя кеф. И за какво негово мнение говориш, че трябва да ми пука как да се съглъся с нещо което не е нормално и правилноИ не можеш да мислиш, че заслужавам това, което имам, ти дори не ме познаваш, за да знаеш какво заслужавам, със сигурност не и такова отношение искам както аз се отнасям към някого, така и той да се отнася към мен. Всеки иска това. И от книга за дресировка нямам нужда, старая се по нормален и човечен начин да се разберем, а не чрез хипноза и извратености....

23.   Боооожичкоооо, какви са тези коментари как смее човек да даде подобен съвет. Това нормално ли е? Да се съобразява жената вечно с някакъв ненормалник, че и да не му бута колата, да не му слага домати, да не му пипа нета... Що за хора сте вие бе?
Авторке, ще ти дам реална история, която се случва пред очите ми. Става въпрос за едно момиче, което доста младо се омъжи, после се откри че детето не е от този кояйто смята за баща, но си беше нормално здраво детенце. Майката се събра с някакъв мъж, който постоянно така ги малтретираше, и физически и психически.... 4 години беше с него от нямане къде да отиде, от това, че го обичала, от това че не можела да причини подобно нещо на родителите си(виждам че и ти изтъкваш същите доводи) Както и да е стъпи си на краката майката, сега е с много добър мъж, но детето започна да става агресивно. Хиперактивно става, добива някаква сила и чупи и крещи навред. Кризи получава и като получи никой не може да го удържи, последния път искал да скача през прозореца. Ходят по най-различни психолози, при психиятри, един казва хипер активен(не помня името на болестта, но това значи) други пък го изкарват шизофреник.... кошмар е да знаеш че ти си причинила това на детето си, разбираш ли? Това е ад.
Давам този пример, не за да те поучавам или да те плаша, просто ти казвам какви са последствията от 4 години с неподходящ баща. А съпруга ти явно е точно такъв. Стягай си багажа, вземи си детето и да не поглеждаш грам на зад. Изобщо не се смилявай.
Никой няма право да кара съпруга си да му е роб... Никой няма право да ти крещи, нито да те удря, никой няма правото и да ти казва как да готвиш, нито пък да седи на сила с него. Твоят съпруг явно мисли, че това е брака, но ти търси своя живот другаде. Надявам се че след още 10 нещастни години няма да съжаляваш, че не си ме послушала. Късмет и укспех ти пожелавам, но плач, рев и болести не помагат, хващаш се в ръце и вземи правилното решение.
~Рамона~

24.   От номер 20, за следващите :)


Виновна е само тя и продължава да е виновна, за себе си :) Вижда го какъв е, вижда какво прави, недоволна е, но продължава да седи и да чака, да мрънка и да не предприема нищо, е кой е за бой?
Това все едно някой да си хване фриволна жена, която си го слага със всички, пък той седи оплаква се от нея, опитва се да я промени видиш ли и страда, толкова страда, че може да го запишат сред мъчениците на България.

С извинение, ама никой не я е карал на сила да си избира точно този мъж, никой не е виновен че това се случва от кой знае колко време, а тя седи и чакала да го промени, то бива глупост и тъпотия, ама това минава всички граници на нормалното, баш си заслужаваш положението. Точно от егоизъм си стояла, защото нямаш самочувствие и не смееш да го напуснеш, независимо че разтягаш какви ли не локуми тука. Правила си тънки сметки, които както виждаш са били пак на твоя гръб. За това ти казах, не го обвинявай, защото ти трябва да гледаш само себе си и твоето положение. Щом не ти изнася се развеждай или предприемаш някакво друго действие, няма място в такива истории за драми и туткане.

25.   Ние прочетохме тук твоето емоционално състояние и примери, които да дойдат в подкрепа на решение, което вече се е очертало в главата ти, но още нямаш желание и сила да съзреш.
Можем да изкажем съчувствие - това е лесно.
Не си щастлива, тормозиш се, ревеш, нагърбваш се с всички домакински задачи, а не само не срещаш разбиране, ами те и нагрубяват - не е лесно, съчувствам ти и те прегръщам.

Сега след като си прегърната обаче да ти плесна една:

СТАНИ и РЕШИ да промениш СЕБЕ СИ и СОБСВТЕНИЯ си живот. Ти друг човек не можеш да промениш - безмислено е, разбираш ли. Човек сам трябва да осъществява своите промени.

Да ти обясня какво се е случило, но ти не казваш всичко - как сте в леглото, какъв сексуалния ви живот, каква работата му, как сте финансово. Какво е станало между вас в интимен план още когато си забременяла - с тази тежка бременност най-вероятно секса не е бил редовен?
Ако е така... не търси под вола теле! Направили сте грешки в миналото си, може би, когато те е видял с големия корем и нанасяща се в неговото пространство е решил, че не иска да се обвързва всъщност - но вече е било въпрос на дълг. Това малко по малко го е изнервяло. А ти вместо да решиш проблема в зародиш си го оставила да впие корени с постоянните си емоционални изблици.
Много е вероятно и да има любовница - не го изключвай като вариант (особено ако секса ви е нередовен и некачествен)

Сподели историята си безпристрастно и може и да можем да обясним защо се е стигнало до тук? А иначе - имаш съчувствието ни и прегръдки!

Хващай се в ръце и се съвземай, докато си млада!

Плам

26.   Сори за това, което ще кажа, ама ако аз ти бях мъж, а ти ми беше жена и аз нямаше да те изтърпя. Задушаваш го с постоянната си жажда за внимание. Той се отвращава от теб. Ти си за него майка на детето му и нищо повече от това. Съветът ми е да се разделите за доброто на трима ви. Детето ще се мъчи в тази тягосна обстановка. Ти ще ставаш все по нещастна и ще свършиш с антидепресанти. Мъжът ти и той е нещастен. Очевидно го правите нещастен. Че си има любовница е повече от ясно. Явно има и други пречки между тях, освен вас, поради които немогат да са заедно. Стягай чукалата, докато е време.

27.   Авторкара: добре де как ще го задушавам, с какво го задушавам не си мислете, че съм му увиснала на вратът и единственото което правя е само да мрънкам ли мрънкам. Като се прибере той аз предпочитам вместо да му гледам кривата физиономия да слезем с детето пред къщи, не си мислете, че почвам да му пиля на главата да ми обърне внимание. Просто не издържам да се караме всяка вечер затова предпочитам да излезна вън и когато ми се насъбере много, минало е седмица две след поредния негов скандал, сядам и говоря какво точно иска от мен какво толкова го дразни и му е криво. Карам го вечер да излезе с приятели като не иска с мен-не ще, казвала съм му ако иска да остане сам за известно време ако иска да преосмисли нещо-пак не иска. Обаче ако аз съм някъде (с детето винаги) не спира да звъни и да мрънка- къде си, кво прайш там, с кой сте, айде идвайте си.... Кой кого задушава не знам, може би му е скучно, че няма с кой да се чепели. Тук не виждам нито да задушавам някой, нито да постъпвам егоистично, но щом номер 24 ме смята за егоист така да е, ти хем ми казваш че съм егоист, хем в следващото изречение ми казваш "не го обвинявай, ти трябва да гледаш само себе си...
Сексуалният ни живот е... Горе долу, в смисъл че той иска много често, но аз нещо не мога да бъда както преди, защото в ума ми е вечно някой скандал, в съзнанието ми избликва страшната му мутра, как крещи та чак пара излиза от ноздрите му.
Финансово сме смея да кажа доста стъбилни даже не ми дава да си започна работата, която си работих преди да забременея(тук кой кого пак задушава) аз за това не проумявам вечно сърдитото му настроение. Познавам семейства дето са на по 200, 300лв заплати едвам смогват, но въпреки това се държат мило един с друг и се усмихват.
Гледам външният ми вид винаги да е перфектен, не си позволявам да се мандахерцам как да е пред него, слаба съм, обличам се модерно, косата ми е винаги направена, маникюра ми винаги е направен, изброявам това за да добиете по-голяма информация и за да не си мисли някой че може би го дразня с външния си вид.

28.   За разлика от всичките коментари до тук, аз ще ти кажа нещо по различно от досегашните коментари. Ако наистина искаш да спасиш брака си и наистина искаш нещата да са както преди ти си жена и би трябвало да умееш да предразположиш един мъж.. Най -доброто решение е ако имаш възможност да оставиш детето някъде за 2 дена при баба и дядо, свекърва изобщо някаква роднина и да му устроиш някаква романтична изненада, купи си секси бельо и под секси нямам предвид курвенско, а нещо избрано със вкус, нещо различно от досега. Предполагам, че като са такива отношенията ви и сексуално не сте много добре... И го направи така както никога до сега не сте го правили, знаеш за какво ти говоря предполагам... Направи му вкусна вечеря, украси със свещи, цветя.. В много случай такива неща подобряват отношенията. Развихри се, забрави за всякакви задръжки и дано да се получи.. Ако и това не ти помогне значи всичко е изгубено.. Успех

29.   От №15
Авторке дразниш го не с външния си вид а с поведението си. При кого се прибира той вечер, при празната къща или при семейството си. Защо излизаш вечер сама с детето? Хората се разбират защото жените им знаят как се върти мъж.
Какво е това Съпруга? - Жена която умее да върти къща с наличните финансови средства и да върти мъж с наличните ситуации.
Общото съжителство изисква понякога да преглътнем гордостта си. Някъде беше писала как да преглътна като съм права, е налага се понякога, нима мислиш, че всички не преглъщаме понякога.
Така, стига сме те корили, изброй сега на нас и на себе си нещата заради който си с него, и отделно нещата заради който си се омъжила за него, да видим имали я голямата разлика която толкова те гложди. Нима е спрял да бъде силен, висок, мургав с много добра и стъбилна работа и винаги да се отнася много отговорно към нея. Май единствената разлика е, че е спрял да бъде джентълмен, или все още е? Колко често излизахте и с кого преди да се омъжиш? Каква е причината сега да не го правите?
За да люля един мъж детето си на люлката, жена му има заслугата, това не го забравяй. Нима мислиш, че един мъж ще простира дрехи или мие чинии по негова инициатива? Но има много такива който простират и мият.
Важно е да го посрещнеш с усмивка и целувка не е важно с какви модерни дрехи, грим и маникюр, на мъжете тези неща им правят впечатление много по рядко от колкото на жените, вероятността да забележи, че си с два тона по светла коса е почти нулева.
Начинът да накараш мъж на нещо не е да го изкомандваш. Важно е как ще подредиш думите си.
Научи ме един човек на разликата на начина на изказ.
Жена имала проблем с мъжа си, защото той не си миел зъбите. Макар че много го обичала това е щяло да ги раздели. Като му кажела "Измий си зъбите, вони ти устатата" той се обиждал и мислел, че тя не го обича вече. Когато се научила да използва силата на думите му казала уж на майтап с усмивка"скъпи устата ти мирише на малко мече от към дупето" и така няколко пъти с различни закачки успяла да го научи и той с удоволствие продължил да си мие зъбите. Начина на изказ е много важен.
"Би ли бил толкова добър, колкото и красив да" еди какво си така повечето хора не биха ти отказали.
Ако искаш да получиш положителен отговор задавай въпроса си правилно. Например взела си си нова рокля на въпрос дали му харесва, той може да отговори с да или не, т. е. 50 на 50, но на въпрос "Как ти харесва? " " Колко, много ти харесва" вероятността да ти отговори отрицателно се свежда до 6-7%.

30.   № 29, за мъж ли става дума или за дете? Тия манипулации и номерца биха подхождали повече за убеждаване и залъгване на дете, не на зрял мъж, за когото се предполага, че трябва да поеме отговорност към себе си и семейството си. Стигне ли се дотам, да трябва да го коткам като бебе, означава да призная пред себе си, че съм се провалила в избора на мъж. Щото мъж не означава фръцльо, когото да внимаваш да не обидиш с всяка своя дума и когото да третираш като сърдито дете. Както и да е, зрелите и интелигентни мъже ще разберат.

31.   Вижте сега, за да стигна до тук и да търся помощ от сайт, значи съм се изчерпала от всякъде, всеки съвет който сте ми дали аз съм пробвала вече тези начини. Детето всеки уикенд е при някоя баба и съм му спрятала какви ли не изненади. Значи ако се е прибрал крив от работа абсолютно нищо не е в състояние да му оправи настроението, ни интимня вечеря, ни нежности, ни секас, нищо. Ако съвсем случайно съм имала късмет да е ок, товечерта може и да мине страхотно, казали сме си много неща осъзнава някои от грешките си, извинява се и в края на вечерта като изтърси, че всичко щяло да е ок, ако аз съм умеела да мълча дори и когато той не е прав. Мен това всъщност ме дразни най-много, аз казах по -горе, че когато имам за нещо вина ще си подвия опашката и ще съм като наср.. а. Значи той сега ми крещи за какви ли не дреболии, а не дай си Боже нещо сериозно да сгафя... Трябва да ме убие. Тая вечер се развика за една крушка, цъкам лампата и тя изгоря, леле каква сцена за това... "как ги цъкаш тия лампи майка му ст... а, все при теб горят, омръзна ми... Аз мълча като наакана да не стане по-голяма. И така мълча, мълча, мълча всяка вечер на подобни сцени и изведнъж прелива чашата и почвам да говоря и да нареждам, само дето не успявам да се доизказвам щот господина не търпи да му говорят че не е прав.

32.   Ами при това положение след като си опитала с какви ли не изненади тогава по -добре го остави за известно време сам .Не е задължително ти да гледаш детето ,може да му го оставиш той да го бави ,но щом той изкара пари за вас се предполагам ,че няма да стане .. за това ти и детето отидете някъде на почивка за седмица ,две ,три колкото можеш да си позволиш.Но без да му казваш къде си и какво правиш ,без телефон и без нищо само няколко дрешки.Остави го да се чуди какво става ... Може да му оставиш бележка ,че отиваш на почивка да не би пак да почнат полицията да те издирват.Остави го да помисли .. Ти също имаш нужда да си починеш.
Но както казаха по -горе наистина е много важно ти как го посрещаш има ли топла вечеря като се прибере от работа ? Изчистила ли си ,изпрала ли си ,изкапала си детето общо взето полагаш ли усилия за дома,след като ти си тази ,която си стои вкъщи се предполага ,че трябва да се грижиш за всичко това ? Как се грижиш за дете то има ли си всичко ? Външния вид също е част от всичко ,но не може само да си красива.Никак не е лесно той сам да изкарва пари и за трима ви.Човека се измаря и има нужда вечер да се прибере и да се чувства комфортно и да се чувства обичан.
Аз също съм обвързана от почти 2 години и точно от това ме е страх да не сме като вас ,защото и ние понякога имаме много конфликти ,но за сега успявам да потуша огъня докато не се е разразнал.Моляте пиши какво се случва и дано да се получи, искрено се надявам.

33.   От №29
№30 Много добре действа тази тактика с думите, дори на най-интелигентните и зрели мъже. Колкото и да си интелигентна, нима ти е добре, ако на въпроса "как изглеждам" ти каже мъжът ти в прав текст " С тази рокля ти изхвърчат сланинестите палазки" няма ли да се обидиш? А ако използва думите " Скъпа другата рокля ти описва красивото секси тяло по добре" нима не би облякла веднага другата рокля без лоши помисли.
Проблема на авторката е мъж, който обвинява жена си за всички негови неудобства. Праща я с колата си, с ясното съзнание, че тя ще премести седалката, обвинява я за изгоряла крушка или защо ми ползваш нета. Дали този мъж е достатъчно зрял и интелигентен е под въпрос. Щом той носи проблемите от работата си в къщи и ги излива върху жена си, вероятността тя да е невинна е голяма. Проблема й не е толкова голям за да се развежда, но когато ти е на главата е нетърпимо. Просто тя трябва да промени начина си на изразяване да не говори и да нарежда, че не е прав, а да го накара с думите си, той сам да стигне до този извод. В момента той не разбира, че не е прав, мисли си, че само го обвиняват. Дори да го изостави за седмица две, той пак няма да осъзнае грешките си, дори ще обвини нея за несподелените й намерения и проблемите може да се увеличат. Трябва да промени начина на съобщаване на нещата за който той е в състояние да избухне. Той също е на краен предел на силите си, за да каже на жена, си че му е омръзнало все при нея да се случват непредвидени ситуации.
Скандал не се прави от един човек, нужни са двама и ако единият откаже да участва няма как да се създаде скандал.

34.   Авторката:
Благодаря на всички, които се оптват да ми помогнат и да ме насочат по някакъв начин.
Знаете ли колко пъти съм мислила дали пък вината не е в мен.... Колкото и да мисля не виждам къде бъркам, не казвам, че аз съм някаква абсолютно безгрешна, но спрямо него винаги аз съм се съобразявала с това какво той иска. Един път бе поне той да се беше съобразил той с моите желания, един път. Ако някога случайно го видя че е по на кеф и нещо съм поискала после ми се изкарва през г.. а. Пример и то от днес: съвсем сам оредложи днес да идем на плаж(не бил днес толкова зает) с детето, бях изумена просто( ако аз предложа нещо винаги намира оправдание и отказва)както и да е ходихме изкарахме добре само дето аз стоя все на тръни с нещо да не го издразня. Тръгнахме да се прибираме и му казах искаш ли да си вземем мак доналдс погледна ме в огледалото и направи фасон без да каже нищо. влезе в мак драйва купува каквотой иска без да пита какво искам плаща и започва едно мърморене, едни мутри "ще удисвам аз на прищевки и на лиготии, пари за глупости само търа търа.... Мълча от зад не смея да дишам нито ям нито мърдам, обръща се и ми вика " какво седиш, яж " аз му викам добре как да ям след поредния ти цирк какво ти стана пак. Никкъв отговор. Стовари ни пред къщи, и тръгна с такава газ, че....
Оооооххххх, ще се побъркам...
На въпроса ви дали съм добра домакиня - да винаги чистя и подреждам, даже малко съм вманиячена на тая тема, не обичам да ми е разхвърлено, прашасало и т. н даже се успокоявам като шетам. Детето ми винаги е облечено и чисто, изцяло аз се грижа за нея него го няма по цял ден, не е лишено от нищо, даже като се приберем с някоя нова играчка или дрешка почва да вика закакво съм му угаждала така.
От където и да го погледна не виждам къде е мойта грешка за Бога. Сигурно, че още го тарпя, ако обърна другата крайност какво ли ще стане, да се правя на безразлична, да спра да му обръщам всякакво внимание, незнам... какво друго да направя
Той иска да съм му като домашно куче, като кукла на конци.... Ако бях няма още по добре щеше да е за него, егати обидчивия, дребнав, заядлив човечец не познавам друг такъв

35.   Детето ти е нахранено и облечено, но не това му е нужно на твоето дете! А на него му е нужно да живее в добра и хармонична среда, в мир и разбирателство между мама и тате!! ... това му е нужно на детето, а не чисти дрешки и такива работи... прочети коментара на № 17, да не плаче един ден и твоето дете пред непознати хора по сайтовете, или бог знае къде.
Мухльо е много меко казано за подобен род идиоти.
А ДЕЦАТА ви страдат и се мъчат в скапаната ви среда, ЗА ТЯХ помислете... травмира ги необратимо пребиваването в такъв ад... а вие се подлагате на някакъв идиот и му слугувате, и треперите от страх да не го "разгневите"...??? !!! ЗАЩО, в името на КАКВО? От страх, дори заради детето си не сте способни да застанете срещу страха си и да напуснете идиота който тормози вас и детето ви... жалко е това, не мога нищо хубаво да кажа...

36.   И аз се чудя как е възможно, мъж които изкарва парите на семейството в същото време да се налага да го пазят като малко дете и да го коткат да не би да се разплаче или пак нещо друго. дали млекцето му е горещо! Не може днеска искам дете утре не го искам, не го ли разбират мъжете незнам. Ако има мъже тук моля да ми кажат, какво става с по -голямата част от мъжете, защо са такива бебенцa.

37.   Номер 36 - не всички сме такива... недей така. Просто такива като този правят лош имидж на такива като нас.

38.   Той си мисли че сега си зависима от него и че може да си прави какво си иска.. защото не можеш да го напуснеш заради детето.. поговори с него и му кажи че ако продължава така ще го оставиш и т, н УСПЕХ :)

40.   Номер 37 четеш ли?
Ако има мъже тук моля да ми кажат, какво става с по -голямата част от мъжете, защо са такива бебенцa.
Къде видя всички? Макар и малак процент има и кадърни мъже.

41.   А до Дай му ултиматум до някакъв срок може до края на месеца да промени това държане към теб и детето ти или ти и дете ще се изнесете и ще си вземеш ограничителна заповед за теб и детето. Намери си работа като искаш, какво е това не ти дава? Не го и питай бъди независима жена и устоявай това, което искаш. Не си кукла на конци и не му давай да те мачка като ти вика, не му стой и не му мълчи.. В крайна сметка не си длъжна да го търпиш. Не е лесно да признаеш, че брака ти се е провалил, но и твоите нерви не са за един ден.

Слънчо

42.   Знаете ли какво направих днес, започнах да си събирам нещата, бях сигурна, че той няма да си дойде, но по едно време дойде. Като видя куфара седи и не може да вземе решение, мълчане около 20сек и вика ти какво правиш, какво ти става, ако направиш тая грешка да тръгнеш сега повече никога не се връщай. Казах му тихо и кротко, че не издържам вече, че спрях да се надявам че отношението му ще се промени казах му ако иска да запази семейството си да се вземе в ръце и да се сумяса малко, защото не мога да живея повече така. Дълъг разговор, съвестни думи сълзи и какво ли не, прегръща ме силно не ме пусна сигурно 10мин. А аз стоя без да го прегърна, толкова ми е болно, че не искам да го прегръщам даже. Не ме пусна естествено извинява се плака даже, каза всичко ще се оправи, но аз сякаш не вярвам. Страх ме е даже да го призная, но чувсрвата ми като че ли се изпариха... Ще пиша какво става

44.   Изскренно се надявам това да доведе до нещо хубаво и да си бъдете щастливи.

45.   Номер 40 не е тук мястото да питаш!
Авторке дано всичко се нареди както ти искаш.

46.   Няма да се оправи, но... пиши. Дано се осъзнаеш, по-добре късно, отколкото никога.
Пак ти казвам, имаш дете, мисли за него, то вече е травмирано, не е добре за него да живее в такава среда.
Дано господ ти помогне да преодолееш своята нерешителност и малодушие, пиши как върви.

49.   Защо не ми публикувате коментара до Плам?

модератор: В сайта не е позволено да се разменят контакти!

50.   Хей, докъде стигнахме тук? какво стана?
В предишния си коментар те питах за сексуалния ви живот, защото просто в секса ние изразяваме онова, което чувстваме към другия.
Ти каза, че той си иска, но ти вече си изстинала.
Знаеш ли какво ми се струва... ти си обидена и самочувствието ти е смачкамо - ок, това е поправимо. Него няма да коментирам, него не можеш да го промениш насила, в твоята власт е да му покажеш обаче до какво ще доведе поведението му.
ГОВОРЕТЕ за бога!
Ако още съществува любов и страст във връзката ви, мисля, че можеш не само да спасиш брака си, а да го направиш такъв, за какъвто хората си мечтаят - щастливото и спокойно място, където да се зареждаш с енергия.
Ти сега не се чувстваш на мястото си в тази връзка, но поради една или друга причина не можеш да предприемеш решителната стъпка - за изнасяне.
Ето какво бих направила аз ако съм изпуснала нещата да стигнат до там.
Ще си дам срок от два месеца и през тези два месеца ще правя всичко онова, което считам за грешка по друг начин, т. е. ще направя всичко възможно, за да си спася връзката (пак казвам, ако сърцето ми иска това).
Но трябва да забравиш това, че си обидена. Просто го забрави. Много глупости правим от наранена гордост и от онова сладко, но погрешно усещане, че сме жертви на обстоятелствата, че сме невинни, а видиш ли другите как може да се държат така.
Заеби ги тези състояния, защото времето е показало, че само ти вредят, Вредят на ТЕБ, като жена, като личност, като част от някаква двойка, вредят на психиката ти, на съня ти, на сексуалността ти. А това вече, всичките тези вреди... не ти трябват.
Седни, направи си чай (кафе, мляко, сок), отвори някаква тетрадка и напиши всичко, което чувстваш, не го чети, просто пиши, излей го някъде, излей тази обида, тази пасивна агресия, излей чувствата си, че нещо те подтиска, излей всичко, а после не го чети, свой листа, изгори го и толкова. Сбогувай се с Наранената, слаба, мълчаща жена, която се чувства зле, която се обижда и която страда.
Първо измети паяжините от съзнанието си. Най-малкото ще ти олекне, ще се изясни мисълта ти, ще ти стане по-ясно какво чувстваш тук и сега и какво искаш за в бъдеще.
И когато наистина знаеш какво искаш, когато направиш ИЗБОРа си... тогава ще имаш и сила да го посрещнеш. Било той да бъде да останеш до този мъж или да с изнесеш.

Ако решиш да останеш с него... задай си няколко въпроса:
как да изразя негодуванието си от държането му, без това да ми причинява травми? Начини??? - хиляда и един! Научи се да говориш с този мъж, не да мълчиш, защо мълчиш, за да се струпа в теб и после да му се развикаш и все да си лошата. Не така! Говори! Започни от дребните неща. Като ти направи забележка за нещо, не вдигай веднага гарда да се отяждаш, а просто обясни как се чувстваш.
Пример: "Защо си ми взимала колата, пак си ми разместила седалката, после не мога един час да си я оправя, какво толкова имаше да вършиш, та не можа да отидеш с транспорта"
Отговорът, който би ти бил полезен:
"Съжалявам, че съм ти причинила неудобство. Но недей да ми говориш по този начин, защото ме караш да се чувствам зле"
Е, човек, не мисля, че има мъж, който да продължи да крещи, след като жена му му е казала, че се чувства зле от това. Но спокойно, тихо, уверено!

Второ:
Търси помощта му!!! Може да се чувства непотребен. Мъжете обичат да са ни нужни, да се допитваме до тях. Не да нахалстваш и да мрънкаш, а наистина да се обърнеш към него за помощ.
"Скъпи, (слънце, коте, мишле - както там се наричате) Имам нужда от теб. И си казваш за какво! " Нека се чувства малко като твоя герой!

Научи се да говориш за своите чувства и желания, питай го за неговите и мисля, че ако все още съществува любов между вас, всичко ще се нареди за точно два месеца!

Плам

51.   Авторката: Плам, много позитивно ми действаш някак си имам нужда да споделям с теб:)
Как мога да си пиша лично с теб.

52.   ами...ето де, нали си пишеш лично с мен :)
Едно от условията на сайта е мисля, че нямаме право да си разменяме лични контакти. Ако се замислиш - доста полезно правило, защото тук влизат деца, които понякога твърде лекомислено си дават мейли, скайпове и т.н.

Пиши тук, аз работя от вкъщи и на всяка пуш-почивка влизам в сподели за разтоварване.

Плам

53.   Просто има някои неща, които не искам да пиша тук, все имам чувството, че все някой ще ме разпознае :)

54.   Скъпа ми, Плам:)
За секса- когато правим той е много нежен, постоянно иска да ме целува прегръща ме, а аз извръщам глава, както казах по горе в ума ми е само отвратителната му мутра, как крещи и прави забележки.
"ГОВОРЕТЕ за бога" - говорим, Плам, знаеш ли колко пъти сме говорили, казвала съм колко ме наранява отношението му, как постоянно се старая във всичко да съм перфектна и той пак да енедоволен и пак да намира за какво да крещи, ужасно е не ми останаха сили вече. Когато почна да говоря винаги казва, че не му е сега времето, не му се говори за това-защо как иначе ще си изясним отношенията.
Когато детето нещо се лиготи и се е тръшнало на земята да реве, аз я оставям, защото съм сметнала, че точно в тази ситуация не трябва да и угодя и оставям да си се нареве, знам, че след 5, 10мин ще и мине. Седим и двамата на дивана или аз си върша нещо, усещам го че не може да трае да реве, но и не се помръдва да направи нещо, започва първо да сумти и да издиша тежко, поглеждаме с онзи зверски поглед и става и почва да крещи" чуваш, че реве обаче нищо не прайш, тц тц тц еейййй кви хора има" и нарежда там квото му дойде. Аз спокойно му обяснявам, че след малко ще спре, и че не обръщам внимание, защото иска нещо, кието сега няма как да стане, а той просто си взима чантичката и изчезва. Връща се примерно след час, гледа лошо и се затваря в стаята. Почва да мърмори от там така че да чуя, как съм го възпитавала това дете, аз съм го била направила такова, че да си налага мън мън мън. Аз отивам и му казвам, че бе е прав, че възпитанието на децата зависи и от двамата родители, колко пъти си о ърнал ти внимание на това дете, порадваш се 10 мин и се затваряш.
Когато детето ни се раждаше той беше до мен през цялото време, когато влизах в операционната ме стискаше за ръката сякаш изпитваше някакъв страх, че може нещо да стане, прегърна ме силно и не ме пусна 3мин сигурно, целуна ме по челото и каза аз ще съм тук зад вратата искам да си спокойна всичко ще е наред, когато ме пуснат веднага ще влезна. Разплаках се и влезнах в залата. След час и половина някъде той влезе при мен, очите му бяха кървясали и надути, явно беше плакал, прегърна ме и ме целуна по челото и каза "благодаря ти любов моя, че ми дари най-хубавото детенце на света" и сълзите му текнаха. Остана при мен цели три дни, карах го да си се прибере не искаше. Беше толкова мил както никога не е бил. Разказах това, за да не помислите, че не е искал това дете и че не го обича.
Може да бъде много мил и нежен, само дето не съм го усещала това доста отдавна.
Питам го с какво толкова те дразня, че все си крив и все ми крещиш, дай някакво обяснение, че не те разбирам, а той казва само " ако не говориш повече от мен и си мълчиш всичко ще е наред" той иска винаги да е отгоре, прав не прав аз нямам право да говоря че става лошо.