Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Знаеш ли авторке, може би майка ти няма вина, едно време по комунизма казваха на младите майки, да целуват децата си само когато децата спят. За да не се разглезят. За да не изпусне контрола над тях. Това щяло да ги направи силни и борбени. Дори в библията пише: " Който жали пръчката, не обича детето си". Друга максима "Бий дупе да не биеш дупище" Майка ти може да е от тези жени, който толкова много са повярвали в тези правила, че обратното не могат да приемат. Тъй като е нямало от къде да се посъветват, как се възпитава дете, примерите са били книгите и то на български автори страшно е било детето да не стане като "Мимето" на Асен Босев и са изпадали в крайности, точно като твоята майка.

Сега ти защо продължаваш да искаш от нея, нима 30 години не разбра, че промяна в мнението й няма да има. Гледай своето си дете както намериш за добре но се посъветвай някъде, не ми харесаха думите ти " тя не ме поглежда и гледа встрани" май доста си я разглезила? Не е нормално малко дете да се сърди на майка си дори да се е скарала строго. Ако е под 8-10 годишна възраст какво ще правите в тинейджърска.
Ако не си прегръщан като дете, когато порастеш прегръдката се превръща в някакъв специален ритуал за теб, в нещо значимо, в нещо най-важно и запомнящо се. И човек няма правилна представа за чувствата и изразяването им. Очаква от чужди хора да бъде прегръщан с любов и често бива излъган в чувствата си.

7.   Много трогателно написано. Много ми хареса, въпреки, че е тъжно. Съгласна съм с номер 6 в първия абзац. Моя баща като бяхме малки много ни биеше, за всичко. Живеехме под постоянен стрес. Но пък докато спя през нощта усещам как влиза в стаята и ме целува докато си мисли, че спя. А през деня беше същински диктатор.

Майка ми пък е научена, че човек трябва да е скромен и винаги ми е повтаряла, че не съм нищо повече от другите, че има и по красиви и по умни. Това не е така, защото всеки човек може да бъде най-добрия в дадена област, а в друга за нищо да не го бива. С изненада обаче установих, колко тя се е гордеела с мен в работата си и как се е фукала за всеки мой успех. В къщи обаче е най-критичното същество на света, до толкова критична, че е способна да те откаже от всяко начинние.Как искам да разбере, че ако ме беше насрчавала щях дори да имам по големи успехи.

А за твоето детенце, не се тревожи, ако се сърди, всяко дете го прави. Не бива да се бият децата, трябва да се прегръщат и насърчават. Битото дете има трабва за цял живот.

8.   Познах себе си в написаното... и освен чисто физичните ласки ми липсва и вниманието и разбирането! А и аз съм на 21г вече... но съм си казала че един ден когато аз имсм дете, то ще се чувства обичано и искано! Разчувства ме!

9.   Мило момиче много ме разчуства и ме върна години назад да наистина много боли когато една рождена майка не си гушка детенцето, да му каже нежни думи. И аз като тебе никога не съм била погалена от моята майка до ден днешен. НО вече имам голям син и непропускам ден без да си го прегърна и да му кажа че много, много си го оби4ам. Дано някои ден твоята майка разбере че е пропуснала най важното за едно дете майчината ласка.

10.   Четох, че за да има близост в една връзка между зрели хора /двойка/, са нужни 4 прегръдки дневно. За дечицата били нужни 10, за да се чувстват сигурни и обичани. Давам на моите по около 30 дневно преди и след работа, в почивните дни - за по - сигурно:) Дори броя, да не са по - малко от 10. Правим ги дълги прегръдки. Имам добри и послушни дечица, не са глезени извън обичайното за възрастта. И аз я знам тази глупост за целуването нощем, наистина това го водеха за правилно възпитание в детството ми, но не го приемам. Когато е обичан, човек става по - добър, научава се и той на нежност и обич. Като майка ти те е ощетила, детенцето ти сега може да компенсира - прегръщайте се много и често, ще видиш, че неговата прегръдка е по - важна.

11.   „ Като майка ти те е ощетила, детенцето ти сега може да компенсира“
Абсолютно грешна представа! Детето НИКОГА не може да ни бъде майка или да ни компенсирало. Много възрастни са наранени като деца от родителите си, трябва задължително да се лекуват, не да създават други хора, които от своя страна да повреждат.
Номер 10, най-сериозно те съветвам да потърсиш съвет при детски психолог, защото просто не е нормално да даряваш прегръдки на децата си по норма. Привързаността си можем да изразим и по друг начин. Рискуваш да задушиш „дечицата си“. Не си разбрала, че от момента на своето раждане, детето ти е ОТДЕЛНА личност, човешко същество. Любовтта не се изразява в мачкане и целувчици, а е много комплексна. С твоите мачканици дори можеш да навредиш на децата си, така както студената майка е навредила на автора. Тя обаче обича авторката, правила е много неща за нея. Не може физически да изрази тази обич, защото самата е наранена като дете. Не е толкова просто - ами роди си дечица и ги прегръщай по 30 пъти на ден бла-бла. Така се създават болни деца от психически болни родители.

12.   Здравей, Авторке, това което ти го искаш аз го искам от дъщеря си... Аз винаги съм я галила и милвала и целувала, но тя бяга... чувствам се точно както и ти. Защо и какво и пречи, аз също както и майка ти съм правила и правя всичко за нея- живота си и сега и преди съм давала, но нищоооо- тя била голяма... Искрено те прегръщам и то сиилно!

13.   Аз съм възрастна, вече съм баба, но толкова много обичам децата и внуците непрекъснато ги прегръщам и милвам! Те са мили, нежни и любеобвилни. Сами идват и се гушкат в мен!
Отраснала съм с много много обич, но без баща, отишъл си рано не го и видях. Тази бащина закрила и обич ми е липсвала цял живот.
Но моята майчицата беше прекрасна!!! Обичаше ме безкрайно и винаги ми го повтаряше колко много ме обича!!! Винаги ме галеше и прегръщаше дори и голяма, държеше на колене и ми се радваше
Изведнъж си отиде, не мога да я прежаля! Сълзите ми не спират и сега когато пиша тези редове. Толкова ми липсва, да я видя на прага и да ме посрещне с топла прегръдка и много обич.
Дано мило дете, твоите деца и внуци ти дадат тази обич която заслужаваш!!!

14.   Като чета това, все едно аз съм го писала. Моята майка наистина ми е помагала, но и никога не ме е прегърнала, никога не е искала да споделям с нея. Никога не ми е казала нещо, с което да се почувствам обичана. Но сега си имам малко детенце и постоянно го прегръщам, казвам му обичам те и се старая да му дарявам цялата си любов. Пожелавам ти и на теб един ден да изпиташ това чувство.

15.   Покъртително, все едно аз съм го написал :(

16.   Странно
Аз не прегръщам моето дете нито го целувам.
Отвращават ме такива действия.
Събота и неделя го карам да си седи в стаята и да гледа телевизия или да прави каквото иска само да не ме закача.

Ж31

17.   Пази Боже децата на емоционално осакатените уроди.

18.   16, това шега ли е?

19.   Много познато. Все едно аз съм го писала. Моята майка винаги е била сурова с мен, баща ми и сестра ми. С баща ми дори от повече от 15 години спят в отделни стаи. Никаква близост, все се караха преди, сега сякаш вече не им пука. На по 60 години станаха. Майка ми никога не е давала ласки. Никога не е похвалила. Винаги е била критична, груба, рязка, нервна, сприхава. Аз израстнах много изолирана. Все странях от хората, беше ме страх да разговарям с когото и да било. Не играех с децата, стоях си сама вкъщи. Сега съм на 31- комплекси, колкото искаш, едва успявам да задържам връзките си. Впрочем, никога не оставах без връзка, откакто бях тийнейджърка. Все се вкопчвах, до лудост, не можех без да знам къде е гаджето, с кого е, все исках да се чуваме, звънях, досаждах... Сега имам прекрасен мъж до себе си, но съм до лудост ревнива, имам много силен страх от раздяла, все задавам глупави въпроси като "Обичаш ли ме? , Скучно ли ти е с мен? Искаш ли да бях друга? " и какво ли още не, а сме вече зрели хора. Мисля постоянно за това как израстнах и си давам сметка, че всичко е заради отношението вкъщи. Изключително неуверена, изключително. Нямам самочувствието, че някой би ме обичал истински... От един месец съм бременна, не минава ден без да се запитам как ще се справя с дететто, дали няма да повторя майка си, друг модел на поведение нямам. А на моят приятел майка му и баща му... като орли са над него, той е на 30, но му се обаждат постоянно, питат го как е, помагат му, купуват му подаръци, разговарят, пращат си целувки по телефона... А аз? На мен ми се обаждат само ако има причина, супер делови разговор и това е. Адски самотна съм цял живот, само защото така и не можах да откърша... Останах си свитото и непогалено дете... Когато моят приятел си е вкъщи съм като залепена за него, не мога без да го докосвам, гушкам, д аму казвам че го обичам... Знам, че е задушаващо, но толкова ме е страх....

22.   Но аз винаги прегръщам и целувам моите деца; внучето; приятели. Това трябва да го правят всички. Винаги отнасям критики, но не се отказвам от навика да прегръщам

23.   Авторке, явно просто това е характера й.. Баба е същата, така е отгледала татко ми и чичо.. Докато растях татко беше по сдържан, не показваше любовта си. С годините се промени сега съм на 19, брат ми на 25 и виждам разликата. Като се разминем вкъщи и си подава ръката да ме прегърне. Трудно се изкоренява нещо от детството. Родителите на майка ти как се държат с нея?

24.   И мен не ме е погалила, същата история. Но вече и не искам. Отдавна не я считам за майка така че не ми липсва по никакъв начин. И аз се измъчвах години наред, но тя е доста манипулативна личност и когато разбрах че с омраза и гняв иска да ме накара да се почувствам необичана, престанах да и вярвам за каквото и да е. Напълно ми е безразлична. Да ходя и на гости но рядко и предпочитам да не я виждам изобщо но просто имам някакъв дълг и уважение към старите хора, особено роднини и всякакви даже. Търси ме само за пари и услуги. На осми март ми каза-аз няма да ти честитя защото ти не си майка ти едва ли някога ще бъдеш. Не ме заболя. Безразлично ми е вече.