 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Загубих майка си...
преди: 12 години, 6 месеца, прочетена 31305 пъти
Загубих мама.... и мисля, че част от мен умря с нея завинаги.... страх ме е.... в момента в който се сетя, че нея никога повече няма да я видя, прегърна или докосна... ме побиват ледени тръпки... не мога да спя нощем... все ми е пред очите.... тя не искаше да умре... свърши за 2 седмици пред очите ми... от инсулт.... а такива планове имахме двете забъдещето - моето бъдеще, а сега - не ми се живее, казвам ви.... но ме е страх да посегна сама на живота си - самоубиват се само смелите или слабите - останах съвсем самичка на тоя свят... нямам братя и сестри, собствено семейство, нямам и деца.... а с нея живяхме заедно 30 години - не сме се делили абсолтно никога - сега се прибирам сама в празния апартамент и ми е ужасно пусто - и страшно.... КАК ДА ПРОДЪЛЖА ДА ЖИВЕЯ, КАЖЕТЕ МИ.... Имам приятели и роднини, имам колеги - не ме оставят самичка, но нея я няма... не мога да го проумея, не искам да я пусна да си отиде - не, все още.... МАМО, КЪДЕ СИ, ОБИЧАМ ТЕ, МАМО...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: b79dfc1f8f |
|
109. Ще се справиш, длъжна си да успееш. И аз, и много други знаем колко боли, но това е животът... приеми, че така е трябвало, защото има и по-страшно. А сега си станала по-силна. Успех и бог да е с нас:)
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 4fd909c81f |
|
110. Здравей първо моите съболезнования
Аз съм момиче на 19 години миналата година юли месец мама почина от рак на белия и черни дроб а аз така и не знаех какво се случва с нея. Постоянно бях на училище на тренировки и като я питах как е как върви химиотерапията тя ми казваше че всичко е наред(2009 год я оперираха от злокачествен тумор на червата). Близо 3 години са я лекували от рака на дробовете без да ми каже нищо като я питам но накрая разбрах страшната новина след като се разболя от жълтеница и викнахм линейка и ни казаха да я заведем при лекуващия онколог и тка разбрах. Бях меко казано потресена. Преди това ми предстояха матури след това бала сигурно се е държала заради мен за да м види също имахме много планове да види внучетата си да живеем заедно т имата аз мама и моят п иятел на когото съм страшно благодарна защото много ми помогна ако не е той нямам никой друг. Когато почина бях много зле едно защото не я видях за последно и защото вече нямаше да я видя да я прегърна и да чуя гласа и. Мина погребението аз бях много зле стигна се до там да пия едн куп успокоителни които ре ми помогнаха особено много. Мина се не мина след няма и 2 месеца почина и баба пак от рак но на гърдата и тя криела от менче е раково аз си мслех че е просто едно невинно топче. Ето сега минаха 9 месеца от както мама почина и 7 месеца от смъртта на баба аз гледам снимките им и си поплаквам минава ми малко но друго е като да са си тук да ги прегърна да се смеем да се майтапим все още чакам да ми се обадят но напразно.
Бъди силна болката голяма от загубата не отричам но животът продължава мила.
|
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 3f14e4bfef |
|
111. Здравей мило момиче! Пиша след като е минало много време, но все пак може да съм ти от полза. Изчетох твоята изповед и коментарите след нея. Едни те разбират и ти дават добри съвети, други не, но ние сме различни и това е нормално.
Не се вини за нищо! Това е най-важно за да продължиш пътя си. Бог така е решил и той винаги е прав! Майка ти би искала ти да се стабилизираш и да продължиш напред. Тя ще се радва да намериш най-правилният човек до себе си и да бъдеш щастлива.
Не ти е било лека на теб и на нея. Разочарованието от поведението на баща ти се е отразило на нея и на теб. Само, че тя е избрала баща ти, а не ти. Доколкото разбирам майка ти е била инвалид /или станала/ и за теб не е било леко. Когато си на 30 и животът е пред теб да се грижиш за болна майка не е леко. Бог е искал да ти даде шанс. Приеми го.
Аз съм на 60 и преди няколко дни загубих майка си, а година преди това баща си. Така и не успях да създам семейство и сега ми е ужасно трудно. Майка ми си отиде от този свят при страшни мъки. Три месеца я водих по болници и не можаха да поставят диагноза, докато накрая решиха, че има метастаза в гръбначния стълб и я оставиха у дома, без да мога да я обезболявам. Изписаха таблетки, който не можеше да преглъща и инжекции, които не и помагаха. Изгаряше и за този огън нищо не помагаше. Изживях такъв нервен сръв, че сега ми е трудно да се съвзема. Добре, че имам близки и приятелки. Те не ме оставят да съм сама. Когато си отидат обаче домът ми е празен. Затова те разбирам, но докато аз съм пропуснала много ти не си. Желая ти да намериш своя път в живота! Успех!
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: ab8b40c766 |
|
112. Трудно е, когато майките си отидат. Дори да си възрастен човек. При нас, при мен и моята майка връзката ни беше много силна. Първата година, когато тя си отиде - беше ад. И до сега продължавам да си говоря с нея за всичко важно или пък не, няма значение...Липсва ми...така искам да и кажа нещо, така искам да ме прегърне, така искам да ми помаха при тръгване, винаги когато си тръгвах тя ме целуваше, тръгвах, после пак се обръщах и тя ми махваше... сега няма кой да ме изпрати, няма кой да ме посрещне! Въпреки това всичко каквото правя - мисля си тя какво би казала. Моята майка беше невероятен човек...
Казвайте на майките си, че са невероятни, те майките са такива.. после ще бъде късно...
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: ab8b40c766 |
|
113. Трудно е, когато майките си отидат. Дори да си възрастен човек. При нас, при мен и моята майка връзката ни беше много силна. Първата година, когато тя си отиде - беше ад. И до сега продължавам да си говоря с нея за всичко важно или пък не, няма значение...Липсва ми...така искам да и кажа нещо, така искам да ме прегърне, така искам да ми помаха при тръгване, винаги когато си тръгвах тя ме целуваше, тръгвах, после пак се обръщах и тя ми махваше... сега няма кой да ме изпрати, няма кой да ме посрещне! Въпреки това всичко каквото правя - мисля си тя какво би казала. Моята майка беше невероятен човек...
Казвайте на майките си, че са невероятни, те майките са такива.. после ще бъде късно...
|
...
| преди: 9 години, 10 месеца hash: c87a056ec5 |
|
118. Не се давай на емоциите!
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 0fc3ef518a |
|
119. Загубата наистина е тежка. Моите съболезнования!!! Трябва да създадеш свое семейство някой ден. Майка ти очаква същото от теб. Това, че не я виждаш, не значи, че тя не е до теб ДУХОМ. Тя ВИНАГИ ще е до теб. НИКОГА не се предавай и продължавай. С времето болката ще намалее... Бъди силна
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 76e4f28575 |
|
120. Човек оценява нещо когато го загуби! На 50 съм и едва сега когато преди 40 дни майка си отиде с много болка и мъка, изцедена до край от болеста, аз разбрах какво е била тя за мен - ВСИЧКО! Живея сам, имам брат, но той си има семейство, деца, внучка. Болката е страшна когато се прибереш в къщи след работа и... САМОТА. Самотата е невъобразима, тя те изяжда отвътре, разкъсва душата ти, мислите ти започват да препускат като диви мустанги и сърцето ускорява своя темп. Понякога ми идват лоши, страшни мисли. Започвам да си мисля че живота няма смисъл, не е така, знам. Аз тогава търся снимки на майка, пускам няколкото клипа с нея и със сълзите си се пречиствам и успокоявам. Да, аз плача. Не ме е срам да го кажа. Мъж на 50.
Дано е вярно това, че има друг живот след смърта, защото искам да видя майка отново, имам да и кажа много неща които не съм успял.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 73ca4dc9e3 |
|
121. 120, напълно разбирам как се чувстваш, защото преди 20 дни загубих баща си. много го обичах, стана много внезапно, без да е боледувал особено и все още някак не ми се вярва, че се е случило.
основният проблем обаче е, че ти си сам, нямаш семейство и това съвсем те смазва. аз бях принудена да се съвзема бързо заради децата - те имат нужда от мен, от ежедневни грижи и няма как да им кажа "един месец не ме търсете, защото ще страдам".
не знам защо си сам, но след като премине болката, опитай да намериш сродна душа, ще се чувстваш полезен, когато знаеш, че някой те чака вкъщи вечер.
Ж43
|
| преди: 9 години, 5 месеца hash: d31c829779 |
|
123. Здравей мило момиче! Мъж съм, на 43 години. Аз също загубих майка си преди три месеца. Знам какво изпитваш, какво чувстваш... Ние с майка ми също бяхме силно привързани един към друг, много се обичахме! Милата, спомням си как ме чакаше с нетърпение да се появя в коридора на болницата, когато й ходих на свиждане всяка вечер след работа, аз така я чаках с нетърпение да я зърна, когато бяхме деца и ни оставяха през лятната ваканция с брат ми при нейните родители в един южен град на България... Ние с нея много неща преживяхме, пиянските истории на баща ми, побоите, аз я защитавах, макар и малък, след това развода, квартирите, спали сме на пода, нямали сме какво да ядем, но оцеляхме, благодарение на нейната професия, тя беше фризьорка и благодарение на това стъпихме на крака, купихме етаж от къща и там майка ми отвори фризьорски салон и така се оправихме леко по леко. После аз започнах добре платена работа, и така оцеляхме.
Тази коварна болест се появи изневиделица. От години тя имаше болен бъбрек, който й създаваше проблеми, но тя не обръщаше внимание на това. При последното й връщане от Италия (майка ми работеше от време на време там) реши да отиде да се изследва, казаха, че бъбрека спешно трябва да се извади. Направиха операция, отстраниха бъбрека, майка ми остана около месец в болницата, аз току що бях стартирал бизнес и буквално се разкъсвах между него и болницата, всеки ден след 20 ч. аз ходих на свиждане. След като я изписаха аз я взех у нас да си я гледам, но тя настояваше да се прибере в къщи (аз живея в София, а тя в едно малко градче на 100 км. от София). Както и да е, закарах я до в къщи, но по след няколко седмици ми се обади, че има болки и искаше да отиде на преглед. На този преглед ни пратиха на ядрено-магнитен резонанс, а резултатите от него бяха, че майка ми има разсейки на рак по костите и в стомаха! Доктора го каза единствено на мен като го помолих да не го казва на майка ми. Светът се сгромоляса, краката ми омекнаха, знаех какво значи това!!! Само преди няколко месеца погребахме бащата на жена ми, а преди още няколко месеца погребахме и майка й и двамата с диагноза РАК, а сега за капак на всичко и майка ми със същата диагноза!!!
От болницата казаха, че няма какво повече да направят и че не сме вече за тях, ходихме и до Онкологията, но там не можаха да открият къде е огнището на заболяването, междувременно майка ми се влошаваше не с дни, а буквално с часове!!! Започна много трудно да ходи, имаше много болки... Да не ви натоварвам излишно... Десет дена след като поставиха диагнозата майка ми почина. През цялото време бях почти до нея!
И сега, три месеца по-късно, аз плача! Плача почти всеки ден! Боли! МНОГО БОЛИ!!! Тази празнина от загубата на майка ми с нищо не може да се запълни! Докато жена ми е много по-твърда от мен. Тя за няколко месеца загуби и майка и баща, но по-стоически понася загубата от мен. А аз съм явно по-чувствителен...
|
...
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 33ed8b9576 |
|
126. И аз загубих своята майчица-бях подготвена, ако изобщо можеш да си подготвен за такава загуба. Много, много боли-плачеш, събираш се, пак плачеш-но нищо не можеш да промениш. Живея с прекрасните спомени и надеждата, че безкрайно добрата й душа е на хубаво място. Толкова много се обичахме, че тази духовна енергия не се губи. Тя остава да те крепи и в най-трудните моменти. За майката с вечна признателност и любов!
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 33ed8b9576 |
|
127. Болката от загубата е неизлечима.Научаваш се да живееш с нея и нищо вече не есъщото
|
| преди: 8 години, 7 дни hash: 6b1224d66f |
|
128. До авторката
Така добре те разбирам... едва преди 2 месеца, на 17г. загубих майка си... от инсулт, болката, тишината и скръбта са огромни, няма думи, с които да опиша какво чувствам.... толкова ми липсва, само се надявам един ден отново да сме заедно...
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: beb991f11a |
|
133. Tам ли си Авторке,5 години по късно?
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: f4bf44ef62 |
|
134. Много тъжна история! Моята братовчедка почина преди 1 година, беше млада, живота беше пред нея.... супер много ми липсва!
|
...
| преди: 4 години, 2 месеца hash: e19d9b26fb |
|
135. Здравей авторке, виждам, че темата е вече от преди 8 години, би ли ви казала какво се случва с теб? Аз на 06. 09. 2020 изгубих моята майка и изпитвам същите чувства, които и ти... не знам как да продължа без нея, защото беше моята истинска подрепа, обичам я безкрайно много, беше само на 59 години ;(
|
| преди: 2 години, 8 месеца hash: e1ac53de03 |
|
137. Съболезнования!Аз също загубих майка си много скоро само преди два месеца!Болката е ужасна, бяхме много близки и не мога да приема мисълта, че нея вече я няма,задушавам се, гърдите ме стягат, сълзите не спират, казват, че след всеки изминал ден болката отшумява, но при мен е обратно болката става все по силна,изпадам в депресия,не мога да се справя,усещам я навсякъде и във всичко дори не мога да влезна сама в къщата където живееше!И аз си задавам въпроса,дали съм могла да помогна?Виновна ли съм, че я закарах в болница и повече не я видях жива?Не мога да се справя със стреса!Баща ми го загубих когато бях на 4 годинки и спомените са бледи или аз така си мисля, че са някакви спомени, но смъртта на мама ме довърши!Дано един ден малко да ми олекне, болката е задушаваща!
|
| преди: 1 година, 4 месеца hash: f15bd89d75 |
|
138. моята майка ме е изоставила когато съм била бебе. израстнах без нея. Баба и дядо ме отгледаха.
но не мога да разбера хората. които са доста безчувствени. Как може така да се изказват към авторката. Каквото и да е тя е страдащ човек.
Да. наистина не е самостоятелна. майка й е трябвало да я направи самостоятелен човек но бива ли по този начин дай го казвате.
Лишени сте от чувство за такт ли.
Тя СТРАДА. Проумейте го.
Да. трябва да продължи напред но тя в момента страда. Каквото й да й говорите тя пак ще страда.
Не мога да повярвам коклко сте безчувствени.
За някои е много лесно да забравят какво толкова нали.
Но за други не е толкова лесно.
ХОРАТА са с различна ПСИХИКА малоумници..
Едни по-лесно се възстановяват други по-трудно.
Има хора с по-лабилна психика.
Не всеки може да се съвземе веднага и да продължи напред.
Мислете преди да пишете как ще се отрази написаното на лабилен човек.
|
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
