Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

61.   № 57 - приемам подадената ти ръка за приятелство - в момента най- много имам нужда от това - някой да ме разбира...

62.   До авторката

Обърни внимание на 57. Нали не искаш да разговаряш сама със себе си? Път има, потърси го.

63.   Имам още един въпрос към № 34 - тя как намира смисъла да продължава напред... да живее, да се бори.... аз останах съвсем - самичка... а сега чувам и обвинения от болницата, че аз косвено съм я убила... не съм й дала жизнено необходимите лекарства... въпреки, че я изписаха 3 дни по- рано, въпреки, че не и направиха скенер, въпреки, че ми хвърлиха 1 рецепта във въздуха и не ми обясниха нищо, за никакви лекарства... аз съм я убила... явно... без да искам... и тази вина ме задушава... Как си представя № 34 - живота си без майка си в близките 20-30 години, докато сме живи... защото аз, честно казано, не си го представям... не мога...

64.   До авторката
Мило момиче, аз съм 57 и 62. Не се отчайвай, защото отчаянието е най-големия ти враг! Това с което се сблъскваш е реалността(истината), тя никога не е била различна - просто сега я забелязваш. Разбираш ли ме? Не се вкопчвай в миналото, защото то не се връща. Живота не свършва с материалния свят - запомни го това!
Духа - любовта остава, защото е вечна.
Мисли така: "не съм само аз, която минава по този път. Много други хора са минали преди мен по същия път и много други ще минат по този път, но нещо ги крепи. Кое е то? На другите хора по-леко ли им е? Знанието за живота и смъртта е в основата на разбирането как ще продължа да живея. " Знанието не е човешко учение, а е Божие завещание. И Той ни завеща, че всеки ще живее чрез Христос.
Ръката е подадена, ако искаш приеми я. Верните приятели са там и няма да бъдеш разочарована. Това, което човек не може, Бог може. Пиши, аз ще те слушам и ще ти отговарям. Бог с теб да бъде.

65.   имам чувството, че съм загубила способността да мисля... живея механически... храня се механически... доколкото може да се каже, че се храня... и не мога да приема реалността... моята майка беше моята опора, целият ми досегашен живот, сега, без нея аз нямам вече бъдеще- уж всичко е същото, а в действителност - не е... уж ходя на същите места, на които ходехме заедно , нейните вещи стоят вкъщи и имам чувството, че всеки момент ще влезе и ще продължи с обичайните си занимания... а я няма...
Опротивя ми живота... и много ме е страх... дяволски много ме е страх... няма да мога да се справя без нея... тя имаше друго мислене - на стратег, на завоевател - всичко, постигнала до момента, го дължа на нея... всичко... аз няма да успея... А и как да живея сама, като ме стяга, стяга за гърлото...

66.   Здравейте отново, благодаря още веднъж за всички коментари - оценявам съпричастността ви към моята болка и моралната подкрепа - в момента имам неистова нужда от това... Какво да ви кажа - СТРАХ МЕ Е... СТРАХ МЕ Е, ЧЕ НЯМА ДА СЕ СПРАВЯ... Тя ми беше опората, корективът, утехата, беше амбициозен родител - все ме записваше на разни курсове и специализации, аз съм пасивна -тя все ме буташе с остена напред - сега, в продължение на вече почти 3 месеца никой не ме е прегръщал - било мъж или жена - просто приятелска прегръдка... не искам нищо повече... а с нея много обичахме да се гушкаме... Сега имам страшно много неизразходвана нежност, която не знам на кого да дам- просто няма на кого...
В миналото й се сърдех доста често - имах си моите детски бунтове... въпреки, че отдавна не съм дете... Тя се опитваше да ми дава съвети - вярно е, месеше се мног ов живота ми, беше властен родител, но всичко го правеше за мое добро - аз не го разбирах... и все й правех напук... все водех някакви въображаеми битки с нея... дори на моменти я обявявах за мой личен враг, А ТЯ БЕШЕ НАЙ- ГОЛЕМИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ...
Сега събирам останките от нея - съветите й, мечтите й- нейните и моите мечти - и ужасно съм уплашена - ще ги сбъдна ли... преписах смс- ите й до мен на хартия, писмата й... А вчера Господ ми прати 1 голяма изненада - докато съм си играла с телефона си, преживе съм записала гласа й, без да знам - една -две думички се чуват лошо - но и това ми е достатъчно... А само като си помисля, че когато беше жива, бягах в съседната стая, когато се карахме на висок тон... да не я слушам какво ми приказва - сег а всичко разбрах - но много късно... НЕПРЕКЪСНАТО МИСЛЯ, ЧЕ ДОПУСКАМ ГРЕШКИ... в признак на слабост се обадих на бившия ми приятел / а ние двамата, с нашите непрекъснати скандали й спомогнахме да влезе по-бързо в гроба... / сега той се умилква около мен, а аз съм лабилна, податлива- непрекъснато мисля, че бъркам със всички и с всичко - с всяка моя стъпка... СТРАХ МЕ Е... Понякога не виждам смисъл на живота - загубих цялото си семейство... сега имам семейство само на гробищата...

67.   Здравей, мила авторке, аз съм 34. Дава ми сила да продължа напред желанието да оправдая любовта, вярата и надеждата, които родителите ми са вложили в мен. Дава ми сила желанието да живея и работя така, че те да се гордеят с мен, ако бяха живи. Дава ми сила желанието да направя най-доброто от себе си, да бъда добър човек и да бъда полезна на другите. Дава ми сила желанието да ПРЕДАМ нататък любовта, която съм получила в детството си. Освен всичко заминах сама в чужда държава. Дава ми сила желанието да работя така, че да съм по-добра и от тукашните. Не се самообвинявай за смъртта на майка си- не си можела да направиш повече. В България е така- оставят близките на тежко болните да се оправят сами. Ама че не са медицински лица, че имат нужда от подкрепа и информация, никoй не го интересува. Горе главата. И това ще мине. Най-тежкото отчаяние ще мине. Живей така за оставащия ти живот, че да остане следа след теб. Бъди самостоятелна личност, силна и добра. А майка ти ще те гледа от горе и ще ти помага в трудни моменти... Прегръщам те. Бог да е с теб.

68.   Благодаря ти № 34, БЛАГОДАРЯ!!! Сега намерих още писма от мама до мен - във всяко едно от тях тя е засвидетелствала любовта си към мен - една обич без граници, една обич, която е запълвала целият й живот... Непрекъснато ми е пишела : Незнам, мило дете, дали ще мога да ти дам любовта, която заслужаваш... Ти си звездичка в небето и ти трябва да бъдеш първа... Аз ще съм до теб цял живот и искам ти да бъдаш щастлива във всеки 1 твой миг... засмяна и обичана... Аз също съм й писала непрекъснато колко я обичам, колкото и да се карам с нея... Но нейните очички, изпълнени с надежда дали ще се оправи- няма да ги забравя докрая на живота си... На моменти тъгата ппопреминава в тъжна меланхолия, на моменти така ме стягат гърдите, че ми иде да сложа край на всичко... но това решението ли е... Много я обичах , № 34 - много - не знам дали така ще обичам някого повече през живота си... може би децата си - те ще са продължението на мама. Сега непрекъснато се самообвинявам- такива скандали сме имали и за какво... а толкова я обичах... Сега си мисля, че може би е знаела колко я обичам - ама истински... Въпреки скандалите, въпреки истериите от моя страна, с цялото ми поведение, през целият ми живот - АЗ Я ОБИЧАХ... Още веднъж, благодаря на всички за коментарите!

69.   Аз съм пак, 34. Ти със сигурност ще обичаш пак. Майчината любов обаче не може да се замести с никоя друга- ТЕБ вече никoй няма да те обича толкова безпрекословно и отдадено: Майчица- златна сенчица. Отиде ли си, осиротяваш за винаги. Може да си на 20, на 30 или на 50- същото е. Вдигни глава. Колелото на живота се върти. Днес си на дъното, утре ще си пак горе. И аз си чета мейлите, които майка ми ми е писала, в кото сме си писали колко много се обичаме, споделяли сме си. И аз съм и гледала вещите в пустото жилище, чудейки се какво да правя с тях... Това са етапи на мъката, през които трябва и ще минеш. Майките ни са дали, каквото са могли- сега са горе и искат ние да сме щастливи. Сега е нашето време да дадем. Ето и една молитва, която майка ми ми е писала по емейла, която си нося винаги с мен, дано да е утеха и за теб- " О, светъл лъч трептящ във всеки атом, о скрита светлина, която трепти във всяка твар, любов потайна, що обгръща всичко живо в едно! Дано всеки, които съзнава, че е едно с тебе съзнае, че е едно със всеки друг. Амин".

70.   Прочетох повечето коментари и ще се съглася с мнението, че за тридесетгодишна, си непростимо незряла и несамостоятелна. Опитай се да си прочетеш коментарите и виж как "звучат" отстрани!
"и не смятам, че такъв е живота и трябва да се примиря... защото има хора с по 2- ма живи родители - а родителите им са на по 90 години... и тези хора не са малко - средната възраст за смъртност в България е 70 - 80 години, определено не са 60 години.... " - Що за глупост? Ако майка ти беше по-възрастна, по-малко ли щеше да те боли? Вземи се стегни и стига си хленчила! Моята майчица загуби преди 25 дни сина си. Загубих брат си! И сега какво?? Да намразя всички, чиито братя са живи? Или само тези, чиито братя са на възраст, по-голяма от 40? На 40 си отиде братчето ми. Само дето не хленча и не търся ничие съжаление. Болката си я нося в мен и се старая да продължа живота си по начин, който би се харесал на брат ми, защото не желая по никаква причина, по никакъв повод, да опетня светлата му памет! Няма "ред" в смъртта. Има само въпроси без отговори. Стегни се и продължи да живееш живота си с достойнство!

Номер 67, пишеш: "В България е така- оставят близките на тежко болните да се оправят сами. Ама че не са медицински лица, че имат нужда от подкрепа и информация, никoй не го интересува. ".
Желая ти от все сърце, никога да не ти се наложи да видиш как процедират в други държави... имам предвид западно европейски.... Там животът има съвсем друга стойност - тази, която му дава статистиката!

Останете със здраве!

71.   Коментарът на № 70, ме провокира да отговоря... № 70 - пожелавам ти от все сърце, да не ти се случва да се прибереш вкъщи и единственото, което да те посреща, е кънтящата тишина на стените.. а преди това никога да не си живял сам... да предстои рожденният ти ден и единственият начин, който ти остава да празнуваш, е да раздадеш торта на гробища за "Бог да прости " - защото там, на гробища, е цялото ти семейство... да предстоят празници - Коледа, Нова година, а ти да се молиш някой далечен роднина да те покани / дори да си склонен да накупиш всичко на новогодишната трапеза, само и само да имаш фалшивата представа за семейство... / № 70 - ти поне имаш семейство - имаш майка, на която да даваш опора и която да ти дава... аз нямам нищо... нищичко... Сега живея само с поглед, обърнат в миналото... защото само спомените ми останаха... и 1 гробно място - 2 на 2 метра... където са най- близките ми хора...
Откровено завиждам на хората с родители - и на теб ти завиждам...
А по отношение на лекарите - мама почина в малка провинциална болница в град Л. 2 седмици по -рано живеехме в София... непрекъснато си задавам въпроса и ще си го задавам поне докрая на живота си - ако бяхме останали в София, ако не се бяхме преместили какво щеше да стане... тя вероятно щеше да е жива - при онези медицински светила в София - тук просто не успяха д ая стабилизират...
Когато я изписаха след първият инсулт - ми хвърлиха 1 хвърчащ лист - рецепта за лекарства, изписаха я 3 дни по- рано поради липса на леглова база... и не й направиха скенер... койт ое задължителен при инсулт - аз не съм го знаела... никой не ми обясни, че инсулта може и да се повтори... Аз черпя на работа, че майка ми се е възстановила и е вече вкъщи, а тя е умирала...
В нощта, в която почина - дежурният лекар - нощна смяна - се държа меко казано безобразно.. останалите лекари бяха се затворили в 1 стая - пиеха кафе и си разказваха вицове... абе -едно весело им беше... а на 2 метра от тях умираше човек... Аз пищях и плачех да я спасят, а те си смятаха часовете извънреден труд... просто не ми се говори... аз приключих с тази болница завинаги... както и с този град - сега подготвям нещата си за връщане в София - там бяха най- щастливите ни години - моите и на мама... и за пръв път през живота си, ще се местя в нов град... без нея... ОЩЕ ВЕДНЪЖ - БЛАГОДАРЯ НА № 34!!!

72.   А сега, знаете ли къде се чувствам добре - в църквата, на гроба й... единствено там чувствам, че е моето място... от известно време болката е толкова силна, че усещам чисто физическото й присъствие в къщата / НА МАМА / - когато се съсредоточа и си затворя очите - си представям различни картини от 30 - годишният ни съвместен живот и имам странното усещане, че ме гушка... че е тук до мен и си говорим... Казах ли ви, че, без да искам, съм записала гласчето й на моят телефон... чуват се слабо само 2-3 думички и нещо ми се кара... но това ми е достатъчно... достатъчно ми е... МЪКАТА Е СТРАХОТНА...

73.   Виж сега, за това, че майка ти-Лека и пръст! -не е сметнала за необходимо да те "отбие" навреме, не можеш да виниш никого! За протокола - аз съм на 35 и от 18-годишна живея сама. Изучих се, създадох семейство, развих личен бизнес. Семейството ми (родителите ми) е на хиляди километри далеч от мен, но дори и да ги нямаше на този свят, пак нямаше да седна да мрънкам, ами щях да се опитам да променя нещата в живота си, които не ми харесват. Ти само се оплакваш, но не правиш нищо, за да промениш живота си към по-добър. Сигурно защото така е по-лесно...

Бих могла да посоча още много, недопустими за възрастта ти пропуски, но просто не искам да прибавям още угризения към изстрадалата ти съвест! За това няма и да коментирам втората част от поста ти - тази, за лекарите.

74.   № 73 - ами явно не обичаш достатъчно родителите си... жалко за теб, наистина, жалко... щом " няма да седнеш да мрънкаш, те като починат "... на мен живота ми си отиде... както и да е... не ми се навлиза в глупави и ненужни спорове... просто вече нищо няма смисъл... нищо

75.   авторке, ти упорито дълбаеш все по-надолу в дупката, доколкото все още е възможно! чак заключи, че някой не обичал родителите си!
да, всички си обичаме родителите, те са ни отгледали, изучили, треперили и т. н. на всички родителите (дай боже, щото обратното е ужасно) ще починат преди нас.
Обаче никак не е нормално животът ни да се изчерпва с тях!!! и след като тях ги няма, животът ни да свърши! Това се опитват да ти обяснят хората - на 30 г. не може да мислиш само за гробища и да звучиш като уплашено дете, което търси мама. това е истината: майка ти е била супер обсебваща, не те оставила да се бориш с живота и да станеш личност, а не неин придатък. явно така се е чувствала значима и е мислела, че ще живее дълго.
и преди ти писаха: потърси психолог и намери смисъл в живота си. не се вкопчвай в миналото, смисълът е да оставиш нещо след себе си, а не да ровиш в миналото

76.   Не ти е отишъл живота, мило момиче... не. Твоя живот сега започва.
И как да няма нищо смисъл-всяко нещо има смисъл, всяко. А живота е борба и радост, но трябва да имаш сетива за това.

Пожелавам ти скоро да превъзмогнеш скръбта и да живееш живота си осъзнато, а той има смисъл, когато си го осмислиш обаче... :)
Не се предавай!

77.   До авторката

Наистина отчаянието ти е голямо, затова се опитвам да ти покажа къде да насочиш вниманието си, за да можеш да се спасиш. Вярата в Христос ще ти даде цялото това познание. Ако всичко това го приемеш в сърцето си и следваш това, което той ни завеща, вярвай че един ден ще бъдеш отново с твоята скъпа майчица и всички хора, които обичаш.
Това не са празни приказки, а Божие завещание. Скъсай с дъсегашния си начин на живот и се опитай да разбираш, кое е ценно и кое не.
Никой човек не може да ти даде успокоението и мъдростта, които Бог ще ти даде. Довери му се и го приеми. Ако не го допуснеш до себе си, Той няма как да вземе проблемите ти в Негови ръце. Защото ти от това имаш нужда, от утешение.
Всички сме подвластни на смъртта в материалния живот. Затова насочи мисли и действия към духовното. Колкото по-рано човек разбере и се съсредоточи, толкова по-бързо ще разбере и верния път. Живота не свърщва с материалното умиране!
Само искам да добавя да не осъждаш или мислиш каквото и да е лошо за другите, защото никой от нас не е съвършен. Съвършенството се придобива само чрез вярата и следването на Христовия живот, които е продължение на Божиите заповеди. Знанието е в Библията. Бог да ти помага.

78.   И тя така ми казваше - Твоят живот тепърва започва, ах да бях на твоите години и с твоята визия... как щях да въртя момчетата :) живота толкова бързо отминава - наслаждавай му се на всеки миг... гледай слънцето, небето, радвай се на това, че си жива - ТЯ БЕШЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПОЗИТИВЕН И ВИТАЛЕН ЧОВЕК... и много се радваше и гордееше с успехите ми... А колко бъдещи планове имаше за мен... ВСЕ МИ КАЗВАШЕ - НАПРАВИ ЖИВОТА СИ ПРИКАЗКА - И ТИ В НЕЯ.. ИМАЙ МЕЧТИ В ЖИВОТА СИ МИЛА... УСМИХВАЙ СЕ - ТАКА СИ НАЙ- ЧАРОВНА... Не беше обсебваща, беше властна, и наистина - чувствам се като 1 малко уплашено дете в момента - наистина ме е страх... от всичко... не мога да се браня... няма ми я опората... ТЯ ЗНАЕШ Е, ЧЕ НЯМА ДА ЖИВЕЕ ДЪЛГО - УБЕДЕНА БЕШЕ - и искаше да остави след себе си един добър човек, който да помни паметта й и да продължи рода - АЗ ОБАЧЕ НЕ ЗНАМ КАК - НЕ МЕ НАУЧИ КАК ДА ЖИВЕЯ БЕЗ НЕЯ... НА ВСИЧКО ДРУГО МЕ НАУЧИ... НО НА ТОВА... НЕ

79.   Авторке,

не ти озволявам да ме съжаляваш, чуваш ли? !
Ти си търсещата съжаление, не аз! Ти написа тазаи история и ти искаш съвети, ок? ! НЕ ПОЗВОЛЯВАМ НА НИКОГО ДА МЕ СЪЖАЛЯВА! Никъде не съм писала, че не обичазм родителите си, а и ти си човекът, който най-малко е в състояние да ме съди! Защото ако на мен, бидейки на 30 години, ми бяха хвърлили "един хвърчащ лист-рецепта", щях веднага да се заинтересувам за какви лекарства е, щях да питам какво би могла да е развитието на болестта и! Нямаше да черпя в работата за изписването и, ами щях да бъда денонощно до нея, да и меря температурата и въобще, да положа всяка необходима грижа за нея. Разбра ли сега защо НЕ МОЖЕШ да ме съдиш и съжаляваш? Разбра ли сега, че обичта се дели на две категории - тази, която се изразява с думи и тази, която се ДОКАЗВА с дела! Сама си отговори твоята от кои е!

80.   №75 е дал доста смислен коментар. Наистина мисля, че авторката има абсолютна необходимост от добър психолог, както са я посъветвали и в други коментари. Спри да влизаш тук, защото основното е казано, а реална полза за теб няма. Само психолог може да ти помогне пълноценно, защото знае как. Но ти трябва да го искаш. Истината е, че твоята майка не ти е позволила да бъдеш отделен човек и да се справяш като такъв. Затова сега ти е толкова трудно. Няма такъв човек, който да изчерпва целия ти свят, а ако го мислиш, определено не е нормалното състояние на нещата. Най-лесното е да спреш да живееш без нея, но това със сигурност ще означава, че не си си усвоила урока и подобни изпитания ще имаш докато го усвоиш.

81.   От Авторката : Реших да ви пиша отново... все още съм жива... прочетох различни коментари - и полезни, и нападателни... хората са различни... Тази неделя ми предстои рожденният ден... ставам на 31... в събота е голямата Архангеловска Задушница... в почивните дни - ще си бъда в родният град и ще ходя на гробища... на рожденният си ден също ще бъда на гробища сутринта- мисля, че за 2 часа няма да ми дотежи от уважения пред паметтта на мама... да отида и да й поднеса цветя... 30 години досега сме празнували рожденният ми ден заедно... 30 години досега съм й подарявала букет с думите : Мамо, благодаря ти, че си ме родила и отгледала... тази година пак ще го направя... Само, че вече няма да е същото...
И за да отвърна на някои бъдещи коментари, заявявам, че няма да празнувам рожденният си ден на гробищата! Само ще отида да почета паметта й... мисля, че тя го заслужава... после ще почерпя колеги... тази година не смятам да празнувам никакви предстоящи празници... 30 години досега съм духала свещи върху торта... тази година - не... Всичко ми е много странно... 4 месеца минаха, а аз още съм жива... и това ми е странно...
Миналата година на 02 номеври бяхме с мама заедно на концерт, тази година - на 02 ноември съм на служебно събиране - без нея...
Исках само да споделя... основно живея в миналото и спомените си... Повече нищо няма да кажа... БЛАГОДАРЯ, ЧЕ МЕ ИЗСЛУШАХТЕ... Весели предстоящи коледни и новогодишни празници на всички - благородно ви завиждам, че имате семейства...

82.   Моите съболезнования! Прегръщам те силно! И те разбирам повярвай ми! Много е тежко и аз не мога да намеря мир в себе си! И на мен не ми се живее... Прегръщам те силно!

83.   Аз също съм в същото положение. Живеехме с мама една за друга! Съвсем скоро - преди 2 месеца, Здрава, права за части от секундата и вече я нямаше. За мен вече също няма живот. Разбирам те напълно. Аз съм едва на 18.. Също не намирам изход - Не вярвам, и винаги я чакам да отвори вратата. Имам само една болна баба на този свят вече за която трябва да се грижа ;((( Живота е безкрайно страшен. Не чувствам даже, че съм жива....

84.   Авторке, Честит Рожден Ден! Макар и на патерица, Бъди Здрава, Силна и намери мир със себе си! Трудно ще е и то доста, но ще трябва да се научиш да живееш със спомените си и да се радваш на спомените от хубавите моменти. Много хора сме изживяли това, което сега ти се е случило, повярвай ми, ще мине време, ням ада я забравиш, всеки ден ще си спомняш за нея по много пъти, но... ще е маалко по- различно. Дори днес, на колеги говорейки с тях им казвах, тате казваше.... после на мама думите в такъв случай са... ще са ти пред очите, но ще говориш мааалко по- спокойно. Прегръщам те, авторке!

85.   Здравейте, отново съм аз... авторката - на 12. 01 - правя 6 месеца на мама... 6 месеца откакто не съм жива... една позната - лекар, ми каза, че от злокачествен рак се умира - и аз искам същото - 6 месеца се моля подред - ден в ден - на Господ, да ми изпрати рак и да отида при най- близкият си човек... а всички ми честитят Коледа, а... да се смея или да плача... или по- добре и двете... животът ми вече не е същият, аз не съм същата... останах съвсем сама... и съм мъртва, само физически съществувам... естествено Коледа не съм празнувала... с кого да празнувам - с въздуха ли... Спокойна съм единствено на гробища - само там се чувствам "своя " - сега ще поръчам паметника й... ангажирах и фирма, която ще се грижи за гробното място - ще сади цветенца и т. н....
А на всички вас - Весела Коледа!!!

86.   Мила, Авторке, аз съм №84. Моля те, Моля те, Моля те! Спри да плачеш, прегръщам те силно! Зная как се чувстваш, в един момент ще си по- добре, но няма да е сега трябва да мине време. Моля те, намери приятелки или колеги с които да си на Нова Година- просто не оставяй сама. Моля ти потърси психиатър- аз така направих, дори днес отново ходих и ми смени лекарството. Трябва да се вдигнеме- на моменти съм маалко по- добре, в други не съм. Остави тези които са писали и нареждали, кой и какво да прави и че се държиш като хлапе. Всичко е и до душевност и до психика, както знаеш. Едни са егоисти, други емоционални, трети егоцентрици. Е ти не си егоист ти си емоционална, както и аз. Вдигни глава, потърси помощ, както правя аз. Пиши до къде си стигнала.

87.   Авторке, напълно те разбирам, аз загубих любимата си и се чувствам точно като теб, казват че времето лекува, но не е така, болката и мъката остават завинаги в нас. Просто знай, че майка ти е на по-добро място сега и в деня в който е писано, вие пак ще бъдете заедно, а до тогава се опитай да откриеш каква е твоята мисия в този живот. Бих ти препоръчал няколко автори: Джеймс ван Прааг, Майкъл Нютън, Реймънд Мууди и Лиана Антонова. Могат да ти донесат поне частично успокоение.

88.   Здравейте, днес мама щеше да навърши 60 години - е, не ги навърши... Много неща бих й пожелала, ако беше тук сред нас и до мен - сега й ги пожелавам отново, но мислено, нося й цветя и картички на гробища... А вашите починали близки, какво бихте им пожелали, какво бихте направили, ако те имаха рожден ден и са тук сред вас...

89.   До авторката

Ако приемеш завещаното ни в Библията, че "умрелите нямат дял с живите", то всички тези "празнувания и почести", са безпредметни. Завещано ни е, че душата (защото се намира в кръвта на човека, а не е някакво етерно тяло) умира заедно с тялото и ако правиш най-различни помени и зачитания, ги правиш за да поддържаш демони (против Бога си).
Това не е душата на майка ти. Жива душа =жив човек, мъртва душа = труп.
Да не се бърка дух с душа, защото има Свят Дух = Божия дух или Бог, а има и сатанински (зли) духове, на които човек става подвластен - като не се подчинява на Святия Дух. Та при първата смърт (което е оприличено на временно заспиване), духа се връща при Бог който го е дал, а тялото отива в земята. И тъй като кръвта е съсирена, остава в тялото (но живота е угаснал) и душата умира заедно с тялото. Цялото физическо, интелектуално и емоционално създание на човека е = душа. Когато всичко това стане на мрамор, няма и душа.
Но не се страхувай, защото това не е края на човешките създания. Защото Бог ни е обещал, че ще има възкресение от мъртвите. Моли се за душата на майка си, Бог да си спомни за нея в деня на възкресението.
Вярвай в думите Му! Виждам че, много те боли за неочакваната ти загуба и всички нас ни боли, при загуба на близък. Затова ни е дадена надеждата, за нетленния - вечния живот, но него ще го заслужат само повярвалите. Който вярва безрезервно в Бог и обещанията Му, ще бъде запазен да не умре повторно. С други думи, задължително е за всеки от нас да умре в материалното си тяло (първата смърт), но който пази Божия Дух ще живее в духовно тяло (като начало). Който не се подчинява, отива на Божи съд, за да бъде съден за деянията си в материалния живот. И понеже всички ние сме грешни в една или друга степен, казано е, че никой не би се спасил, като стигне до Божи съд, но е казано също, че всеки ще се спаси "по благодат, чрез вяра", защото Бог така пожела и ни го дава като подарък, без да се иска от нас да правим упоминания и каквито и да е ритуали. Единственото условие да вярваме в Бог и Христос - като наш спасител. Да се молим на Него - за каквото и да е (дори да възкреси нашите обични близки) и Той ще го направи, заради това, че ние вярваме в Бог и Христос. Както е казано "вярата ти те спаси"!
Така че, не отдавай значение на повърхностни ритуали, а се моли за милост на Бог чрез сина Му Исус Христос.
Никой човек не може да ти помогне, защото всички сме смъртни, но Бог е безсмъртен и "това което човек не може, Бог може да направи".
Като прочетеш почти всичките коментари от хората, кой от тях ти помага? И изобщо, може ли да ти помогне някой човек - когато не е в неговата власт? Властта на живота и смъртта е в Божиите ръце.

90.   Аз вярвам в Бог или Силата, но на такива мнения като 89 няма как да остана безмълвен. Библията е писана от хора, а религията използвана използвана като средство за контролиране на цели народи. Номер 89, според Вас мюсюлманите, будистите, кришнарите, умиращите от глад африкански деца, вярващи в своите божества и всички нехристияни, къде отиват, в ада ли? ! . Душата не е в кръвта и е вечна! Има хиляди доказателства за това, но за да си направи ясна преценка човек, трябва да погледне и от другата страна на монетата. Не се заяждам, просто се дразня от такива крайно ограничени мнения. Починалите ни близки и любими са с нас, просто не ги виждаме и чуваме, по същия начин и Бог е винаги с нас, не Страха от Божия гняв или от каквото и да било, а Любовта е чувството, което ни прави щастливи, чувството което остава и след физическата смърт, Божественото чувство...

91.   За твоя информация № 90
Бог не е Силата, както Го наричаш. Не си е послужил със сила за да ни създаде, а с бащина любов към творението, и е дал на творението си (човека) и закони по които да живеем. Тези закони са написани първоначално на каменни плочи и връчени на Мойсей лично от Бог. След това Бог продължава да контактува с пророците си чрез видения и внушения (което вече не се случва, след като ни изпрати Христос за Първосвещенник).
А какво са писали пророците, можеш сам да прочетеш в Библията, защото това е древната човешка история, която понастоящем се доказва и от Библейската археология (чрез разкопки). Тази история е доста добре документирана и от древен Египет и други древни народи, така че има потвърждения от няколко независими източника. Всички имена на хора, местности, мерки, селища са съществували (някои съществуват и до ден днешен), така че Библията не лъже, а пресъздава истината. Мъдростта от Библията не е измислена от хора (още повече, че повечето пророци са били и неуки, и най - обикновенни хора). И още повече, че всичко предсказано от тях в исторически план се е сбъдвало, и предстои да се сбъдне предреченото за наше време, а то се и сбъдва вече.

Бог е Любов, и контролира силата. Силата Му ще я изпитат невярващите, а тези които вярват в Божието Слово (защото Него цитирам), а не собствени изказвания, вярват и на завещанието Му. А какво ни завеща Той? Прочети Библията - всички отговори са там.
Не е срамно да си кажеш, че си заблуден и не знаеш, затова обърни се към Библията и ВНИКНИ в написаните там слова.
Моля, не бъркай ВЯРАТА и религията. Да вярваш в Словото=Христос=Бог, не означава да си религиозен. Защото да следваш Божиите закони и завети означава да се подчиняваш на Словото = Библията, нищо да не изопачаваш, да вярваш и да изповядваш истината.
Библия означава "слово" - от гръцки език.
Всичко останало, освен следването на Христос е религия, винаги има и някакви ритуали, и да тя е будизъм, православие, мюсюлманство и прочие. И Бог казва - " Аз не съм ви заповядал да правите това".
Библията е Божието Слово - предадено Лично от Бог Отец на пророците, впоследствие - на апостолите, чрез Исус Христос. Те самите свидетелстват за това. А е имало и много съвременници, които са видели чудесата ставали пред очите им или изпитани на гърба им.
Мъдростта написана там не може да се сравнява с човешката "мъдрост" ( което в общи линии си е неподчинение).
Пак там в Библията е написано, че "душата умира" заедно с човека. Това, което не умира е Божи Дух. Кой носи Божия дух? Ако отричаш Библията = Божието Слово, носиш ли Божия дух? Та ти отричаш думата на Бога, значи какъв дух се е вселил в тебе? Защото има и зли (сатанински духове), и когато не се подчиняваме на Святия (Божия) Дух, ставаме подвластни на злите духове - които винаги отричат и се бунтуват срещу Бога.
А силата (насилието) което е типичен прийом на нечистите сили, те не са от Бог. Затова казвайки, че познаваш Бога на силата...кой ли бог познаваш? Защото Бога на любовта и живота (Истинския Живия Бог) - закриля всичките си деца и не иска "нито едно негово чедо да погине". Той не е Бог на смъртта, затова умрелите чрез вярата си в Него, ще бъдат съживени за Вечен Живот, а гнева му ще изпитат отричащите го и неподчиняващите се.

Колкото до въпроса ти къде отиват "мюсюлманите, будистите, кришнарите, умиращите от глад африкански деца, вярващи в своите божества и всички нехристияни, къде отиват, в ада ли?" , никой от нас не знае кой къде ще отиде, но ако изповядват Христос и вярват, че той ще ги спаси - всеки един от горепосочените ще бъде с Христос - където и да отиде Той. Но затова, трябва да се откажат да изповядват разни техники и рутуали и да не се молят на "своите си божества".
С други думи - живей като Христос и бъди безгрешен и не съди другите, и ще живееш вечно - в Божието царство! Остави на Съдията да реши кой къде ще отиде.
Истинския християнин не задава провокативни въпроси, а се подчинява, той не роптае, а приема истината, той не осъжда, а се мъчи да помогне. Ето по тъкъв начин ръзсъждавай и ще разбереш Христос.
В заключение само знай, че всичко което е в разрез с Божието слово = Библията не е от Бог, защото може да има САМО ЕДНА ИСТИНА по която да си сверяваш часовника. Ако са две или повече - кое от тях е истината? Две или повече взаимноотричащи се писания не могат да бъдат истини едновременно, затова ни е дадена Библията - да сравняваме и изследваме, не да я отричаме.
Всичката останала мъдрост в кавички идва от човешко наподчинение и гордост, и човешката наука ще бъде унищожена, защото възстана срещу Бог.

Моля, прочети следващото - цитати от Библията:

БИТИЕ - ГЛАВА 9.

1. И благослови Бог Ноя и синовете му и им рече: плодете се и се множете, и пълнете земята (и я владейте);
2. да се боят и да треперят от вас всички зверове земни (и всичкият земен добитък) и всички небесни птици, всичко, що се движи по земята, и всички морски риби: във ваши ръце са те предадени;
3. всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко;
4. САМО ПЛЪТ С ДУШАТА Й, СИРЕЧ С КРЪВТА Й, НЕ ЯЖТЕ;
5. Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му;
6. който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий;
7. а вие се плодете и множете; ширете се по земята и се умножавайте на нея.


Прочети и в ЕКЛИСИАСТА:
ГЛАВА 8
8. Човек не е властен над духа, за да удържи духа, и няма власт над смъртния ден, нито избава в тая борба, а нечестие няма да спаси нечестивеца.

И в Лука - глава 23:
46И Исус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си.
И като каза това, издъхна.

И на още места в Библията е споменато, че духа (или диханието) се връща при Бог (защото е даден от Бог) и никъде не пише, че душата излиза от тялото и става невидима и се мотае насам - натам, за да се допитват живите до нея. Ето това е една от лъжите на Сатана (зъл дух), кой то иска да унищожи заедно със себе си ако може всички хора. Но който не се поддаде на това - ще живее.
Бог да ви дава да разбирате.

92.   Истината е някъде по средата.

93.   Първо - Съжалявам за загубата сигурно е много тежко. Аз съм сигурна, че майка ти те гледа отгоре и бди над теб непрекъснато. Аз имах същия проблем. Когато станах на 8 години дядо ми почина от рак. Сега съм на 11 и щом се сетя за него ми става много мъчно. Той ми беше много близък. Но всичко ще ти мине.

Ния - 11 години

94.   Живота и света са възможно най-болезнените места , но... за какво сме родени, ако не го изживеем и не бъдем силни? Щом сме родени е за нещо, нали? Не вярвам в Бог, ако съществува той не е справедлив нито към едни, нито към други, за това ние трябва да се научим от грешките, загубите си и да бъдем силни най-вече! Самоубийството е за тези, които не намират смисъл в живота... Ти трябва да продължиш, за да изживееш трудностите и.... може би, ако този живот е даден от някой, който иска да живеем другия си живот нормални и да бъдем силни, то за това трябва да бъдем и да го изживеем


От Станимир, 12 години

95.   Малки дечица, никога не е късно да се научите. Но моля се да бъде по - скоро, отколкото по - късно, защото времето свършва. Бог да ви закриля.

96.   Знам какво е да загубиш родител не сащонс аз сам загубил бащта ми и сега все още нямам спомени за него бил сам на 2 годики знам и как хората се чувстват в живота в момента сам на 18 години и никак не ми е лесно почти цалото ми семеиство починса само аз мама и сестра ми опитвам се да им помагам и искам да кажа че сачувствам на всеки тук а колкото до живота минал сам през много лишениа и искам да кажа че ако имам деца ще се постарая никога да нямат такав живот като моя не го пожелавам на никой и знам едно за да продажим трябва да сме силни живота няма да ни остави да бадем деца завинаги бадете силни и не губете вяра в блиските си дори и да не са телом до вас те винаги са духом с вас ето в какво вярвам аз!!

97.   аз също загубих майка, тя почина преди 11 месеца, болката ми е голяма, много я обичах мама, и не мога да преодолея още всичко, което се случи-някакъв кошмар и аз чувствам вина, че може би имаше начин да не се случи това. Месец преди това и казах, че я обичам най-много на света-дали ме е чула. Още не мога да повярвам и не мога да се примиря, че не сме и помогнали достатъчно. Снощи пак плаках, сякаш изтръгнаха сърцето ми.

98.   До 97

Обърни се към Христос и се разкай за досегашния си начин на живот, и моли Бога за прошка. Само Бог ще облекчи болката и всяка сълза ще изтрие. Моли се и за душите на близките ти - живи и умрели - нищо не знаеш, може ти да ги спасиш.
Бог обича всички свои чеда, доверете му се. Христовото царство(неръкотворно) е много близо.

99.   Хора... Аз съм на 13 и сега... Април месец.. на 22, има годишнина от смърта на мама... Ден след рождения ми ден... Обичам да пиша стихове, когато съм тъжна. Посвещавам долното стихче за всички страдащи:


Майко.
Майко.
Мамо, защо ме изостави?
Мамо, защо не ми каза?
Мамо, къде си?
Мамо, защо?

Когато ти изрече последната си дума,
аз плаках
Когато ти издъхна
аз плаках
Когато видях надгробната ти плоча
аз плаках
Когато видях твоя снимка
аз плаках
И още плача.
Когато си отиде, ти взе част от мен.
Часто от тялото ми.
Част от душата ми.
Част от мен.
А на мен не ми остана нищо...

Мамо, защо ме изостави?
Мамо, защо не ми каза?
Мамо, къде си?
Мамо, защо?
--------------------------------------------
Съболезнования.

100.   Момичета и момчета /не само авторката/, ще се справите! Моята майка /също мой единствен истински родител/ почина когато бях на 12, макар и по - малка минах през всички описани от авторката фази. В един момент обаче започнах твърдо да вярвам, направо да приемам като факт, че тя ме вижда, че знае какво се случва с мен. Сигурна съм, че не би искала да съм отчаяна и самотна, не се оставих да бъда такава. Години по - късно, когато вече и аз самата съм майка мога да гарантирам, че каквото и да ми се случи, ще бдя над дечицата си - винаги. Мила, майка ти е около теб във всеки един момент, просто не можеш да я видиш и възприемеш със сетива. Живей така, че да я радваш - направи хубав ремонт на жилището, промени обстановката така че не всичко да ти напомня за нея, махни траура не само от гардероба, но и от душата си. Майка ти ти е дала прекрасен дар - живота, не се отказвай от него, тя не би искала. Не се обвинявай - нищо не си могла да направиш, инсулта е нещо много коварно. Баба ми, която ме отгледа като майка, си отиде така - в София и близо до специалисти, самата тя бивш медицински работник... Опитай да накараш майка си да се гордее с теб и сега - с нейната красива, умна, амбициозна и жизнерадостна дъщеря, моля те, не я предавай!

101.   Загубих МАМА... сега, на 20 април 2013

На всеки календар оградих 20 април и написах "нямам.. мама.. "

Безкрайно съжалявам, че никога нямах време за нея....
Всички други бяха по-важни, всичко друго беше по-важно... , а тя само ме подкрепяше, помагаше и чакаше.... да се сетя за нея....

А тя искаше само да си говори с мен, да се грижи за мен, да ми дава съвети... и просто да и позволя да е до мен...

СЕГА имам огромна ДУПКА в себе си...

Никога не съм мислила, че мама ще почине и че няма да я има... приемах я като нещо ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, което е неразделна част от живота ми...

Обаче сега... дори нямам думи да опиша какво чувствам.. празно.... , пусто... голо... , сиво... , черно... , равно... , безкрайно... , вечно....

Ще Ви разкажа нещо, .... трябва да го кажа...

Имам дъщеря, която много обичаше Мама, която я отгледа от бебе.... И тя страда... много страда...

Преди се сещаше за мен от време на време... но от 20 април, всеки божи ден задължително ми се обажда... наставлява ме... обича ме...

Тази година за 8-ми март дъщеря ми изпрати картичка с това стиготворение
На мама…
На майка си дължа това,
да срещам бурите с глава,
а не зад нечий гръб корав…..

Да се гневя, да пея и със смях,
да крача смело аз.
да се стремя напред...

Благодаря ти Мамо,
за погледа суров,
за веселия глас,
за всеки порив нов,
за този час,
в който ти си ме родила
и твоето дете съм аз.

Благодаря за силата,
която вля у мен –
Да мога да се боря всеки ден,
За хъса ти неумолим,
За духа ти неукротим..

Дано частица само,
От теб съм наследила Мамо!
...
когато го прочетох се разплаках, затреперих от вълнение...
Веднага се обдих на Мама... казах и... прочетох и стихотворението... и тя заплака...
Казах и, че я обичам много и че моята дъщеря намери най-точните думи, с които искам да й благодаря!!!
Тя каза, че ние за нея сме най-свестните деца на тази Земя.. и иска винаги да останем такива...

Мама си отиде ей-така... неочаквано... седейки пред компютъра... в позата в която е писала, мечтала, творила...

Тя създаваше най-прекрасните неща.... от нищо... просто така... вдъхваше живот на всеки предмет или ястие, до което се докоснеше....

Тя беше най-добрия човек... винаги засмяна, ... вярваща, ... с огромно желание за Живот...

А сега я НЯМА...
Не идва и в сънищата ми....
Не мога да спя... а толкова искам да заспя и да я видя... да и кажа, че съжалявам за всичките тревоги, които съм и причинила.... , съжалявам за това, че не бях до нея, когато тя искаше.... , да и кажа колко много я обичам, да и кажа, че ще направя всичко, за което тя мечтаеше!

Прости ми Мамо! ...

В най-трудните и тежки моменти, имах Мама, която винаги заставаше до мен, прегръщаше ме, вливаше сила, енергия... и всичко лошо изчезваше...

Сега се опитвам да си спомня, всичко онова, което искаше за мен, за детето ми, за себе си.... и твърдо съм решена да го направя... надявам се поне така да успея да съм по близо до нея....
Тази е единствената мисъл, която ме крепи... да помогна на всички, които остави - татко, брат ми... дъщеря ми... , да продължа и довърша всичко онова, което тя не успя да довърши...

103.   ЗДРАВЕЙТЕ, аз съм авторката на темата... Реших да ви пиша как съм след почти една година, откакто мама си отиде... Никога не си пречупих езика да кажа "Мама почина" казвам "Тя си отиде... " на едно по- добро място, но не е умряла... поне не и за мен... Запазих телефона й, вещите й, често си говоря с нея наум - споделям й - както 30 години подред... Скоро, след 2 седмици ще е панахидата по случай годината й... в началото 6 месеца ходех ден в ден на църква, после спрях... Ходя почти всяка събота и неделя на гробища, черните дрехи няма да ги сваля и след годината... Няма да ги сваля, докато аз създам собствено семейство , ако въобще създам... Кошмарите от това да живея съвсем сама ме карат да се будя всяка нощ от най- малкият шум, дали някой не е влязъл в апартамента, това, което преживявам, не го пожелавам и на най- големият си враг...
А, лошото е, че не минава... дори по зле става...
И аз не знам, защо живея... на 31 съм и НЕ ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ... ЗАГУБИХ СЕМЕЙСТВОТО СИ, НЯМАМ ВЕЧЕ НИТО ЕДИН БЛИЗЪК ЧОВЕК НА ЗЕМЯТА...
Понякога започвам да си мечтая - че ще създам ново семейство, че ще имам дъщеря, която ще кръстя на мама... Но това са само мечти...
Доста изморена и обеззверена се чувствам напоследък - в тази една година не съм празнувала празниците - само на гробища ходя, и докога така... и аз не знам...
Лошото е, че нямам и толкова близък човек, колкото майка си, и никой не успя да я замести... вече с никой не споделям... имам познати, приятелки, но... не е същото, няма какво да се лъжем... ЧУВСТВАМ СЕ БЕЗУМНО САМА...
Може би, не съм готова за нова любов, може би -не я търся, изолирала съм се принудително от всичко и всички...
Благодаря ти № 100, но няма как да не се обвинявам - ще се обвинявам докрая на живота си... дано да не е много дълъг... можех да реагирам, а не го направих - уплаших се... № 100, след като почина баба ти, ти как живееш, имаш ли семейство... аз нямам вече нищо...
Извинявайте...

104.   Здравей, мило момиче. Това е първият ми коментар. Аз съм жена на 32 г. Не съм чела всичките коментари, но долу-горе съм на ясно, че някои са те нападали, а други съчувствали. Не съм била на твоето място и не съм загубвала толкова близък човек. Не зная точно как се чувстваш, но ти съчувствам. Аз вярвам в Господ Исус Христос, и Той ми е излекувал раните в живота. Преди да повярвам бях в депресии, но след като повярвах Бог ме благослови и Му благодаря. Мило момиче, аз вярвам, че ако ти се обърнеш към Господ Исус, Той ще излекува самотата ти, Той ще обърши сълзите ти, Той ще замени скръбта ти със радост. Няма друг като Него, Той ще те благослови със семейство, ще ти подари съпруг и дечица. Бог да те благослови и да ти даде сили да се пребориш с болката.

107.   мсли все за нея и тя ще доиде в сърцето ти

също така тя винаги ще е до теб

108.   Миличка, много съжалявам. Знам, че не мога да те успокоя, но мисли и за себе си. Животът е много кратък. Загубих своята майка през 2006 година и все плача като си спомня за нея. Незнам как е минало толкова време, а все едно, че беше вчера. Дръж се! Нали все пак трябва да има цветя на нейния гроб? ! Кой ще ги носи, ако не си ти? Тя вижда всичко отгоре и ще се радва, ако ти си добре. Създай си семейство, за да не си сама. Така и ти ще бъдеш спокойна. Дори едно малко кученце ще те развеселява. Бъди силна!