Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

60.   Авторката спомена "масовката" - грозен егоизъм е да възвеличаваш собствената си инертност, за да се чувстваш специална. Все пак децата се разждат, за да продължиш именно себе си.

61.   Номер60, научи се да пишеш по - качествено първо и после може пак да се върнеш тука.

Всеки е егоист по свой начин и всеки има право да бъде и е специален така, както желае!

Започни да разсъждаваш върху причините, които са допринесли за начина на мислене на авторката - детството й, хората, които са я възпитали и отгледали какви са били и. т. н. и. т. н.... А към самата нея или прояви разбиране и подкрепа, или си замълчи, защото няма да й промениш мисленето - както нейното, така и на много други млади момичета и жени, които са били с едно определно детство, преминали са през едни определени неща, които са формирали днешните им желания, или по - конкретно не-желания.

Иначе ти активно продължавай себе си, поне 5-6 пъти се продължи и внимавай много какво детство ще им осигуриш на твоите продължения, ако искаш те да продължат да те продължават.

62.   От № 60. Не мисля, че една колебаеща се жена споделя твоето "мнение" на 100%. № 61, не можеш да диктуваш, какво да мисли независим човек от теб, когато той търси не просто подкрепа, а ценен съвет. Всеки знае сам за себе си какво е правилното, така е, но и търси модели на вече минали по този път, за да извлече най-доброто, което може да направи. Когато обаче те тревожат страхове и ти пречат да направиш полезната стъпка, страховете просто трябва да бъдат отхвърлени... не затвърждавани.

P. S. № 61, допуснала съм техническа грешка "разждат", за което се извинявам. Ти си допуснала граматическа грешка: "по-качествено" се пише без интервали. Моля, без лични нападки, защото имам навик да не оставам длъжна и спорът ще стане грозен.

63.   Здравейте. Аз съм на 29 г и не искам деца или поне не знам дали искам. Изчетох много коментари по такива теми защото си мислих че съм единствена мислех си че съм изрод може би. Защото всички около мен се питат защо нямам деца, няма ли да имам деца вече време ми било и т. н. Ще ви разкажа и моята история тъй като знаем че от опит се говори най лесно. Със приятеля ми живеем вече 9г заедно той е по малък от мен с 5 г. Когато бях на 20 а той на 15 направих аборт по собствено желание не защото той ме е накарал а защото аз така исках) няма да изпадам в подробности за това какво преживях как се чувствах и т. н) но си мисля че и това оказва влияние върху решенията ми. От 2 г той иска дете. Ясно е, че всички мой приятели и връсници имат по 1 или 2 деца вече дори и негови приятели и връсници имат деца братя сестри и т. н. Постоянно се караме за това нещо той иска ли та иска деца постоянно чувам реплики от сорта<искам да си видя семката, аз ялов ли съм, дърта си вече, всички имат. Това ме навежда на мисълата, че е прищявка да не остане по назад от другите като съревнование ми звучи което той отрича разбира се. Заплаши ме, че ще се разделим ако не искам деца. А знае, че аз без него ще се срина психически защото твърде мн съм била разочерована от любовта и съм си поставила някакъв оптиматум, че това ще е последната връска в която вярвам. Като оставим настрана този въпрос се държи добре с мен, това като цяло разклаща връската ни. Аз изгубих всякакво желаниие за секс след аборта просто го правя по задължение и то мн рядко когато се скараме за това и аз се почувствам адски виновна. Дефакто деца от въздуха не стават. Измислям си куп оправдания като това че не сме материално подготвени което не е така съвсем, куп иследвания който си направих вече, кариерата ми която започва тепърва да се осъществява и т. н. Обаче усещам, че рухвам психически. Постоянно плача когато съм сама с повод и без повод плача, постоянно мисля как ще го загубя ако продължавам така. Пълна съм със стахове който ме убиват. Знам, че ще се справя с отглеждането на детето износването и всичко останало. По скоро страха е да не изгубя него. И се страхувам, че ако имам дете то ще усети че не е било желано а е създадено от страх да не загубя баща му. Не искам да причинявам това на един невинен живот. Вече имам 2 непростими гряха не искам трети. Да човек е създаден да остави следа след себе си, но това задължение ли е или избор? Понякога си казвам ще го направя в следващия момент си казвам не не искам да го правя ако ме обича ще е до мен и без деца. Напълно подкрепям авторката и моля за съвет ако тя или някой който все още следи темата да ми отговори. Не мога да споделя с никой истината а тя ме изяжда вече. Срам ме е да говоря с приятеля ми или със психолог нямам и такива приятели с който мога да говоря за съвет.

65.   до 63
Раздели се с този човек! Очевидно той не те обича, а и ти него не - деца не се правят по такива подбуди!
Аз също като теб живях с човек дълго време, като си мислех че той е "правилният" до мига, в който не ми каза че ако забременея ще ме изхвърли на улицата заедно с детето. Изгубих близо 3 години от живота си докато не разбрах, че той изобщо не е искал нито деца, нито семейство. В момента съм в нова връзка, с човек който иска семейство и деца... но не пришпорваме нищо. Когато му дойде времето.
Правилният човек няма да те притиска - а това ще бъде общо решение взето от двама ви.
до авторката: Решението ти може би ще се промени ако срещнеш правилния мъж. Намериш ли любовта и желанието за деца ще се появи.
до закостенелите лелки: Предизвиквате съжеление и нищо друго. Имах приятелка, която беше осиновена от една такава ненормалница, за да имало кой да я гледа на старини. Живота на това момиче е съсипан и тя няма нито приятели, нито мъж, а само клечи около майка си, само защото я е осиновила...
Вие не си създавате деца, а роби и слуги - такива тъпанари като вас изобщо не трябва да раждат и да се размножават. По-добре си вземете куче или котка, а не съсипвайте живота на друг човек.

66.   много сте ми смешни като вземета да вадите темички отпреди 5 години

67.   Доста време е минало, но попаднах на темата случайно и реших да пиша. Аз съм на 26,забременях на 20, самотен родител съм. Момичето ми е на 5г и половина. В началото всичко беше наред.Но от 3г насам нещо в мен се преобърна. Изпитвам страшна досада и липса на желание да се занимавам с това дете и винаги когато може я прехвърлям на майка ми или баба ми. Дълго време се тормозех и изпитвах чуство за вина. Но вече се примирих. Каквото има да става ще става. На авторката й пожелавам щастие, може вече да си има дете и да е радостна, а ако все още не я поздравявам за смелостта да заяви себе си и да не обрече едно невинно същество на нещастие.

72.   Да като почнат с това какво ще оставиш след себе си един ден.
Много ме дразнят такива. Какво поколение ще оставиш.

73.   Не е важно майката да е млада за да се угоди на хорското мнение.
Глупости за да не си мислят децата, че има стара майка. Ще му се подиграват.
За хорското мнение ли живеете.

74.   По-добре по стара майка. която е психически подготвена да гледа дете отколкото от биологична гледна точка млада майка. която не се е наживяла.
Аз родих на 23 г. не бях психически готова да имам дете. Сега съм на 34 г. вече мисля по-различно отколкото когато бях на 23. Вече мога да се грижа по-добре за дете. Мисленето ми се промени.

75.   Авторката няма как да има желание да има дете като няма мъж. Нека първо има мъж пък после да мисли за деца. Може би пък после да проима желание за деца.

78.   Авторке, лично решение си е дали да имаш деца или не, дали да се омъжваш или не и никой няма право да ти диктува или да те кара да живееш живот който ти не искаш. Прави което е най-добро за теб. Родителството от една страна може да е хубаво и си ги има хубавите моменти, но от друга е стреса, грижите, осигуряването за новия човек минимум 18 години, понякога и повече. Да го храниш, обличаш, да се стараеш да му осигуриш добри условия, изтощаваща работа е и си се изисква да си стабилен финансово(без пари семейство много трудно се отглежда) а и да си подготвен психически и да имаш хора на които да можеш да разчиташ защото ако си самотен родител си без подкрепа си във трудна позиция. Не е за всеки. В днешно време можеш да си майчина или бащина фигура и без да раждаш- да осиновиш, да си вземеш сурогатна майка да ти износва детето, да си намериш работа която да ти се върти около децата и т. н. За мен човек може да е пълноценен и без да е родител - това че няма свои собствени деца не го прави по-малко човек и по-малко пълноценен а и обикновено си има причина (не е намерил подходящия човек със когото да създаде семейство, така му се е стекъл живота, не може да има по здравословни причини, може чисто и просто да не иска може да не се чувства готов, всичко може да е). На всеки пътя е различен, не всеки иска или може да е добър родител. Въпрос на избор и обстоятелства. Има ли хора съжаляващи че са останали без деца? Да, но го има и другото - хора които съжаляват че са имали деца. Ти и да имаш деца и съпруг/а, не е пълна гаранцията че няма да умреш сам- децата ти могат да умрат преди теб, да се разболеят или да станат инвалиди и да се нуждаят от специални грижи, може да не могат да те посетят, да не могат да помогнат защото те самите да са във трудно финансово положение, да не искат нищо общо да имат със теб и да те зарежат като едното нищо, да затънеш във мизерия, да се разболееш внезапно, всичко е възможно. Затова е хубаво човек да си изгради план и да е подготвен за най-лошото във случай че стане. Нищо във този живот не е сигурно.
Ако не искаш да бъдеш родител - ок, твое решение си е. Но помни че винаги имаш опции във случаи че си промениш решението - осиновяване, да вземеш сурогатна майка и т. н(разбира се стига да имаш достатъчно средства). Прави това което те кара да се чувстваш щастлива а не което обществото смята че трябва да си. Не казвам да не се вслушваш ако някой ти дава мнение или съвет - напротив чувайки нечия гледна точка би могло да ти бъде от полза(ако не е токсичен хейт). Ама недей да се оставяш на хорските приказки да ти определят каква да си и каква да не си.

79.   Е, няма страшно...
Ще ти дойде 'инстинкта'... ама към 40г...
Тогава обаче, ще е трудно.. всичко...
И забременяването, и бременноста и раждането и накрая гледането и възпитанието....
Ама нищо де... сега си живей.... и се развявай на воля.

80.   Съгласна съм изцяло с теб номер 78. Според мен ти би била ужасно добра Добра майка. Много мъдро разсъждаваш.
Аз обаче бих добавила и друго. Не е въпросът една жена само да роди бебето въпросът е дали ще може да го гледа. Може би всяка жена може да роди но не от всяка става качествена майка.
Повечето хора не разбират. Защо не почнат да плюят по една жена, която е станала лоша майка защо не си мислят, като не е искала дете да не го ражда а съдят защо една жена не иска да стане майка. В някои случаи е по -добре човек изобщо да не става родител.


Майка е тази, която гледа детето а не тази, която просто го ражда.