Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Може наистина да не си дорасла, а щом не искаш, може да нямаш и нужда. Много хора правят деца, 'защото така трябвало'. Следват модела на псевдо обществото.

8.   Раждането и отглеждането на деца е въпрос на личен избор.
Като не искаш да имаш, никой не те кара да го правиш. Ти виждаш нещата по този начин, а съм сигурна, че въпросните твой познати с едно дете и без мъж до себе си не виждат нещата по този начин - може да се оплакват, да се ядосват, но чувството, че имат дете надали биха заменили. Важното е всеки да се чувства най-добре - ти не би се чувствала с дете и затова не имай като не искаш. Аз примерно не мога да си представя да нямам дете някой ден - просто ми се струва, че животът ми ще бъде пуст и празен, но това са мой чувства, не твой.
Ана

9.   Като станеш на 40 ще полудееш ако си без деца и знаеш, че сама си си го избрала ...

10.   Желанието за дете идва с подходящия човек.
Желанието за дете е резултат от взаимност и любов.

п. п Едно дете има нужда САМО от любов.

Фортуна

11.   Споко - има кой да ражда деца! Защо да си товариш трътката? Циганките, дето раждат по 10-12 чавета, дали разсъждават като тебе?

12.   Споко, времето си минава.... и когато решиш, че искаш дете ще е късно... и се започва едно вайкане, инвитро и т. н., но природата по някога си отмъщава. Но то и без това вече малко позакъсняваш. Е има и такива, които ще проявят разбиране, ще ти кажат, че има време, но дете на 20год. с майка пенсионерка... ужас!

13.   Щом си в съгласие със себе си аз не виждам проблем. В края на краищата смисълът на живота не се изчерпва само с това да се създадат деца и да си предадеш гените като по този начин си начешеш егото.

14.   Момиче, а мислила ли си по въпроса какво ще оставиш след себе си един ден? Човек идва на Земята не просто, за да си "живее" живота, а да се научи на нещо и да остави нещо след себе си. Много млади момичета разсъждават като тебе - първо ще направя кариера, ще натрупам пари, ще мога да дам на детето си всичко необходимо и. т. н. Но не мислят, че когато един ден се чувстват "готови" според собствените си изисквания, може пък да не могат да заченат и родят точно тогава (не ти го пожелавам). Детето трябва да бъде планирано и желано от двамата родители, но знаеш, че не винаги животът ни протича по стриктните планове и строгите графици, които сами си поставяме. Казваш, че нямаш майчин инстинкт, това не е проблем, за да нямаш дете. Инстинктът идва с детето, както яденето с апетита :) Според мен ако срещнеш човек, който истински да обикнеш и той теб, много бързо ще ти дойде меракът. Пожелавам ти го от сърце! И накрая да вметна, аз също не съм раждала, но много искам. Едно дете е най-красивият завършек на истинската Любов, ако ти изобщо вярваш в нея :)

15.   Грешка! На 27год си жена, а не момиче. Много жени имат проблем със самооценката, заблуди свързани с възрастта, липса на реална представа за това какви са всъщност. Не раждай! Такива като теб и без това не знаят какво да правят с живота си, та да объркат и този на едно дете.

16.   Виж, аз съм точно на твоите години и преди мислих като теб, защото баба ми ме е възпитавала така - тя е останала на 30 вдовица с две деца и точно твоето ми е повтаряла - сама, сама да се оправяш, учи, учи, учи.
И имаше право жената, но до някъде. Израстнах с представата, че трябва да се опрвям сама в живота. Борих се със зъби и нокти и нямах доверие на никого, освен на себе си. Нищо не ми беше достатачно. На 19 напуснах дори страната, издържайки се сама завърших в един от най-добрите университети в чужбина и пак не ми стигаше.
Събудих се някъде на 25-26 г. и разбрах, че просто не мога да продължавам така. Бях се сринала от многото работа, четене и натиск от вътре да постигам повече и повече, защото в противен случай никога нямам право на семейство и деца. Помислих и за живота на майка си, дъщерята на бабата, която ме е възпитавала да се оправям сама. И майка е възпитана така и какво постигна? Не остави баща ни да се докаже като мъж, не му искаше парите например, които изкарваше, живеехме в нейната къща и винаги на нейното трябваше да става. За малко бракът на родителите ми да не издържи, баща ми се пропи, спря да се прибира.
И така... докато не съкратиха майка и тя най-после опря до мъжа си.
Днес и двамата са много щастливи, майка ми работи за удоволствие, а той изкарва 2-3 ПЪТИ повече пари от преди. Стандартът им е толкова висок, че могат да си позволяват почивки в чужбина (на старини), а навремето живеехме с мизерната заплатка на майка, защото тя просто не искаше да разбере, че има съпруг до себе си.
Животът на майка ми ме накара да променя позицията си. Днес вярвам в това, че семейство се гради С ДВАМА. Определено жената трябва да има професия, образование и работа, но не бива да смазва мъжа до себе си, а да го насърчава и оценява усилията му за семейството, а това означава до голяма степен да се отпуснеш падайки и да имаш ДОВЕРИЕ, че той ще те подхване.
Просто според мен не си срещнала този мъж, мъж, на когото можеш да се довериш, с когото можеш да споделиш мечтите и плановете си, да създадеш деца и да - да поемеш риска.
Страх те е, не вярвам да не искаш да имаш деца и семейство.

Ще ти кажа нещо като жена на твоята възраст - няма от какво да се страхуваш! Вече не сме на 18-20 г., имаме някакъв житейски опит и можем да преценяваме хората по-добре. Мъжете около нас също са пораснали, също са готови да поемат отговорности.
Хубаво е да сме амбициозни, да постигаме много, но животът не е само кариера и материално. Апартаментът няма да можем да си вземем с нас в гроба, но да се лишиш от майчинството заради глупави страхове и проваления живот на другите е жалко. Успокой се - ти си се доказала вече, не си някоя малолетна булка, ще се справиш. Справяла си се с много по-трудни неща. Да гледаш и да се грижиш за дете е лесно, инстинктивно и много, много смислено.

Повечко усмивки, по-малко мислене и повечко оглеждане - навън има чудесни мъже, с които можеш да създадеш семейство. Семейство се прави в двойка, единично се живее самотно и тъжно. Успех!

П. П. Баба ми може да е била права за себе си, но не и за мен. Всеки живот е различен, всеки си има различен път в този живот. Животът е да се живее, не да се скътаваме, разтреперени от страх и да се лишаваме от най-човешките неща. Нашето поколение по принцип е повредено, защото израстнахме в мизерните години на 90-те и се нагледахме на трагедии, но нито времената са същите, нито ние сме от хората, които са създали деца на 18 без да му мислят. Сега обаче е време да се пускаме с главата надолу и да не му мислим много.

17.   От авторката:
От всички коментари, които изчетох, този на номер 8 ми се стори най-смислен, задълбочен и дълбоко аргументиран.
Някой ме беше попитал дали имам мъж до себе си - не, нямам. След две дългогодишни връзки и два пъти подред изоставяна заради друга, престанах да вярвам и че истинската любов съществува. Достатъчно съм наранена, за да знам, че мога да се оправя в живота и без мъж.
По отношение на това да имаш или да нямаш дете, това е дълбоко личен избор и не смятам, че някой трябва да бъде обвиняван за избора си. Според мен много хора не искат да бъдат родители, а искат да им се роди дете. А между тези две неща разликата е от земята до небето. Ако не си готов да поемеш такава отговорност, било то с мъж или без мъж, по-добре изобщо не го прави. От едно необмислено решение ще страда самото дете.
По въпроса за това - да имаш дете, за да има кой да те гледа на стари години, това е много относително. Моя много голяма приятелка е на 44 години, мъжът и я изоставил, когато дъщеря и е била на 8 годинки, а сега момичето замина да учи в чужбина. И сега тази жена остана съвсем сама. Така че всичко е строго индивидуално.
Нека всеки си живее живота според собствените си разбирания, стига да не пречи на другите. Не се нахвърляйте върху някого, преди да сте се опитали да се поставите на негово място.
Повече усмивки и хубав ден от мен!

18.   Аз пък не мога да разбера от какъв зор тези родили на по 19-20 и веднага са решили, че са виден пример за изключителна майка, пракрасна съпруга и щастлив брак. Всеки прави своя избор и за мен е прекрасно това, че млада жена иска да развива своя потенциал и стабилност, вместо да седи и да попива семейни мъдрости по детските площадки.

Именно такива жени са изключително дразнещи, смятайки, че щом са родили едно дете и целия свят трябва да изпадне в засхлас и това автоматично им дава правото да са вещи във всичко, като се почне от коя е по-по домакиня до политика. Ми жената е на 27, не се чувства готова, има амбиции и цели... давайте сега всите тетки да я заплюят, че са виден пример за радетелки на семейното огнище на по 24-25 години.

Отворете си малко умовете - не живеем в 18 век, защо пък да не роди след 30 или когато се почувства готова? Дете съм на родители с късен брак и майка ми ме е родила на 35 - държа да ви кажа, че не само са ми прекрасни (да са живи и здрави и двамата) но майка ми винаги ми е била най-близкият човек, опората и моя светъл пример за успяла жена.

19.   Аз едно време все убеждавах застаряващите момичета да раждат, но повече няма да го правя.
Кой знае, явно природата на хората се е променила - като гледам как всички се дърпат един от друг, не искат да се обичат, не искат да се привързват, какво остава да създадат свястно поколение.
Може пък да е дошло време хората постепено да намалеят и след няколко десетилетия да си измрат тихичко пред мониторите - така няма да дочакат неизбежните катаклизми, които ще унищожат живота и без това.

20.   Аз напълно те разбирам. И аз съм на 27 и не искам дете. Просто ми се струват много лицемерни горните коментари, как трябва да имаш дете, как нищо не си постигнала ако нямаш, а в същото време децата на гореспоменатите се дрогират, пият и правят безразборен секс. Обаче нали родителите им са твърде заети да раздават морал наляво и надясно и смятат че ролята им се свежда дотам да родят и после да се хвалят колко са постигнали в живота. Моите наблюдения са от реални хора и семейства и лично аз такова лицемерно семейство не искам да имам, и да правя едно дете нещастно. Имам милион примери как такива високо морални родители съсипват живота на децата си. А повечето жени раждат за да вържат някой, да манипулират с децата си другите и да се изкарват големите героини. Мерси, аз в това не искам да учавствам- в този пълен цирк където нищо не е така както изглежда. Също така не одобрявам хората, които си раждат децата за да ги гледат на старини- имам поне 5 примера на майки с дъщери, чиито брак не върви и се вкопчват в дъщерите си, за да не останат сами на старини. Същите тези дъщери станали на 40-45 остават сами, но нали "загрижената майка" си е родила продукта, използвала го е и после може да си умре спокойно, че не е била сама на старини. А дъщеря и кучета я яли. Няма да говоря и за момчетата мамини синчета, които не могат да създадат нормална връзка, защото маминка не харесва избранницата и се чувства едва ли не задължена да и съсипе живота. А после мрънка как иска внуци и сина и да е щастлив. Просто примери хиляди, да не говорим за бащите пияници, напускащи семействата си и т. н. Е питам кое е по-добре - да раждаш и да съсипваш животи, за да си оставел нещо и да има кой да те гледа на старини, или да го направиш ако наистина си убеден и може да дадеш нещо на това дете. Просто всеки сам си прави избора.

21.   Аз ще те посъветвам едно-гледай да запазиш това си нежелание за дете докато си жива. Дано на 45 не започнеш да мислиш по друг начин, защото терзанията ти отвътре, че сама си си го причинила ще убият радостта ти от живота. Тогава е много често безвъзвратно късно да имаш дете по естествен начин (от опит говоря, макар че имам вече ЕДНО голямо ДЕТЕ, другото не става вече повече от година! ) Глупаво е да мислиш, че винаги ще разсъждаваш както сега. Нали разбра- то си е твое право да не искаш дете, но си пожелай никога да не промениш желанието си!

22.   И още нещо да допълня, описващо много добре ценностната система на горепоменатите индивиди. Значи е по-добре да родиш на 20, защото детето щяло да има млада майка, а на по-късна възраст щяла да прилича на бабичка. Имам и такъв пример - наконтена майка родила млада, всички и се възхищават колко младее и има такова голямо дете, а в същото време детето и мисли за самоубийство. Но по-добре е пред обществото и външния облик да се види, че то има млади родители. По-срамно е те да са стари, а не е срамно че същите млади родители са съсипали детето си, защото не са не наживяли и наконтили когато им е било времето. Кое питам е по-голяма ценност - да имаш по-възрастни рорители приличащи на баба ти и дядо ти, но да ти да ти дадат сигурност и подкрепа, или млади ненаживяли се, които не са си извивяли младините и когато трябва да обърнат внимание на детето си, се чудят как да купонясват?

23.   Подкрепям 18, 20 и авторката, мога обаче да допълня, че като взимаме решение да не раждаме изобщо деца с нищо не сме по-добри от тези, родили на 18. Едно е да можеш и знаеш на теория, но докато не се докажеш на практика като родител, с какво си по-добър от лошите родители?
Аз самата съм на 27 и както писах горе - преди мислих 1 към 1 като авторката, но просто срещнах мъж, на когото мога да разчитам, завърших си и си работя, съвсем естествено идва желанието след някоя годинка да имаме деца. Не сега, разбира се, но защо не на 29-30...

На 19 мога да кажа, че на 27 човек не е застаряващ, а е в разцвета на младостта си. Една жена може да роди поне до 42-45 г., ако е здрава. В днешно време продължителността на живота е с поне 10 г. по-висока от тази на бабите ни, с поне 5 г. по-високи са очакванията за нашата продължителност на живота в сравнение с тази на родителите ни. Ще работим до 67 г. минимум, нещо повече - ще сме в състояние да го правим за разлика от миналите поколения, които на тази възраст са били вече брак.
Защо да не раждаме по-късно?
В Европа средната възраст на родилките е 33 г., такава е и в София. Българките сме най-младите родилки в ЕС.
Подкрепям и н. 22. Родителите на приятелят ми са били на 40 , когато са го родили (трето дете е, грешка станала), а много добре са си го отгледали, скоро ще си имат и внуци от него - лошо ли им е?

24.   От авторката:
Номер 20, благодаря за подкрепата! Твоят коментар все едно аз съм го писала! Нямаш представа колко болезнено си права за всичко! Само че, както обикновено става в тази държава, инакомислещите са заклеймявани и осъждани.

25.   Колко ли тъпа и ограничена жена трябва да си, за нравоучителстваш и викаш "роди си за да има кой да те гледа на старини". Това е към някои от коментиралите тук лелки!
Към авторката - всеки си живее собствения живот и има свободата да избира. Прави това, което те кара да се чувстваш добре в кожата си. Насила хубост не става.

26.   Към коментар № 20 - ти си много права и съвсем вярно си видяла нещата. Аз съм "продукт" на една такава майка, която се е развела рано и се е вкопчила в мен за да ми изпие и последната капка живот. Историята ми я има тук в раздел семейство "Защо ми отнеха живота? ".
Веднъж я попитах защо изобщо си ме раждала, щом толкова ме мразиш и знаеш ли какъв беше отговора : "За да мина от ред. "
А към всички злобни и ехидно самодоволни коментаторки от сорта на "щом не си родила нищо не струваш" ще кажа само едно - ДА ДАДЕ ГОСПОД ДА ДОЙДЕТЕ НА МОЕТО ДЕРЕДЖЕ! ПРОКЛЕТИ ДА СТЕ ЗАДЕТО ЧОВЪРКАТЕ С ГНУСНИТЕ СИ ПРЪСТИ В РАНИТЕ В ДУШИТЕ НА ХОРАТА!

27.   Аз съм мъж малко по-голям от авторката, нямам деца, а освен това нямам и половинка. Работя доста, а и водя доста динамичен живот и нямам почти никакво свободно време и не знам ако имах деца, кога щях да имам време за тях. Та в тоя ред на мисли до преди известно време точно както авторката си мислех, че не искам да имам деца. Абсолютно споделям всички мнения на авторката и на номер 20 също. За мен е голяма глупост, че едва ли не смисъла на живота е да имаш деца (защото и такива доводи съм чувал), че това е дълг към фамилия, родина и т. н. Още по-голяма глупост е пък това, че трябва да имаш деца за да има кой да те гледа на старини. Въпреки това обаче вече искам да имам деца, не мога да кажа защо точно, но искам. Обичам децата, става ми много хубаво, като видя някое семейство с малки деца, а и може би и им завиждам малко. Задължителното условие да се реша на такава стъпка обаче е да намеря ТОЧНАТА жена. Жената, с която да се обичаме, да сме едно цяло, да сме семейство. Ако я намеря бих се решил на тази стъпка, дори и да нямаме много пари, дом или да има други пречки. Ако обаче нямам такава жена до себе си, дори и милионер да съм пак не бих се решил да имам деца.
И накрая искам да кажа нещо, заради което всъщност тръгнах да пиша и за което ми е интересно да чуя мнението на авторката и на номер 20. Когато си мислех, че не искам да имам деца, вътрешно си задавах следният въпрос: добре, ами ако моите родители също на са искали да имат деца, то сега мен нямаше да ме има?
Ние сме живи, съществуваме защото някой е искал да има деца и може би е малко егоистично просто да решим, че не искаме деца.

28.   26, това, че си продукт на избора на майка си и си пострадала съществено от това те е направило ужасно злобен човек. Как ще се чувстваш и реагираш си е твой избор обаче - никой не ти е виновен, най-малко коментиращите тук.

29.   От авторката до номер 27:
Първо здравей, радвам се, че прочетох и една мъжка гледна точка по въпроса.
По принцип съм се наплашила от всичко, което се случва в тази държава и по-специално от така наречените "семейни отношения" - бащи пияници, наркомани, безотговорни, пропаднали типове. Майки - още по-безотговорни, мислещи как да забременеят, за да "вържат" бащата, изневеряващи наляво и надясно. Както каза номер 20 - мерси, аз в този цирк не желая да участвам. Възпитана съм по друг начин, с други ценности и тези неща ме отвращават. Всичко е толкова пошло и гнусно, че ми е неприятно дори като го пиша. Разбира се, има и изключения, но те са голяма рядкост.
Моето решение е продиктувано от това, че нямам необходимост да имам дете, за да осмисля живота си. А ако някога имам, бих желала това дете да е обгрижено и да му осигуря нормални условия на живот, възможност за качествено образование и здравеопазване, а не просто да имам дете, защото ИСКАМ или ТАКА ТРЯБВА. Детето не е играчка, за да я върнеш в магазина, като ти омръзне да си играеш с нея. Така разсъждавам аз, не искам да натрапвам мнението си на никого, просто споделям.
Относно това, че ако нашите родители са разсъждавали по този начин - напълно съм съгласна. Но знам, че преди 20-30 години животът е бил съвсем друг, ценностите също, отношенията между хората - истински и чисти. Сега всичко е буквално ИЗРОДЕНО.

30.   До номер 27 от номер 20.
Аз искам да кажа, че има огромна разлика между това да родиш едно дете, защото истински го искаш, ще го обичаш и подкрепяш и между това - да вържа някой мъж, да има кой да ме гледа на старини и да си свърша дълга като жена или просто за да бъда като всички.
Лично мен ме потрисат хора, които изтъкват тези причини като основни за това да имат дете. Прави ми също впечатление, че тези хора възприемат децата си като предмети и като своя собственост. За тях децата нямат чувства, нямат право на мнение, нямат право нищо, защото разбираш ли сме благоволили да ги родим. Не знам дали е егоистично да се откажеш да имаш дете или е по-егоистично да родиш такова и да му съсипеш живота. Ти виждаш болшинството от коментарите поради които тези хора имат или искат да имат дете:
- за да не си сам на старини
-да родиш млад за да не приличаш на старец, когато детето ти е голямо
-да не съжаляваш че си пропуснал шанса си когато станеш на 40
Изобщо аз никъде не видях причини като:
-да го обичам и да му осигуря един прекрасен живот
- да ми носи радост
-да дам шанс на един човек да е щастлив
Чисто егоистични причини, които засягат само собствената им личност, но никога и личността на детето.
И същите тези хора, след като родят и видят, че детето не е атрубут с който да се хвалят наляво и надясно и иска грижи и внимание, вдигат ръце и се спасяват кой както може. Жените си изкарват неудовлетворението върху детето, а мъжете или бягат или си живеят настрана живота без да ги интересува.
Това неминуемо води до проблеми в детето като ниско самочувствие, нежелание за нищо, депресия и т. н. То започва да търси вината в себе си, защото си мисли че то не е добро, за да бъдат родителите му такива и кръга са затваря/Оттам е пълно с толкова нещастни хора, но никой не може и не иска да види истинската причина и да си вземе поука. Всеки си дърпа към себе си и собствения си егоистичен комфорт. Затова не най-важното е само да имаш дете, а да го възпиташ добре и да го обичаш. Ако ти си имал нормални родители и нямаш травми, значи си късметлия, но такива като номер 26 са нямали този шанс и са съсипани от такива родители. И какво като си жив и живееш след като живота ти е ад? И по-страшното- този ад е причинен от егоизма на собствените ти родители.

31.   Случайно попаднах на историята ти Авторке и реших да пиша. Искам да ти кажа, че и аз бях като теб. Нямах майчински инстинкт и никакво желание да имам дете. Винаги си се представях като жена, която има хубава работа. С мъжа ми се събрахме като бях на 27години (сравнително късно за повечето хора), но за мен беше ОК. За деца не говорехме, по-скоро за брак, определихме дори дата за сватбата. Децата ги чувствах някак като дълг, който точно аз не искам да изпълнявам. Нямах никакво желание да жертвам личната си свобода и най-вече "кариера" за да се отдам на семейството. Мъжа ми много ме обичаше и ме подкрепяше във всичко. И изведнъж- 2 месеца преди сватбата забременях. Уж се пазехме, но един ден разбрах, че съм бременна... Аз изпаднах в ужас, плачех - постоянно плачех, не го исках това дете. Реших да правя аборт, молех се да направя спонтанен аборт за да не ми се налага да вземам това трудно решение. Дори бях разучила къде, кога - всичко. Бях решена. И няма да забравя една вечер бяхме канени на един рожден ден и имаше майка на едно сладко момченце, което тогава беше на 2-3 месеца и тя толкова го прегръщаше, милваше го, пееше и изведнъж нещо в мен се преобърна. Започнах да мисля за това дете в мен - колко е нежелано и невинно и как не заслужава това и коя съм аз в крайна сметка да решава ще го бъде ли или няма да го бъде. Реших да го оставя -обичаме се много с мъжа ми и реших, че ако не аз, поне той ще е достатъчно добър родител. Няма да ти казвам каква бременност изкарах -плачех постоянно, самообвинявах се, че няма да го обичам, че няма да има майка каквато заслужава. И се роди (преди 7 месеца). Не знам кога точно и по какъв начин се случи, но точно това малко човече, което не исках и в един момент решавах дали да живее или да умре стана най-прекрасното нещо, което ми се е случвало. Не - не искам да ме гледа на старини, не искам нищо от него - просто искам да е жив и здрав, защото това е най-голямата радост в живота ми и благодаря на Господ, че не допуснах най-страшната грешка - да убия детето си. Толкова голям грях ми е, че мислех за аборт, изпитвам голяма вина, че съм мислела така за детето си. Дори се чудя сега как съм си мислела, че няма да го обичам- няма нещо, което да обичам повече. Сега сме много щастливи, преди се обичахме с баща му - сега още повече. И определено, колкото и да е клиширано, просто така го чувствам - синът ми осмисли живота ми.

32.   От номер 27 до авторката и номер 20:
Прави сте за всичко, много от нещата и аз ги мисля по-същият начин. Единственото нещо, за което не съм съгласен е, че преди 20-30 години живота е бил много по-различен. Да може би хората в България са имали малко по-голяма сигурност, но не мисля че ценностите и отношенията между хората са биле много по различни от сега.
Относно държавата, да съгласен съм, че България не е най-доброто място да гледаш деца. Аз самият не можех да се примиря с много неща в България и накрая просто се махнах и сега живея в друга държава. Ако някой ден имам деца предпочитам да ги отгледам тук, където съм сега отколкото в България.
И въпреки, че сте прави за всичко и има много хора, като тия дето сте ги описали, все пак има и много изключения. Със сигурност има и успешни/щастливи семейства, в които и двамата родители са отговорини хора. Със сигурност има много родители, които не просто са направили едни деца ами след това ги отглеждат и възпитават добре и правят хора от тия деца. Мисля, че такива родители има и в България.
Според мен не трябва да гледаме все лошите неща, които се случват около нас и на база на тях да вземаме някакви решения за нас самите.

33.   От авторката до номер 31:
Благодаря за интересното мнение, радвам се за сина ти, ето един пример как нежеланието се превръща в желание. Желая ти всичко най-хубаво!

34.   И аз мисля като теб, с разликата, че съм на 17. Не знам, това като че ли не е за мен, нямам развити майчински инстинкти. Мога да се занимавам час-два с дете, но повече не мога да издържа. Познавам такива, за които е забавление да се занимаваш с бебе, но аз не съм така. И това си е въпрос на личен избор, да не би да епо-добре да родиш нежелано дете и да го обречеш на нещастен живот или да му го спестиш. Това далеч не е най-висшата цел в живота, все едно ако нямаш поколение си си пропилял всичко. На някои просто не им идва от вътре това. Надявам се и при мен да се случи като при 31 и да усетя това нещо, ако не карай, така било писано. Не може всички да сме еднакви и еднакви ценности.

35.   В България вече сигурно 90 процента от младите жени като нас няма да искат да имат деца и няма нужда да обяснявам защо

36.   Не можах да разбера къде е проблема? Като не искате деца не раждайте, никой не ви насилва.

37.   Прекрасна история Номер 31! Дано да е такава още дълги-дълги години!
До Авторката - чудесен коментар под Номер 33! Така или иначе, нещата идват на мястото си. Просто със своето си време, иначе става пресилено, неестествено и не добре.
Успех на всички!

38.   Преди всичко искам да кажа, че коментарите на 20 и 27 много ми харесаха.
Искам само да припомня един от лозунгите на предизборната кампания на Светльо Хиподилски. Той е:

Ако сте средностатистически българин и имате поне средно ниво на интелигентност никога не бихте си дори и помислили да създавате дете в тази държава.

39.   Авторката ми прилича на едно малко уплашено и упорито дете, което не иска да се научи да кара колело, защото било много опасно по нашите улици, а освен това не смята себе си за добър колоездач.

40.   Номер 38, аз също мисля, че Светльо е прав, ама върви го обясни на останалите. Всеки си има своята истина.

42.   Съжалявам те-чист егоист си... Един ден след тебе ще остане само купчинка тор и толкоз. Всичко на което се радваш сега е празна суета, гонене на вятъра и нищо повече... Друго си е да оставиш поколение, хора, които да продължат живота, да творят и след тебе.

43.   Здравей, Авторке! Аз съм на 47г. Родила съм на 25г. Какви са тези глупости от горните коментари"няма по велик миг от това да си гушнеш дете, когато ти го подадат в родилния и т. н. " Когато ми дадоха детето си водих един странен монолог, който съм го казвала на много колежки и момичета. Питах се дали я обич и й разказвах какво са ми казмали, а аз такива чувства към нея нямам... и така. Да чудих се на себе си, но от тогава не съм се разделяла с детето си- то е Всичко за мен! Така, че не си струва да си тормозиш главицата- Всичко ще се нареди по най- добрия за теб начин. Дете ще дойде само и когато ти го искаш или когато трябва. Не обръщай внимание на коментарите, злобни, твоя живот си е твой и ще се нареди по най- добрия за теб начин и става това, което е най- доброто за теб. Тук всеки съди според неговата съдба, но твоята съдба си е твоя. По въпроса за гледането на родители, ееей и вие един ден ще остареете и все някой трябва да се върти около вас- няма вечни, а това кой и кога ще гледа- зависи и от отговорността и разбирането. Да ви питам само от горните коментари- вие чувате ли майките си, обаждате ли и се, ако майка ви или баща ви се обади, че има нужда да ви чуе и има проблем и иска да го споди с вас- как ще постъпите? Колко от вас биха затворили телефона и след това забравили за родителите си? Не искам да ме гледа, правя го безкорисно... дрън дрън та пляс... ще ви видя каква песен ще пеете след години...

44.   Нали знаеш, че всеки си пати от от това което си пожелава.
Далеч от мисълта съм да ти кажа че не трябва да мислиш така, всъщност щом не искаш, ясно е.
Може би това е по-добрия вариант от другият, който се среща много често в днешно време. Имаш ли идея колко жени отглеждат сами децата си? Моето скромно мнение е че са много. Прибързват да се омъжат, при това не по любов, а поради желание на всяка цена да имат дете или пък заради други криви сметки и резултата е на лице. Познавам страшно много жени, които раждат, след това се оказва че не им изнася човека до тях, хващат си шапката и овисват на врата на родителите си, чакайки друг принц.
Малко са тези които могат сами да си гледат децата, а и дете, което няма двама родители, малко или много е ощетено. Разбира се за това вика имат самите родители, тяхното безотговорно отношение и най вече факта, че деца на по 20 раждат свои деца, които после не могат да гледат.
За това ти казвам, че избора си е твой, макар да е сигурно, че ако срещнеш човек с който да си сигурна че искаш да имаш дълги и стабилни взаимоотношения, тези твои мисли ще се изпарят и на бързо ще проискаш дете :)

45.   Аз се омъжих на 20 и половина, на 22 родих първото, на 32 второто си дете... Сега съм на 45г. и още сме си заедно със съпруга и сме си семейство. Децата ни пораснаха вече.
Дали брака ще е успешен си зависи само от хората, а не от това кога ще се оженат- по-млади или по-възрастни. Не е гаранция, че като се ожениш по-възрастен ще е по-добре... Хората ако са си посветени един на друг, обичат се, с еднаква ценностна система, дипломатични, уважаващи се и гледат в една посока всичко ще се както трябва.

46.   На българина все България му е виновна за да няма деца. А на циганите как България не им пречи да имат деца? На арменците, на турците, на евреите в България как не им се пречи да имат деца? А?

Истината е, че българската жена е лека жена и затова става всичко - не цени семейството, цени свободата и независимостта. Иска безразборен секс с високорангови мъжаги. Пък ако забременее - аборт. Пък циганката дори да забременее в такава ситуация си пази детето.

47.   до 46.
Ти чуваш ли се какво говориш? Как така българката е лека жена? Мъжете не са мъже е затова така разсъждава българката. Българката се оправя сама, тя е водещата фигура в последните години- пък и преди! Българката се грижи за дом, за семейство за деца, за родители и за съпруг Иманяр. В повечето случай жената донася всичко и дори и дома в който живеят, а на Иманяра не му е гот и избива комплексите си, както той намери за добре. Работа нямал, не можел да се бута, само това си умеел и т. н. Лошото е мъжете ги избиха на 9-ти септември на площада!
Авторкеее, не ме слушай- все някой Нормален Трябва да намериш и ти и да си Щастлива! Тук има и доста комплексари. Знаеш ли, зълва ми е на моите години 45, има дете на 8г. Просто не срещна принца и си роди дете, което страшно много обичаме и обгрижваме. "бащата " си даде името, но защо ли- Пухльо на 47 г беше тогава. Не е женен, никога не е бил, но го било страх да поеме отговорност, а сега и да иска- няма кой да го пусне в домай, Е и какво от това- нашето бонбонче познава баща си де, никога не сме го спирали да го вижда, но той Не иска- изживява се като младеж ха ха ха. Неговите роднини и близки по права линия се радват на детето, но толкоз. Хубавото е че се разбираме ние и си помагаме. Зълва ми си има жилище, стабилен доход и доста престижна професия. Тогава и се прииска да си има дете- тогава роди. Така, че живота е пред теб- млада си- порочно млада. Не се отчайвай и не мисли такива неща- то живота сам ще си покаже, така мислиш сега, но после не се знае, а тия глупости кой и по колко ражда. Та нали, когато раждаш трябва и да мислиш, колко деца можеш да подсигуриш и да образоваш, на колко деца можеш да дадеш Любов и да обръщаш внимание- нали това ни прави различни от циганите... Раждат по много такива като Брат Пит и Анджелина и осиновяват. Ние сме далеч от този стандарт, затова трябва да се съобразяваме, а не да дрискаме и да ги гледа улицата....

48.   Добра нощ ;д Да имаш дете е стрхотно. Да имаш възможността да възпиташ и отгледаш твое детенце е чудесно. Вярно, че трудно, но ще се гордееш с него винаги. В момента тези негативни мисли за разбити семейства ти действат зле, но за твоя живот може да не са верни. Бъди оптимист и винаги се усмихвай! А това за България... Ужасно се дразня от, , управлението, , , но сега няма заради 250 политици да не станеш майка.

49.   По нагоре изказах мнение, но тъй като темата е доста дебатирана ще изкажа второ, различно от първото. Смятам, че всеки си носи отговорността и сам решава за себе си, да създава или да не създава дете. Обаче знаете ли кое ми е много чудно? Хващам чат-пат предавания като "Предай нататък" и "Имаш поща". В тях виждам бедни хора, с нисък социален статус, ниско образовани, най-често от провинцията да създават по едно и дори по две деца. Чудно ми е защо го правят, при положение, че с техните доходи не могат да подсигурят прилично съществуване дори на себе си.
Не правят ли сметка, че всичкото това напрежение около битовизмите и безпаричието им ще се отрази и на тях.
С моята приятелка също не искаме дете. В София сме, със средно статистически доход. Тя работи за 500 лв., аз за малко повече. И на двамата ни бавят заплатите с повече от месец, и двамата треперим да не бъдем съкратени, защото фирмите ни едвам смогват да кретат. Много пъти сме си говорили за съвместно съществуване, разчертавали сме схеми, правели сме сметки и накрая излиза, че не можем да си го позволим. Не можем да излезем на квартира, а да живеем под един покрив с родителското тяло е просто абсурд.
И аз и тя сме били отгледани с много мъки и лишения. Докато сме били деца ни е хленчено постоянно, че парите не стигат, че трябва да се лишаваме, че едвам ще се изхраниме, че не могат да се платят сметки и т. н. И двамата сме единодушни, че ако трябва по подобен начин да отгледаме детето си, то по-добре да не го създаваме изобщо.


П. П. До № 41 Поздравления! Много ми хареса написаното от теб!

50.   До № 46 - ами дай всички да станем като циганките и да раждаме по десет деца за да се издържаме от парите за детски и социални помощи. По-тъпо изказване не бях чувала и съм убедена, че коментиращият е от ромското малцинство.
До № 49 - разсъждаваш наистина зряло, има нужда от повече мислещи хора като теб. А на въпроса ти защо нискообразованите хора раждат без много да мислят - ами точно защото са нискообразовани - при тях водещ е нагона за размножение и желанието на всяка цена да се вместят в клишето на социалния модел.

51.   .... а това, че нямаш партньор до себе си как приемаш.... ЗАРА

52.   Аз пък никога не съм обичала децата на приятелките си, нито съм им се радвала. Дори не знаех как се гледат деца. Когато забременях на 28г, и гушнах детето си в родилният дом като се роди, тогава разбрах какво е да си майка. Радвам се на всеки миг с децата, имам вече и второ дете и чувството е прекрасно. Така сега си мислиш, че нямаш желание за дете, но като родиш ще разбереш, че се заблуждаваш и няма да има по щастлив човек от тебе.