Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   „Не четете книгите на американските психоаналитици- защото те са перко. “

За разлика от вас, госпожо, американските психоаналитици поне доказват научно теориите си и дават разумни съвети. Може би, ако в миналото самата вие бяхте чела повечко книжки, днес детето ви нямаше да се отрече от вас.
И докато родитете могат да възпитават децата си, то децата не могат да възпитават родителите си, камо ли да ги избират. Понякога просто е по-добре човек да се дистанцира от ограничените и плоски люде, било то и родителите.
Демокрацията иначе се отрази много благоприятно на обществото ни. Най-после се разпаднаха патриархалните окови и въртелешки от зависимости и днес всеки може да живее живота, който иска да живее.
Много обичам своите си родители, но за съжаление тяхното поколение е повредено и ограничено. Живея живота си, преуспявам и се грижа за тях, но няма да се поколебая да се дистанцирам, ако започнат да ми се бъркат или да ми създават проблеми.
Уважението не се полага, а се печели. Децата не сме зависими от вас вече материално и имаме право да живеем живота си. Аз за 10 г. постигнах повече от моите родители и техните родители и съм си заслужила уважението им, както и те моето и да... майка ми има достатачно мозък, за да прочете няколкото книги, кото ? препоръчам, защото самата тя иска да се развива и не спира да се самоосъвършенства, вместо да мърмори по сайтовете. Всеки прави грешки, това е човешко, но да търсиш грешките само при другите и да не си в състояние да обработиш малко градивна критика, било то и от детето си, е чиста глупост и признак на ограниченост и късогледство. Опазил ни Бог от такива родители, които искат да си пъхат носа в живота ни, но нямат акъл да прочетат и една книга.

7.   Абе, хорааа, кой ви каза, че децата се държат така, както са се отнасяли към тях родителите, бе? Къде живеете, не виждате ли какво се случва във всеки втори дом? Колко много всеотдайни родители има, които виждат от порасналите си деца само пренебрежение, подигравки и даже по-лошо - бой, че и убийства? Вярно е, има го и обратното. Има и семейства, в които разхайтеният живот на родителите е лош, но все пак, пример за цял живот за децата какви НЕ трябва да бъдат. Лесно се дърдори тука, ама как само искам да можех да видя вашите деца какви са. Много е трудно да бъдеш добър родител.
Авторката е права донякъде, че американските книги по психология не са съобразени с нашия начин на мислене, със спецификата на българския манталитет. Но съжденията и са доста крайни. Аз мисля, че не бива така "ан блок" да се отрича всичко, което е преведено от американски автори. Там има и удивително полезни неща. Не тези книги са причината за ситуацията. Вярно е и това, че днес летвата пред майките е вдигната много високо, та чак нереално. От тях се иска да бъдат и ласкави, и разбиращи, и винаги на разположение, и съвременни, и финансово стабилни и... какви ли не още. Не е лесно. Никак не е.

8.   Авторката:
Благодаря на №7- може би крайно съм се изказала, но сега ми е болно- Благодаря ти! Най- правилно си разбрала какво съм имала предвид. Въпросът е, че има и книги и книги, какво четеш и какво разбираш от него- а написаното е крайъгълен камък- всеки вижда това, което му е изгодно в момента. Книгата е като секта- зависи на къде ще избиеш после- особено този вид литература.
№6 за мен тази демокрация, която цари в момента е анархия- както казах. Колко си постигнала- тук слабо ме интересува, не пишем за да се наддаваме. Казала съм си мнението- може би крайно в момент на афект, но искам съвет и мнение. Смятам, че затова е този форум. Със сигурност, чета- но си правя сметка какво чета и как го чета, какво ще отсея от прочетеното и как ще го приложа в живота си. "днес детето ви нямаше да се отрече от вас. "- това е крайно предположение- не се е отказало- в конфликт сме- това е пояснение...
Благодаря на №1, №2 "Това, че един индивид от женски пол преди години се е напънал да "изака" друг индивид не го прави автоматично МАЙКА"- със сигурност не съм такава майка! - така отговорих и на №3. на №4 ще кажа, май прекалената ми грижа и себеотдаване в момента е забравена или детето се смята за много пораснало и му е дошло самочувствието в повече. А уж не съм го глезила- повече съм изисквала с цел да стане Човек- стойностен, Човек. Болката ми в момента е: чете и то усилено такава литература, прилага не това, което трябва- вместо да мисли с главата си и да прилага и сърцето си, съобразявайки и нашият манталитет- цитирам №2. Не ме разбирайте грешно- не съм против четенето, а напротив, Но не точно на тази литература, защото в нея има промиване на мозъци- особено по- младите. Благодаря Ви за мненията, Благодаря ВИ на всеки писал и изказал се тук. Вие сверихте моя часовник. Всяко нещо и с мярка, това се отнася и до четенето. Благодаря ВИ!

9.   От 6 до авторката - да напомним - не ние имаме проблем, а вие.
И да напомним отново - демокрацията е форма на държавно управление, не на семейни взаимоотношения и е доста преувеличено да ? преписвате собственте си неудачи и провал като родител.
Аз съм само под 35 години, а имам и своя къща (изплатена), образование в чужбина, кола, кариера, големи спестявания, докато родителите ми за 40 г. трудов стаж нищо не са постигнали през кома, най-вече са нямали поле за развитие и достъп до информация, което страшно ги е ограничило като личности. Те обаче го осъзнават и си натискат парцалките, винаги са ме оставяли сама да си правя изборите в живота и сама да се оправям и днес са уважавани и обичани родители, баба и дядо и не минава ден да не им се обадя.
Има обаче родители, които се правят на много интересни, а само пречат на децата си. Лично съм помагала на приятелки да се оттърват от зависимостта, наложена им от деспотични родители и никой не съжалява да си живее свободен животец, далеч от селянията.
Вярно, има неблагодарни деца, но що за родител е този, който ражда и отглежда децата си с идеята да получи благодарност, да бъде гледан на старини, недай си боже да има абсолютна власт над живота им... докато смъртта ни раздели.
Не случайно и в Библията е писано, че щом се ожени човек, той става част от жена си/мъжа си и е време да се сбогува с родителите си. В моя край има сватбарски песни, в които се пее за сбогуването на момичето от родителите. Мисля, че е много правилно това и няма комунизъм, демокрация или друг държавен строи, който да промени реда на нещата. Когато станем на 18 г. ние сме пълнолетни хора и можем сами да избираме пътя си и щом родителите не искат или не могат да ни разберат - прав им път. Винаги е било така, жалко е за хората, които не могат да го разберат и не си знаят мястото.

10.   До номер 2.
Дали сте някакъв абсолютно изолиран пример и въз основа на този пример, очаквате да ви повярвам за всичко?
Имам няколко конкретни въпроса.
Какво ако:
1. Майката наистина няма пукната пара, безработна е, кърши безпомощно ръце?
2. Синът работи и има някой лев(за среща с гаджето след някой ден), но издевателства и иска от майка си?
Моля, отговорете номер 2, на такъв конкретен случай. Такава майка боклук ли е?

11.   Авторката до №9
За това наддаване става въпрос:"Аз съм само под 35 години, а имам и своя къща (изплатена), образование в чужбина, кола, кариера, големи спестявания, докато родителите ми за 40 г. трудов стаж нищо не са постигнали през кома, най-вече са нямали поле за развитие и достъп до информация, което страшно ги е ограничило като личности. " и това грубо отношение "Те обаче го осъзнават и си натискат парцалките"
Тук ти казваш за възможностите при кома- е не е имало ограничения тогава за тези които са имали акъл в главата си. И тогава е излизано зад граници, а също така и преподавано от българи в чужбина. Не можеш да съдиш за другите от себе си. Аз съм била от тези, които са излизали да преподавали- Навън! На такива като теб- с образование в чужбина. Аз съм крайна в писането и държанието си- но за тази наглост и съвети- говорих. Не само ти си излизала, не само ти имаш образование в Чужбина- може и аз да съм ти го дала- знае ли човек... Както каза в моя край... това от кой край си и какви са ти били възможностите или по точно разбиранията и социалният статус, какво са постигнали родителите ти- зависи от много неща. Ако наистина не си имала достъп и не са могли да ти го подсигурят- възможно е да те гледат като бог. Нека говорим по принцип по даден въпрос- не да се наддаваме- Моля!

12.   До номер 6 и номер 9. Това е най-циничното мнение, което съм чела, леден ужас ме обзе, докато го четох.
Да се отървеш от селянията-това е казано за родители? ... Постигнали сте много повече от вашите родители? ... В какво се изразява то? В материя? ... Това ли са приоритетите ви, госпожо? ... Мутренско-кифленски приоритети-днес да щракаме с пръсти, пък утре-каквото стане... А значете, ли че всичко може да загубите за един миг-примерно разболявате се от рак и каква полза тогава от тежките ви иманета, ако няма кой да ви смени памперса или да ви подаде чаша вода? Или добре, плащате на болногледачка, но не чувате една топла дума, а дори и да чуете усещате, че тя е изсилена, не е от сърце? ... Кой може да ви подкрепи в един тежък момент? ... Приятелките ли с дълги маникюри, които няма да искат да им влезе малко кал под ноктите или пак мама и татко?
Помислете върху това, госпожо.

13.   От №2
Авторке намесих се в темата ти точно, защото този пример който ти дадох за младежа, който няма пари за лекар е този, който му се е наложило да чете "американски книги", когато е бил само на 14г, заради отношението на майка му. Ако попиташ майка му тя също е била "грижовна и себеотдаваща се" и не си спомня да е казвала на детето си думи като "да ти даде господ да теглиш", "за никакъв чеп не ставаш", "дано като порастнеш да имаш толкова малко пари, че да се чудиш сол или хляб да си купиш" и тем подобни. Думи на баща му: "Какво съм направил за теб ли, ами направил съм те". Тези думи нараняват доста повече от нямането на пари, тези думи подчертават липсата на любов.
"За да тръгне едно дете да чете книги как да действа с майка си значи то е опитало всичко, което му идва на ум" /каза момчето/. На 23г вече се беше отказал да се бори за родители, ако можеше да вземе нещо, вземаше, иначе ги виждаше и чуваше само по тяхна инициатива, 2-3 пъти годишно /живеят в един и същи квартал на един и същи град/. Нямаше телефона на майка си и не искаше да го има, негови думи: " с нея не може да се разговаря нормално", на баща си звънеше при нужда, да иска нещо, "ако мине номера" /казваше/.
А според майка му тя го е отгледала, помогнала е да завърши средно образование, направила е бал, детето й не е ходило нито голо, нито босо, нито гладно и дори винаги изгладено. Според сина: тя никога не е погледнала негов учебник, подписвала е бележника без дори да погледне, никога не е имало приготвена храна /ял е на баба бурканите/, до осми клас 1995г е ходил с "приличен" син панталон с ръбове на училище, след това на 14г е започнал да работи докато учи, за да може да си има джобни и дрехи /дънки/, от майка си джобни е получавал веднъж годишно, 3 лв на рожденния си ден, сам трябвало да реши дали да вземе бонбони /почерпка/ за училище с тях или да ги похарчи за себе си.
Тази жена всъщност в обществото е напълно нормална дама, цял живот работила на 8ч работен ден, от понеделник до петък, имала е и има много приятелки, както нейни така и семейни, разбира се със съседите, не пие, не пуши, по мъже не ходи и точно като теб не иска да си признае, че има проблем и порблемът е в нея.
Стига за момчето, сега за теб, не мисля, че си чак такъв критичен случай както неговата майка, но щом детето ти се съветва от книги, как да действа с теб, значи има подобни неща във начина ти на възпитание, които му тежат до толкова, че то е решило, че само не може да се справи и търси отговор в книгите за твоя психологичен случай. "Психологичен случай" не е обидна дума всеки си има такъв в различни насоки, никой не е напълно психологично здрав, няма такъв човек, все някъде нещо му куца, а при теб, както при нея е отношенията с децата в семейството.
На № 7 Ще кажа, че точно защото всички не сме психологично здрави, затова децата ни не са перфектни. Обаче всичко е или е било в наши ръце, да направим от тях доброто, перфектното дете в нашите очи. Това, че не сме се справили си е наша грешка. Нито детето има вина, нито обществото в което ние сме го поставили. Защото всъщтност родителя избира обществото на детето, той избира дали то ще живее в гетото, в Банкя, на полето или в гората /отдалечено от хора/, дали ще учи в училището в циганския квартал, в Френският лицей или въобще няма да посещава училище. Създаването на ЧОВЕК е поредица от много избори на родителя му, така че всички грешки в него са плод на родителския избор. Всичко което може и знае нашето дете или ние сме го научили или ние сме позволили да го научи, всички пропуски във възпитанието му са наши родителски пропуски.
Старайте се да пропускате колкото може по малко! Ако не знаете как да постъпите интересувайте се питайте и четете.
И накрая няма нищо различно в психологията между народите, не търсете причината там. Психологическите книги важат за всички народи, нашите психолози и психоаналитици се обучават от тези книги. Манталитетът на човека е възпитан у самия него това са неговите плюсове и минуси в възпитанието му и те нямат връзка с народността му. Добротата е доброта навсякъде по света, любовта към ближния, саможертвата, съжалението, злобата, отчаянието, тъгата и т. н. Щом библията важи по един и същи начин за възпитание на християнките народи по целия християнски свят, значи психиката на хората по целия свят е една и съща.
Приятен ден!

14.   От №2 Отговор за №10
1. Ничия майка "боклук" не съм нарекла.

2. В дадения от теб пример, същата майка е тази, която е възпитала "издевателски" син. Егоизмът се възпитава у едно дете, той не е вроден.

3. Да изкажеш злоба с думи като горе посочените, НИКОГА не е правилно, дори на непознати бездомник и затворник не е правилно да ги кажеш. Можеш да говориш като човек и да помогнеш с каквото можеш. Давам пример: "нямам пари маме, но легни тук ще ти направя чай, ще ти сложа кърпа на челото за температурата, ще попитам съседката да ми услужи с парацетамол и т. н"
Нормалните хора това за чужд, непознат човек го правят. Аз бих го направила за синът ти, а ти №10 за моя би ли???
Колкото и да няма пари майката 10 таблетки парацетамол са 1лв, 6 таблетки фитолор за смучене за болно гърло 1лв. С тези 2лв може да се закрепи положението следващите 30 часа, дори може да го излекува, зависи от стадия на настинка. Която и жена от входа, да помоли съседи, за 1лв всеки ще й даде. Ти не би ли дала на която и да е от съседките си 1лв? Да не говорим, че една домакиня би трябвало да разполага с домашна аптечка аспирин, парацетамол, бинт, лепенки и т. н.

15.   Ама че глупости - децата ще са длъжни да гледат родителите си - ще ги гледат, ако са заслужили. Аз моята няма да я погледна - защото на каквото си постлал на такова ще легнеш. И ти, г-жо бивша преподавателко в чужбина по времето на соца - знаем кои имаха възможност на излязат зад граница тогава - някои с много дебели връзки и с родители завършили "висше партизанско". Така че картинката за теб ми си изясни съвсем - ти си от червената плесен и затова и мисленето ти е такова. Ти никога няма да възприемеш новото време и новите нрави. Радващото е, че такива като теб по пътя на естествената биология остават все по-малко.

16.   До Авторката

Няма как да сте ми преподавали, в моя университет нямаше български професори и докторанти, да не говорим за литература от Източна Европа като цяло. В
Родителите ми са били ограничавани през комунизма от неща като „гражданство“, липсатата на свободен достъп до информация, всякаква свобода да се движиш и да учиш, да работиш и да живееш, където искаш и както си искаш. До някъде ги оправдавам за това, което са /плод са на възпитанието на една диктатура/, но родителите ми нямат самочувствие без покритие и не са спирали да се променят, да търсят информация и да - да четат. Слушат ме, когато имам право и до сега само предимства са имали от това. В момента се наслаждават на спокойни старини и знаят, че могат да разчитат на мен не само морално и емоционално, но и материално и също осъзнават, че каквото съм постигнала съм го постигнала в условията на демокрация и пазарно стопанство. Те самите са убедени, че ако бяха 20 г. по-млади, щяха да живеят друг живот и да постигнат много повече днес. Родителите ми са умни хора с две думи.

До 2/13

Много добре написано. Не съм съгласна само с това, че родителите едва ли не ни определят целия живот и са причина за успеха/неуспеха ни едва ли не, че те избират и обществото ни, и мястото ни на живот, и училищата ни.
Аз самата идвам от приемано за нормално българско семейство, но ние си знаем, през какво минахме през 90-те - пълна материална мизерия, защото не плащаха на родителите ми, баща ми си „попийваше“, градът малък - нямаш особени алтернативи за училище, за развитие. Две сестри бяхме, възпитавани еднакво, живяли в едно и също семейство, с едни и същи родители, в същия град, а се развихме коренно различно.
Сестра ми си избра лоша компания, не беше добра в училище и по цял ден беше по кафета и пушеше /никога не съм я виждала да учи или да си пише домашните/, завърши лош техникум, лош униветситет, емигрира/държавата ? беше виновна за неуспеха/ и сега живее много бедно като черноработничка в една фабрика, разбита е психически и физически от тежката работа и ежедневие. Аз успях в живота. Никой не ми е избирал училищата и пътя ми. Дори нашите бяха забравили да ме пратят на детска градина, когато станах на 5 г. вдигнах голям скандал и ги принудих да ме запишат на предучилищна, която сама си избрах. Две години ходих на предучилищна, там и логопед ми назначиха хората, защото имах проблеми с говора, после отличие в училище, елитна гимназия (аз си я избрах и се подготвих, нашите дори не знаеха, че ще кандидатствам след 7-ми клас), последва елитен университет в чужбина (пак всичко сама уреждах), работа в мултинациоанен концерн и т. н. и т. н.

Днес със сестра ми, с която имахме 1 към 1 еднакъв старт в живота /родителите ни много вярваха в равенството на децата си и 100% материално поне бяха с еднакво отношение към двете/, нямаме нищо общо като начин на живот, ценности, разбирания за живота, амбиции, постижения, начин на възпитаване на децата, изобщо - нямаме с нея днес нищо общо, освен външния вид. Дори отношението ни към същите тези родители е напълно различно - тя вярва, че те са виновни за проваления ? живот, аз вярвам изцяло в това, че човек преди всичко сам кове съдбата си.

На номер 14 мога да кажа, че няма родител, който целенасочено да иска да създава чудовища. Има хора-убийци и престъпници, но техните родители са съвсем нормални хора, каквито са и роднините, братята и сестрите им. Човекът е много сложно нещо. Много фактори се намесват в развитието ни, но най-вече ние самите си определяме съдбата и целите, разбиранията ни за добро и зло.

До н. 12
Не само постигнах материално повече от всичките си роднини, но и създадох здраво и щастливо семейство, образовах се за разлика от повечето от тях.

„А значете, ли че всичко може да загубите за един миг-примерно разболявате се от рак и каква полза тогава от тежките ви иманета“

Имам много стабилна здравна застраховка, както и връзки и пари, няма материално да ме руинира една такава болест, но не в това е проблемът - всички сме смъртни - ще умрем по един или друг начин. Пред смъртта сме равни, въпросът е как сме живели и какво сме оставили след себе си, как сме постелили и на децата си - да, от нас зависи всичко, но самата виждам, колко борба и усилия ми трябваха да стигна до тук. Искам да предложа и образование, и възпитание на децата си, и връзки, които да им направят по-лесен живота и ако това значи да прочета 1000 американски книги по психология - правя го с удоволствие.


От н. 6/9

17.   според мен найстина е така децата не само че трябва а до някаде са и длъжни да гледат родителите си наи малкото по един хляб да им копуваш пак ще е нещо.... номер 15 не съм сагласна с теб и незнам как може да говориш така за маика си защото акотя не те е родила не ти е мила задника и не е спяла за да те гледа сега ти нямаше да съществуваш аз НИКОГА заради момче не бих пренебрегнала родителите си защото именно те са тези който са ни гледали и са се грижели за нас сега под на кой покрива живееш комшията ли???? не мога да повярвам просто докато четях ми стана лошо и направо щях да се разплача пълни неблагодарници сте станали днешното поколение ахх тоя злоба способна е да сломи и най-доброто дете на света не мога да повярвам че имате такава злоба към човека които се е грижел за вас дни и нощии тц тц тц направо не е за вярване.... както вече съм казала и в други истории само на 12 съм а вече съм осъзнала толкова много неча проумяла съм толкова факти получавала сум отговор на толкова много вапроси а вие плюете срещу човека които е плакал докато излезете на бял свят и убиждате човека които първи ви е държал в ръце и трепял над вас тц тц тц значи пак го казвам изомена съм просто на къде отива днешното общество????

Падналото ангелче

18.   6, 9, 15- ама че злоба. Тук се говори не за крайни случаи и извратено поведение. Тук се говори за средно статистическо семейство. Госпожо съвършенство 6, 9- с тази злоба до никъде няма да стигнете... жалко, колко злоба има в млад човек

19.   От 6/9/16 до 18

Коментар номер 15 не е мой!!! Достатачно съм писала, за да ми преписвате и чужди коментари.
Не виждам злоба в коментарите си, съжалявам. За сметка на това Вашият коментар под номер 18 не само е злонамерен, но и не съдържа никакво съдържание по темата.

Падналото ангелче по принцип има право, но за съжаление не всички са имали късмета ни да попаднат на що-годе качествени родители. Перфектни родители определено няма, но има родители и родители и не е задължително последните действително да са се грижили някога за децата, които са създали, защо децата да имат дълг към подобни „родители“?

20.   Много хора тук прекаляват в оценките си. Семейството е най-важно за изграждането на един човек, но е напълно възможно въпреки най-доброто желание на майката и/или бащата, детето да се окаже в среда, която да опорочи усилията им или пък да стане жертва на случайно стечение на обстоятелствата. Но резултатът да е неблагодарно отношение. Просто хората са различни. Доказват го и вашите твърдения, в момента спорите ожесточено, всеки имайки предвид някакъв собствен опит, в отделни компоненти на изказванията си се опитвате да дадете обективно мнение и после отново залитате - кой се е замогнал, кой е бил комунист, защото е преподавал в чужбина, кой не е чул добра дума от майка си, въобще само психологически травми струят от мненията ви.
Все пак не забравяйте, че всички имат грехове и граница на греха, която би могла да се преглътне, да се прости и която, ако се премине, няма връщане назад. Обществото ни е решило да улесни възприятията поставайки постулати от рода на "обичай и уважавай родителите си", "почитай по-възрастните" и т. н. Ваш избор е дали да се съобразите с тях или не, като ако не се съобразите ще бъдете "порицани", ако родителите ви не са преминали границата на поносимостта в очите на обществото.
Стана много дълго и объркано:)
Затова просто бъдете по-добри, така ще получите същото отношение от живота, вкл. и от децата си.
М, 34

21.   Паднало ангелче, вместо да се вреш в теми и неща, за които си твърде зелено за да проумяваш, вземи залягай над учебниците, че като ти гледам правописа и ми е ясно какви са и майка ти и баща ти.
А до тези, които тъпо, но упорито повтарят"длъжни сте, длъжни сте, всички родители са богове, а децата им техни роби" ще кажа само едно - елате да поживеете малко от моя живот с т. нар. ми "майка" - сигурна съм че няма да издържите и една десета от това, което съм преживяла аз.
Престанете да клиширате и обобщавате, няма ли най-после да надмогнете принципа на уравниловката, насаден ви от соц-а? !

22.   Авторката:
№9, нищо не съм казвала- не се оправдавам и няма за какво. Дали съм червена бабичка или не- не е важно и на никой не му влиза в сметките- защото никой не нагрубявам и не се държа вулгарно. Що се отнася до този въпрос- поколения назад рода ми се е занимавал с наука- когато средният българин е имал 4-то отделение или и него го е нямал. Така, че червена, синя, жълта- за мен не е имало значение. Важното е да сме Човеци! Много пъти използваш думата връзки- какви връзки и къде? !? ! Тази дума не говори добре за теб. Казваш, че е важно какво ще оставиш зад себе си- Абсолютно Права! Но какво значи зад себе си- елитни училища, които ти избираш и уроци на детето- СУПЕР! Да се интересуваш и да се грижиш за родителите си също Супер! Това е Най- важно, а какво ще направиш за Родината ти, името ще бъде ли запазено, хайде не за родината, а за твоя край- направи нещо за него за да те запомнят другите и тогава се гордей. Да сега чета, че живота не ти е бил лек- на нийкой не е, но в различни посоки. Ето отново наддаване "Не само постигнах материално повече от всичките си роднини, но и създадох здраво и щастливо семейство, образовах се за разлика от повечето от тях. "- Госпожо съвършенство, тъй като вие сте образована повече от другите, ще ви кажа една сентенция на Толстой : "Човек представлява математическа дроб, числителят е самата личност, а знаменателят е това, което той сам мисли за себе си. Колкото е по- голям знаметаля- толкова е по- малка дробта. " Смятам, че сте ме разбрали... Сега по темата моля!
Благодаря на № 17 Падналото ангелче Бъди щастливо, Дете, Да достигнеш висините на Звездите, да направиш Родителите си Щастливи, а твоето сърце да е пълно с Любов!
Отново съм на мнение. Чети, много чети, но внимавай, как ще използваш прочетенито!!!

23.   От номер 2
До номер 13 и 14
Госпожо, вие непрекъснато изсипвате цялата отговорност, на плещите на майките. Опомнете се! Едно дете, не живее само с майка си, даже от детските ясли, ако щете. Какво да говорим за пубертетската възраст от 10 до 19, когато косуматорския дух ги завладява. Та той лъха от всякъде. От лъскавите магазини, от билбордовете, от интернет, от телевизията.
И този консуматорски дух казва-ако родителя ти, не е в състояние, да ти дава по 5 лева и ако не ти купува всичко, което искаш, ако не те закара на училище в гъзарска кола, та всички да завиждат, този родител е боклук и не заслужава уважение.
А в по-късните години-да ти направи лъскав бал, да дава пари за моренце, за квартирка, да ти направи готина сватба, да ти плати раждането в частна клиника, да ти плаща сметките и всички неща за бебето. Пък дори и той да трака зъби от студ и да кара на преоценен хляб(сух хляб с по-ниска цена). Да е готов по всяко време да гледа бебето, защото ние сме младо семейство и ни се живее. Да слуша всякакви претенции и караници, по отношение на това, колко е тъп, некадърен и кога най-накрая ще умре....
Няма какво да се лъжем, това е философията на 80% от младежта.
За тях човек е дърт, когато прехвърли 40 и няма смисъл да живее, ако е безработен.
А чайчета и лекарства за простуда, това е най-малкия проблем. Естествено, че всяка нормална майка, ще се погрижи и с чайчета и с аспиринчета и със всичко.
От един единствен случай, ударихте шамар, на всички съвестни майки и дадохте алиби, на всички озлобени младежи.


До номер 6, 9 и 16.
Да, едни умират във вип-стая на болницата, а други на овехтял чаршаф. Но пред Божия съд, всички сме равни. В него, няма връзки и бакшиши.
Казват, че пред лицето на смъртта, човек се променя и отчетливо усеща товара на греховете.
Помислете за това, докато не е станало късно.

24.   До №16
Виждам в дописките ти доста противоречиви твърдения, който се самоизключват взаимно. Едва ли не твърдиш, че ти си се родила умна, а сестра ти е вродено тъпа. Стартът в живота дори на двама близнаци не е един и същ, камо ли на сестри родени в различни години. Родителите, искат или не, се отнасят различно към децата си. Две деца са с различно емоционално състояние и на едното скарването ще подейства по конструктивно, а на другото разрушително.
Не ме убеждавай, че родителите ти са живели като в затвор и са нямали избор къде да запишат детето си, при коя учителка да учи детска градина или 1 клас. Не казваш каква е разликата ви със сестра ти, но не мислиш ли, че тя е живяла по малко или повече в диктатура? Не мислиш ли, че избраната от майка ти учителка е подействала разрушително на старанието на сестра ти за "хубав" живот? Най-лошо е пък, ако си имала майка, която записва децата си на училище 1 клас на късмет, която учителка се падне! Същевременно сестра ти е приела "подпийващия баща" по дълбоко емоционално, без значение дали е по малка или по голяма от теб.
Щом на 5г си искала да ходиш на градина някой те е уведомил, че съществуват детски градини, същевременно дотогава си била гледана евентуално от баба, която също ти е подействала на психичното здраве. Сестра ти не е гледана от същата баба точно 5 години нали!? А кой взе ррешение да те остави на тази баба да те гледа до 5г, майка ти нали!?
Казваш че твойте родители не са избирали училище не са ти постлали за живота, а си се справила, същевременно ти искаш да "постелиш" на свойте деца и си съгласна, че родителите постилат на децата си. Противоречиш си.
Родителите са тези, който правят избор от болницата в която се раждаш до мястото и начина ти на отглеждане, те избират държавата, града, квартала, съответно обществото около теб, училището, те решават дали да се намесят в решенията ти като младеж или да не се месят, те решават дори приятелите ти, ако искат могат да те отделят от "лоша компания", премествайки те в друго училище, квартал, друг град ако се налага.
№16 Сега си представи ако родителите ти, бяха заминали и те бяха родили в Судан, това щеше да е техен избор и ти щеше да си длъжна да говориш и арабски. А ако техният избор беше Сомалииско гето, дали ти щеше да имаш тези си "успехи"??? Но техният избор е бил малко българско градче, близо до предполагаемата от мен баба. Не ме убеждавай, че родителите ти са били вързани, можели са да живеят във всяко избрано от тях село, и не да избираш на 5г детска градина, а да ти връчат мотичка и не да ползваш логопед с години а да слушаш мученето на теленца, грухтенето на прасенца. Каквото и да си постигнала сега, то се дължи на начина ти на отглеждане и възпитание избран от родителите ти. Не ме убеждавай, че софийските ромчета на твоята възраст са имали по голям шанс в живота, защото са били софиянци още при соца, но са били тъпи да го изтърват.
В момента има деца на по 12г-15г живеещи в София с проблеми в говора и незнаещи, че съществува професия логопед, те са си виновни нали!?
От №2,13,14

25.   Авторке - пак ми преписваш думи, които не съм писала. Не съм те наричала „червена бабичка“, дори не се бях замислила за това, друг те разобличи. За моето поколение иначе е нещо нормално да пътуваме в чужбина - лошо няма - и не се замислих за това, признавам. Моето семейство (с изключение поколението на родителите ми по разбираеми причини) иначе се е заминавало винаги с предприемачество, (това е разбира се преди и след комунизма) и родителите ми и децата им са единствените, израстнали в бедност. Моите деца не познават лишения например, деството на бабите и дядовците ми е било богато. Съвсем естествен противник на комунизма съм, иначе нямам нищо против хората, които някак си са се аранжирали и са профитирали от режима. Сигурно и аз щях така да постъпя (за разлика от родителите си), чиято честност и убеждения не им донесоха абсолютно нищо, докато комунистите с поколения вече заемат всякакви важни постове в държавата ни. Лошо няма, не съм против силните на деня, реалист човек съм. Ще си позволя също да ви препоръчам книга, нали сте човек на науката - книгата е написана изцяло в научен стил и представлява професурата на доц. д-р Любима Йорданова в Германски университет - „Комунизмът и българите“ - разпространява се от авторката безплатно в интернет. http://demontirane. org/2010/12/17/kom-bg/
Тя не е американка и използва само и изключително научни данни, за да докаже тезите си. Приятно четене. Вече няма да се отклонявам от темата. Всеки си има своя съвест и си знае, как е преуспял в живота. Аз съм си чиста - плащам си данъците и сметките, никога не съм крала и не съм подкрепяла диктатура, не съм работила за ДС и т.н., но знае ли човек - имала съм късмет да се родя в правилното време, нямам право да съдя другите, нали така?

До 24

Съгласна съм с теб по повечето неща. Права си, дължа много на баба си, докато сестра ми изцяло е била на грижата на майка ми (баба ми още не е била пенсионерка). Иначе не е много по-голяма от мен и не е учила и не е била възпитавана през комунизма, макар че през 90-те учителите и на двете ни си бяха от онова време. Със сестра ми сме имали ИДЕНТИЧНИ учители до 7-ми клас, градът ни беше малък, разпределиха ни просто в най-близкото училище. Стартът ни е бил 100% идентичен като изключим различните заложби и характер, разбира се.
Родителите ми изобщо не са се грижили за образованието ми - нито са ми избрали учителите, нито са ми избирали училищата. Така беше и за сестра ми. Тя иначе не е по-малко умна или способна от мен, просто нямаше амбиция и дисциплина и за нея съм сигурна, че едни по-ангажирани родители биха били от помощ.
И все пак - не вярвам в това, че родителите имат право винаги на избор. Моите родители например са ни родители в болницата, в града, в които са били разпределени от Комунистическата партия (0% собствен избор), после са живяли в разпределеното им жилище (0% избор), молбата им да се преместят в голям град е била отхвърлена (0% избор), после са работили по разпределение (0% избор) и откакто се помня моите родители са нямали избор, а в годините на Прехода ставаше въпрос повече за физическо оцеляване и вярвайте ми, не беше техен избора да се блъскат по цял ден за кората хляб.
Децата имахме повече избор, най-малкото, защото имаш едни 20-тина годинки повече на разположение. За нас паднаха всякакви граници и ограничения и днес действително можеш да отидеш да живееш и в Судан ако щеш, но мнозинството хора не го правят.
Не вярвам, че родителите са ми определили съдбата, от тях съм била зависима 18 г. малко или много, но останалите годинки съм живяла на далеч от тях и сме се виждали само по празниците.
Между другото, познавам момиче-ромка, израстнала по домовете, която е много успял човек и дори преподава в университет в София. Тя е нямала родители.
Родителите си не можем да избираме, вярно, но не помага да си мислиш, че от тях зависи всичко. Естествено е желанието ми като родител да осигуря по-добър старт на децата си, но какво ще направят от това - това си е тяхна работа и си зависи от тях.
Също така намирам за наше право да поискаме сметка от родителите си за техните грешки, така както и те непрекъснато го правят от нас. Авторката не е могла да се примири с критиката на дъщеря си и не е успяла да я погледне като равнопоставена личност, вместо това е предпочела да я гледа от високо. Мисля, че това е основната причина да загуби детето си, защото грешки прави всеки, но не всеки има честта да си ги признае и да продължи напред.
И 10 поколения да се занимават с наука, и 20 години да си киснал по университетите, за най-важното нещо в живота няма университет и следване. И 10 дипломи не могат да компенсират провала като родител и е правилно и здравословно понякога просто да се дистанцираш от подобен род родители, за да можеш сам да определяш съдбата си и да изградиш здраво семейство, в което сам да станеш родител. Това е въртелешката на живота. Няма перфектен родител и всеки, които се мисли за такъв, прави най-голямата грешка като родител, човек и личност изобщо.
от 16

26.   Самият факт, че синът на авторката чете такъв вид литература говори, че не може да се справи сам със ситуацията без помощта на повече познания. Проблеми между тях има и явно двамата виждат различни неща. Не може така механично да се твърди, че интересувайки се от тези неща и търсейки повече информация, синът едва ли не злоупотребява с това и ги прилага едно към едно, а майката е опитно мишле. Той търси отговорите за себе си и със сигурност ще ги намери рано или късно. Но, Вие, госпожо няма да бъдете съгласна с тях със сигурност. Дали книгите са писани от американски психоаналитици или европейски, дали ще ходи на психолог или психиатър, нещата в основата си в тази материя са едни и същи и става въпрос за едни и същи причини, довели до проблеми, впоследствие симптоми и накрая заболяване. Мисля, че има доста истина в написаното от №2, 13, 14. Но не мисля че Вие сте на етап, на който бихте могли да схванете това, което не значи че подценявам интелектуалното Ви ниво. Книгите, което чете сина Ви само биха Ви били от полза. Когато започнете да виждате нещата по сходен начин, тогава няма да пишете тук. Но аз съм определено песимист по този въпрос. Но можете да опитате, а синът Ви ще уважи опита Ви.

27.   До №23 Първо ти не си №2 Защото №2, 13, 14, 24 съм един и същ човек.
По същество:
Майката е тази която избира както детската ясла така и учителката и е в състояние винаги да премести детето си в друго учебно заведение. Майката е тази която е избрала дори баща на детето си. Родителите са тези, които избират дали в къщи да има компютър интернет телевизор или да няма. Дали да пуснат детето си в мола и как да го подготвят за случая /с разговор или с пачка/.
Консуматорски дух се възпитава у едно дете особенно като му покажеш, че е право да изисква, то ще изисква. Уважение не се печели с матерялни неща, тези които дават 5лв, купуват всичко, което искаш и осигуряват гъзарска кола, също не са уважавани. Уважение се печели с разговори и уважение.
"А в по-късните години... " да не копирам целия абзац. Само ще ти кажа не е виновен този който яде баницата. Нищо няма да се промени в отношенията ви ако не направиш лъскав бал, а колкото имаш възможност, не даваш пари за моренце, за квартирка, не направиш готина сватба, а ако имаш възможност, не платиш раждането в частна клиника, не плащаш сметките и всички неща за бебето, само ти си мислиш, че по този начин купуваш уважение.
С чайчетата дадох пример как трябва да постъпи №10 в собствената си ситуация. Дори да знае, че синът й има отделени пари, все пак тя го е възпитала така да мисли "моето мое родителското общо". След като вече вижда, че се е изложила като родител не би трябвало да го напада а колкото годинки да й остават да се държи добре със синът си поне късно да му покаже, че добротата е човешко качество. Тя виждайки, че синът й греши иска да го нападне, но с нападение, добро не се постига!!! Добро се постига само с доброта. А това не означава да го издържаш изцяло докато навърши 50г.
До 25
Не казваш коя година си родена и колко е по-голяма сестра ти, все пак за мен е без значение. Важното е че разбара, че при теб първите 5 са били доста различни от тези на сестра ти, а сигурно си чувала че първите 7 са най-важни. "Идентични учители" не е като едни и същи а дори да са били едни и същи те са имали разлика в собстеното си психично развитие или падение точно толкова години колкото е разликата ви. Както ти след 10 години може да не мислиш по същия начин като сега и тогава ще говориш според тогавашните си разбирания.
По комунизма имаше някъкво първоначално разпределение, но майка ви е можело, когато иска дори още1 вия месец от 1 клас да ви премести ако иска и в друг град да учите. Отива се в училището искат се документите и местиш детето. Аз съм по голяма от теб и мен са ме местили. Просто тя не си признава пред теб че на нея й е било по удобно да ходиш в близкото даскало, да не се занимава да те води да те взема отдалече. За амбицията и дисциплината, те се възпитават у детето първите 9 години изглежда майка ти е "нямала време", както повечето родители, това е единственото им извинение.
За правото на избор на родителите ти сме говорили и в друга тема, но пак ще ти пиша ЛЪЖАТ ТЕ. Ако е отишла в София пред софииското родилно с болки какво щяха да я върнат ли? Доста деца майките им са пътували "на гости" в друг град и те са били родени там?
Изборът на град е на родителите ти, през кома се съобразяваха с мястото където си живяла допреди образованието си, но можело е да откажеш тогава те пращаха другаде, майка ти е предпочела да е близо до своята майка, а е можело, и в София е можело след 1990 наредбата "жителство" падна, а казваш си била малка през деветдесетте, значи 1990г те са били млади. Разпределеното жилище, казано под сурдинка с малко подкуп и познати се преместваше в най-елитните квартали. Можело е по комунизма и тайно в чужбина да избягат можело е но не са го сторили изборът е бил техен. А и говорим за изборите, които родителите правят във връзка с децата си, не за всички техни житейски решения.
Твоето момиче-ромка 100% е имало разговаряща с него жена от дома или извън дома обръщала му внимание повече от на другите т. е. възпитаваща го.
Родителите влияят на 95% от решенията ни до 18 г. а и след това. Няма на света велик пианист започнал с пияното след 18г, всички са започнали на 4-6 записани от родителите на курс. Няма на света велик спортист не хвален за спортни постижения от родителите си още като дете. Ако нямаше тази си баба и беше отгледана от майка си както сестра ти, ти също щеше да имаш безразличие към знанията.
Влиянието на разговорите върху децата е огромно, както и на липсата на разговор, ако разговорът го няма у дома, след 7г детето го търси в училище и намира с кой да говори, отговорите разбира се ако ги чуе на родителя няма да му харесат, но той дори не е разбрал, че тези неща са вълнували детето му. Пропуски и грешки правим всички родители старайте се да са по малко.

28.   до 27 от 25/16
100% съм сигурна, че учителите ми не са избирани от родителите ми - просто нямаше право на избор в моето градче. Учителите ми до 7 клас са били ЕДНАКВИ с тези на сестра ми, а тя има същите родители и действително не е нито по-глупава, нито по-малко интелигентна от мен, просто направи други избори в живота си и други неща (не образованието и успеха) ? бяха важни, което не значи, че е нещастен човек.
Не съм учила през комунизма, нито сестра ми. Просто майка ми не се е интересувала, и до ден днешен децата се разпределят първоначално по район и по случаен принцип. Доста занимаване е да преместиш детето си в друг клас и училище, повечето родители не го правят.
Майка ми никога не ме е водила и взимала от „даскало“, нито от предучилищна, защото в града ни няма престъпност, а тогава и много коли нямаше. Беше по-удобно най-близкото училище, разбира се, защото се ходи пеш, нашите нямаха пари за карти за градски транспорт, а и защо. Училището не е виновно, че сестра ми не искаше да се образова. Като се замисля, моите родители правилно са постъпвали - научих се от малка да се справям. И аз съм имала проблеми с учители иначе, но просто съм се оправяла. Да смениш училището не е решението, утре ще попаднеш на кофти работодател, какво правим тогава? Не може цял живот човек да бяга от проблемите си.
Майка ми и баща ми не са имали право да живеят в Столицата, те и не са искали. Просто са искали да живеят в близкия голям град, но и това им е било отказано, защото семейството на баща ми е десидентско, но и без това доста хора от града ми не са могли преди 89-та да го напуснат, иначе този град щеше още тогава да се обезлюди, както стана по-късно де. Партията само е забавила този процес. София тогава е била 240 хил., как мислиш - дали не са искали и други хора да живеят там? Днес не е така. Тогава с връзки и хиляди работи са ставали нещата, каквито не всеки е имал, а и не всеки е бил член на Партията или е имал познат-„партизанин“.
Нещо не си ме разбрала - не обвинявам родителите си за каквото и да е било. Просто дадох пример, че и двете със сестра ми действително сме имали 100% еднакъв старт в живота, а едната тръгна наляво, дръгата надясно. Не всичко ни определят родителите. В моя случай те са ми дали най-важното - любов, покрив, храна през първите 18 г. от живота ми. Имали сме проблеми като семейство, но тези три неща винаги са ме чакали у дома след училище. Хората просто не са амбициозни и не са знаели по-добре, не са се натискали за постове, не са сътрудничели на ДС и не са търсили връзки за това или онова. Майка ми вярваше (с право), че сама трябва да се оправям в училище и не се е разправяла с учители. Бях болна от пневмония 2 месеца и успях сама да наваксам материала, освен по английски. Когато се върнах, учителката още първия час ме изкара на дъската и ми писа 2-ка. Нарочно го направи. Ревах тогава в скута на майка ми, но тя ми каза, че не знае английски, не може да ми помогне - сама да се оправям. С рев нищо не се оправя. Хванах, учих и хванах 3-ка, по всички други предмети имах пълно 6.
Такъв е животът, не винаги всичко става така, както ни е леко и меко. Другата година се бях подобрила на 4, после смениха учителката и дори хванах 5.
Майка ми от 5-ти клас не ми е виждала бележника, имах пълното право сама да го подписвам, защито не ? се занимаваше....
Толкова за моите родители. Дадоха най-доброто от себе си. Имали са избори, но не толкова колкото нашето поколение. Моите деца 100% ще имат по-добър старт в живота от мен, но тези на сестра ми например няма да го имат. Не съм убедена обаче, че по дефиниция нейните деца ще са по-малко успели от моите. Всичко си зависи от човека.
Да не мислиш, че авторката не е осигурила на детето си добър старт? Изхождам от това, че е била комунистка, имала е връзки и т. н. и е била точно от родителите, които са определяли учители, училища и всичко, и какво от това? Нима тя е била по-добър родител от моите?
Факт е, че аз всеки ден говоря с майка си, че прекарваме празниците си заедно, че се обичаме и уважаваме, често спорим по разни теми иначе - майка ми е начетена жена, интересен е спорът с нея. Къде е дъщерята на авторката обаче? Майка ми е прочела десетки американски книги, които сме ? препоръчвали със сестра ми и доста са ? помогнали. Днес е с по-високо самочувствие, мисли по-позитивно и промени много неща в себе си, но тя не се счита за нещо повече от нас, а е достатачно умна жена, за да търси диалог и да признае грешките си, да се стреми към самоосъвършенстване.

29.   До номер 27
Вие говорите за възпитанието на детето, като за възпитание в затворническа килия.
А и да не забравяме, че детето не се ражда като чист лист хартия, а със своите генетични заложби- примерно към алчност.
Как може една майка да контролира детето си, още от яслите, ако щете. Да знае с кого общува?
Да не говорим, за годините в пубертета(от 10 до 19), когато са бунтарски настроени и прекарват много повече време със някакви "приятели", отколкото с родителите.
Ами, че децата първите знания за секса ги научават още от детската градина и забележете- не от учителя, а от "отракани" приятели.
Какво да говорим за по-нагоре във възрастта.
И госпожо, бих ви посъветвала, да не сипете общи понятия като "добро".
Какво разбирате вие от това-как го формулирате?
Защото моя син е учен от първи клас в неделното училище на църквата, учен е на доброто в най-чистия му вид.
Дори и да е виждал в мен грешки, не съм се страхувала да си призная, че греша. Не съм се страхувала да пристъпя първа и да поискам прошка.
Не съм се страхувала, да показвам и майчинската си любов, като му говоря нежно, прегръщам го и го целувам. На което съм получавала отблъскване и студенина.
Така, че госпожо номер 27, не мислете, че сте Господ и имате отговор на всичко.

30.   До 28 От 27
Наблегни на разликите във възпитанието на теб и сестра ти, не на приликите. Разликата е че ти си имала спокоен човек баба, която да има време да говори с теб, а сестра ти е нямала. Ти ако си учила при същите учители до 7 клас, си учила когато те са имали няколко години по голям опит с деца и начина на преподаване малко или много се е променил към по-добро в случая. Също не забравяй че сетра ти е била причина учителите вече да познават родителите ти и да имат мнение към теб, да очакват от тяхно дете по принцип да не учи и като видят и малко старание да хвалят повече. Сигурно има и много други разлики, те всички взети заедно са повлияли 95% на решенията взети от сестра ти навремето. А всъщност тези нейни избори са следствие на изборите взети от майка ви. Незаинтересованата майка "майка ми не се е интересувала" е избарла да бъде незаинтересована и то два пъти. В шаха, когато те сложат в шах-мат няма как да играеш напредък, трябва да играеш защита. Това е направила и сестра ти. Просто ти никога не си била в шах-мат позиция и затова си играла напредък. Защото и двете сте имали незаинтересована майка, но само ти си получила 5 години по 12-24 часа на ден възпитание от спокойна и за никъде не бързаща баба. А 5 години са буквално 1/3 от отглеждането на детето и то най-важната част. В последствие си имала дълбока връзка с баба си и си се чувствала по-обичана от сестра ти, имала си много близък човек с когото винаги можеш да споделиш и най-съкровенните си чувства и трепети, а тя е нямала. Можеш да ми кажеш, че баба ви ви е обичала поравно, но помисли само ти си имала доверието да споделяш.
Ако и сега мислиш, че двете със сестра ти сте имали 100% еднакъв старт в живота, няма какво друго да ти кажа, ти си като кон с капаци, виждаш само твоята "правда". Не се замисляш и дори не се вслушваш върху, това което ти се говори, а може би хората ти казват истината, защото я виждат отстрани.
Ако това наричаш грижа за дете да има "покрив и храна през първите 18 г". за любовта може да поспорим. Защото всъщност ти сама знаеш любов си имала само от баба си. Майчина любов ли е? "майка ми не се е интересувала" "не ? се занимаваше" "сама трябва да се оправям в училище" "не може да ми помогне - сама да се оправям". Любов към детето е да го прегърнеш да говорите и обсъждате всеки негов проблем, да търсите заедно решения на ситуациите, да се питате една друга за мнението ви по въпроса, дали и защо то е правилно или неправилно, дори да го защитиш от учителка пишешща му 2 след двумесечно отсъствие.
Също не разбирам, защо всички теми свързани с деца-родители и соц ги обръщаш за твоето семейство. Всички вече сме наясно и сме чели над 20 пъти, в над 20 различни теми разказа за липса на перспектива на твойте родители през соца, също и за целия ти живот и всичките ти ГОЛЕЕЕЕМИ успехи. Тук не говорим за твоето семейство и за теб.
В тази тема говорим за това "Защо порастнали деца четат психологически книги за да използват наученото срещу родители" ти четеш ли книги как да се справиш с родителите си? Даваш ли отговор на авторката, защо детето й прави така, а на някоя друга страдаща майка помагаш ли? С какво си полезна в тази тема? Или искаш да ти направя цялостен психо анализ на цялото семейство? Какъв ти е проблемът? Сподели може и да помогнем. Или просто обичаш да играеш опозиция? Да втълпяваш на хората не сте прави просто за да си опозиция.

31.   До 28. Всички тук се възхитихме от нещата, които сте постигнали. Само се питам, не се ли замисляте понякога, че не всички хора имат такива качества, не всички могат да бъдат пробивни, амбициозни, комбинативни и да се оправят сами. Има слабохарактерни хора, тихи, затворени, скромни, понякога, може би, повече от необходимото. Нима те са "нисша прослойка"? Нима те струват по-малко от Оправните? Светът затова е хубав, защото има ВСЯКАКВИ хора. И за всеки има място под слънцето. Не ми се вярва да се вслушате в думите ми, но овладейте безумното си високомерие. За ваше добро го казвам.

32.   От 28 до 27

Интересна дискусия, но не си права. Баба ми не е била еднолично на мое разположение, тя живееше с нас и помалага на майка и за гледането на сестра ми. Учителите, дори материалът са ни били еднакви, просто сестра ми я мързеше да учи, а и нямаше амбиция за това.
Но както и да е, аз проблем нямам - проблем има изцяло авторката.
Не може никой да ? помогне, защото тя не иска да чуе и да разбере детето си, а се мисли за перфектен родител.

до 31

Разни хора, разни идеали.
Просто давах пример, че не всичко зависи от родителите ни. Съжалявам, ако съм засегнала някого с успехите си. Не се срамувам от тях, защото знам, откъде съм тръгнала и колко учене и работа ми е струвало всичко, постигнала съм всичко сама, ЧЕСТНО, без връзки, фин. помощ и т.н.
Защо да премълчавам това, особено в анонимен сайт? Целта ми беше друга - не да засягам не дотолкова успелите, а просто да кажа, че всичко си зависи от нас самите. Всеки си има свои цели и интереси, жалко е да обвиняваме родителите си, ако не сме ги постигнали и не това е причината детето на авторката да се откаже от нея - по-скоро родителите, които се смятат за велики сами отблъскват децата си.
Иначе, всеки може да постигне целите си, не е нужно те да са материални и да са свързани с кариера и обучение. Всеки е щастлив по свои си начин, някои хора са по-щастливи без родителите си, защо да нямат право на това?

33.   Авторката: До №26
Вероятно сте прав. " Вие сте на етап, на който бихте могли да схванете това" Все попрочитам и аз по нещичко.... Но дано скоро стигнем до консенсус с детето. Все мисля, че съм дала добро възпитание- макар и понякога да стигаме до конфликт на интереси. Смятам, че ще преодолеем и този период, а дано да е скоро...
По въпроса за форума и седянето тук- а Вие защо сте тук- вероятно и на Вас нещо ви липсва и търсите отговор на въпроси и тук- не само в книгите...

34.   Авторката:
До №32. Сега вече говориш по- прилично. Забелязвам, че можеш и да мислиш. Благодаря за разбирането и за това, че успяваш да видиш и други гледни точки. За това говорих, че всяка истина има много страни- от голяма истина минава през светлосенки и стига до грешка. Отново ти пояснявам- Не се е отказало детето ми от мен- в момента имаме конфликт на интереси. Контактуваме, но с не добър тон. Надявам се и то да види другите истини за които и на теб ти казвах. Макар и временните размирици между нас смятам, че съм отгледала и възпитала Човек, който може да мисли!!! За това ни е конфликта- да ползва Главата си, Мястото и Времето на събитията заедно със сърцето си. Когато използваш само един компонент се получава, залиташ в една или друга посока. Трябва баланс на действия, сърце, разум, знания и познания, както и логика.
Вероятно си права, че съм силна жена, но както и ти казваш за постиженията си- така и аз имам такива. За да си признат не само тук в БГ, трябва да се доказваш непрекънато. Това са моте разсъждения. Както казах и по- горе, не съм лигавила- обичала съм до безумие, както и сега и себеотдаване, но едното не трябва да пречи на другото. Не смятам и не съм смятала, че с любовта ми към детето трябва да го направя плазмодий, боклук, готованко. За мен любовта ми към детето изисква да създадеш стойностен Човек достоен за уважение, а аз както казах вече и се повтарям в момента имаме конфликт на интереси. Смятам и пак смятам, че това е временно явление и разума да се появи в кратки срокове. Благодаря Ви! Както казах и по- горе- сверих часовника си. Не съм излязла от нормите на поведение и разбирането ми не е остаряло до там. Отново Благодаря! Бъдете щастливи!

35.   34 - благодаря авторке.
Иначе, аз винаги съм гледала да мисля многопластово с риск на някои немислещи тезите ми да си противоречат.
Съветвам те да изслушаш порастналото си дете и да го гледаш в очите - на едно ниво. Приеми, че младите има защо да сме на едно ниво с вас. Далеч е времето, когато всяко поколение е предавало знания и умения на новото. Днес младите притежават много знания и умения, от които можете да се учите. Щом дъщеря ви ви е препоръчала определена книга, то тя иска да ви каже нещо.
Умните и начетените хора са много по-сложни. Не си мислете, че конфликтите с детето ви ще се решат от само себе си. Докато сама не слезнете от пиедестала си, детето ви ще страни от вас... от чисто самосъхранение.

36.   До №29 от №27
Госпожо вие въобще не сте наясно. Как е възможно да мислите, че алчност е нещо вродено. Алчност и завист са чувства у човек, който никога не е почувствал любов, човек който се страхува, човек който не е научен да обича.
Ако вашият син се бе заслушал в хриситянското училище, което е посещавал щеше да чуе, че алчността е грях. Ако вие бяхте майка на място, той щеше да ви съобщи това, да разговаряте по въпроса. Вие щахте да му обясните да дискутирате с него темата алчноста добро ли е, лошо ли е и защо. Щяхте да го научите да се пази от нея. Но не и се.
Защо един човек би събирал матерялни богатства ако не от страх, от мисъл че с тях може да си купи любов и уважение, били те и привидни. У него крещи този въпрос: ако няма пари как ще си купи любов?
Погледнете само как нашата млада госпожица №9 измерва успехите в живота си матерялно, как за нея щастието е да притежаваш нещо мателялно, как родителската любов за нея е усигурен покрив и храна, как после споменава, че не я е страх от страшни болести, защото има пари и може да си купи здраве. Сравнете с това което учиха синът ви в християнското училище. Има ли нещо общо?
Съвсем не се сравнявам с господ, макар да не съм вярваща, казвам ви това, което съм научила, подарявам ви знанията си. Изучавам детска психология от 9 години и все още, мога да кажа, не съм я изучила, макар да съм завършила. В кабинета ми понякога влизат толкова наранени деца, от уж грижовни майки, което ме ужасява. Като разглеждам анкети от училищата, колко огромен % от децата на България не са истински обичани, а любовта им се измерва в матерялни неща. Как дете на 6 казва "тати ме обича защото ми купи лаптоп с триядрен процесор", а колко прегръдки е пропуснал този баща за да изкара пари за лаптопа? Заплатил е липсата на прегръдки с матерялни неща и детето му в последствие се приучава да измерва любовта в пари.
За да получиш отблъскване и студенина, на прегръдка и целувка занчи или си закъсняла с тях, или си го наранила преди това. Няма как дете на 2-4г да отблъсне нежна прегръдка, ако не е наранено от теб предварително. Отиди например в магазин за играчки, облечи се като фея и се опитай усмихнато да прегърнеш всеки малчуган до 4г възраст, ще видиш, че няма да получиш отказ, дори детето да излиза разревано от магазина то няма да откаже прегръдка и нежна дума от "добрата фея".
Ако обаче се опиташ да прегърнеш 15 год тиинеджър, почти изграден човек, за него да се отдръпне е нормално, той вече се е сбълсквал с измамна любов, дори в семейството си. За да накараш този 15 годишен да те прегърне, трябва предварително да му спечелиш доверието, което понякога е доста трудно, зависи колко често и продължително е бил нараняван. Но все пак в повечето случай е постижимо. Когато едно дете от малко е често и искренно прегръщано, то и на 15, и на 50 ще търси прегръдка и няма да отказва. Ако забравиш или си разсеяна, само ще те прегръща, дори без причина.
За наличието на недоразбрана любов в днешните родители има голяма заслуга поверието преди години "дете се гали и целува само докато спи", но отдавна е доказано че не любовта разглезва а материалните й заменки.
Няма лошо да купиш на детето си лаптоп, живеем в матерялен свят, но да замениш хиляди прегръдки срещу модерен лаптоп това е проблемът. То ще оживее и ще се чувства добре и без последен модел техника, но без прегръдки само ще оживее, а негативите събрало в себе си ще изсипе не само върху вас, а върху цялото обграждащо го общество. В бъдеще за него обичта ще е скъп подарък, а не усмивка, добра искренна дума и прегръдка. Как това пораснало дете ще обича свойте деца/бебета, който не му подаряват скъпи подаръци? Бебешкият смях ще му се струва нещо безполезно. Ще оценява детето си не заради усмивката му, а заради парите които е вложил в него. Да, появяват се вече и такива родители.
Бебето не се радва, защото сте му купили скъпа количка, бебето се радва просто на усмихнатия лик на мама. На него не му пука дори да няма бебешко скъпо одеало то ще е щастливо във вашата топла прегръдка, дори завито със старо 50 год одеало. Учете се от чистите бебешки ласки. Любовта е вродена не алчността. Ние възрастните заменяме любовта с алчност у децата.

37.   Госпожо номер 36
Винаги съм го прегръщала и целувала. Винаги съм молела за прошка, когато премина границата. Винаги съм споделяла и съм го насърчавала да споделя. Винаги съм си признавала, когато не съм права.
Изобщо, що за психоложка сте, щом не можете да пишете правилно? Пише се - материално, а не матрялно.

38.   №37 Всяка УЖ грижовна майка си мисли, че винаги всичко е правила. А после пита ЗАЩО!?
Четящ човек, който не разбира смисъла на написаното, търси правописни и пунктоационни грешки. Прочети пак всичките ми коментари в темата, има още много грешки, дано междувременно разбереш смисъла! Защото грешките ми няма да ти помогнат. А това, че не съм бог вече го обсъждахме. За радост или съжаление съм специалист само в моята специалност и тук там нещо друго.

39.   Госпожо номер 36
Родителите на днешните млади, които препускат, като коне за да им осигурят висок стандарт на живот, за тях мислите ли?
Те не са се образували така от нищото? Вие сте си навили на пръста, че са виновни и ги шамарите ли шамарите.
Изобщо смятам подхода ви за неправилен.
Тези родители пораснаха в годините на соца и копнееха да изпъкнат. Ето, сега те проектират на децата си, незадоволените си амбиции.
Защото в соца всички живеехме на равни начала.
Отделен въпрос е, че тая надпревара за изпъкване се превръща в безумие.
Децата умират пияни при катастрофи, опиянчават се, взимат наркотици, за да се правят на интересни в началото. А после стават зависими....
А децата на днешните тийнейджъри, дано да са по-разумно поколение.

40.   до 39/не съм 36/

„Защото в соца всички живеехме на равни начала. “
Народът е най-мъдър в поговорките си. Една поговорка от комунизма гласи „Всички сме равни, едни са по-равни“.
Няма равни хора и никога не е имало. Просто тогава една политическа вихрушка е съумяла да окупира властта и медиите и да заблуждава 50 г. населението, а в същото време същите „равни“ са си пълнили швейцарските сметки, пекли са се по плажовете в прекрасни вили, пращали са децата си да учат на Запад.
Няма равни хора. Всички се раждаме с различни заложби, имаме различни мечти и цели.
Не намирам, че днешните млади грешат, когато се стремят да осигурят всичко на децата си. Нормално е просто да искаш детето ти да е добре облечено, да е нахранено, да има достъп до образование и здравеопазване.

41.   Тая тема стана един безкраен предъвкан локум. Явно на няколко /две/ пенсионирани бабички им е скучно след като БосфорТВ беше спряна и няма откъде да гледат турските сапунки и си запълват времето тук. Иначе как да си обясним километричните постове, в които със стотици думи нищо конкретно не се казва.
Към авторката - стани политик - определено имаш заложбите да говориш много без да казваш нищо. Също и невероятната дарба да продължаваш да спориш и увеждаваш колко си права, дори когато е кристално ясно и на теб самата че грешиш.

42.   До№39
"Родителите на днешните млади, които препускат, като коне за да им осигурят висок стандарт на живот, за тях мислите ли? " Грешиш, препускат като коне за да научат своето си поколение да живурка над стандарта си. От задоволяването с модерна техника и модни дрехи, тези родители лишават децата си от любов и добро възпитание. Средната класа и ниската класа родители трябва да се научи, че може да си позволи само среден и нисък клас техника. Не сме милионери да си позволяваме висок стандарт. Не става да имаш 1000лв доход и да имаш дивана на еди коя си актриса, телевизора на еди кой си банкер у дома и дрехите на еди кой модел от тв и т. н.

43.   Авторката: До №41
Със сигурност не си запълвам времето с гледане на турски сериали. Благодаря за предложението да стана политик- със сигурност ще се възползвам. Надявам се скоро моята драма да приключи и да не влизам повече в сайта. Тук има постоянен контингент- или нещо като в селската кръчма. Ако седне човек и се поразрови и в други статие писани от други. Все едни и същи постове и Не по темата. Благодаря на всички писали тук!