Проблеми в семейството и любовта
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 1946 пъти
Здравейте не знаех в коя тема да постна моята история, но реших да бъде в семейство.
Благодаря на всички които ще прочетат историята ми:)

И така ще започна с това аз съм момиче на 18 години
единствено дете съм в семейството, родителите ми не са перфектни, но като цяло няма перфектни хора, нали така:)
родителите на баща ми или по точно неговата майка е скарана с родителите на моята майка, от това следва че семейството ни е разделено, когато дойдат празници, рожденни дни никога не можем да бъдем всички заедно и от това се получава доста конфузна ситуация, сигурна съм, че и на баща ми не му е много приятно макар да се опитва да не го показва

Моята майка работи в 1 фирма няма да навлизам в подробности тъй като целта ми не е да правя реклама пък и не ми се иска някой познат да прочете всичко това та майка ми работи в тази фирма, тя е жена на 40+ години и преди 2 години разбрах, че тя излиза с друг.. да! и не кой да е, а нейн колега 24 годишен да бъдем точни:) баща ми разбира се нищо не подозира, тръпката между родителите ми е огаснала много одавна и приемат връзката си по-скоро като навик и разбира се, са заедно заради мен. Аз съм супер чувствителна и много трудно преживявам всичко което ми се случва, може би трябва да се опитам да променя това, знам ли.. :)

По-нагоре споменах за колебанието ми къде да постна историята тук навлизам и в най-големия ми проблем. Влюбена съм в 1 човек от 2 години и половина, а нещата между нас вече не са същите, направих някой грешки в миналото, които ни нараниха много, не му признах неща които трябваше да знае, макар и да беше преди да се запознаем, та така от известно време е с др. човек известно време го кри от мен, да бъдем точни към 3 месеца:) и когато разбрах бях съсипана. Обвинявам се за всичко, чувствам се виновна за това, че не споделих навреме, съсипах връзката ни.

Откакто разказах всичко се опитахме да оправим нещата, имахме няколко хубави месеца заедно, даже най-хубавите от цялата ни връзка:) после се отдръпна от мен, чуваме се всеки ден, дори си казваме колко се обичаме, но не сме заедно, не сме двойка. Предлага ми само приятелство, но на мен не ми е достатъчно, измъчвам се постоянно..

Мислила съм за самоубийство, но какъв е смисъла не искам да наранявам никой от близките ми, не искам да страдат по моя вина, а аз всъщност умирам от вътре.. има нощи, в които плача с глас, е кажете ми какво ми остава?
ако моето слънце прочете това.. ПРОСТИ МИ ЗА ВСИЧКО, ЗНАМ КОЛКО ГЛУПАВА СЪМ БИЛА, ИСКАМ СИ ТЕ ОБРАТНО! ЗА МЕН ТИ СИ КАТО 8-МОТО ЧУДО НА СВЕТА, НЕ МОГА ДА ЖИВЕЯ ДАЛЕЧ ОТ ТЕБ, КОГАТО СИ ТРЪГНА ОТ МЕН С ТЕБ СИ ОТИДОХА И ВСИЧКИТЕ МИ МЕЧТИ. ОБИЧАМ ТЕ! ДАЙ МИ ОЩЕ 1 ШАНС. :*