Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз бих споделил нещо подобно, за да може да е наясно с какво се захваща и да си направи сметката дали ще приеме това и дали ще е проблем.

7.   мъжете идват и си отиват а родителите са до теб винаги. а и с човек който не те подкрепя нямаш бъдеще:)))

8.   смисъл да обясняваш има, а мъж за теб не знам дали има, но такъв за тези условия има, даже бих го сметнал за ненормално да не помагаш

9.   Няма да се намери такъв...
Постави се на мястото на човека до теб - ти би ли търпяла вместо да се грижи емоционално и финансово за семейството си, да обгрижва родителите си? Няма лошо да им помагаш, но да ги отглеждаш... това е прекалено. И ти имаш право на личен живот.

10.   Господи, толкова прилича на историята на майка ми и баща ми...
Макар, че майка ми си има брат, винаги тя е била детето, което се грижи за родителите си. От опит ще ти кажа, че има мъже, които ще те поощряват и подкрепят в това. Баща ми на практика издържа 2 домакинства от 2 годни, защото майка ми няма работа, а родителите и имат финансови проблеми. И това без тя да го моли. Естествено те са женени от много време и той се разбира с тях и отдавна е очаквал този момент... както и да е, ситуацията е различна, просто давам за пример за да разбереш, че има и такива мъже.
Според мен е редно да кажеш това да приятелят си, ако е свестен няма да ти мрънка и ще те разбере, дори да не ти помага с това. Това си е един вид твои емоционален багаж. Всеки има такъв щом се отнася до връзки. Някой се плашат, на други очите им шарят, трети винаги слагат на 1-во място приятелите си... ти пък искаш да се грижиш за родителите си. Сравнително нормален багаж бих казала. Изясни това с приятеля си и се надявай да те разбере.
Успех :)

11.   Радвам се като видя отговорни деца като Авторката! моето дете ме забрави... Моето дете се омъжи и ме забрави, никаква емоционална връзка, контактите са формални, а бяхме мноого близки. Сега се чувствам ужасно самотна, да работя- ноо... Девойко, твоите родители са щастливи, че те имат, а ТИ ще намериш най- подходящия човек, приятел с който ще имате съвместни планове и ще живеете щастливо помагайки на родителите си. По горе има добри съвети, а ти бъди здрава, щастлива и обичана. Нека Бог бди над мислите теб!

12.   Не подкрепям номер 11, защото исканото от него е противоестествено и в крайна сметка би разрушило обществото като цяло. Какво ще стане, ако всички се лишим от семейство, за да се грижим за капризите на родителите си (самотни били)? Ами човечеството ще изчезне!

Древните хора са били по-мъдри от нас май. Дори в Библията пише, че баща и майка се уважават до гроб, но когато се ожениш, ти ставаш едно с жена си и тя става плът от твоята плът. Само така можеш да създадеш здраво семейство с деца.
Мисля, че авторката е изпуснала вече стабилният мъж в живота си и от тук насетне ще се задоволява с мамини синчета. Не, не е лошо да подкрепяш родителите си финансово, но когато това ти пречи сам да създадеш и да отгледаш деца, това не е нормално. На колко години е авторката? Сигурно под 30. Това значи, че родителите ? са в 50-те си години. Млади хора с две думи - защо трябва тя да се отказва от свое семейство, за да се грижи за тях.

Моите родители все още сами си се гледат. И аз съм млада жена. Когато станах на 18 г. се изнесох от вскъщи и от тогава се издържам сама. Евала на нашите, че са ме хранили и обличали криво-ляво 18 години и за това им се полага грижа на старини, но на 50 г. човек е още трудоспособен, а нашата отговорност е към децата ни. Когато родителите ни станат на 70-80 г., да - ще помагаме, но до тогава ще сме поизплатили и жилищата си, ще сме поизгледали и децата си. Родители, който на 50 г. чакат да ги издържат децата им са за мен товар и в крайна сметка съсипват живота на децата си.
Такива пък, които от чиста проба скука са недоволни, че децата не им обръщали внимание... просто нямам думи... нямате ли си друга работа? Децата ви си имат други проблеми и отговорности. Оставете ги на мира, за да отгледат и те своите си деца.

С две думи - помощ ДА, но когато родителите ни станат действтелно стари и болни. На 50 години е срамота да не можеш да се издържаш и да пречиш на дъщеря си да създаде семейство. Помощ НЕ за сметка на собственото семейство и деца.

... пожелавам успех на авторката, но не вярвам, че ще намери успял и проспериращ мъж, който не само ще ? подрежда апартаменти, но ще гледа и родителите ?, лишавайки своите си деца.
Ако авторката е хубава, нека се огледа сред много богатите мъже, защото не знам, кой в днешно време може да си позволи да храни 2-3 домакинства, и апартаменти да стяга, и деца да гледа

13.   Чакай сега, ти си на 25г нали така, което означава, че родителите ти да речем са на около 45-55г... нещо такова.
Аз самата съм на около 46г и не мога да си представя децата ми да се страхуват да си създадат собствено семейство и дом, да си живеят отделно и да са си самостоятелни, защото трябвало да стоят до мен и да ме подкрепят финансово. Не бих допуснала това.
Чакай бе, момиче родителите ти да не са на сто години. Ами мисля си ако единия от нас не работи, то другия ще работи и все някак си ще се подкрепяме, с мъжа ми имам в пред вид. Не мисля, че ще е правилно да натоварваме детето си с това. Все пак сме здрави и сравнително млади хора ще се оправяме някак си. Има още сила и време да творим и работим. А детето трябва да си гледа неговия живот и деца (ако има). Еее, ако закъсаме толкова някаква помощ за момента може, но не всекидневно и за постоянно.
Ако вече родителите са на 80-90-100г и са вече стари, болни и безпомощни е вече друго. И все пак докато сме двамата ще се крепим един друг и вече чааак като остане само единия от нас един ден, тогава може да опрем до децата. А до тотогава има тооолкова време. Но не бих искала да ги обременяваме с нас.

Ето ти -давам ти една друга гледна точка. Послушай ме аз мога да ти бъда майка-гледай си мъжа(като се ожениш) и семейството, живейте си отделно и самостоятелно в собствено жилище. Уважавай родителите си( и неговите също), помогни в нужда ако трябва, но твой приоритет си е твоето семейство и твоите деца(които ще дойдат някой ден).

Ако съм ти майка ще ти кажа да си гледаш твоя си живот, не нас. Не се чувствай чак толкова зависима или длъжна да стоиш при нас, ... поне не сега.

Тъжно е да си поставиш за цел да намериш момче за съпруг, което да е съгласно да живее с родителите ти с идеята да си до мама и тате, "за да се грижиш за тях"(те нали не са болни, а хора здрави на средна възраст... и не са малки деца, а големи хора).
Самия той едва ли ще се чувства щастлив на чужд терен и със самочувствие от това, ще е подтиснат, ще има търкания между стари и млади, а ще трябва за всичко да се съобразявате с тяхното присъствие, а не като свободни млади хора с лично пространство.
Помисли над това.

Питаш дали ще намериш мъж да се съгласи на опр. условия-може и пък да се намери някой, хора всякакви.

14.   Авторката: Благодаря на всички! Честно казано не очаквах някой да ми обърне внимание и толкова скоро да пише по темата.
Много обнадеждаващ е коментар №8 и ако си мъж - чест ти прави, че мислиш по този начин.
До №4 - това е идеална развръзка на нещата. Много се радвам за вас, продължавайте така и занапред да се разбирате. При мен този сценарий е доста трудно приложим.
До №9 - имаш основание, което ме кара да мисля, че наистина имам проблем. В съзнанието ми се заформя идеята, че аз съм сбърканата явно, защото за мен семейство е една малко по - голяма група от хора, а не само "аз, мъжа, детето и кучето". За мен семейство е - "Аз, мъжа, детето, родителите.... " и наистина ако не същесвуват мъже, които мислят по този начин, просто всичко се обезсмисля и не си струва.

Като цяло още не мога да проумея защо хората са с толкова атрофирали емоции и не могат да бъдат заедно, ами все трябва да правят сметки и планове... Представям си всички възможни сценарии:
1ви вариант
Не съществува горепосочения проблем. Всичко е наред, събираме се и живеем заедно. И тъй като няма нищо предвидимо - стигаме след една-две-три години до същата ситуация и какво? Той казва "а не, условията се промениха, не сме се договаряли така - или се оправяй сама или чао"; (нещо като в предходната ми връзка)
2ри вариант
Нещата са такива, каквито Ви ги описах и той казва "ми, не ме устройва, не си жената за мен". След година-две... нещата се променят и, дай боже живи и здрави, всичко да се стабилизира (защото единственото, което липсва на родителите ми е свеж капитал или просто казано пари... иначе имотното ни състояние е добро). Тогава какво следва? Той да каже "оооо, ами идеално тогава, ти си идеална. Хайде да се съберем и да бъдем заедно - да бъдем семейство. "

Вече наистина не мога да преценя в моя начин на мислене ли е същината на проблема или в хорската представа за семейство, подкрепа и любов, с която се сблъсквам.
Според вас кое в уравнението не е наред???

15.   "Според вас кое в уравнението не е наред??? " Мило момиче, много съм се питала, къде е проблема на семействата, къде се губи любовта и какво е точно обратното на любов.
За себе си намерих отговори и те идват от това кой как разбира любовта. Защото всъщност обратното на любовта не е омраза, а егоизъм.
Точно егоизмът пречи на голяма част от хората, да обичат и да подкрепят другите или поне партньорите си. За съжаление младото поколение до 30-40 годишна възраст егоистите са в по голям процент и вероятността да намериш мъж, който да иска да даде семейните пари за поддръжка на майка ти, вместо за спа център или за нови гуми на колата е минимална.
Точно заради егоизъма на хората те се развеждат, спират да мислят за другия /партньора си/ и мислят само за себе си.
Питаш ти ли си грешката? НЕ, не ти грешиш, възпитанието на народа е грешката. Грешката е в това, че от години възпитаваме по-голям процент егоисти. Реално на един човек му стига дреха на гърба му и една порция храна три пъти дневно. Но егоизмът подтиква желанието да искаме и искаме повече и повече. Пословичната българска завист подтиква да искаме да притежаваме всички луксозни новости. Егоизъмт и завистта ни дърпат към матерялното, което всъщност е обратното на любовта.
Някой си мислят, че обратното на любовта е омразата, но не е така. Омразата е също вид внимание насочено към отсрещният. А единствено егоизмът побеждава напълно любовта, единствено той е насочен към собственика си, а не към отсрещният.
Егоизмът е този, които те кара вечер в общото легло да придърпаш одеалото към себе си, вместо да завиеш партньора си и да се гушнеш по близо до него. той е този, който те кара да вдигнеш скандал за нещо с което те е наранил отсрещният, вместо просто да му споделиш, че си наранен.

16.   Не разбирам защо някои упрекват момичето, без да са разбрали точно как стоят нещата? Тя сама пише, че е малко объркана и несъсредоточена в ситуацията. Няма нищо лошо, че между нея и родителите й има силна емоционална връзка. Какво лошо има да се грижи за тях, има чувство за признателност и иска да го изрази. Сама преценява, че са в тежко финансово положение, в днешно време, може и да са безработни. Това, че иска да живее при тях няма нищо лошо, по важно е дали имат условие, старите да подслонят още едно семейство, каквото авторката иска да създаде? Защото ако тя е живяла сама в стая, то при увеличаване броя на новото семейство, една стая ще е недостатъчна. Ако младите си имат самостоятелен етаж и си направят самостоятелно гнездо за живеене, в близост до възрастните варианта е приемлив. Но ако трябва всичко да делят и ползват общи помещения, вероятността да намери мъж който да иска да стане заврян зет е по малка, но все още има такива. Тогава общото съжителство ще зависи от отношенията между възрастните и мъжа. Ако възрастните са хрисими и съпругът Ви е кротък, такъв вариант е възможен и бих казал изгоден за младите. Но рано или късно всичко омръзва и започват раздори. Най добре младите да живеят самостоятелно и да помагат на старите когато могат!

17.   Както разбрах авторката иска да живее с родителите си, бъдещият си съпруг и бъдещите си деца. Ами авторке що не вземете и неговите родители, и леля ти и стринка ти, и братовчедите ви и си направете едно циганско гето. Значи едно дете като стане на 18 години задължително трябва да се изнесе и да се справя както може, ама родителите кто станат на 45-50години трябва децата им да ги издържат. Звучи ми абсурдно.

18.   Е да ама не не става просто и аз съм почти на 30 жените в животът ми отминават като летни бури поради тази причина така че просто не става

19.   Абсолютно подкрепям н. 13-все едно аз съм го писала.
Момиче, твоите родители са много млади-вероятно около 50-те, не са стари и грохнали старци на 80-90г. Какви грижи и за каква помощ говориш. Те са тези, които трябва да те подкрепят и помагат на теб за сега и твоите деца един ден.... Самата аз съм на 48г, а сина ми на 26г и не мога да си представя да му вися на врата във финансово и всякакво отношение. Та ние с мъжа ми сме здрави и млади хора... какви грижи, каква помощ, за какво?
Това за което говориш го оправдавам само при възрастни родители, стари или при болни хора и инвалиди...

По-скоро ми се струва, че имаш силна емоционална привързаност към родителите ти, чак прекалено и те е страх да ги оставиш сами... Така ли е?
Аз ако съм ти майка ще ти кажа:"Сега ти е време да се задомиш, майче, ние ако имам нужда от теб ще ти се обадим. Ти бъди спокойна за нас и си гледай живота. "

Иначе по принцип е добре да кажеш на човека с когото ще се събереш, че ще помагаш на родителите ти когато са в нужда. И това е нормално.... но когато наистина има нужда, а не отсега да легнат ти да ги отглеждаш, защото още са млади и здрави 50г хора, нали така? ...
Добре е да се прави разлика какво е помощ, когато има нужда на родителите и какво е да легнат и да живеят още от сега на твоя издръжка. Второто не го одобрявам и не е нормално, ако такъв е случая... схващаш ли разликата?

20.   П. С.
Синът ми се ожени и си живеят самостоятелно. И през ум не ми е минало да го занимавам с нас или да искаме да идват да живеят с нас в нашата къща... Каквито и финансови проблеми да имаме си ги решаваме с мъжа ми, без да занимаваме или въвличаме децата.... Докато сме двамата, ще се оправяме сами, а когато станем стари и грохнали(80г), тогава вече ще се обърнем за помощ вероятно, но не от сега, когато сме здрави и млади.