Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Има и такива майки. Но бъди сигурна, че тя го усеща и най-вероятно за това се държи така. Не казваш дали имаш друго дете освен нея. Но това не е толкова важно, защото не променя нещата. Трупаш си много кофти карма обаче.

8.   Значи, ако историята е истина (или не е писана от дъщерята, което е по-вероятно):
Родила си на 19, явно не си била подготвена за дете и 1) не си успяла да я възпиташ както трябва (твърде млада майка) и 2) няма начин да не чувстваш, че с това ранно раждане едва ли не си си пропиляла младостта и оттам и липсата ти на обич към "тази, която ти е отнела младостта" (образно казано). И мисля, че тези двете неща са взаимо-причини и взаимо-следствия, тоест - тясно са свързани.
Ако пък е писано от дъщерята: може би това ще ти отговори на някои въпроси :)
Не късно да преосмислите и двете отношението си една към друга? Мисля, че е за ваше добро.

Палав Мечок

9.   Не твоите чувства са следствие от поведението на дъщеря ти, а нейното поведение е следствие на твоята липса на обич. Тя вероятно доста отдавна е разбрала, че ти не я обичаш и съответно също е изстинала към теб. Най-добре е двете взаимно да се освободите и да спрете да контактувате.

10.   Лекувай се мила, това не е нормално...!

11.   Изгубили сте нишката, която ви свързва! Пожелавам ви да я откриете отново! Търсете начини, защото любовта е единственото нещо на света, което не се губи никаде, а просто изменя вида си!
Желая ви търпение, желание за промяна и много любов!

12.   1, ти много необичан(а) ли се чувстваш(е)?

13.   моя случай прилича на вашия, само че, като се запитам дали я обичам, си отговарям да, но самите отношения между нас не вървят, явно сме различни в мисленето си, и аз просто съм се примирил.. , тъжа си в себе си, но уважавам нейното мнение и си казвам че това е живота, тоест разликата в поколенията си казва думата... бих ви посъветвал да се съобразявате с нея, но да мислите и за себе си, да търсите контакти в своя кръг от приятели, и да си я приемате такава каквато е, да си я обичате независимо каква е... а тя, един ден ще отлети от вас и вие ще останете сама... това е, но все пак тя е най близкия човек до вас, ваша плът и кръв... понякога имам нужда да поговоря с някого за това, да ми олекне и с удоволствие бих разменил няколко думи с вас, но правилата на сайта не допускат това... та, такива неща, желая ви здраве....

14.   Аз мисля, че в ситуацията, в която е поставен днешният родител (независимо дали е жена или мъж) е напълно нормално в един момент да се включи някакъв защитен механизъм и да започнеш да мислиш малко и за своите нерви.

Светът е опорочен. Децата са жертви на всякакви съблазни на днешния живот. Самото решение да имаш дете в днешно време малко самоубийствен. Ако не полудееш, със сигурност ще се състариш покрай възпитанието на дете, особено ако то попадне в лоша среда/компания. А това ти не можеш да контролираш.

За мен решението на проблема е в това постоянно да мислиш и да се настройваш, че детето е отделен индивид, което след 18-та си година става самостоятелен индивид. Ние българите гледаме децата си дори след като те самите станат родители. Става смешна картинка, като в рекламата "Жорко, спиш ли мама? ".

15.   Така мислиш, защото си ядосана, писнало ти е. Но след време ще видиш, че не си била права.

16.   Съчуствам ти! Не е вярно, че не обичаш дъщеря си. Обичаш я, но си наранена. Колко и грубо да се държи ще я обичаш и ще страдаш. Това е маичиното сърце.
Тези които пишат, че тя си може без теб и т. н. те не са били или още не са станали майки. Да физически може да живее без теб, но никой не я обича повече от теб. Никой не би пожертвал живота си ако се наложи за нея, но ти и това ще направиш. Устата ти казва едно, но много добре знаеш, че сърцето ти казва друго. Затова и споделяш. Ако не те болеше, просто щеше да си живееш живота си. Но не можеш. защото те боли.
Дано тези които те упрекват никога не изживеят
това, което чустваш ти зашото си наранена..
Надали има по голяма болка от тази, освен смъртта на близък.
Не зная защо ставаме толкова безсърдечни и като хиени се нахвърляме върху страдащите. Дано имаш сили да изживееш мъката си.
Дано. Дано и тя разбере калко я обичаш. Не може никога да ти върне това, което ти си направила за нея, но може да ти даде капчица синовна обич. Дано!

17.   14. Много точно си го описал. Аз не сьм родител, но бях дете естествено :) и всичко което си написал е вярно.

Относно темата която разви накрая ( неволно вероятно ) за грижата над децата от страна на родителите след 18 годишна вьзваст - Ми те ако нашите Бьлгарски деца взимаха по 3-4 000 евро на месец, да не мислиш че и едно от тях ще стои при вас след навьршване на пьлнолетие?

Не смесвайте и не бьркайте нещата... едното ( родител винаги да помага на детото си) и другото ( пьлнолетен мьж или жена с задоволяващи доходи да живее при вас ).

Пьрво ни накараха да се мразим като нация, сега вече и семейната любов ли опорочиха в главите ви?

18.   Здравейте отново, аз написах първият пост, с което не се гордея. Благодаря за отговорите и отделеното време. Всичко ми беше полезно, освен поста на първият коментиращ/а, който откровено ме обиди. Защото, аз наистина се грижа за нея, вече 21 години не разбирам какво значат демите "Хахах спокойно, тя вече не се нуждае от твоята обич. Ще се изучи, ще си намери работа", а как точно ще се изучи, ако не плащам за образованието й и не и осигурявам живот, в който може спокойно да учи, а не в момента да и се налага да работи нещо за да се издържа. В 14-ят пост имаше едно добро изказване, че деца се гледат до 18 годишни, само дето сърце не ми дава да го направя. А на №13 от сърце съчувствам и разбирам, и явно аз самата доста афектирана, не се изразих правилно обичам я някък но, според мен, не достатъчно. Някой пита дали имам други деца - нямам. Как да ви го обясня по ясно, абе не мога да бъда приятел с детето си. Семействата около мен са много близки с техните деца, а аз не съм. Стига ми да зная, че е добре, здрава, нахранена, спокойна... и от там нататък изобщо не ми се споделя с нея, не ми се изслушва и т. н. Начинът й на мислене ме дразни, също и летенето й нависоко, също и изразяването й, вечното мрънкане или викане. И... медалът за най ЛОША МАЙКА... печеля АЗ!!!

19.   Номер едно, що за ясновидски изблици?
Жената се измъчва от това чувство и за това ни споделя, а ти започна да гадаеш на стъклена топка.
Авторке, в днешно време младежта наистина е вироглава и непокорна, но ще дойде и тяхното време, да се разплащат.
Ето, ти даваш мило и драго да има всичко - да е облечена, нахранена, да се узучи, "че да стане човек", а тя ти отвръща със студенина и позьорщина.
Все някой трябва да прекъсне този омагьосан кръг, да обича родителя такъв, какъвто е, не да му търси слабите места, за да ги изтъква. Но това поколение е твърде мекушаво и безхарактерно, за да обича и уважава геройски своите родители - без претенции, без изисквания - просто да ги обича.

20.   Винаги ли е било това необичане или отношението ти към нея е в следствие на спорове, грозни думи от нейна страна и отношение, неуважение и незачитане на теб като родител, това, че сте коренно различни като разбирания за живота и нямате общи точки? ... Ако си я отгледала сама без баща и си вложила цялото си внимание към нея и си посветила живота си на нея, а тя не го оценя и те обижда и наранява по някакъв начин.... Мисля, че всичко си има причина, а не е дошло от само себе си.

ж45

21.   Според мен тя се е озлобила, защото усеща пренебрежението ти. Може да е нахранена, облечена и т. н, но не усеща любов и загриженост и оттам е станала такава. Имам такъв случай пред себе си с една приятелка, чиято майка не и е обръщала кой знае колко внимание и това я е озлобило. Винаги когато се види с майка си започва да става нервна, избухлива и се скарват, а иначе е много добър и лъчезарен човек. Децата са много чувствителни и усещат настроенията на родителите си спрямо тях. Не знам защо при вас така се е получило, може би е била нежелано дете, а и нищо не се каза за бащата. Ако сте изоставени от него, може и това да ви е озлобило и да не обичате детето си. Омразата към бащата се проектира към детето. И майката на моята приятелка е подобна на вас - нищо не я интересува освен нейния си живот и просто не знае колко е наранила нея и сестра и с това поведение. Най-боли да осъзнаеш, че човека който трябва да те обича най-много и безрезервно - совствената ти майка, не се интересува от теб. Оттам започваш да смяташ, че никой друг не би те обичал, и се комплексираш и затваряш в себе си. Или попадаш на хора, които се държат зле с теб, за да ти докажат, че не заслужаваш обич. Съжалявам госпожо, че не осъзнавате какви травми сте нанесли на дъщеря си и как те ще и се отразят с течение на времето. Но на вас изглежда не ви пука, както и да е наистина такива хора като вас е по-добре да не стават родители. Добре че сте родили само едно дете, така поне ще съсипете един живот по-малко.

22.   Аз не мисля,че не я обичаш! Знам...аз съм едва на 12 и не мога да помогна, но и аз имам майка! Много често се държа с нея по същият начин, както дъщеря ти, с теб, но искрено много я обичам и винаги съжалявам за начина, по който се държа с нея! Предполагам, че я обичаш, но просто това е момент на хладнина между вас. Дори съм сигурна, че има някаква любов между вас, защото:

1. Родила си я!
2. Не си я оставила в дом за сираци!
3. Кърмила си я!
4. Когато се разболее, ти я водиш на лекар и се тревожиш за нея!
5. Грижиш се за нея цели 21 години!
6. Помагала си й, когато е в трудно положение!

Не мисля, че не я обичаш! Просто, когато си е вкъщи седни до нея и отдели малко време да си поговорите за нейните проблеми... как е минал денят й!!!.........
Като дъщеря знам, че едно дете има нужда да усети майчината любов, независимо на каква възраст е! Смятам, че просто на 21 години е напълно нормално тя да се държи така! Надявам се да помогна по някакъв начин и да разбереш колко голямо богатство е тя за теб! Дано да оправите проблемите си възможно най-скоро! Късмет! :)

23.   Не съм много съгласна с отговора на 1 номер. Дори да е на50 всеки човек има нужда от обич. Но не мился че ти си виновна защото ти си изпълнила твоя дълг към детето си! Не бива да се укоряваш все пак тя вече е самостоятелна и мисля че тя те обича дори да не го показва. Всеки характер е различен! Аз чето се карам с моята майка и то за незначителни неща все и повтарям че не ме разбира но не е така и често й казвам че не я обичам но не гомисля наистина и сед 5 мин и се извинявам затова мисля че не бива да се обвиняваш и не не ти е нужен психолог... Нормално еда има нерабирателства меежду майка и дъщеря при всички ги има сигурна съм!

25.   Според мен, за да пишете тук я обичате и то много. Иначе защо да се занимавате? Предполагам проблема е в това, че не заслужава и Ви е наранила. Не мога да правя изводи, но не е ли въпросът който Ви мъчи по- скоро следния- "Обичам я толкова много и правя всичко за нея, а тя се държи така" Вие кажете, аз само налучквам...
С Уважение

26.   Здравейте! Искам да изразя своето мнение по въпроса. Вие обичате дъщеря си, правите всичко за нея и 21 години се грижите за нея безусловно. Не искам да ви укорявам или съветвам излишно. Казвате, че начина и на мислене и изразяване ви дразни, нейното мрънкане и т. н. Госпожо, вие сте само на 40 години, още млада и би трябвало съвременна жена. Опитайте да влезете в нейната кожа, или просто я разберете. Вслушайте се в това, което говори, обмислете нейните разсъждения. Всички хора сме различни, не можем да мислим еднакво, да се изразяваме еднакво. И аз съм майка, като вас, много са ме дразнили и продължават да ме дразнят децата ми понякога, но като се сетя, че и аз на техните години съм била същата. Питам ви, ако някой не иска да ви изслушва, ако показва явно пренебрежение към мисленето ви и показва, че го дразните, как ще реагирате, а вие обичате този човек. Има стара поговорка"каквото повикало, това се обадило". И при вас е така, тръшкането на врати и грубото държание казва-"ти не искаш да ме изслушащ, аз ти обръщам гръб", ти се опитваш да ми наложиш мисленето си, аз ти тряскам вратата. И в приятелството е така, всичко е споделяне. Ти споделяш, тя споделя, всичко каквото ти тежи. Това можеш да направиш, ако тя не споделя, започни ти да и разказваш за себе си, за проблемите си, за да може да се сближите. Тя е голяма, трудно ще е, ама по-добре късно, отколкото никога. Опитай и бъди упорита, това е твоето дете, което те обича, въпреки държанието си. Ключа е в теб, а ти го търсиш. Успех!

27.   Не знам, какво да кажа! Думата ''мамо'' е най-свята и чиста, явно вие не я заслужавате! Като вече 40 годишна,трябва да ви е ясно,че детето следва примера на родителя ,защото още от малко то започва да му подръжава... Къде сте били вие тогава? Къде бяхте,за да покажете на детето си ,че има майка,която би го изслушала,би го подкрепила, би му дала съвета си? Къде сте били ,когато това дете е започнало да се превръща в жена?
Даването на пари и закупуването на дрехи не възпитава , госпожо!!!
Ако вие не сте научли детето си на обноски,на уважение и прочее, съжалявам но нямак кой друг. За това може да вините само и единствено себе си.За това,че сте оставили дъщеря си да порастне сама,да се изгради като човек отново сама. И ако сега не ви харесва,каква е благодарете на себе си. Майка,която казва,че не обича детето си ............. съжалявам ви! Съжалявам и детето ви,заради това, че не е успяло да усети майчината любов...

28.   Аз съм напълно съгласна с 21 и НЕ съм съгласна с мненията на хората, който твърдят, че след като пише тук, значи я обича. Пише тук от някаква гузна съвест, ако има такава изобщо. Аз съм една дъщеря, като описаната от 21, с майка като авторката.
Груба и озлобена съм към моята майка. Всеки наш раговор завършва точно с тръшване на вратата от мен. Повярвайте ми търсех път към нея, начин да говорим и да се разбираме. Търся го този път повече от 15 години, но такъв няма. От нея веднъж не чух да ме пита просто "как си" - не друго. За всяко нещо още от много малка бях нападана и обиждана. Но веднъж не бях питана как съм. Храни ме, облича ме.... а в следващия момент ми го натяква. Повярвайте ми няма едно нещо, дори и най-незначителното, което да съм направила грешката да й споделя и след това да не е било използвано срещу мен за да ме напада и обижда.
Госпожо, за да освободите дъщеря си от вредното ви присъствие, направете така, че да се отдели, да не живее при вас и да стане самостоятелна. Помислете защо е толкова груба- какво не й дадохте, на какво не я научихте. Защото на мен ми костваше години и много придобити комплекси за да се осъзная. Слава Богу съм доста по интелигентна от майка ми и макар и късно(вече на 30години) успях да разбера, че чрез всичките караници и "тръшвания на врати", аз всъщност съм искала от нея просто майчина обич и подкреба, малко разбирателство, което така и не поучих. Много ме боли, последствията от нея си ги нося и сигурно цял живот ще ги преодолявам.
Просто за да не стане дъщеря ви като мен- прихическа развалина с провален живот- оставете я да е далече от вас... възможно най-скоро.

29.   Горката ти дъщеря. Като не си я искала, да не си я раждала!

30.   Аз бях същата като дъщеря ти, това ще отмине, когато започне да мисли като голям човек. При мен това se случи на 25, сега съм на 27. Успех!

31.   Нищо не ви свързва просто. Ти си я родила, за да може душата и да има тяло и да си върши земните дела и дотам.

33.   Нещо не ми се връзва... спряла си да я обичаш когато е пораснала, или не си я обичала още от както се е родила.... ако никога не си я обичала, никога не ти е носила (поне малко) радост, никога не си се тревожила за нея и т. н. защо изобщо си я родила.... ми стой си без деца и тва е.... така причиняваш мъка не само на детето, но и на себе си... има много хора като теб, които не обичат деца и нямат намерение да имат. Всеки да прави каквото си иска, стига да се чувства щастлив. Но бъди спокойна, тя има отдавна навършено пълнолетие, скоро ще си намери мъж, ще има деца и съвсем ще забравите една за друга. Не се мисли за луда. Луда ще бъдеш когато желаеш смъртта на дъщеря си. Само се надявам както каза един друг потребител дъщеря ти да не е като теб и да обича децата си...
Но пък ако си я намразила като по-голяма може би наистина трябва да идете на психолог. Трябва да се открие причината чувствата между вас да са толкова студени. Може би докато е била в пубертета тя ти е казала нещо, наранила те е и сега ти е антипатична. Може да е станало и обратното - ти да си я наранила с нещо и тя да се отнася лошо с теб, и когато ти си видяла, че тя те отбягва също да си я намразила...
Така като гледам темата е много стара. Надявам се за 5 годии да сте изгладили отношенията си. Не те упреквам с този коментар, просто казвам моето мнение по въпроса. Аз лично не мога да разбера хората, които не само не искат да имат деца, но и дори ги мразят - аз винаги съм искала да имам деца и най-страшното нещо за мен ще бъде да разбера, че не мога да имам деца (недай си боже). Аз имам племенница на 5 годинки - понякога показва характер и много ме изнервя, но пък щом ме погледне със сините си очички и ми се усмихне се разтапям :)) Двете много си допадаме и сме си близки. Надявам се някой ден да бъда също толкова близка със собствените си деца, колкото с нея.
Та това беше от мен. Искрено се надявам да сте оправили проблемите помежду си. Приятен ден! :)
ж 23

35.   Здравейте! Ако това е истинска ситуация, а не авторска измислица с цел безброй коментари съм съгласна, че това е липса на обич и при двете. На 21г. е достатъчно голяма да спре да крещи на майка си и да за тръгва врати. Моята майка и досега е такава. Още по зле-никога не ме е целувала, прегръщала. Напълно отчуждени сме без причина. Все пак не съм я била. Само обиди пред хора и унижава не. Но обичта не се води от закони. Правете и малки жестове, но да не са материални. Дано го оценим дъщеря ви. Аз нямам нужда от майка. Само лоши спомени. Дано при вас нещата се развият добре!

36.   Добре, включвам се доста късно, защото сега виждам темата, но тази авторка е родила едва на 19 години!
Сега някой ще каже - какво толкова, била е пълнолетна; ми преди жените са раждали и по - рано; ами родила е жената, защото не е феминистка (примерно някое мъжленце може и това да каже ;-)); и -ами родила е.

Според мен не е трябвало да ражда толкова млада, чисто психически в днешни времена повечето хора не са готови да бъдат родители на такава възраст. Дори мисля, че и в миналите времена не са били готови за родителстване на такава възраст, но просто не е имало предпазни средства и като цяло масата от населението не се е и замисляла толкова сериозно какво следва след създаването на дете, е освен за чисто физическото му оцеляване, но дори и за това не са се замисляли особено. Също и това, че е трябвало работна ръка за нивите..

Значи на 19 години връстничките и връстниците на тази авторка, е не че не е имало и като нея, които са направили дете, но повечето са почнали работа, изнесли са се на квартира, записали са да учат висше образование, заминали са в чужбина да видят малко свят.. изобщо живяли са живот за себе си! А авторката какво - от рутината в училище се е вкарала в рутината да бъде родител. Дори щях да се учудя, ако не пишеше/чувстваше това, което е писала тука, дори малко ми се струва.
В коментар18 авторката казва, че се дразнила на начина ѝ на мислене, на 'летенето ѝ на високо', е, как няма да се дразни като самата тя от училище се е хванала директно за бебешката люлка - нито е имала възможност, шанс, не е разполагала с времето си да се опита да полети.. нито пък да развие своето си мислене в някоя посока, която да е различна от тази да дундурка бебе, после да тича след дете и да му обслужа битовите нужди, после да издържа ученичка, да се разправя с училищни неща.. както казах - за себе си никога не е живяла тази авторка.

Според мен ако човек не е живял за себе си, ако не е бил щастлив като индивид, то не би могъл да бъде щастлив и като родител.

37.   Авторке, какви са отношенията ти с твоята собствена майка? Подозирам същите... според мен ти си била жертва на лошо отношение от твоята майка/ тя пък от нейната/, което си го предала и на дъщеря си, за жалост. Не си осъзнала, че можеш да прекъснеш тази ужасна традиция. Ти обичаш дъщеря си, но не си научена как да показваш любов. За жалост, голям процент от хората сме така- възпитавани на принципа „дете се целува само докато спи“. Не знам защо е така... Сега ти е трудно и мислиш, че е невъзможно да обясниш на дъщеря си всичко това... направи го въпреки всичко, за да не се превърне тя един ден от жертва в насилник към децата си, не го искаш, нали?

38.   Ти си лоша майка и освен това ти трябва психиатър.
Има толкова много хора, които не могат да имат детенце, пък теб съдбата е благоволила да те дари с рожба, а ти имаш наглостта да мислиш такива неща.
Ти си една долна неблагодарница.
Всички, които са проявили съчувствие към теб са болни.

39.   Според мен и двете имате грешки назад в миналото, за които трябва първо да се сетиш! Второ да ги признаеш и трето да ги премислите. Не смятам, че е нормално да не обичаш собственото си дете. Щом тя е груба, значи има причина. Щом се карате - значи има причина, отидете на семеен психолог двете заедно и говорете. Тя трябва да изкаже нейната гледна точка и да си излее всичко, както и ти. Опитай се да я разбереш, без да я съдиш и без да се карате. Щом й помагаш, значи не всичко е загубено. Не бива така, миличка!
Аз например, изобщо не се разбирам с моята майка, изнесох се преди 2 години защото не се разбирахме, но ще убия човек за нея, обожавам я от земята до края на вселената, както и тя мен!
Тя е твоя плът, трябва ако не да се разбирате, поне да се обичате и/или уважавате! Успех : )