Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Автор:
Изглежда, че не сте вникнали достатъчно в ситуацията и различните гледни точки. Подразних се, че прибързахте да ме определите като лош и властен човек, без да разполагате с достатъчно данни за случките. Моля да не се отнасяте така грубо към мен, предполагам, че сте зрели хора и очаквам такова отношение към същността на проблема и действията на двете страни. Ще обяснявам подред, а също така ще ви помоля за дълго и обективно мнение при добро желание :)

Като за начало, да, имам баща, но е трудно да се усети такава крайна твърдост на неговото родителско присъствие. Бих казала, че майка ми е заела ролята на лидер, който не търпи отказ за каквото и да е от всеки член на семейството (включително и баща ми). Не изопачавам нещата, светогледът ми не позволява да имам поглед върху нещата единствено от една страна. Винаги разглеждам ситуациите, като вземам предвид всичко, което съм наблюдавала и съм се уверила в истинността му. Признавам, написах темата под влиянието на все още бушуващи гняв и отчаяние в мен и заради, което съжалявам, че я озаглавих така.

Осъзнавам ясно, че тя действително има нужда от моята помощ в домакинството, при това не е за нещо много трудно. Работата и никак не е лека, а и напоследък боледува доста често и тежко и е разбираемо, че трябва аз да я замествам повече. Признавам, че правя твърде малко неща - редя и чистя масата, понякога измивам останалите неща в мивката, бърша мебелите и мия пода веднъж в седмицата. Иска да и помагам в готвенето, но винаги ме гони с ужасни крясъци и удари. Знам ли, казвала ми е, че иска да се науча поне на основните ястия, но не проявява никакво търпение. И вие едва ли щяхте да се връщате в кухнята, когато изрично са ви изгонили и напсували подобаващо. Не е като да съм палила нещо пред нея или да съм забърквала нещо неясно, но една секунда забавяне или грешка, аут съм. Въпреки, че чистя от време на време по-основно детската стая (заедно с брат ми съм) може да се нарече достатъчно подредена и това е другото нещо, за което много често вика.
Та, идеята на някои от вас да отивам при приятелка никак не е добра, тъй като първо едва ли ще ми позволи да отида така (дори след година и два месеца, когато ще стана пълнолетна, не е сигурно), и освен това няма да е спокойна през цялото време. Също така, както казах, ще се обиди доста, че се измъквам по този начин от задълженията си.

Действително почти ми няма доверие, навярно защото не съм отговорила достатъчно на нейните очаквания през годините и така и не сме се разбирали "като хората". Не пуша, нито някога съм пила повече от няколко глътки алкохол, не съм ходила на дискотека и досега не съм имала приятел. Минавам за отличник, като взимам и стипендия за успех. Но не мога да скрия, че не уча толкова сериозно вкъщи, по-скоро карам на усвоеното в училище и в нас не обръщам достатъчно внимание на детайлите. Затова успехът ми е някак променлив, но все още добър. И на мен никак не ми харесва какво правя и как в много отношения се отпускам и занемарявам, но мързелът е нещо, което ми е трудно да преборя изцяло. Нашите си мислят, че причината за несериозността ми е едната ми най-добра приятелка, но засега опитите ми да ги уверя, че не ми е повлияла по някакъв начин са безуспешни. Та, това е основното, с което ги разочаровам. Почти няма нещо, което много съм искала и някак съм ги убедила, че ми е потребно и да не са ми го осигурили поне в подобна форма. Не си мислете, че съм ги тормозила за някакви безумни скъпотии, без да се съобразявам дали могат, най-скъпото, което са ми взимали е лаптоп и фотоапарат.
В свободното си време ходя на тренировки (от край време ако стане и веднъж в седмицата) и прекарвам голяма част от остатъка за учене и пред компютъра.

Та, сега повече за нея и отношението помежду ни.
Няма пороци, по-скоро избухливостта и се дължи на хормоналните промени, на работата и... разбира се, че не и харесвам. Когато си дойде от работа се поздравяваме и горе-долу всичко преминава спокойно, тихо в рамките на половин-един час. Често в това време баща ми е успял да я ядоса за някоя дреболия и започва да вика по него. И покрай единия, търси и несвършена работа и при мен и брат ми. Когато ни вика ни държи единствено сметка защо не сме направили дадено нещо и не ни оставя шанс да се оправдаем изцяло. Особено на мен, мрази да и говоря и обяснявам, не се шегувам. Така, че не знам кое в думите ми ви е накарало да си мислите, че аз съм тази, която не оставя пролука на другия да се изкаже. Не я наричам ненормална, нито я мразя, но не мога по никакъв начин да оправдая поведението и нейният начин за всяване на респект и ред. Слушала съм много разкази на приятели, чиито родители се държат подобно, но съпоставяйки моя и техните случаи, такива „чудесии” на никого не са се случвали. Някак не мога да приема, че се опитва да вземе ментално и физическо надмощие над мен като хваща здраво китките ми и шамари където успее или удря със всичка сила. Освен това понеже в нас си е тясно, почти всеки път ме притиска до стената или до прозореца, като в един от случаите така силно ме беше блъснала, че аз си ударих гадно главата в стената. Имало е случаи, в които дори баща ми не е успявал да ни разтърве. Сякаш срещу нея е стоял най-големият враг! Чувала я съм да се оплаква на баща ми, че не съм я зачитала и уважавала, и най-нагло съм и посягала, последното обаче не е вярно. И аз имам силни мускулести ръце, но не успявам да се защитя когато ме нападне, защото от работата доста е заякнала. Никога не ми се извинява искрено, винаги се опитва да извърти нещата така, сякаш съм я тормозила наравно с нея. Номер 4, не мога да се съглася, че е редно да биеш майка си, каквато и да е тя. Да, когато се държат лошо провокират най-лошото от нас, нашата лудост, но не може така. ;)

Мога да кажа, че все още я уважавам по някакъв начин поради различни причини, за които се досещате. Най-малко съм благодарна за живота, който ми е дарила и за грижите, които полага. Но когато първоначално написах, че това се случва от началото на живота ми имах предвид, че нищо оттогава не се е подобрило, а само се влошава и задълбочава. Човек съм, и аз греша, което я огорчава, а може би още повече, че не проявявам достатъчно воля да се подобря.
Почти никое решение нямам право да взема самостоятелно! Да не говорим, че ще се съгласи на молбата ми в много краен случай. Дори външността ми не ми позволява да я променям по свой вкус. Но, повярвайте, опитвала съм да разговарям с нея по различни начини, като се опитвам да вмъкна дипломатично отношение. Никога не съм и повишавала тон първа и без разногласие. Погрешно се изразих, че само с „искам и трябва” се опитвам да постигам целите си. Дори прекалено много оставям ситуациите на чуждата доброжелателност (ако я има). Преди няколко години, когато все още не бях достатъчно разумна, колкото и да ми се искаше, продължавах отчасти да мисля по този егоистичен начин. Но ето със всеки изминал ден трупах по някоя умна мисъл и други мнения за най-различни проблеми, редом с изминаващите дни и съществуващите ми проблеми.

Винаги в един „казус” участват двама, кой с по-голяма и съответно по-малка вина. Глупаво е да обвинявате само мен като потенциален и единствен причинител на конфликти. Да, има достатъчно хора, които просто не ме харесват, но мнозина не пропускат да ме засегнат физически без да съм им правила нещо. Смисъл имам чувството, че ги дразня само с присъствието си и с което не мога да се съобразявам. Та, къде виждате моя фактор, свършения факт, пред който поставям другите? Наистина не ми стана ясно. Преди не много време имах случай, в който една съученичка ми налетя на бой (нещо не и изнасях откакто сме заедно), без предватителна провокация от мен. Много от караниците ми се случват точно така- не са понесли някаква частица от мен и решават да си изкарат злобата. Това момиче в последствие разнасяше из хората, че си била причинявала физическа болка заради мен, а аз действително нямам досег с някой от нейния личен живот. Сякаш искат да ме накажат заради това, което съм и да ме подтикнат да се бия като тях. Засега нямам време да пиша още за това, но ми е много интересно да видя и други гледни точки и примери.

Спирам дотук, защото стана прекалено дълго. Ще дописвам каквото е нужно в следващи коментари. Беше нужно да споделя всичко това, за да ми помогнете максимално. Нали за това живеем – за да се учим :)

7.   Авторке, ако навсякъде си толкова многословна и използваш често официално-делови стил на изказ е напълно нормално "нормалните хора" да не искат да те изслушват и да отказват категорично разговор с теб. Същевременно да се разправят с теб налитайки на бой, защото не те разбират.
Личи си колко си начетена, невероятният ти изказ и богатият ти речник не са съвместими с тийн възрастта, която съобщаваш /16г/.
Вероятността над 85% от четящите сайта да са се отказали на втория абзац от коментара ти е огромна, текстът ти е много тежък за четене и разбиране. Почти колкото юридически написан текст и на повечето хора ще им е нужен адвокат за да те разберат.
Макар да не си описала, нито една от случките, които те притесняват, аз разбирам хората около теб, именно защо не искат да те разберат. Колкото и да обясняваш няма да те разберат, стилът ти е прекалено висок, а текстът празнословен. Доста от това, което си изписала клони към висока степен на снобизъм.
Честно, за пръв път виждам /ако е истина/ дете на 16 да се изказва по такъв начин. Напълно е нормално хората да не те разбират, да бягат от дипломатически преговори и да избират за стратегия ръкопашен бой. С бой, думи като "имам право да ти счупя главата" и обвинения във виновност и лошотия, тези хора се отбраняват от теб, просто защото приемат високият ти стил на изказ, за един вид нападение от твоя страна.
Не знам дали майка ти се изказва така високостилно, но виждам, че се отбранява, това само говори, че не разбира високият ти стил, сама съобщаваш, че за нея е нормално да псува. Тя се опитва да вземе физическо надмощие над теб и крещи, защото вижда, че на думи не може да те пребори. Това е отчаяна реакция на майка, която е убедена, че продължиш ли да се развиваш така, ще те изгуби, ти ще се отчуждиш от нея смятайки я за незаслужаваща зачитане и уважение "проста женица". Страхът от бъдещо незачитане я кара да скача да се отбранява.
Думите ти звучат като философски мисли и умозаключения, затова майка ти мрази да й говориш и обясняваш. Така, че аз №2 пак стигнах до същото решение на поставения от теб казус "смени си начина на изказ и всичко ще е наред" Говори с всеки според неговия стил на говорене за да те разбират. Нямам предвид да псуваш, като майка си, а да й говориш с по простовати думи и изречения от нейния речник.
Ако целта ти е, като говориш, да бъдеш разбран, трябва да слезеш почти на нивото на слушателя, който си избрал.
Глупаво е от твоя страна, да очакваш, човек работещ като баничар например, да разбере менталният процес и високостилният изказ в дипломатичните Ви отношения.

8.   Здравей авторке, аз съм доста по-голяма от теб, но израстнах(и по стечение на обстоятелствата продължавам да живея) с такава майка. Никога не сме се разбирали. Винаги за всичко ме е обвинявала. Използвала е най-дребното за да ми се нахвърли или да ми го натяква. След много години, когато вече станах на възраст, която някак морално нямаше какво да ми каже малко се поспря. Униженята от нейна стана и болката която ми е причинила не са малко. Първото, което ще те посъветвам е да намериш начин, кротко, без емоционални изблици да поговориш с нея. Опитай се да я накараш да разбере, че те наранява и че не е права с отношението си към теб. При мен тези разговори не дадоха резултат, но ти опитай. Друго което е, учи си. Гледай учението да ти върви, за да няма за какво да се захване. А и за да си имаш хубава диплома за да може да кандидатстваш и да се изнесеш от вас. Просто не й споделяй чак толкова. Ограничи информацията. Опитай се да си кротка, без нерви, викове и плач. Явно че те водят до още по-големи конфликти между вас. От друга стана ако има някой, който слуша майка ти, сподели с него как се чувстваш. Нека да поговорят с нея. Защото тя не осъзнава, че те губи като дъщеря. И моята ме наричаше лигла и каква ли не, но ето, че сега, когато трябва да разчита на мен, аз много отдавна съм изстинала към нея.