 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Мама...
преди: 17 години, 1 месец, прочетена 16699 пъти
Не знам- от много време си мисля да пиша в някакъв такъв сайт, но просто не знам.. е ето престраших се. С няколко изречения искам да споделя, че майка ми почина февруари 2007г, тогава бях на 17, и някак си всичко се стовари на моята глава и на баща ми. В момента съм на 18г, 12-ти клас, а се чуствам много по зряла, както ми казаха, наложи ми се да порастна изведнъж, подари отговорностите, които сама трябваше да поема. С баща ми не се разбирам особено, брат ми не живее в България. Едната ми баба не я вълнувам много, другата ми почина 2005, а дядо ми 2006. Леля ми не живее в България, една много моя близка почина 2004. Просто живея живот, който не искам. Искам да е по-безгрижен, по-вълнуващ, е кой не иска това, но нали съм млада .. разбирате ме. Не се оплаквам, разпускам си..но ее някак тягостно, сякаш имаш дупка и няма как да я запълниш. Хубавото е, че съм жива и здрава и имам приятел до мен, но липсата, че майка ми я няма ме изяжда много, бяхме много близки, лудеехме, смеехме се, карахме се, споделяхме си, излизахме..беше идеална... просто много ми е трудно, че я няма толкова от рано...
Благодаря, че ме изслушахте.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 17 години, 28 дни hash: 70ba70eb0d |
|
1. Здравей, мило дете, знам,че ти е трудно без мама, но живей така както тя би искала и тя те е възпитала. Знай, че тя от отвъдното е винаги при теб и в труден момент говори с нея - ще усетиш, че нещата ще се подредят. Не се предавай - животът е пред теб. Аз сьщо останах без майчица и до ден днешен всеки ден образът й е пред мен, моля се да ми помага в труден момент и има резултат.
Съветвам те да прочетеш книгата на ЛИАНА АНТОНОВА "Среща с отвъдното". Направи го! Ще имаш утеха и полза. Вярвам в теб, ако си обичала МАМА.
|
| преди: 17 години, 26 дни hash: c8ee8e1ed5 |
|
2. Благодаря Ви много за съвета, имах нужда от няколко думи. Обичам такива книги и още утре ще си я купя, да мама я обичах повече от всичко, и аз и се моля да е с мен в трудните моменти, но гледам да не прекалявам, така знам. Много Ви благодаря!
|
| преди: 17 години, 24 дни hash: a76376607d |
|
3. ЗДРАВЕЙ, АЗ СЪЩО ЗАГУБИХ БЛИЗКИ. БОЛКАТА Е НЕОПИСУЕМА. НЕ ИСКАМ ДА СВИКВАМ С НЕЯq ЗА ДА СПРЕ. НЯМАМ СЪВЕТ ЗА ТЕБ, АКО ИМАХ ЩЯХ ДА ТИ ГО НАПИША, ПОНЕ ЕДИН ЧОВЕК ДА ГО БОЛИ ПО-МАЛКО. А НИЕ СМЕ ОЩЕ В НАЧАЛОТО НА ЖИВОТА, КОЛКО ОЩЕ БОЛКА ЩЕ ИМА :( И КАКТО СЕ КАЗВА В РАЗКАЗА ПО ЖИЦАТА: "ГОСПОДИ КОЛКО БОЛКА ИМА ПО ТОЗИ СВЯТ..."
от мен толкова:)
|
| преди: 17 години, 6 дни hash: 52c65591a4 |
|
4. Мило детенце, почувствах физическа болка от твоят разказ! Аз имам майка, която е на 71 години и съм щастлива, че още е жива и е до мен! Имам дъщеря, която не съм виждала вече 5 години и сърцето ме боли от липсата и. Живее в чужбина и няма възможност да си дойде. Често пъти се питам дали и тя има нужда от мен толкова, колкото и аз от нея! Винаги ми е показвала с поведението си, че мисли за мен и ми помага, но друго си е да имаме контакти на живо, а не да разчитаме на компютъра. Е, благодарна съм, че поне това има! На теб мога да кажа само, че трябва да бъдеш много силна и да преодолееш трудностите така, както майка ти навярно те е възпитавала. Ти никога няма да я забравиш, но не забравяй и съветите й, които ти е давала преживе! Успех и бъди здрава и силна! Прегръщам те майчински и с много обич!
|
| преди: 16 години, 11 месеца hash: 5ab0ec1a7a |
|
5. Здравей мило момиче, много добре знам колко е тъжно сърцето ти. Загубих майка си преди 5 години-аз съм момичето което написа писмото ''Тишина''. Тогава бях на 25. Мила на теб ти е било още по-рано да останеш без нея. Права си да чувстваш че живееш чужд живот, права си да не го харесваш. Но нали знаеш че това което неможе да ни убие-ни прави по силни. Сърцето ти ще се кали много и повярвай това ще ти помогне с лекота да отмяташ камъните от пътя си.
Всичко което написах в моята история нахлуваше когато лягах вечер, но с никой не го споделих. Пет години не се престраших да говоря. Но преди няколко месеца започнах да имам големи проблеми с нервите-дясната ми ръка треперише много и пускаше всичко когато тя си реши. Аз съм художник, така че предстоеше да загубя поредното безценно нещо в моя живот. Така ме посъветваха да говоря много за всичко което изяжда сърцето ми. Знам че не ти се говори а искаш просто скрита да мислиш за нея и плачеш. Но не се скривай от света защото той няма да се скрие от теб.
Стани, погледни живота си с цялата ярост която предизвиква мисълта че не можеш да я върнеш и му кажи:
''Горда от силата си, всеки твой удар ще обръщам в мъдрост. Ще те живея! И ще те покоря.''
Миличка, толкова хубави неща ти предстоят. Ще срещнеш голямата любов и край теб отново ще е топло. Да бъдеш най-красивата булка, чу ли! Ще станеш майка и ще разбереш колко много от майка ти продължава да живее чрез теб. Да във всички тези хубави моменти тя много ще ти липсва-но това незначи че няма да ги изживява с теб. Винаги когато имаш нужда от съвета и, потърси отговора и в сънищата си или в друго...вярвам че тя ще намери начин той да стигне до теб, само не спираи да виждаш.
Ще завърша с една приказка която много обичам. Тя често успява да разсее самотата.
''На един мъж починало детето му. Мъжат отправил очите си към Господ и казал:
- Господи, с теб винаги сме били заедно. Когато загубих работата си ти беше до мен защото като се разхождах умислен по плажа когато се обърнах по пясъка имаше следи от стъпки на двама а не само моите.
Когато изгубих дома си, ти пак беше до мен и краката ти оставяха следи в пясъка до моите.
Когато обаче загубих детето си, като се обърнах по пясъка имаше следи само от моите крака. Защо тогава точно ме изостави Господи?
Тогава се чул глас:
-Сгрешил си. Следите бяха от моите стъпки а теб носих на ръце. ''
|
...
| преди: 14 години, 7 месеца hash: ecb7e99adb |
|
6. ЗДРАВЕЙТЕ.И АЗ ИЗГУБИХ МАЙКА СИ ПРЕДИ БЛИЗО ШЕСТ МЕСЕЦА,БЯХ БРЕМЕННА В КРАЯ НА СЕДМИЯ МЕСЕЦ,ТОВА Е АДСКА БОЛКА И МЪКА,КОЯТО ТЕ ИЗПЕПЕЛЯВА,ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ДУШАТА МИ СИ ОТИДЕ.........МНОГО Я ОБИЧАМ!МНОГО И СЕ ВЪЗХИЩАВАМ!ИСКАМ ДА СЪМ КАТО НЕЯ!ТЯ ДО ПОСЛЕДНИЯ МИГ БЕШЕ ОПТИМИСТ,ВИНАГИ УСМИХНАТА,ВИНАГИ МИЛА И ДОБРА!МАМО,ОБИЧАМ ТЕ!
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 33533019c9 |
|
7. Здравейте. Моята майка също почина когато бях на 10,сега съм на 17. Казват, че с времето болката отминава, но при мен не е така. Беше ми много трудно, бях съвсем малка и не знаех какво се случва. За мое щастие имам страхотен баща и брат който са винаги до мен и ме подрепят и въпреки всичко тя ми липсва. Имам и мащеха с която не се разбирам много,много. Не мога да разговарям за всичко с нея, а ми се иска да мога.
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 88912fa754 |
|
8. Здравейте. Нека и аз да споделя своята тъга. Аз съм на 32 години и загубих майка си преди месец на 2 октомври от най-страшната болест - рак. Много ми липсва, но благодарение на децата си имам 2 дъщери се опитвам да го преживея. Но много боли и все още не мога да повярвам, че я няма.
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 88912fa754 |
|
9. Загубих мама на 2 октомври. Много ми липсва. Как да се справя със загубата й. Единствена утеха са двете ми дечица и мъжа ми. Аз съм на 32 години от град Неделино.
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: d4c0eeb33e |
|
11. Мила и аз съм като теб загубих майка си миналия месец. Страшно мъчително е, незнам дали има човек които да страда повече от мен... Незнам как ще продължа напред, тя ми беше целия свят... По добре аз да бях умряла, а сега баща ми издевателства над мен.. Мразя го !!! Как искам да върна маминка, но немога ;(;(.. Обичам теее мамо !!! Искам да ме прибереш при тебе !!! Всички мечти и надежди рухнаха... аз съм виновна за всичко и съм пълен боклук ;(;(;(;(
|
...
| преди: 14 години, 2 месеца hash: 351962f47f |
|
12. Откакто останах без майка, близо 4 месеца, всеки ден искам да споделям загубата си, дори с непознати хора. Аз съм на 46, майка беше на 75, но си отиде някак без да разберем с татко и със съпруга ми, за по-малко от месец. Уж диагнозата не беше тежка, уж всеки ден трябваше да става все по-добре, а то... Болката наистина е физическа, но и толкова дълбока, че на моменти ми се струва, че ще изляза извън релси...Нямам деца и не знам каква утеха биха могли да бъдат, но съм убедена, че една загуба не може да бъде компенсирана с друго присъствие. Няма значение, че съм имала късмет да съм с родители, че майка е поживяла до тази възраст...Нея просто я няма...А всичко ми говори за нея, непрекъснато я виждам и чувам...Моля я непрекъснато да ми прости за някои мои думи или небрежност спрямо нея...Моя близка ми сподели, че тя е страдала за майка си 2 години и е стигнала до психиатрична помощ. Тук чета за подобни случаи, за мъка, траеща повече от този срок. Но нали трябва да освободим душите на умрелите ни близки, за да не ги товарим?!
|
| преди: 14 години, 29 дни hash: d4c0eeb33e |
|
| преди: 14 години, 26 дни hash: 9b25014f54 |
|
| преди: 14 години, 25 дни hash: d4c0eeb33e |
|
| преди: 14 години, 24 дни hash: 32f3a71298 |
|
16. Авторката на кое от всичко?
|
...
| преди: 14 години, 24 дни hash: d4c0eeb33e |
|
| преди: 14 години, 22 дни hash: edc598783c |
|
| преди: 14 години, 21 дни hash: d4c0eeb33e |
|
19. Пиши ми shamanic@abv.bg ако искаш остави скаип :) Много искам да си поговорим!
|
| преди: 13 години, 11 месеца hash: 88912fa754 |
|
20. Мила моя разбирам те чудесно. Защото аз съм на 33 години и преди 5 месеца загубих моята майчица. Също се опитвам да се радвам на живота имам 2 дечица на 2 и на 9 години, но загубата на мама не мога все още да я понеса. Все едно нещо от мен си отиде с нея. Лека пръст на всички добри душици.
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: 5f18b4378a |
|
21. Загубих за шест месеца баща си, после и майка си един след друг. Страдах за баща ми, но за моята майчица болката е пареща, мисля, че няма дума, която да определи онова, което чувствам сега, наскоро правихме 40 дни, и двете със сестра ми имаме малки деца, майка беше нашата светлина, топлина, нашата опорна точка в този живот, аз казвам, че майка беше светица, много ни липсва, всеки ден без нея е болка, сърцето и душата ми са празни, заедно с нея си отидоха мечтите и смисъла да живея, няма ден в който да не плача, разхождам се сама и не искам да разговарям с никой, сядам на някоя пейка в парка и гледам хората, опитвам се да разбера дали са щастливи или има други скрили болката си зад тъмните очила, посветих и стихотворение, което и чета всеки ден, говоря си с нея сякаш е до мен, вървя по стъпките й, прочетох много книги и знам, че майка е някъде там и сега има друга мисия, която Бог и е отредил, разбрах че тялото умира, но душата е вечна.
|
...
| преди: 13 години, 10 месеца hash: d4c0eeb33e |
|
22. Номер 21 на колко си години? остави E-mail
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: c8cfc72cf4 |
|
23. Прочетох повечето коментари и не мога да спра да плача.
Просто болката да загубиш човека който най-много те е обичал е неудържима. Всеки път като си спомня колко хубаво беше да имаш майка неописуема болка напира в гърдите ми и иска да излезе и да изкрещи" ЗАЩО"?
Бях на 18 години когато поставиха на майка ми диагнозата Рак. Аз си знам с колко болка съм я гледала всеки ден как гасне малко по-малко. Всичко се случи толкова бързо, толкова бързо ми я отнеха, цялата патартия траеше 15 дни, а вече 2 години и половина отказвам да приема, че съм осиротяла.
Разбирам всички които са преживели същата болка и мога да кажа, че светът не е същият без майка.
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: 2a08fe4326 |
|
24. Аз съм на 19, загубих майка си когато бях на 15. Тя ми беше всичко. Никога съм нямала баща, не съм го виждала. Останахме само двете със сестра ми. Няма по голяма болка от тази..
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: bcdb5852f4 |
|
25. Макар да сам на 12 години и да имам мама и татко и брат когато чета тези историй се замислям за живота и как ще приема когато разбера , че мама и татко са починали.
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: c8d8afd084 |
|
26. Преди година, в разстояние на десетина дни, починаха и двамата ми родители. От тях съм чул, че когато е най-тежко на човек, тогава трябва да пее и да се весели, за да не позволи на тъгата да завладее сърцето му. Много пъти е ставало дума, че идва момент, когато родителите поемат на далечен път, а децата остават на грешната земя и продължват да следват техния си земен път. Сега се опитвам да пренебрегна празнината. Миналата година сам насадих и след това извадих първата си реколта от 40-50 кг. картофи. Тази година ще се уча да режа лози. В работа времето по-леко минава, пък и не остава време за мислене. Каквото и да правим колелото на поколенията се върти и не спира.
|
...
| преди: 13 години, 10 месеца hash: d9bf9ea197 |
|
27. От ном.21- не знам защо ти е моят е-mail , може би ти или тя си преживял това , което и аз. Чета всички тези неща, но това , че има хора преживели моята съдба не ми помага, по-добре да има повече щастливи хора.
e-mail : rada72@abv.bg
|
| преди: 13 години, 9 месеца hash: acfaa0dab3 |
|
28. Нека и аз да добавя моя коментар (М 53). През 2004-та почина баща ми, а 2007-ма майка ми. След смъртаа им може би в продължение на месец, като се сетя, съм плакал. Дори и сега се насълзяват очите ми. Ако бих могъл да ви посъветвам нещо, то е да давате обич на другите. Прощавайте на близките си, които ви ядосват, защото един ден, когато и те се загубят, пак ще ви е мъчно за тях. Независимо колко сте се отдалечили един от друг! Срещайте се с приятели, споделяйте болката си, поплачете си насаме, но нека да е с мярка. Един практичен съвет - когато много плачете, дишайте дълбоко. Животът продължава и искаме, не искаме - трябва да го живеем какъвто е. Давайте обич и уважение на другите. Има възвращаемост от това да знаеш, че някой се е почувствал по-добре благодарение на твоите грижи и внимание!
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: 432e662014 |
|
29. Мили хора, искам и аз да споделя мъката си-моята майчица почина преди 3 дни!!! Толкова много мъка и болка не мога да повярвам, че съществува! Мама почина в ужасни болки и мъки, а до последният миг не вярвях, че идва най-лошото! Аз съм на 25 години, но се чувствам адски не зряла и малка за този момент... липсва ми ужасяващо много... тя ми беше най-добрата приятелка, най-добрият съветник, наи-безценният съдник... тя беше наи-добрият човек на земята... а Господ ми я прибра... толкова Му се молих да не ми я взима, но не ме чу... и сега не знам как да продължа.. на къде... като че ли всичко е безмислено, след като я няма скъпата ми майчица да се зарадва милата... и не мога да спра да се обвинявам за това, че съм се карала с нея... а тя все ми повтаряше -"не ми викай"... много, много съжалявам и се моля да е до мен винаги, но не знам как ще се науча да живея без нея...
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: 0382f0fd67 |
|
30. Виж иронията на съдбата, аз се моля Господ да прибере баща ми, но и той не го иска. А добри хора като майка ти си отиват...
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: 38c07502ad |
|
31. Много е трудно, моята майка почина на 1 август миналата година. Аз бях на 46 години, тя на 75, но и аз се чувствам като изоставено малко дете. Не мога да свикна, знам, че, теоретично, би могла още да живее. Но каквото е писано! И аз се обвинявам непрекъснато за свои не особено приятни думи или постъпки към мама, но вече е късно и нося вината си. Сега с татко много страдаме за нея... Пожелавам ти да имаш много сили и да си психическа устойчива, защото човек трябва да изживее времето, което му е отредено, и през това време е за предпоитане да е адекватен, а не смачкан от мъка. Стискам ти палци!
|
...
| преди: 13 години, 7 месеца hash: d4c0eeb33e |
|
33. Номер 29 остави си скаипа
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: 432e662014 |
|
34. Нямам skype, но facebook-a ми е Teodora Gruncharova-номер 29 съм аз. Благодаря ви за разбирането.
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: b9955182c5 |
|
35. Загубих Мама, моята единствена миличка майчица, много те обичам мила мамо! На 41 години съм а майка ми почина на 01. 06. 2011г, внезапно на 63 години. Живея и работя в чужбина, 2 часа преди да си отиде я чух по телефона и тя ми каза "Сонче, ела си заминавам си " А аз наивно я попитах къде отива, не ме дочака живичка майчицата ми! Болката е неуписуема, все още съм в шок, не разсъждавам нормално! Бих дала очите си, ръцете си само да ми я върнат, много те обичам мамо прегръщам те, целувам те където и да си знам че ме чуваш! Не мога да продължа без теб!
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: 579dd42fc7 |
|
36. И аз изпитах същото. когато майка легна на носилката на "Спешна помощ" пред входа на блока, каза "Отивам си! ". Аз я попитах втрещено "какво? ", въпреки, че бях чула, а тя отговори "Нищо". После, докато чакахме да я приемат в "Пирогов", не си казахме кой знае какво. Сега така съжалявам. Бях стресирана, а тя, милата, сигурно си е мислела за нещо свое. Не мога да си простя, че не питах лекарите за последните й думи, за последните й часове, защото, когато аз я видях, тя вече беше в кома. Мила, стискам ти палци в мъката ти. Не крий скръбта си, плачи, може би така ще ти става по-леко! Аз пиша тук вече за трети път, мисля си, че, като споделям, мъката поолеква. Не е така, но поне за момента помага.
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: d463cc8b73 |
|
37. Преживявам същото! Ад е... а аз дори не мога да се наплача като хората.... само имам чувството, че нещо ми стиска сърцето с железен юмрук... почти няма сълзи... само ме болииииииииииии
|
...
| преди: 13 години, 6 месеца hash: b986b91b5c |
|
38. Аз също страдам от загубата на майка ми. Произлизам от голямо семейство и бях единствинната която имаше проблеми със зачеването. Майка ми страдаше наравно с мен сега разбирам, че вероятно и повече. Забременях... един месец преди термина ми, майка ми си отиде. Преживях го много тежко.... Чак когато я загубих разрах какво е била тя в живота ми, разбрах какво е да дадеш живот. Често пъти си мисля дали не се е измолила тя за моето щастие, заменяйки живота си! Сега когато гледам дащеря си как спи сякаш виждам мама, и плача че не можа и тя да я види и да я прегърне, плача и защото и аз не мога да я прегърна пак, само още един път и да и кажа "благодаря ти мамо, обичам те"!
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: ca3a4de40e |
|
39. много съжалявам, че толкова хора са загубили майките си! Ужасно е! Много съм благодарна за моята и не знам, какво бих сторила без нея и все пак... все пак всички знаем, че един ден ще загубим родителите си.
Баба ми загуби родителите си, когато беше на 75 години, а те - доста над 90 и пак това я срути, какво остава за младо момиче като авторката.
...
И все пак искам да ? кажа, че животът е пред нея. Ето, млада е, скоро ще почне и да работи, да учи... животът ще ? предложи своите изненади и съм сигурна, че скоро ще стане по-безгрижен. Не забравяй, авторке - предстой ти ти да станеш мама един ден, подготвяй се за това, но сега си гледай живота и не взимай нещата толкова на сериозно. За баща си не се грижи - ти си му все пак дете, не обратното! Гледай младините си и ЖИВЕЙ
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: b986b91b5c |
|
40. Имало едно време... Имало едно време, едно малко бебенце, което се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено: - Господи, аз съм толкова малко и беззащитно. Какво ще правя, как ще живея на Земята? Как ще се справям с всичките трудности там? Бог се усмихнал и отвърнал: - Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах най-добрия и най-верния сред всички ангели тук и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко. А бебето пак попитало: - Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват? - И за това не се тревожи. Твоят ангел много внимателно и търпеливо ще те научи на техния език. Винаги ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите и ласкави думи, . Всяка вечер ще ти пее приспивни песни. И така ти много лесно и бързо ще научиш всичко... Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И за пореден път попитало: - Господи, тук всички говорят, че на Земята има много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там? - И за това съм помислил, детето ми... - отвърнал Бог. - Твоят ангел през цялото време ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля и брани дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това... В този момент се чул някакъв шум. Притихнали, заслушали се и разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва. Усещайки това, в последния миг бебето попитало: - Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная? Бог се засмял и тихо отвърнал: - Няма значение, какво е името. Ти ще наричаш своя ангел... Мамо!
Харесва ми · · Сподели
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: d4c0eeb33e |
|
41. номер 40 допиши изречението
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: b986b91b5c |
|
42. от номер 40-Хресва ми.. споделило бебета накрая, -НЕ ЗАБРАВЯЙ ДА И ГО КАЖЕШ-отвърнал Бог!
|
...
| преди: 13 години, 5 месеца hash: 3764ac7726 |
|
43. Аз съм на 36 и загубих майка си преди 1 година и 10 месеца. Беше неочаквано, влезе в болница и след тежка коремна операция почина. Никой не очакваше, че ще се случи. Една вечер към 17 часа позвъниха от ОАРИЛ, че е починала. В първия момент не можахме да повярваме и помолихме да проверят отново, но ни увериха че е така. Болката е ужасна. Това е най тежкия ден в живота ми. В първите моменти не можеш да повярваш, че това се случва с теб, а после с времето някяк се свиква с тази мисъл.
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: 6adf0f550f |
|
44. Здравейте мили хора, аз съм на 25 години и преди 4 месеца писах в този сайт, защото мама почина. И сега след това изминало време мисля, че ми е още по-тежко, защото става все по-осъзнато и мъчително, все повече ме обзема неистовият страх от безкрайността, от това че няма да видя моята скъпа майчица до края на живота ми, и всеки ден се питам къде ли е и дали е добре, в следващия миг осъзнавам, че тя вече не съществува и съзнанието ми не може да го побере дори!!!
Понякога имам чувството, че ще се побъркам някой ден.. постоянно я сънувам или както беше в последните месеци-много болна и слаба, или си говорим по телефона и ми казва, че тя ми помага!!
О Боже дори и сега ми се пълнят очите със сълзи и не знам какво да правя! В какво да вярвам и да се уповавам! Как да живея и какъв е смисълът да се живее въобще... дали има задгробен живот и облекчение след смъртта или всичко е измислено за успокоение на нас хората..
|
| преди: 13 години, 3 месеца hash: d4c0eeb33e |
|
45. Номер 44 и аз съм така, няма я вече Обичта и Радоста от живота... Като мъртва съм сякаш остана само тялото от мен, и аз се питам дали има задгробен живот... Но от личен опит предусещам че има
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: fb7138d219 |
|
46. Аз съм на 12 години и в момента плача ходя на народни танци и там се запознах с едно момиче то беше колкото мен но един ден не дойде на танци после втори и така в последствие разбрахме че имала тумор в мозъка всички деца предложихме да направим благотворителен концерт и господина каза че нямало нужда щтяла да оздравее тя така оздравя че повече не дойде нито на танци нито отиде на училищте нито я видях повече нито вече е сред живите исках да я поканя на рождения си ден но така и не успях и все пак се надявам някак си така да дойде да мога да я видя за последно
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 9b259c6c9d |
|
47. Този 8 декември, 2011, мама почина от жесток инсулт, след 4 дена кома! Не можаха да я извадят от комата! Толкова се молих и плаках пред иконата и в църква, но Господ не пожела да и помогне! Знам, че така ме наказва за нещо! Много ми е тежко, много ме боли! Моята маминка беше единственият човек когото обичам, единственият човек който беше до мен! Сега съм сам, и жестока самота ме убива! Няма лек за болката ми! Никой няма и не може да я замени! Ще си отида от този свят с мисълта за нея! Само за нея!!!
|
...
| преди: 13 години, 1 месец hash: 24b8acbbfb |
|
48. Много съжалявам, 47:(
Няма по-лошо от това да загубиш родител, или дете. Загубата на майката е жестока мъка за теб. Но е неизбежно. Рано, или късно всички преминаваме през това. Дръж се. Времето донякъде ще излекува болката ти, но едва ли ще може да запълни празнотата. Незнам какво да ти кажа. Може би, ако прочетеш тук има една тема за живот след смъртта, твоята майка винаги ще е до теб духом. Тя би искала да продължиш напред!
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 26edaf5760 |
|
49. Майка ми почина преди пет дни. Никога не съм писала, за това, и преди съм имала болки, но това е най страшната! Почина от инсулт много тежък, а беше най здравият и силен човек. За 15 дни си отиде. Беше в много тежко състояние неможеше да говори, но преди да почине събра сили и аз и казах "Обичам те", а тя каза 'Знам мамо! Никога няма да го забравя! В денят в който почина оставих герданче което много обичаше на масата бях го забравила, на другият ден то беше застанало като сърце:(Майките ни ще са завинаги с нас, само не тялом! Защото по- голяма любов от майчината няма.
|
| преди: 13 години, 8 дни hash: 4d30c964dc |
|
50. Майка ми почи на преди 20 дена много ми липсва кажете ми какво да правя..? Просто без нея не мога.. МНОГО МИ ЛИПСВА! :(( ;хх
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 78dd41e542 |
|
52. Аз съм Моника на 11г. Мама почина на 29 април тази година знам какво преживяваш трудно е плаче ти се, ужасно без майка обаче трябва да се продължи напред аз много я обичах и още я обичам защото усещам че тя в момента е до мен тя е винаги до мен и ме подкрепя, тя ме закрила в лошо! Аз знам че тя в момента те гледа колкото и тъпо да звучи тя те пази, пазите от всякакви неща да кажем тя ти е като ангел пазител поне аз така го разбирам! Е трябва да продължим напред каквото и да се случи. Тя знае колко много я обичаш!
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 3f6f6f1b5c |
|
53. Номер 49 искам да изкажа моите наи-искрени съболезнования за твоята добра майчица! Пиша ти и плача... болката ти е огромна и непреодолима, аз също писах в този сайт преди 6 месеца, моята скъпа майчица си отиде също:(и колкото и да ти говоря, че трябва да бъдеш силна и да се бориш с мъйата и с живота всъщтност е безкрайно трудно, защото я няма вече майчината подкрепа и любов, няма я топлата прегръдка и поглед и загриженост.. :((сега ако ме попиташ за какво живея не мога да ти дам конкретен отговор, просто всичко се обезмисли за мен... дано ти да бъдеш по-силна и наистина много ме разчувства случката с гердана на майка ти-дано това е знак, че те са с нас и ни помагат. Не мога да спра да плача, толкова ти съчувсрвам и ако мога с нещо да помогна или поне да споделиш с човек със сходна мъка пиши ми-.............. Успех и много кураж!
|
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
