 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Мама...
преди: 17 години, 1 месец, прочетена 16698 пъти
Не знам- от много време си мисля да пиша в някакъв такъв сайт, но просто не знам.. е ето престраших се. С няколко изречения искам да споделя, че майка ми почина февруари 2007г, тогава бях на 17, и някак си всичко се стовари на моята глава и на баща ми. В момента съм на 18г, 12-ти клас, а се чуствам много по зряла, както ми казаха, наложи ми се да порастна изведнъж, подари отговорностите, които сама трябваше да поема. С баща ми не се разбирам особено, брат ми не живее в България. Едната ми баба не я вълнувам много, другата ми почина 2005, а дядо ми 2006. Леля ми не живее в България, една много моя близка почина 2004. Просто живея живот, който не искам. Искам да е по-безгрижен, по-вълнуващ, е кой не иска това, но нали съм млада .. разбирате ме. Не се оплаквам, разпускам си..но ее някак тягостно, сякаш имаш дупка и няма как да я запълниш. Хубавото е, че съм жива и здрава и имам приятел до мен, но липсата, че майка ми я няма ме изяжда много, бяхме много близки, лудеехме, смеехме се, карахме се, споделяхме си, излизахме..беше идеална... просто много ми е трудно, че я няма толкова от рано...
Благодаря, че ме изслушахте.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: eb5496c334 |
|
54. Изгубих майка си, когато бях на 14 г. След четири години изгубих внезапно и баща си. Напълно съм сама.. Сега съм на 45 г., имам семейство, едно дете... Опитвам се да съм с вдигната глава, но е много трудно.. На колкото и години да стана, болката за мама няма да спре.. Чувствам се като дръвче, което от силните ветрове се наклонява до земята.. но все още се изправя, след като бурите свършат.. Дано аз да съм жива и здрава, за да може моето дете да ме има достатъчно дълго в този живот! Напълно съчувствам и разбирам всички, които са писали по-горе.. За съжаление, няма рецепта за справяне.. Може би, само достатъчно любов..
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 1d242b28cd |
|
55. Знам как се чувстваш... загубих майка си когато бях на 6, а баща ми ме е изоставил... :( Сега съм на 16 и ми е доста трудно без майка и баща, въпреки че леля ми е страхотен човек и ме е отгледала и възпитала отлично... :)
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 87d827690c |
|
56. N=53 искам от сърце да ти благодаря за съпричастността и милите думи, трогна ме до дъното на душата ми. Приеми и моите съболезнования за твоята мила майка. Преди нищо неможеше да ме съкруши минавах през всички трудности с лекота. Сега обаче едвам си държа главата над водата... Всеки ден все повече ми липсва моята мила майчица, моята най-голяма опора в живота. Не искам да разтройвам хората около мен, но едвам успявам! Мисля си за нея постоянно, спомените непрекъснато нахлуват и избухвам в сълзи. Няма утеха за тази мъка страшна! Опитвам се да продължа, но знам, че животът ни никога няма да е същият без нашите майки! Но обаче в едно съм обедена те никога няма да ни оставят духом! Пожелавам ти да имаш много радости в живота, и сила да продължиш! Изпращам ти силна прегръдка и цялата си подкрепа.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 3f6f6f1b5c |
|
57. N 56 надявам се поне, че имаш някой човек до себе си или дечица, които ще осмислят живота ти, защото аз дори и това нямам. Аз съм на 26 години, но откакто майка ми почина се чувствам като едно изгубено дете, без дом и без роднини. На всичкото отгоре откакто мама почина баща ми само се чуди как да доведе в нас някаква си рускиня и това още повече ме смазва:((((Уволниха ме и от работа и просто не знам вече какво да правя, но знам само, че ако майка ми беше жива и поне гласа да можех да и чуя щях да намеря сила, но уви изчезна този глас завинаги:(И искам да ти кажа, че наи-тежко ми беще около 6-тия месец, дано при теб не е така, но психиката на човек тогава започва да осъзнава напълно загубата... опитай се да не изпадаш в паника, защото аз и през това преминах-паника от неизвестното, от безкрайността и от мистерията ще бъдем ли отново с нашите любими същества! И не се притесняваи да плачеш-аз плача всеки ден... и има потребността да го разкажа на всеки срещтнат и да потърся утеха-не че я намирам... Прегръщам те и аз и се опитай да се обгръдиш с хора, които да ти дават много обич и разбиране!
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 28fc400f8d |
|
58. прочетох всичките коментари и през цялото време плаках съжалявам за всички които са изгубили своите майки аз съм на 15 и слава бого мама е жива но има вероятност да има рак на гърдата скоро ще разберем да ли е така и се моля да не е и мама да е до мен още много години
|
...
| преди: 12 години, 9 месеца hash: dde098b84d |
|
60. 16 дни, точно 16 мъчителни дни откакто мама почина в ръцете ми - Аз съм на 19 години и все още не мога да преодолея загубата и! Всеки ден плача, постоянно се питам кога ще отмине болката кога ще спре да ме измъчва мисълта за нея... Много ми е тежко защото много пъти изричах думи които немислех и изпитвам вина. Чак сега оцених и разбрах какво е правила тази жена за мен! Няма нищо по ценно от майката тя винаги прави всичко за детето си и го предпазва... отсега нататък незнам какво ще правя без нея, как ще се справям с трудностите в живота ми, останах сам!
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: cb3c4b8b9c |
|
61. Номер 60, искрено ти съчувствам. Прегръщам те силно и искам да съм ти опора, да ти помогна, не знам как точно се чувстваш, но си го представям. :)
ж17
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 3f6f6f1b5c |
|
62. Номер 60 не се обвинявай, моята майка също почина, аз писах много пъти в този сайт, и аз също много се обвинявах за всички лоши изречени думи спрямо нея, за всеки път, когато съм и повишавала тон, за всеки жест, който не съм оценила на време, НО такъв е живота, всички ние сме хора и осъзнаваме какво сме имали чак след като съдбата ни покаже, че то не е даденост и не го притежаваме вечно! Не се обвинявай, защото майка ти със сигурност е знаела, че я обичаш, все пак ти си почти тийнейджър все още, а всички знаем че тази възраст е трудна за всеки... но не можеш да върнеш времето назад и майка ти със сигурност не иска да те вижда как се самосъжаляваш и страдаш! Ти си най-голямата й обич и затова не я разочаровай-стегни се, осъзнай живота и го приеми такъ какъвто е! Опитай се да постигнеш нещо, да сздадеш свое собствено семейство и да оставиш нещо красиво след себе си, с което майка ти да се гордее, защото повярвай ми те ни гледат и ни закрилят и продължават да се надяват за нашето по-светло бъдеще! Затова не я разочаровай!!
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: d4c0eeb33e |
|
63. Много е трудно без Майчица!!! ... това е най голямото ми убеждение че карма и възмездие съществува... за всичките страдания които съм и причинявала ;(
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 5b6151b9a1 |
|
64. Много ми е мъчно за моите починали родители, които бяха най-грижовните майка и татко на света за мен. Смятах, че като мине време мъката ми че поутихне, но нищо подобно. Сърцето ме боли и щом се сетя за моята майчица-сенчица, която ми беше най-добрата приятелка, сълзите ми рукват като порой. Много често ги сънувам, много ми липсват. Имам дъщеря, която отгледах с много любов, но тя ме мрази, обижда и вечно е недоволна и ми се провивопоставя във всичко. Само майчицата ми беше най-близка и с нея можех да си споделя всичко и тя да ми даде мъдър съвет. Но уви! Теб те няма майко, а как бих искала да знам дали има живот в отвъдното.
|
...
| преди: 12 години, 8 месеца hash: fec3957102 |
|
65. Прочетох всички коментари и най - накрая открих сродни души. Загубих мама преди година и половина. Обвинявах се, търсих истината, молех са на Господ да ми позволи поне още веднъж да я видя, не ми се живееше, всичко се обезсмисли, животът ми не намира покой и я търси непрестанно, всеки миг, всеки залък, всяка глътка живот, който вдишвам. Сега съм на 41 години и се опитвам да продължа, защото мама така би искала, защото мама ме роди с риск за живота си и тя трябва да продължи днес, утре, винаги... Написах й писмо и го публикувам тук, защото Вие ще ме разберете...
Мила мамо,
Това е най-трудното писмо, което съм писала някога. Трудно ми е……, но трябва да го направя, защото съм твоя дъщеря. Пръстите ми се плъзгат по добре познатата клавиатура, а думите напират една през друга, мислите се подреждат бързо, душата ми говори и те търси непрестанно…Търси те сутрин, когато започва свежото утро, търси те вечер, когато си отива един замислен ден, търси те във всяка глътка живот, която ми даде и ме създаде истински обичана. Зная мамо, че трябва да се справя и да продължа напред, за да те има и да бъдеш до мен. И, че това, което ти си за мен, може да се сравни единствено и само с полет на красива птица, спряла да си отдъхне под вечната дъга. Зная, че си ме родила с риск за живота си, за да дадеш шанс на едно сърчице да тупти и да живее, окрилено от твоята единствена и неповторима обич. И зная нещо друго, че ти никога няма да бъдеш само спомен или минало. Ти си моето настояще, ти си моята надежда за бъдещето, ти си моят свят. Затова, днес пиша тези редове, защото съм сигурна, че ще ги прочетеш и ще бъдеш по–спокойна за малкото си момиченце, което вече пое по пътя на възрастните. Искам да ти кажа, че съм силна и ще го доказвам всяка минута. Ще продължа да доказвам, че твоят живот е имал смисъл и няма да го предам. Ще продължа да отстоявам непрестанната надежда и вяра, с които даряваше всеки, докоснал се до теб и твоята христова топлина. Ще бъда тази жена, с която ще се гордееш, така както си го чувствала винаги.
Липсваш ми мамо! Липсват ми топлите ти ръце, които ме прегръщаха нежно и ми подаряваха целия свят, такъв, за какъвто съм мечтала. Липсва ми синия ти поглед, който плуваше в синевата и ме обгръщаше с толкова жизненост, внимание и любов. Липсва ми вярната ти подкрепа, която ме научи да бъда смела и истинска.
Дано съм успяла да ти покажа, майчице, какво означаваш за мен, за моето съзидание, упование и надежда. Дано съм успяла с крехките си ръце да ти дам цялата си обич, признателност и благодарност, за шанса да бъда жива и да обичам. За да разбера, че съм благословена да бъда твоя дъщеря, преди да се родя и до края на дните си.
Помниш ли, мамо нашата песничка, която огласяше голямото ти майчинско сърце, изпитващо едновременно умиление и гордост за еднаквите думички, които изричахме. Аз продължавам да я пея, защото усещам присъствието ти и нежната ти реч, която отключваше всяка заключена врата.
Мила мамо,
Ще минат дни, може би години, в които аз ще продължавам да те обичам с живота си, за да дойде времето, когато отново ще ти кажа Здравей и ще те прегърна. Мечтая си за този миг, но зная, че трябва да го заслужа, за да мога отвъд да срещна душата ти. Дотогава мамо, почивай в мир, не се тревожи за мен и просто ме обичай!
Паша
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 9eae807a8c |
|
67. Здравйте! Много неща изчетох и много се измъчих... Майка ми почина внезапно от инсулт преди 22 дни.. Работеше като болногледачка на една крива баба, която е ужасен човек. 15 дни стоеше там, 15 дни в къщи. На 10 февруари трябваше да се прибере беше ми обещала, че за последно ходи там, а на 08 февруари ми се обадиха, че я карат с линейка... Така си я посрещнах в болницата... 5 дни беше в кома само ръката мърдаше и като й говорех в болницата ме усещаше и чуваше стискаше ми ръката като й казвах че не съм ходила на работа 2 дни... 2 дни преди да почине отидох на работа. НА последната ми смяна приятелят ми ми каза че му е станало студено през деня и си е легнал малко... Каза ми легнах и чух майка ти да ме вика по име, а тя много го обичаше и ми каза да отида в болницата и да ти махна номера от там защото тази вечер на 11 февруари или утре сутринта всичко ще е наред.. Сутринта се събудих от звъненето на неговия телефон... това беше... на 9я ден точно сънувах мама много ми е тежко и до днес никога няма да я прежаля но я усещам всеки ден по някакъв начин, та сънувах я че си седим в апартамента ни там където живеят с татко и тя идва усмихната от коридора а а аз седя в кухнята и в съня ми това с инсулта беше минало и тя се беше оправила, сяда при мен на леглото и аз й мерех кръвното помня само че долната граница беше 44 а тя направи инсулт с 230 кръвно... та аз й казах мамо изяж един шоколад моля те а тя ми каза няма страшно добре съм мами и аз започнах да плача и й казах моля те недей така знаеш ли как се уплаших с този инсулт помислих че ще ме изоставиш а тя започна да ме прегръща и целува и ми каза НИКОГА НЯМА ДА ТЕ ОСТАВЯ ТЕБ МОЕТО МОМИЧЕ и така и се събудих и си поплаках аз съм си разтълкувала съня по мой начин но кажете и вие моля....
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: d4aabdd19e |
|
68. Създай свое семейство и се грижи за него. Само това мога да кажа. Вече са минали години, и се надявам дупката в сърцето ти да е запълнена, и да си много обичана.
|
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
