Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Авторке, ти си знаеш „Страховете ми не са от това, че може да стана самотна майка, даже съм изключила това“,
но да не мислиш, че има жена, която забременява с мисълтта да бъде самотна майка?
Всяка жена забременява с илюзията за топло семейно огнище, но поне всяка трета се събужда като самотна майка рано или късно. Отгоре на всичко не сме безсмъртни - в състояние ли си САМОСТОЯТЕЛНО да гледаш дете, ако нещо се случи с мъжа ти?
Представи си, че можеш да разчиташ само на себе си - можеш ли да осигуриш жизнения минимум на себе си и детето си?
Защо ти го казвам това - просто от опит. Огледай се около себе си - хората губят всичко за секунди, разводът е правило, а до вчера сплотени семейства се карат и разтрогват, до вчера живи и здрави утре са мъртви хора.
На 29 г. аз съм не по-малко здрава и млада от преди, но за разлика от тогава имам и образование, и работа, и стаж, който един човек под 25 г. не може да има. Моите родители например са заети с гледането на стари хора (своите родители, моите баби и дядовци) и точно до малки бебета им е. Аз имам късмет и двамата да са пенсионери, защото са упражнявали професии, при които са се пенсионирали млади, а ти? Имаш ли пенсионери родители да ти помагат?
Остава и въпроса за възпитанието. Както и да го въртим - това си остава задължение на родителя и нито баби и дядовци, нито учители могат да го заместят. Ще имаш ли не само пари, но и време за детето си, за да го възпиташ като съвременен човек и не се оставяш разни лелки и баби да му мътят мозака?
Много проблеми и въпроси изникват.
Според мен решението си е ваше, но един съвет - не го взимайте в леглото, а го вземете много обмислено, много трезво, много сериозно.
Искате да сте родители? Това е отговорност, която надхвърля удоволствието от половия акт, поне при Хомо Сапиенс.
За децата си сме отговорни минимум 18 г. В първите години от живота им физическото им оцеляване е зависимо от нас. Коя е най-голямата отговорност, която сте поемали в живота си до сега? Живеете ли самостоятелно? Издържате ли се самостоятелно?
Готови ли сте САМИ да се грижите за децата си или сте решили да разчитате на своите родители?
Поставяте ли се на тяхно място? Бихте ли искали и вие един ден да гледате и внуци, и стари хора или искате да имате самостоятелни деца, които сами да се грижат за поколението си?
В кой свят живеете - в Европа или в Ориента?
Българите имаме една много хубава поговорка
„Бързата кучка, слепи ги ражда“, която май сме забравили - най-младите родителки сме в целия ЕС, но най-ниско продуктивните. Гледаме да родим рано-рано, а после се пречупваме пред отговорностите на семейния живот, пропускаме да се квалифицираме качествено и не можем да си позволим втори и трето дете. Друг наш проблем е, че разчитаме безрезервно на родителите си и сме им воденичен камак до гроб, вместо на 18-19 г. да поемем по своя път, отговорности (включително семейни). В последствие пък, след като сме дондуркали 50 г. децата си имаме (заслужено) очаквания да ни гледат на старини и кръгът се затваря. Българите гледаме не деца, а болногледачи, казва Христо Соянов и гледайки по собствените си родители мога да му дам право. Затова прекъснах този кръг от зависимости - изнесла съм се от вкъщи на 18 г. и се самоиздържам от тогава, очаквам детето си на 29 г., когато мога да го издържам и гледам сама. Живот и здраве искам да имам три деца, защото мога и да ги гледам, и да ги изхранвам и обличам, и да ги образовам...до 18-19 г. възраст и завършване на Висше образование, ако желаят да учат, но след това - всеки да си се гледа, да се издържа и да си гледа децата, мъжете и така нататък.
Така мисля аз, ти си решавай сама, но пак казвам - извън спалнята.

7.   Просто е. Времето за семейство е дошло, когато и двамата сте умствено и материално обезпечени за да си го позволите ПЛЮС това и двамата да го искате.

bile

8.   Авторката до номер 6 точно това, което казваш, са й моите страхове. Така е, че с всеки един от нас може да се случи нещо и да умре, това е един от страховете ми, за другото е самото възпитание, макар и да имаме кой да ни помага си права, че майката и бащата са тези, който дават основата на детето си и тези, които определят какъв човек, ще стане то. Няма учебник и правила за правилното родителство и това мисля, че е основния проблем на повечето родители. Ще обмисля още въпроса и ще кажа, ако нещо се промени.

9.   Казваш страх ме е от забременяването и отглеждането....
Ами докато не опиташ и видиш как е не може да кажеш. Просто това е голяма крачка в живота ти и това е, което те плаши. А ти имаш пьлната подкрепа на приятеля си.
Ами бьди по-решителна тогава и ще видиш как е... С мислене и чудене не си помагаш.

10.   аз съм отново номер 2 аз съм на 30 години а жена ми на 27 ние живяхме на квартира във варна 5 години и през това време аз бях постоянно на работа а жена ми беше отдадена на отглеждането на детето ни първите 2 години после записахме детето на детска градина и жена ми започна работа в пикадили зад щанда за колбаси и т. н. ние успявахме да отглеждаме детето си без никаква странична помощ и успявахме, после през 2011 се върнахме в моето родно място първо само аз си намерих работа а после и жена ми а сега и двамата работим в една фирма на различни длъжности и вземаме двамата около 1400 -1500 лв. и може да се каже че живеем по-добре от колкото когато бяхме във варна и макар че моите родители живеят на близо те остават много в страни от отглеждането на детето ни и страх за утре какво ще стане нямам защото знам какво ще стане -просто ще си бъде като вчера не чакай толкова време да станеш родител а действай нищо няма да загубиш

11.   Малко странно ми звучи това с "Като забременееш, ще се оженим". Не, че нещо, ама... точно ми звучи като "Като нямам друг избор, тогава" или "Като съм сигурен, че можеш да ми родиш деца - тогава"... вие си знаете, но според мен фактът, че той едностранно ги решава тия работи, а ти си безгласна буква и само слушаш и кимаш, не ми говори много добре. Твоето мнение трябва да има тежест в случая, за мен не е нормално той да си решава кога е време за сватби и кога е време за деца, а ти да се чудиш какво се случва. Та изцяло погледнато от тази гледна точка, аз не бих рискувала да имам дете с този човек на този етап. Умишлено да чакаш да забременееш, за да се ожениш, ми се струва меко казано странно. Все пак това се води един от най-специалните дни в живота на жената, а ти искаш да го прекараш с подути крака, разширени вени и трудно подвижна? И с мисълта, че са те "поискали", защото вече няма мърдане, а не защото си единствената желана жена? И хората да те гледат и да казват "Ето, тя е бременна, затова са се заженили". Ако е толкова формално и няма значение за вас, защо просто не направите като много хора в днешно време и не пропуснете изцяло частта за брака? Много, много особена ситуация, особено за теб. Помисли си къде е твоята роля, твоето мнение в цялата ситуация. Защото както си го описала, той изцяло командва парада и само ти "казва" някакви неща, с които ти се съобразяваш. Щом си стигнала дотам да пускаш тема във форум за нещо толкова централно за живота ти, значи наистина си страшно объркана, а ако бяхте на една вълна с мъжа, дали щеше да е така, дали щеше да се колебаеш?

12.   Миличка ако "чакаш подходящия момент" той никога няма да настъпи. Никога няма да си напълно готова за тази крачка и винаги нещо ще липсва, но по-голямо щастие ог децата няма, за това не му мисли толкова, не се задълбочавай. Ако финансово сте добре, ако можеш да разчитсш на половинката си и и двамата го искате, остави страховете. Пожелавам ти успех от сърце и едно здраво бебче! Една жена, която повече от 4 години чака " подходящия момент и всичко да се нареди...

13.   АВТОРКЕ НЕ СЛУШАЙ НОМЕР 1...

Тази дето е на 29 години ти казва разни глупости НЕ Я СЛУШАЙ. Нека дететО ти и се радва на млада майка, тя оная преди 32 няма как да роди, а камули да мисли за второ дете, малко трудно, нека си пътува и да и държат топло парите. Авторке пари и дом винаги може да си направиш, но младоста никога не се връща. Който ти казва, че е рано да ходи да се гръмни някъде, таман си на хубава възраст, супер си си, не слушай никой, само теб и сърцето ти. Не бой се, не е болка за умиране, сега има такива технологии, че няма да усетиш как ще родиш. Моляте не слушай такива дърти чанти, тая дето е на 29год, охх тя ако може да върне времето назад и на 20 год би родила, ама неможе, просто нямам да стане и сега за да се успокоява, ти разказва колко било хубаво да имаш пари и дрън дрън глупости, НИЩО НА ТОЗИ СВЯТ НЕ Е ПО ХУБАВО ОТ ДЕЦАТА. Послушай мъжа ти направете си едно бебе!

14.   Авторката благодаря ти номер 13, може би след повечето коментари се сдобих с малко смелост и си мисля, че няма да е чак толкова трудно всичко. От тази случка сигурно нещата малко ще се отложат, защото мисля, че и той се отказа, заради тази ми реакция, догодина може би, има време за първо детенце. Ще почакаме малко и ще видим.

15.   пак съм номер 2 най-общо казано желязото се кове докато е топло не отлагай прекалено дълго

16.   Той бил казал, че бракът бил просто формалност? А ти какво мислиш? Аз не мисля, че бракът е формалност. И определено исках да се омъжа - е, омъжих се. Много по-хубаво е да да си Госпожа едикоя си, а не да се чудиш как да представяш бащата на детето си - като "мъжът ми", като "приятелят ми" или как? Сигурна съм, че родителите ти много пъти са си представяли как ще се ожениш и как ще те видят щастлива в бяла рокля! Първо този човек трябва да започне да те уважава, защото в момента той прави едно нещо - хем си прави семейство, хем си оставя отворена вратичка, че да не си усложнява живота - но това са голяма част от мъжете в днешно време - гледат да не поемат много отговорност. Защото бракът е отговорност. Явно той не е готов да бъде достатъчно отговорен. А относно бебчето - знаеш ли какво казват старите хора? - имаш девет месеца, че да се подготвиш - ще свикнеш с мисълта, ще преосмислиш много неща и ще искаш детето си. На 22 години изобщо не ти е рано да имаш дете. Но явно твоят 26 годишен приятел не е готов на другата сериозна стъпка. На твое място бих говорила с него и бих му казала какво мисля - а именно, че не бих правила дете без да съм сключила брак - че това е крайното ми решение - ако иска, да ме оставя. Така и направих преди време - след дългогодишна връзка, един господинчо ми каза, че бил "против" брака, че брака бил една хартийка. Просто му казах, че ми е губил времето - любов любов, но аз си имам принципи и ЦЕНЯ себе си. По-късно в живота си срещнах сегашният ми съпруг, който отначалото още ми шепнеше как мечтае да има семейство.

17.   Най-съгласен съм с това, че това решение не трябва да ти се стоварва в леглото. Това трябва да се обсъди подробно, да се съгласите и чак тогава да го направите (което пък услажда толкова повече самото правене). Наистина е малко съмнително, това му мнение за сватбата, но вие си знаете. Аз лично мисля, че трябва да го направиш, защото не е хубаво да се чака за тези неща, затова изчезваме и ни превземат. Не се колебайте и бъдете шастливи и успешни родители.
П. С. За всички други хора, които се чудят дали да и имат детенце! Най-лошото нещо е да чакате идеалния момент или просто да чакате да "го почувствате"! Така се изпада в едно състояние на сивост и ежедневие с мисълта "някога" което всъщност никога не идва или се опомняте, когато е вече късничко.
S. A. D.

18.   Авторката към номен 16 съгласна съм с теб, така както аз не искам да имам дете сега и както той не иска брак, скоро може да не искам много други неща с него и наистина да ми губи времето само.

19.   4 години е нормално дълга връзка, за да се направи крачка към създаване на семейство, НО ти си само на 22... Хайде той е на 26, разбираемо е, че се сеща за деца, въпреки че в днешно време мъжете повече се пазят и по-късно решават да създават деца и семейства, докато жените в днешно време на около 20-25 решават, че им е време за семейство. За мен 22год. са твърде незряла възраст за това.. но всеки си има мнение. Най-важното е колкото и банално да звучи - ти да се чувстваш готова за това. Ако ти го искаше, окей, но ти си се изплашила. Демек, не си готова за това. А и сигурно и учиш... каквото и да правиш, според мен ти е рано. Като цяло мисля, че е нормално да се мисли за семейство след 28-29 годишна възраст... но има и друго нещо - тогава може да не си в сериозна връзка и да изпуснеш влака. Просто времето ще покаже при вас дали отношенията ви ще станат по-сериозни и ще направите тази крачка.

22.   Минали са десет години ама авторке ако още не си се решила за семейство ще ти кажа следното - в днешно време деца можеш и след 30 да създадеш. Ако се поддържаш и си активна и гените ти не са твърде кофти че да те прецакват можеш и със инвитро. А и да осиновиш също не е проблем. Или да замразиш яйцеклетките си за да си увеличиш шансовете ако се решиш на по-късна възраст
Решиш ли да създадеш семейство, хубаво ще е да не е прекалено рано или прекалено късно - като си например тийнейджър все още или след 50 когато лично за мен няма да е нормално но всеки сам си избира и както той си прецени. Освен пари, средства и добре платена работа, си трябва време и грижи за дечурлигата
Ти сама ще си го усетиш и ако не поискаш деца може смисъл за теб да е друг

24.   Ами незнам как реших.
Авторке може би не си готова. Тогава не създавайте дете.

25.   С българските мъже не става. Вече всяка втора иска дете от анонимен донор, явно има причина.

26.   Изчакай поне до 24, 25 децата се гледат трудно и са доста изнервящи. Ако нямаш и помощ от никъде, да го вземе малко да си отдъхнеш, не бързай.

27.   С такива, каквито са повечето бг мъже по-добре никога. Няма смисъл едно дете да се травмира от вечно недоволен комплексиран мрънкалник, а както се разбра в последно време 80% са психопати, които в началото умело се прикриват. Гледала съм как баща ми тормози майка ми и не е ок. Разби ми и психика и всичко. Много пъти съм мислила че е по-добре да нямам баща отколкото такъв изрод.