Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Искаш нормален живот и не ти се живее бедно. Окей, всеки го иска това. Но като се оплакваш, нищо няма да постигнеш! Като го пишеш това в сайта, какво очакваш ние да ти кажем, се питам аз? Дай всички които нямат много пари да вземем да се оплакваме като теб! Което ще рече почти цяла България. Някои нямат дори покрив на главата си, ходят да просят.. Други живеят на ръба на мизерията и се чудят какво да ядат. Има много по-зле от теб! Ще стискаш зъби и като пораснеш, ще си устроиш по-добър живот.

7.   По кафета на 14, ба*и капризите.

8.   №3 имаш големи предразсъдъци за автора. И как по-точно разбра, че е разглезен, след като дори не го познаваш.

Иначе:
Ами какво искаш да ти кажа. Може да не им се иска да ти купуват. И аз сега мрънкам на нашите защо трябва да ми купуват рокля за бала на братовчед ми от София, а не от Берлин.

То бала е другия петък де. Така от началото на седмицата започнах с реплики от сорта. Всъщност се получи следния разговор с баща ми вчера.

Аз: И ся какво от тука ли трябва да ми е роклята.
Тате: Ще си помисля, ама ся не ми се занимава. Аз до Германия за една рокля ли ще ти ходя.
Аз: Е ти пък ще пратиш някой, или чрез доставка.
Тате: Ще ти дам една доставка аз на тебе. След малко и на теб и на брат ти такива хубави шамари ще ви доставя. :Д (каза го на шега). Ок хайде да се разберем така.... до края на седмицата ти няма да говориш нито на мен нито на майка ти за рокля, ако успееш от Германия ти я купувам, ако не отивате с брат ти до някой от магазините в България.
Аз: Да става, то твоя костюм и без това ще е от Берлин.
Тате: А бе ти мен не ме гледай...

И така... казвам горе-долу както го помня. Може и при теб да стане. Зависи де, а ако нямате възможност изчакай до рожденият ти ден, няма начин да не ти купуват подаръци поне тогава.
За сега само това се сещам, като съвет, но не притискай много вашите, по някога това, което искаме не е добри за нас.

Падналото ангелче :*

9.   Здравейте хейтъри, благодаря ви, че ме нахранихте, че съм бил неблагодарник, глезльо и тем подобни не мисля че съм ви искал мнението какъв съм попитах ви как да се справя, а вие ме нападате... Един от всичките коментари ми хареса е номер 8 благодаря ти.


Автор ~

10.   Относно последният коментар на номер 8 с рокличката.. от Германия за една рокля.. наистина ли е толкова важно.. извинявай ама това е един бал и после колко ще я носиш.. ее може и повече ама сестрата на приятелка си купи за 1000 лв. рокля пък я облече 1 път и после я забута някъде и повече не се видя.. таа за темата.. знам че не ви се чете роман но твоя живот си е добре.. аз съм на 11 г. и съм момиче.. и аз искам всичко но просто казах на родителите си тъй като не могат да ми вземат.. просто да не ме слушат аз само говоря.. баща ми имаше операция на корема не знам можеше да умре и баба ми неговата майка даде много пари.. баба преди даваше много пари за мен но леля й каза че тъй като тя си заделя пенсията за трите й внучки.. аз и двете ми братовчедки тя няма право да дава на мен тъй като не живея при нея като останалите две.. чувствам се гадно от тези думи.. аз си нямам приятели нищо.. другата ми баба въпреки че се пенсионира пак работа и работи.. лошото е че каквото види и най-големият боклук го купува и всичките й пари отиват на вятъра и я помоля за 3 лв. които ще й върна тя ми дава 20.. ;дд тя ми купува всичко но стана прекалено много.. не че имам много неща.. тя взе телевизор за нея но ни го даде.. имам телефон смартфон макар и да не е чак толкова модерен го имам пак.. аз много искам да имам пиано но не голямо а йоника нещо такова.. таа мисълта ми е.. само майка ми работа и изкарва по 400 лв. там не знам колко.. затънали сме в дългове.. няма никакви пари за мен или за нея или за тате.. само за сметки и храна и връщане на банката.. много ми е мъчно за нея.. тя само плаче от толкова работа и я боли гръб и крака.. тя е куриер.. представете си цял ден навън с раница на гръб на разнасяш списания, пратки, писма и какво ли още не.. ако знаете наградите от там.. морени, милка и т. н... е куриерите ги разнасят.. имаше някакви телескопи колкото нея бяха висока защото са истински.. как се мъкне това според вас?? Но не може всичко да ти се осигури.. и аз ходя със стари дрехи.. охх.. амми доста написах не мисля да ти обеснявам.. но някои хора просто няма къде да живеят!

12.   до автора от 2:

ТИ това ли запомни от мнението ми? В едно изречение написах, че си неблагодарник, а в други пет ти обясних как трябва да подходиш към самочувствието в живота, но на тях не им обръщаш достатъчно внимание нещо. Странно.

13.   Автора е още дете не съзнава тия неща, които се опитвате да му обясните. Всяка възраст си иска своето, като порасне ще се срамува много. Времената са такива, и по мое време беше така. На тази възраст съм ревала заради една шибана блуза, с която с по-голямата ми сестра спорехме коя да я облече първа понеже беше нова, толкова съм циврила че износвах дрехите на сестра ми и всички ми се подиграваха в училище че баща ми щеше да се обеси от мъка. И автора ще преживее своя катарзис, не е лошо дете. Той сам пише " отидохме с баща ми да ми купува имаше 60лв но аз казвах че не ми харесват защото знам че това са му последните... " кое егоистично дете ще постъпи така?

16.   Като чета се сещам за една история, която де беше случила отдавна. В София, пред ЦУМ 4-5 годишно дете ревяло и дърпало майка си за ръката:
- Мамо мааа, купи ми гоооо, мамоооо... -креяло детето, а майката му го теглила за ръката и му казвала:
- Не мога, маме, свършиха парите, друг път ще го купя.
Детето обаче продължило с неговото отново. Майката пак се опитвала да го успокои. И тази разправия продължила 5 - 10 минути, след което детето се запънало на едно място и с много яд казало:
- Я па ке се насерем!
Почервеняло, напрегнало се...
Може да опиташ по този начин.

17.   Не мога да те съдя нито упреквам.. но не те и оправдавам. Аз съм момиче на 19 години и дните прекарани в училище са преживявани винаги с 1-2 лв, от които трябваше да закуся и да ми останат.. щото понякога събирахме от целия клас, а не исках да се излагам, ако нямах дори 20 ст... Виждах как другите се обличат добре, не се лишаваха от нищо и бяха щастливи за момента, но бързо им омръзваше каквото и да било. Въпреки това съм влизала в положението на родителите ми и никога не съм поискала нищо, а ако спешно ми трябваха пари отивах при тях с въпроса "имате ли? " и ако отговорът беше "не" просто се примирявах.. моето щастие беше, че имам семейство и че са до мен. И ето ме сега.. работя и им помагам, както те ми помагаха докато завърша.. да, може да съм с телефон от преди 2 години, но нали мога да се чуя с тях и да разбера как са.. какво друго ми трябва? Оценявай родителите си.. те имат нужда от разбиране.. кой родител не иска да обсипе с подаръци детето си или да му купи нови дрешки.. знаеш ли тях колко ги боли, като пред желанието на детето си, трябва да изберат сметката за ток ( примерно).. така че моят съвет е - опитай се да преглътнеш материалните си желания и се радвай, че имаш покрив над главата си, че има къде да се прибереш щото кафето е час-два.. и 5 нека да са, а после отново се прибираш вкъщи.

Успех!

18.   Засрами се, ти си ужасно неблагодарен! Имаш дрехи, имаш и по два лева на ден, знаеш ли колко деца нямат кой да им даде и 10 стотинки? На 14 години си, потърпи още 4 докато станеш на 18 и можеш да се изнесеш, да работиш, да си плащаш сам всички сметки и да си купиш заветния телефон. Разбирам, че на 14 средата е важна и сигурно ти е кофти особено ако в класа ти са богати децата, но просто няма много какво да се направи. Можеш да се хванеш единствено на някаква лека работа през ваканциите, примерно да раздаваш флаери или нещо такова. И ако мислиш, че някое момиче ще те хареса само заради дрехите значи има нещо сбъркано в теб.
Номер осем- а твоят коментар какво точно цели, освен да се похвалиш, че иате възможност за една рокля да ходите до Берлин???

20.   Просто им кажи, че искаш айфон и после им кажи, че няма да искаш нито за Коледа, нито за рождения си ден.

21.   Момченце, в гимназията ходех с по 2-2, 50 на ден рядко да е имало случай, каогато съм ходела с повече пари. Винаги съм гледала да ми стигат. Също така бях с най -обикновен телефон с капаче. Колкото и мъчно да ми е било, че нямам нещо, което другите имат никога, но знаейки възможностите на нашите никога не съм се оплаквала. Знаеш ли, че някои деца нямат дом, нямат какво да ядат, нито какво да облекат, нямат родители, а ти глезльо си седнал да се жалиш, че нямаш последен модел телефон и скъпи дрешки. Засрами се малко и оцени това, което имаш! ж. 22

22.   И още нещо малкия майка ти не печати парите! Разбирам да живеехте в някой коптор, да нямахте ток, вода да мизерствахте ама жената се грижи за теб гледа те добре доколкото и позволяват възможностите. Скъпи работи ще си взимаш, когато започнеш да работиш да видиш как се изкарват парите. Ако толкова ги искаш сега започни да учиш усилено за да вземаш стипендия и си спестявай парите от нея!

23.   Наскоро в нета тръгна едно клипче. На него се вижда как бедно момиченце от Индонезия е подигравано от съучениците си, защото ходи със стари обувки. По -натам тя стана тийнейджърка и обвиняваше баща си заради това, че са бедни и няма скъпи дрехи, чанта и Айфон като на кифлите от класа и. Човекът продава цялото им имущество халката си, тв., печката и и купува боклуците Накрая става катастрофа и човекът загива на място. Накрая момичето много съжалява и осъзнава, че е сгрешила след като баща и вече го няма. Гледай го и се замисли.

24.   Авторе, нашите също нямаха пари. Никога не съм мислела, че моето положение е или трябва да бъде различно от тяхното - та ние сме едно - когато има, има за всички - когато няма, няма за никой. Аз може би винаги съм била особена. Един ден майка ми ми каза - сигурно ти прави впечатление, че другите деца са по-добре облечени от теб - тогава бях на 13. Ами, не ми беше направило впечатление. И до сега не ми прави - не мога да преценя вещите на хората маркови ли са или не са, а и не ги гледам толкова - държа се с всички, като с равни и те ме приемат, като такава. Може би е възможно да се каже, че съм успяла, но аз не държа да го изтъквам и изобщо не обичам да се знае всичко за мен, обратното - каквото и да ми каже друг човек за себе си това няма да ме впечатли или да поискам да му се харесам - хората или ги харесвам, или не - без значение как са облечени, какво работят или не работят. Има една приказка, която много харесвам:

Един ден Хитър Петър, както си вървял по чаршията, срещнал селския чорбаджия. Чорбаджията му казал:

- Петре, поклони ми се!
- Че защо да ти се кланям? - попитал Петър.
- Защото аз имам 1000 гроша.
- Имаш си ги, твои са си. Това какво общо има с мен, че да ти се кланям? - отговорил Петър.
- Ама аз мога да ти дам 500 - настоял чорбаджията.
- Ако ми дадеш 500, аз ще имам 500 и ти ще имаш 500, значи ще сме равни и няма защо да ти се кланям.
- Ама аз мога и всичките 1000 да ти дам.
- Тогава аз ще съм чорбаджия, а ти ще си сетен сиромах и съвсем няма защо да ти се кланям - завършил Петър.

Казвали са ми много хора, че отношението ми е несериозно, но аз съм си такава, просто. Не държа да впечатля никого, нито се впечатлявам от предмети. Едва ли ще станеш, като мен, но можеш поне да видиш нещата от различна гледна точка. Парите имат само значението, което сам им дадеш.

25.   е аз бачках и си купувах отиван първа рано на училище да пия кафе за да издържа до голямото междучасие дремех в часовете и от даскало на работа. изкарвах на времето по голяма заплата от маика ми събирах и си купувах а и на нашите помагах и ток съм плащала и храна съм купувала и не умрях и приятели имах. леле как не те е срам не знам нкои коментира че не си разбирал на тая възраст какво искали да ти кажат ма разбираш да искаш да ти купят. що не питаш маика ти не ще ли да си купи квот си иска ми плаща сметки и мисли как да ти купи макар и втора употреба дрехи. има деца си лягат гладни и ходят с скъсани обужки и не протестират я не реви че има къде къде по лошо. ако искаш да ти е по добре вмест да се жалваш си стягаи трите букви и залягаи да учиш да станеш човек че да харчиш как ти е кеф

26.   почни работа!

27.   Дай идея къде и какво.

29.   Баси пикльото! Някои деца нямат какво да, ядат той седал да реве, че няма смартфон!