Баща - мързелив и агресивен алкохолик
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 1993 пъти
Здравейте,

Вече съм на 35 години, добре образован, семеен и слава Богу живея далече от баща си. Но, като деца със сестра ми имахме трудно детство. Понякога получавахме пари за закуска в училище, а понякога стояхме гладни. На почивка сме ходили точно 2 пъти докато станахме на 18 години, но разбира се пари за ракия и цигари винаги се намираха. След 1993 г., когато баща ми беше на 39 години, просто реши, че е работил достатъчно и започна да работи само през летния сезон като готвач по морето, а през останалото време си пиеше ракията вкъщи и устройваше семейни скандали, някои от които завършваха с побой над майка ми, а ние със сестра ми избягахме няколко пъти от вкъщи. Изобщо "семейна" идилия, но майка ми и до сега отказва да се разведе с него, защото какво ще кажат хората, разводът не бил хубаво нещо. Сега вече не я бие, но разбира се, продължава да пие и вече работи охрана за 300 лв, че да си готвач е "тежка" работа, знаете. :) Но, ако си мислите, че всичко това ме е направило един неудачник, който вместо да се стегне седи в някой тъмен ъгъл и обвинява за всичко алкохолизирания си баща се лъжете. Напротив! Моят лош опит ми помогна много, защото ме мотивира изключително силно да се измъкна от цялата тази мизерия. Успях да вляза в езикова гимназия без частни уроци (че кой ще ми даде пари за частни уроци? ! ), а после ми дадоха пълна стипендия за висше образование в Канада, където чрез стипендии и работа през лятото успях да завърша дори докторат. Не употребявам никакъв алкохол, никога и по никакъв повод, не пуша и съм посетил 24 страни за последните 10 години. Това ми беше мечта от малък да пътувам. Преподавам в университет и имам прекрасна съпруга и син, но тъй като до скоро не бяхме сигурни къде ще живеем сме още на квартира и не сме си купили къща. На баща ми не му говорих 4 години, защото няколко месеца преди да тръгна за Канада ме изгони от вкъщи и ми изхвърли дори книгите на улицата с думите "ебал съм ти майката, оправяй се! " Е, оправих се, макар че не беше лесно да изкарам в Канада първият месец с 50 долара. След 2006 г. започнах да идвам в България един път годишно и заради майка ми започнах да му говоря и на баща ми. Не че бях забравил всичките му идиотщини, но просто не исках вече война, не исках конфликти, исках просто мир и хармония в живота си. Но, ето че оня ден пак успяхме да се скараме, макар и да съм тук за 2 седмици само. С цялата си наглост, когато се напи, за кой ли път, баща ми заяви, че той много ми бил помагал в миналото и дори взел заем от брат си за да тръгна за Канада. Колкото и да съм търпелив, това тотално ме вбеси и аз му казах, че такова нещо не е имало. А, той най-вероятно е взел пари от брат си, защото пак не е работил в този момент, а аз съм се оправил сам в Канада. Последва един куп обиди към мен, включително това, че хората (двама съседи) ходили в Испания и се върнали със 100 000 евро спестени пари, а друг съсед в Канада имал вече къща и пращал на баща си по 200 долара месечно и кола му купил (намекът ви е ясен), а аз нищо не съм направил за баща си и съм ходел с ръцете в джобовете. Боже, каква наглост!!! Е, отново не си говорим и се очертава да е пак за дълго време. Днес дори не ми каза довиждане, но това е положението. Исках само да кажа на всички хора с подобен опит да не се отчайват, а да продължават напред!!!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 4 месеца hash: fd1ce05f05

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Авторе, правиш грешка, защото несъзнателно още търсиш вниманието и любовтта от родителите си и несъзнателно се надяваш да се променят, но уви - няма да се случи. Говоря тук и за „добрата“ ти майчица. Чети книги, най-много ти препоръчвам книгата „Отровните родители“, която можеш да четеш и свалиш безплатно от Читанката - линк http://chitanka.info/text/26986-otrovnite-roditeli Аз имам подобна на твоята съдба, само че баща ми действително се промени към по-добро с годините, но съвсем ясно осъзнавам, че за такова „семейство“ са нужни двама - майка ти е поне толкова виновна. За другото съм съгласна, сама изминах подобен на твоя път и също завърших в чужбина, нямах контакт със семейството си дори много години, но сякаш чудото стана - промениха се и днес действително биха били добри родители, но моето участие в тяхната промяна е 0. Хората, включително и родителите, могат да се променят само, ако те самите го решат, ние нямаме власт над чуждата съдба и е по-добре понякога да приключим с определени хора, включително и родителите си, преди да са отровили съвсем живота ни. Аз се върнах да си живея в България, но и днес имам умерен контакт със старото си семейство и това е добре така. Знам, че ги има, живеят си своя живот, аз си живея своя и се събираме по празници. Моите родители нямат никакви материални претенции и затова пък им покривам неща като почивки и сега ще ги водим в САЩ да видят малко свят, но никога не бих им плащала издръжка или купувала коли и ако клекнеш в тази насока, сам ще си си виновен!

 

...

преди: 10 години, 4 месеца hash: 9c0b953a2b

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Благодаря ти за чудесната история, тъжна, но и поучителна. Аз съм дете на алкохолик и майка, която никога не ме е подкрепяла и напътствала, на 25 години съм и се чувствам ужасно изгубена и смачкана, заради отношението на родителите си. Възхищавам се на силни хора като теб!

 

...

преди: 10 години, 4 месеца hash: 3db93088ad

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Айде сега чак пък толкова да ни залъгваш!? !? На 18-19 нямал си от къде за събереш пари за Канада, защото нито джобни за закуска си имал, нито пък като гимназист си работил за да можеш да учиш за стипендия, пък баща ти от три години безработен алкохолик, затова си направих този извод. Първият самолетен билет и документи за Канада си ги плати в натура или открадна, тъй като вашите са те изгонили, няколко месеца си бил български бездомник преди пътуването. А тъй като си бил много умен, освен стипендия канадците са те посрещнали и на летището с лимузина и са те настанили веднага в общежитието. Не ми излизай с номера, че си заминал за Канада след като си работил в България, защото на работници стипендия не отпускат. Стипендията важи само за същата година на завършване, тоест заминал си 2, 5-3 месеца след завършването. Дори като те е изгонил, ако си си намерил веднага работа и квартира, няма как да плащаш разходите си и да събереш достатъчно за документи и билет само за два месеца и половина работа и то през 1997-8г най-тежката за България криза и девалвация. Затова не вярвам на историята ти, защото аз съм на 35г. и помня времената, помня кой какво и колко можеше да си позволи. Между другото точно тогава работех първата си работа, лятото ме бяха наели в един склад и работата ми беше през половин час, да бягам до банките, да видя дали се е променила цената на долара спрямо лева и с колко, и веднага според цената на долара сменяхме цените в склада.

 

...

горе^

преди: 10 години, 4 месеца hash: db53a1557f

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Нещото, което не одобрявам, дори да е толкова масово, родителите да присвояват всеки един успех на детето си за свой, а всяка негова грешка да е последствие от неговите действия. Не всеки родител може да бъде добър пример за детето си във всяко отношение. J

 

...

преди: 10 години, 4 месеца hash: 836f8138b8

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Благодаря на всички коментирали! Номер 1- Започнах да чета тази книга за отровните родители! Мерси много за препоръката, чудесна книга. Аз просто реших да прекъсна всякаква комуникация с баща ми. Явно няма да се промени този човек. Номер 3 - Едно лято като рецепционист, малко преводи и малко частни уроци, които давах по английски бяха достатъчни за да събера пари за билет и виза. Бездомен не съм бил, защото живях у сестра ми от август до декември, преди да замина. Но, какъв е смисълът да се обяснявам в подробности? ! Ако искаш вярвай. Не толкова важно как съм заминал за Канада, а това че хората с родители като баща ми не трябва да се предават и позволяват един подобен човек да им провали живота. Ето това е главното в историята ми.

 

...