Приятелката ми ме побърква!!!
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 1615 пъти
Аз съм момиче на 14 години. Имам малък кръг от приятели, но само една най-добра приятелка. С нея се познаваме от около 10 години. Бяхме заедно в детската градина, после в основното училище бяхме в един клас на един чин и сега като отиваме в 8 клас в новото училище отново сме в един клас. Но работата е там, че тя няма НИКАКВО самочувствие. И това все повече започва да ме дразни! Сега ще ви разкажа няколко случки, за да разберете за какво става въпрос.

Ние живеем близо една до друга и лятото почти всяка вечер ходим в близкия парк. Стоим на някоя пейка, говорим си и обикновено между 17 и 21 часа е пълно с хора и деца, които си играят на люлките. От известно време отвориха кафене и една вечер, когато пак бяхме в парка и предложих да идем да изпием по нещо и да си поръчаме пържени картофи. Тя като взе да мрънка, О, не, там е пълно с хора, срам ме е, ще ми се смеят и от сорта. Аз и казах, че няма кой да и се смее там и като я хванах за ръката почти на сила я заведох на една маса да седнем. Като дойде момичето да вземе поръчката тя се изчерви и си наведе главата надолу, за това аз поръчах и за себе си и за нея. Като си тръгна сервитьорката, тя взе да ми дрънка работи като "Тая сервитьорка май нещо ми се изхили, казах ти, че не трябваше да идваме"Докато си ядяхме картофите тя постоянно се оглеждаше дали някой от съседните маси не я гледа и нещо да я коментира, някой нещо да и се смее и т. н. Като си изядохме всичко тя пак я беше срам, трябваше аз да викна сервитьорката и да платя сметката, пък тя после на мен ми върна парите. Като излезем на центъра я е срам да сяда в големите и откритите кафенета ами все ме кара да ходим в едно на една възрастна жена, което е на такова място, че е направо скрито и почти само познати на жената ходят там. Малко хора знаят за него. По улиците върви с наведена глава и навсякъде трябва аз да говоря и да оправям нещата вместо нея. На много места не ще да ходим, някой щял да я види, да и се смее, разбирате ме. Единствено пред мен и пред роднините и е отпусната и не и пука как ще се държи и какво ще каже. Обаче това вече започва да ме изнервя. От нищо не е лишена, обличат я в хубави дрехи, има модерен телефон, в училище са ни тъпчели, но не е било кой знае какво. Веднъж просто ми прекипя и и казах, че трябва да е по-отракана, че това нейното е направо откачено и, че дори трябва да ходи малко на психолог. Тя не се обиди, но като започнах да и говоря тези неща тя направи от онези отегчени въздишки, правите, когато нещо ви е досадно, и ми каза"Оф, добре, добре, разбрах, че съм задръстена, хайде стига дрънкай" Тя дори не ми дава да и поговоря малко, тихо спокойно, направо ме прекъсва и иска да говорим за друго. Ние си знаем и кътните зъби и знам, че в къщи по никакъв начин не я тормозят, не я бият, не я обиждат, така, че проблема не идва от вкъщи, нито от училище. Не знам какво става, но вече ме дразни с това и сме на път да си развалим приятелството! Как да действам с нея, разберете, това не е липса на самочувствие, а е направо.. не знам, болест! Нея я е срам да влезе в магазина да купи хляб! Какво да я правя, вече не знам.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 4 месеца hash: a6db384b99

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Може би е комплексирана.Покажи и че няма от какво да се срамува.

 

...

преди: 10 години, 4 месеца hash: 4b8bee72ff

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Сигурно има някакви комплекси и/ или притеснението и' е огромно. Аз бях горе– долу като нея, но не баш в тази крайност. Мен също ме беше срам да отида до магазина да си купя нещо, ставаше изключително рядко, когато страшно много ми се прииска да ям или да пия нещо и нямаше кой да отиде да ми го вземе. Бях толкова притеснителна, че до 5ти клас не общувах с никого. 1ви и втори клас класната ми беше близка позната на майка ми и майка ми я молеше да кара другите деца да играят с мен. И въпреки това, рядко се случваше. Трети и четвърти клас бяха като цяло по– зле, но няма да ги обсъждам, защото нещата там са по– специфични и стоят по много по– различен начин. В пети клас общувах основно с едно момиче, шести и седми клас също, но чак тогава започнах малко да общувам и с другите от класа ми. Вече след седми клас нещата се оправиха и пак го има това притеснение, когато отида до магазина или някой непознат ме заговори, но вече е по– нормално и не в тази крайност. Единственото нещо, което мога да ти дам като съвет, е да поговориш спокойно с нея, да и' кажеш, че може да разчита на теб, да я попиташ, евентуално, от къде тръгва проблема. Може да става въпрос за нещо, което само тя го знае. Знам, че ти е досадно, но като човек, който е преминал през подобно нещо, ти казвам, че и на нея не и' е лесно. Адско е, когато постоянно се притесняваш, че някой може да ти се подиграва за нещо. Black Sabbath Момиче на 16 години.

 

...

преди: 10 години, 4 месеца hash: 8ff4aeeb3b

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Това поведение показва, че определено има някъде някакъв проблем. Ако я изоставиш няма да й стане по-леко, на теб може би, ако я приемаш като товар. Може да е просто интроверт, но и това е продиктувано от нещо. Това криене, изолиране, страх от непознатото, страх да бъде забелязана, да заяви своето присъствие пред хората говори за някакво разочарование, за това, че някой й е отнел увереността и готовността да се доверява. На тази възраст основно влияние имат родителите и училището. Може би някой й се е подигравал в училище или ако харесва някое момче то не й обръща внимание или я е обидил? Щом си мисли, че когато някой се засмее на улицата, то задължително това е подигравка отправена към нея, тогава някой важен човек за нея я е отхвърлил и й се е подиграл.

 

...

горе^

преди: 10 години, 4 месеца hash: eb7d11b4ad

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Приемай я такава каквато е, все пак не сте от вчера заедно. Най лесно е да я изоставиш, но помисли какво ще се случи с нея. Остава съвсем сама, ще се затвори още повече и ще изпадне в депресия, а от там излизането ще е по-трудно. Помни, че не е само тя с такъв проблем. Аз например имам един роднина, който е на 23 год. и не мърда по-далеч от тоалетната. Срамува се дори когато се наложи да излезе някъде навън с някой да повдигне глава, а пък да не говорим ако трябва да носи някакви покупки – това вече му идва прекалено срамно. Просто не я притискай, не ? го натяквай и винаги бъди до нея, пък дано се отпусне.

 

...

преди: 10 години, 4 месеца hash: cf8219d927

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   От авторката: Номер 3,не става въпрос за момчета,повярвай ми,ние още не сме на такава вълна и дори понякога си говорим,че е гнусно.Не ме лъже,тя не се интересува от момчета.В училище имаше определени хора,които ни тормозеха и ни подиграваха и двете,нали вървим в комплект.Но аз заставах и се защитавах,защитавах и нея.Тя винаги е мълчала когато някой я обижда.Но мен никога не са ме притеснявали обидите,оставям ги да минават покрай ушите ми и понякога дори се забавлявам на простотиите,които измислят съучениците и съученичките ми,за да ме обидят.Когато някой в училище и каже,че е дебела примерно тя ме почва!"Олее,Вики,днеска ще дойдеш с мен у нас да ми намериш някоя диета,наистина ли съм толкова дебела,кажи ми!Да започна ли да тренирам,аз нямам време за тренировки,как да отслабна?" и прочие и прочие. Днес отново излязохме,за да напазаруваме някои неща за училище.Тя беше обула едни обувки на платформа,която е висока около 5-6 см.Аз и помогнах да ги избере.И като се почна."Аз като излязох от нас една чак се спря и ме огледа от горе до долу,сякаш от марс падам!Не трябваше да купувам високи обувки,хората по улиците ще си мислят,че съм курва.На 14 години съм с платформи.Хайде да се върнем до нас да обуя нещо друго,моля те!"И вече бяхме минали половината път,но се върнахме,за да се преобуе,защото някой щял да си помисли нещо.Положението става все по-зле и по-зле с нея със всеки изминал ден.

 

...