 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Родителите отказват моята помощ.
преди: 10 години, 3 месеца, прочетена 2293 пъти
Фамилията ни е голяма, но за съжаление, не толкова сплотена, колкото е била преди години. Въпреки това винаги си помагаме. Така сме научени.
Аз съм на 24 години. Отскоро изкарвам далеч доста прилични пари, тъй като започнах собствено бизнес начинание, което с малко късмет и огромно количество труд (разбирайте по 10 часа сън на седмица, защото нямах време) се отплати много добре. Желая да помогна на родителите си, но те ми отказват, освен когато нещата не са критични. Баща ми каза, че се нуждае от 200 лева да покрие "дупките". Аз му преведох 1500 по сметката, защото знам, че е горд и едва ли не са му достигали толкова. След ден ми бе преведена сумата от 1300 лева обратно.
Не повдигнах въпроса. Последния път когато се видяхме, имаха нужда от диван.
Купих им, а моите хора го върнаха в магазина и ми изпратиха парите. Когато ги попитах защо, не получих адекватен отговор.
Да не споменавам, че сега става студено и се топли една стая от цялата къща, а спят на студа.
Баща ми имаше добър бизнес, който се срина преди около 4 години и от тогава не може да понесе това, тъй като буквално нямаше какво да направи. Не ми бе лесно и на мен, защото бях студент в чужбина и се наложи да се върна, само за да си тръгна на следващата година. Свикнал съм да получавам всичко което искам, макар и да не е на момента. За това съм благодарен на родителите и други членове на фамилията си.
Сега считам за редно да им помогна. Мога да им осигуря достатъчно пари, за да не се налага да работят, докато са живи, да сменя цялото оборудване, да ги пращам на екскурзии... мога дори с малко усилие да им взема и нов дом, за да сменят обстановката! Но те отказват. Не искам да живеят така. Последните няколко години, поради финансови и здравословни проблеми, бяха много тежки и считам за крайно време да се отпуснат малко. Бих предложил на баща си да ми помага в моя бизнес, но за съжаление е извън сферата на неговата компетентност.
Как да ги накарам да се оставят, да им помогна? Аз желая най-доброто за тях.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 2696efff82 |
|
1. Разбирам те, но явно родителите ти са горди хора и няма да приемат нищо даром. Защо не измислиш някакъв начин да включиш баща си в бизнеса? Дори и да не е от неговата компетенция създай там някаква административна позиция за него колкото да се чувства полезен и че сам заработва парите за новите мебели, екскурзиите и всичко останало. Измисли нещо. Примерно го направи свои заместник по административните въпроси. Ти ще си се занимаваш с основното, а на него му остави да се оправя с документите, да ходи до банките, да извършва разни плащания, все неща за които не се изисква чак толкова специално образование. Важното е да му внушиш, че няма да се справиш без неговата помощ, за да може човекът да се почувства полезен. Защото за възрастните хора това е най-страшното да се почувстват безполезни. На моя дядо до последно гледахме да му намираме разни занимания точно за това, за да чувства, че прави нещо полезно и семейството се нуждае от него и от помощта му. Плащаше сметките, ходеше до банката... ей такива неща и беше щастлив. Та помисли за този вариант. Така и баща ти ще е доволен и горд, че неговия син се нуждае от помощта му и ти ще се облекчиш малко от административна гледна точка, че като знам как се прави бизнес в България и каква е бюрокрация сигурно ти е писнало от формуляри, подаване да документи и висене на опашки. За това възложи това на баща си.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: fc43589da8 |
|
2. Отдели им повече време като човек. Купуването не е всичко! Другото ще дойде само.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: c73e9f9891 |
|
3. Ами виж какво, разбирам ги. Мисля, че е добре да проявиш уважение и да не им даваш неща или пари, които не са поискали. Всеки човек си има достойнство, което, особено ако са ни родители, трябва да зачитаме и уважаваме. Като ти е поискал баща ти 200 лева, дай му ги, а не да му даваш повече... ако те бяха помолили да им купиш диван, или по някакъв начин заедно сте взели решение за този диван и си се разбрал с тях да го купиш, тогава да, ок. Но ти самосиндикално да си решиш, че имат нужда от диван и да им го купиш, както виждаш, не е добре, това е за тях унижение.
Колкото до това, че искаш те да живеят добре, дано не ти прозвучи грубо, но добрия живот не стои в парите, предметите и материални глупости, за които робуваш и се изтрепваш... Хората ако са в хармония, в добри отношения и се обичат и уважават, и с малко пари живеят добре... а ако не, никакви пари, къщи и прочие, не могат да им донесат добър живот.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 93fc95d27a |
|
4. Мисля, че проблемът е повече в баща ти - той е горд човек. Имам сходен проблем, но дори не смея да им предложа пари. Те могат да си позволят парно в цялата къща, гледат две бабички, храна и тем подобни, но нямат пари за почивки и други екстри. Поканихме ги да видят САЩ с нас, те хванали и изчислили, че имали парите за билета, но не и за повече и се отказаха. Ние имаме повече пари от това, което можем да изхарчим. Като семейство сме си свикнали да живеем нормално и в момента вкарваме всичко в имоти, защото няма какво да ги правим свободните пари, но ридителите ми не щат и не щат.
Купихме ваканционен имот, където правят почивка. Това го приемат, но сами да си купуват храна и тем подобни.
Ако действително ти върви ти предлагам да назначиш на някаква бутафорна длъжност някой от родителите си. Ако баща ти веднъж е имал бизнес, той знае горе-долу някои неща - може например да ти ходи по институции или нещо друго, можеш да му отделиш някакво бюро и тем подобни. Така ще се чувства полезен и, че изкарва тези пари.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 6fc84c9a72 |
|
5. От автора: Благодаря за коментарите.
Отношенията са ни повече от добри. Просто ми е тъжно да мизерстват при положение, че няма нужда. Последните години бяха много тежки (откачиха тока един път, добре че нямахме ипотеки), и те са прекалено затворени в себе си и не се срещат с никой. Миговете заедно са едни от най-щастливите моменти в живота ни, освен речта, че ще трябва скоро да се задомя и да карам внуците за съботите и неделите, но това май е нормално за всички. Просто искам да ги накарам пак да излизат на неделните си разходки и да излизат петъците с познати. Мисля, че липсата на предизвикателства и временно създалата се безизходица им дойдоха в много. Сега бавно се опитвам да им покажа, че лошите дни минаха.
Трудно е да включа татко в нещата, защото сме просто аз и още 4 момчета, по 21 до 29 години. Не сме голяма компания, а дори и да го сложа на бюро, просто ще си седи на него. Мога да му връча счетоводството и да се налага по един два пъти месечно да се показва. Дори и пари да не поиска, е добре да излиза по-често. А и наред с това, да го назнача за възпитател, че едното момче е само на 21 години, макар и много напред с материала (поради което го взехме) има критична липса на дисциплина, а другите юнаци прекарват доста време във Facebook и разни online игри по телефоните, а аз съм прекалено зает за да ги контролирам постоянно.
До номер 2 - 20 години съм живял при тях и знам когато имат нужда от нещо. Това беше подарък. Просто са в труден период и се надявам по-скоро да се отърсят. А и винаги е добре да има има удобен диван или канапе.
До номер 3 - Добрия живот се състояние в психическо, физическото, социалното и икономическото състояние на човека.
Не можеш да водиш спокоен живот, когато не знаеш как да си платиш сметките за другия месец и молиш далечни роднини за 20 лева за нови обувки. Както и не може всичко да ти е наред, а да нямаш приятели и да се лъжеш, че така е добре. Разбира се, трябва да имаш и към какво да си се насочел в бъдещето.
Благодаря за всички отговори. Бих приветствал още предложения.
|
...
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 27947591db |
|
6. Елементарно - баща ти е претърпял провал в бизнеса, това го е наранило и явно още не може да се съвземе. Той в момента търси начини пак да е успешен, а ти вместо решение или просто разбиране му предлагаш пари, което още повече го наранява, защото му напомня как се е провалил, как не може да свърже двата края и как трябва да е зависим от някого, още по-лошо от собствения си син, който в неговите очи е дете. Един вид едно дете е по-успешно от него, макар че и в същото време се гордее.
Според мен просто говорете като мъже, не му предлагай нищо, просто го разбери. Ако трябва, му предложи и някакво решение - примерно съвместен бизнес. Може да го поканиш в собствения си бизнес, но не представяй, все едно ти е жал за него, та го наемаш да изкара някой лев. Просто помисли той какви качества има, които биха ти помогнали. Например ако е добър в организирането на работата, можеш да му кажеш, че той има еди какви си качества и имаш нужда да следи работата по някои проекти и хем така да предаде знанията и уменията си на теб. не говори изобщо за пари. Някак накарай го да се чувства ценен и нужен вам. Защото той в моемнта се чувства малко като нехрани майко и ненужен търтей, за когото трябва ад се грижат, защото той сам за себе си не може.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 27947591db |
|
8. Исках да кажа никому полезен. Трябва да се почувства полезен. НО го направи дискретно да не изглежда, че го правиш от съжаление към него.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 11558aa26d |
|
9. Извинявам се за глупавия въпрос, но какво точно работиш? Баща ти би ли се справил с тази работа, ако е на възраст над 60?
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: d3de8ac20b |
|
10. Ами сътуацията е същата с моите баба и дядо. Те винаги са работели и макар, че сега са пенсионери си имат собствена земя, обработват я и продават част от реколтата. Разбира се не става въпрос за голям бизнес, а за обикновени приходи които им позволяват да не мизерстват. И до ден днешен се раздават. Имат 4 внука и дават на всички когато припечелят някой лев. От децата си не искат пари или материална помощ под каквато и да форма.
Аз и едната ми братовччедка учим в чужбина. И поне няколко пъти в годината ни пращат по някой лев, скромно но все пак НЕЩО. И така.
Опитай се да им обръщаш повече внимание, а не да компенсираш с материолно. Разбирам колко искаш да им помагаш и това е похвално, но съм сигурен, че се гордеят с теб и разправят на всички как синът им е успял с труд и сега се справя сам с живота. Понякога това стига на родителите, за да са щастливи :)
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: ba64860ca1 |
|
11. Разбирам родителите ти. Но може да се опиташ да им обясниш, че искаш да им се отплатиш (или благодариш под формата на финансова помощ) за всичките години които са те гледали и хранили, както и изучили и това което си в момента е благодарение на тях. кажи им, че искаш да споделиш успехите си с тях защото те са виновни за тях.
Напълно разбирам баща ти и доста трудно ще го убедиш. Друг вариант е да се включиш по някакъв друг начин в сметките.
примерно може да плащаш тока и т.н
може да вземеш ваучери от някой магазин и да им ги дадеш - под предлог, че не може да ги изхарчиш всичките и тези остават и им ги даваш на тях
като им платиш сметките и за храната им дадеш няколко стотин лв. месечно - мисля, че парите ще им стигат
|
...
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 484708456f |
|
12. Мили ми авторе ще ти отговоря като възрастна майка. Казваш отскоро разполагаш с много пари и си само на 24г, от думите ти обаче се разбира, че не знаеш много неща за живота. В живота има възходи и падения баща ти е преживял и знае повече. Родителите ти нямат нужда нито от повече от една отоплена стая, нито от нови мебели, голяма тегоба за един родител е дори да помоли за 200лв за "дупките". Има едно житейско правило, телето суче от кравата, а не обратното.
Твоите родители млади човече имат нужда да поговорят с теб поне час веднъж седмично, имат нужда да ти бъдат полезни с житейски съвет, нищо материално не може да задоволи липсата на внимание. Ако си далеч от тях, купи им лаптоп, звънни им по скайп веднъж седмично питай как са, въпросът как сте имате ли нужда от нещо е напълно достатъчен, ако не искат пари не пращай, ако имат нужда от помощ, обясни им че не можеш лично да отделиш време, но наеми човек да им помогне.
Аз съм на 50г имам майка на 72 и знам тя просто има нужда да чуе че сме добре и да сподели с мен това което и е направило най-голямо впечатление през седмицата, сядам на скайп и я изслушвам. Знай за една майка и сухият хляб е сладък, когато чуе, че детето й е добре, а дори на масата й да има най-изискани ястия когато няма информация от детето си, ястията са без значение те не са вкусни.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
