Тежка депресия
преди: 10 години, 3 месеца, прочетена 2795 пъти
Здравейте,

Искам да разкажа историята си и да споделя за състоянието си. Изживявам депресия от май месец, тази година, като симптомите се обостриха преди няколко седмици и тогава ходих (заведоха ме) на психиатър, защото бях много зле. Бях изпаднала в ужасно състояние, хрипах, повтарях едно и също. Буквално не бях на себе си и не знаех какво се случва. Казаха ми, че имам повишена тревожност и пан. атаки и да се лекувам с АД. При мен това състояние се отключи от няколко неща накуп. Преди си бях много весел, общителен и жизнерадостен човек. Сега имам чувството, че съм в дупка и полудявам. Преживях стрес, който отключи при мен тази депресия + някои семейни фактори (или по-скоро аз си въобразих) и сега се лекувам, но не ми се пият антидепресанти. Пих ги 1 седмица, но щом ми казаха, че при мен депресията е по-голяма ми назначиха още 3 АД да ги пия няк. месеца без прекъсване и от това повече ми се отключи депресията, че ще съм все на хапчета, отколкото преди това. Вярно мина ми епозода, но не мога да повярвам, че стигнах до тук. А преди бях много весело и жизнерадостно момиче. Сега стоя по цял ден вкъщи, почти не излизам, не искам да се виждам с никого. Все едно не съм аз. Нашите все ми повтарят нищо ти няма, стига си се залежавала, такъв мързел те е ударил, а аз просто усещам, че няма какво да им отговоря и си мълча. Стоя си в стаята предимно и плача. Преди бях доста различен човек.. с мечти и копнежи, с живот. Сега се усещам като развалина. Все едно съществувам, а не живея. Чудя се кога ще мине този епизод от живота ми. И ще бъда отново щастлива. :) Само да спомена, че аз сама съм си виновна за състоянието си, тъй като пролетта се изправих пред сериозен за мен проблем. Семейството ми не ми обърна внимание, аз се затворих в себе си и така депресията се разрасна. В допълнение към травмата от пролетта си внуших, че ще стана като майка ми (тя имаше психолог. проблеми), баща ми не ми помогна особено, тъй като "не разбира" от тези неща, само брат ми ми помогна. И така стигнах до това състояние, главно защото 1во) не получих помощ от родителите си, когато се случи това нещо още в началото и 2ро) внуших си, че съм луда и ще стана като майка ми. Знам, че всичко това звучи много зловещо и объркващо на първо четене, но нещата нямаше да се развият така, ако още в началото на проблема баща ми беше потърсил отговорност на човека, който го е направил. Сега ми казват да се стегна и да спра с психодрамите, но ми е трудно, защото вече се чувствм като наистина не в ред човек след вс тези изживявания и ще ми трябва време да се отърся от сравнението с майка ми и да върна доверието на близките си към мен. Такова нещо никога до сега не съм преживявала. Благодаря ви за доверието. :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 3 месеца hash: b9bcb1b439

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Ох, колко познато! Родителите ти са направили доста голяма грешка, че не са забелязали навреме, че имаш проблем. Ако с това ще ти помогна мога да ти споделя и част от моята история. На 20 години заминах да уча в чужбина и ми беше доста трудно. После нещата се оправиха, обаче точно около рождения си ден преживях тотален срив, няма да навлизам в подробности, ще кажа само, че направих опит да се самоубия. За щастие не успях, но от там нататък започна страшното, дълбока депресия, загуба на желание за живот и всичко останало. На всичкото отгоре бях толкова далеко от вкъщи! За мой късмет намериха се добри приятели, които лека-полека ми помогнаха да изпълзя от дупката, но само аз си знам през какъв ад минах! От опит ти казвам, това с приказките, че трябва да се стегнеш за глупости! Депресията си е сериозно заболяване и не се лекува само с приказки, а с лечение. Мен веднага ме пратиха на психиатър и ми изписаха куп лекарства, пих ги няколко месеца и нещата се оправиха, но като че ли най-много ми помогнаха приятелите, които бяха около мен буквално 24 часа и не ме оставиха пак да пропадна в дупката. Сега като се замисля, чак ми става мъчно за горката ми съквартирантка, която по цели нощи будуваше с мен защото аз не можеш да спя и плачех неудържимо. Горкото момиче! Обаче и дължа живота си, защото без нея сигурно щях да направя нов опит за самоубийство. Обаче колкото и да бяха трагични нещата не само, че оцелях и че победих депресията, но сега водя напълно нормален живот без лекарства и без нужда от лекари. Да, не казвам, че животът ми е перфектен, имам си проблеми и още как, обаче никога не съм изпадала отново в онова ужасно състояние. Така, че мила, горе главата, знам, че сега всичко ти изглежда напълно без надеждно, но не е. Депресията се преодолява и човек продължава напред. И не само продължава, ами дори си връща смеха и ми се е случвало да благодаря на Господ, че направи чудо и ме спаси, а не ме остави да умра в онази студена сутрин! Защото щях да изпусна толкова много прекрасни неща!

 

...

преди: 10 години, 3 месеца hash: 3e573fd9b8

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   И аз бях така, момче на 22 съм, бях изпаднал в някаква дупка от ужасни мисли постоянно, имах панически атаки, ходих на психиатър и т. н. Но накрая си казах стига глупости, и се стегнах и излязох някак си от ужасното състояние. И сега в момента съм по лека форма на депресия, но не е както преди. Трябва постоянно да се занимаваш с нещо, започни да учиш или си намери някаква работа, помага повярвай ми :)

 

...

преди: 10 години, 3 месеца hash: e9482bc039

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   От авторката - мерси много за подкрепата. Наистина съм още в началото и имам много път да извървя. Просто се чудя как стана така. Откъде дойде това толкова много да се отпусна и да ме обхване депресията. А уж всички смятаха проблема за маловажен, а той не е. Просто имам слаба психика, какво ли не съм преживявала, била съм преди години и няколко пъти в болница, не заради депресия, здравословни проблеми и всичко е минавало и заминавало за няколко месеца. Обаче този проблем, който имам сега е най-големия, а въобще не е здравословен, а психологически, щом и нашите се стреснаха. Не съм помисляла (все още за самоубийства и такива неща), но много ми повлия върху психиката факта, че майка ми е била болна, починала е и, че не искам да свърша като нея. През целия път до психото си повтарях това, че не съм луда и не съм като нея. Тя имаше психически проблеми. Надявам се този ад да свърши и настроението ми да се нормализира. Тази травма в момента, като че ли я считам за най-голямата в живота ми. Тя ми отключи депресията и мислите, че полудявам и не мога да се владея. Ако отидеш в болница за здрав. проблем отиваш и те лекуват и след няколко дни или месец си тип топ. Докато психол. проблеми могат да продължат с месеци... дори години. Мен ми казаха, че ако не лекувам депресията, мога да стигна до биполярно разстройство. Наистина съжалявам за това, което ти се е случило и се радвам, че в момента си добре и нещата, за които споменаваш са далеч в миналото ти. Просто неприятен спомен. Надявам се и при мен да бъде така. Поздрави и успешен ден :)

 

...

горе^

преди: 10 години, 3 месеца hash: f2015cb79d

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Колкото и да не ти се иска излизай с приятели, бъди сред хора, в никакъв случай не се затваряй в къщи. Ходи , разхождай се, говори и се събирай с много хора. Бъди по-уверена в себе си, не си мисли че живота е само с проблеми. Не знам на колко години си, но хвани си гадже, ако си над 18 години. Гледай комедии, не гледай филми на ужасите или драми. Купувай си по нещо малко за да зарадваш себе си например червило, блузка, любима храна, лак за нокти. Поддържай външния си вид, маникюр, педикюр, косата, взимай душ всеки ден. В краен случай, ако след два месеца нямаш подобрение след тези съвети трябва да отидеш на психолог, не на психиатър. Успех!

 

...

преди: 10 години, 3 месеца hash: e9482bc039

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Мерси много Н4! Проблема е точно в косата! Преди няколко месеца я изрусих, не се харесах и това ми отключи депресията. А положението се утежни когато сама си нарязах после косата, защото нещо се бях депресирала. Преди това си бях ок. Изглеждам ужасно, не се харесах руса, сега си отрязах и черната ми коса в изблик на депресия, но се успокоявам вътрешно, че до 1 год ще си я възстановя и повече няма да барна ножицата! Мисля, че само тогава ще си оправя самочувствието и ще се върна към живота! Но има бая време да извървя, както и голяма дисциплина и самоконтрол! Наистина направих кофти нещо, но вярвам, че с времето ще се възстанови и повече няма да ме мислят за откачалка. :Д Това е и в мой плюс, тъй като другия вариант е далеч по-неприятен. Хапчета.. недай си боже болница. :Д Знам, че звуча откачено, но в момента изживявам наистина труден период. :) Майка ми е била с лабилна психика, и това допълн отключи преживяването, тъй като нейната съдба беше доста кофти. :( може да съм неработоспособна в момента, но поне се чувствам по-добре като съм с близките си и те ме подкрепят. :)

 

...