Семейство, тормоз, работа и лъжи
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 1695 пъти
Здравейте, родителите са ми разведени от доста време. Когато се разведоха живеех ту с майка ми, която непрекъснато ме тормозеше физически и психически, ту с баба и дядо. Но честно казано съм си мислел винаги, че съм напълно сам. Така ми се е набило в главата. Като може би бях повече привързан към баба и дядо. Обичах ги повече от татко и от майка. Защото майка ми беше инфантилна и непрекъснато изискваше някакви неща от мен, които аз не оправдавах, после ме биеше и тормозеше психически, а на баща ми не му пукаше и не даваше пет пари за семейството. Първо живеех и работех с майка ми, но ми писна от нейната взискателност и ежедневен тормоз. По стечение на обстоятелствата се отделих преди няколко години, пак да живея и работя с баба ми. Финансово бяхме независими и добре, но в последно време направихме малко промени и нещата станаха финансово нестабилни. Баба ми не е психически добре и се раболя. Сега майка ми отново започна да налага психически тормоз с разни фалшиви обвинения. Както и винаги го е правила, защото не иска да ме подпомогне финансво, за да излезна от дупката. Живея в малък и спокоен град в провинцията. Но тук работа няма и ако не правя това, което правя в момента няма да има с какво да се храня. Майка ми явно няма да се промени, винаги аз ще съм и виновен за всички неини несполуки и болести. На баща ми не мога да разчитам за нищо от рождението си. Той си е такъв... Работа трудно намирам. А мога и работя много. Психически и физически съм стабилен, даже още се чудя как съм оцелял след всички премеждия с такова нестабилно семейство. Не съм като родителите ми. Образован и квалифициран кадър съм. Имам и много опит. Нищо, че майка ми твърди обратното. Аз просто не и вярвам. Просто не мога да имам доверие за нищо вече нито на родители, нито на близки след като винаги ми забиват нож в гърба в най-трудните моменти. Още от малък. Ако се наложи ще продам всичко което е изработено от мен до момента и ще си търся късмета в чужбина. Писна ми от нескопосани балкански истории в България и имам нужда от искрен и доброномерен съвет.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 9 месеца hash: eb85987d51

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Ами не знам какво да ти кажа, не знам и на колко си години, и къде е това „тук“, но честно казано ти завиждам, защото си млад и здрав МЪЖ. Аз на 19 г. като момиче трябваше да излезна сама да се лутам с точно 80 лв. в джоба, да ме е страх от изнасилване и какви ли н неща, докато си взема първата заплата и се устроя - близо 7 г. живеех при страшна мизерия и работех каква ли не работа, за да се издържам, докато си завърша, защото като жена нямаш просто шанс за каквато и да е работа без образование. Твоето е друго - ти като млад и здрав мъж имаш всички възможности на света! Съветвам те и ти да си търсиш работа - бъди мобилен. Не знам на колко си години, но ако си завършил средно образование и си над 18 г., защо не си потърсиш късмета другъде, дори извън страната? Аз например дълго бях в чужбина, прибрах се преди 6 г. и от тогава работя в областта на строителството. Имаме много и различни работници, но обектите ни са навсякъде из страната, дори в чужбина, а работниците ни изобщо не са от там, където са обектите! Имам едно момче, което работи при нас от 22 годишен и нямаше в началото никаква квалификация и опит. Днес е много, изключително добър плочкаджия. За 2 г. си открадна занаят с две думи - и инсталации може вече да прави, работи самостоятелно и сме му дали дори двама човека да му помагат и да обучава. Преди беше един смачкан човек, днес ходи със самочувствие, поема отговорности и е въпрос на време да ни напусне и да почне самостоятелно да си изкарва прехраната, защото стана специалист и по естествен камък (много рядко у нас има такива), и специални поръчки прави и какво ли не - има и име вече момчето! Това момче има много тежка съдба - майката е починала като е бил на 10 г. и е отгледал малката си сестричка - работи по строежите обща работа от 16-годишен, а баща му е станал поръчител и изплаща 30 хил. заем, който не е взимал! С две думи - той храни в момента практически трима човека, а и приятелка си е намерил и на нея изпраща пари и подпомага - оправил си е сам много стара къща от родителите на баща си и така нататък - не виждам неговата съдба да е по-малко тежка от твоята, а самата аз съм дъщеря на алкохолик и хронично безработна майка и не разбирам защо до сега не си се изнесал още повече, че като мъж можеш да изкарваш много добри пари - аз като жена не можех например нито по строежите да работя, нито да стана ТИР-аджия да кажем, нито да работя във фабрика за бойлери и така нататък - с две думи имаш тройни и четворни на моите шансове. Стягай се и действай! Има дори работа по разни кораби за мъже и какво ли още не - стига да си млад и да ти се работи! Не се страхувай, ще се справиш - просто се хвърляс с главата напред!

 

...

преди: 10 години, 9 месеца hash: be68accef3

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Работата е там, че сега съм предприемач на своя глава и ако напусна тази си позиция трябва да оставя или продам това което правя в момемнта, за да си търся късмета другаде. Просто в момента нямам работа временно. А не за постоянно. А това не е лесно решение. Имам чувството обаче, че в чужбина хората се ценят повече. Не само като заплати, а дори като човешко отношение. Аз съм ходил един път, но не съм попадал където трябва. Приятелки и приятели си имам. Не съм смачкан и пари изкарвам по-малко. Въпроса е че ме смачкват тия ненормални семейни отношения. Все едно не съм роден, за да живея в такова семейство. И никога не ме е било страх да го напускам колкото и да ме обвиняват после родителите.

 

...

преди: 10 години, 9 месеца hash: 3224009b90

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Не става ясно на колко години си, но вероятно си около 30те. Аз мисля, че трябва да се изнесеш от тази семейна среда, за да съхраниш здравето си! От прочетено оставам с впечатлението че най-вече майка ти е с нарцистично личностово разстройство. По интернет много е писано по темата. От далеч на всички им изглежда чужбината хубава.

 

...

горе^

преди: 10 години, 9 месеца hash: be68accef3

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Да явно е така. Ще търся и ще наблягам на финансовата независимост, защото тогава нещата са спокойни. На такива психично болни хора каквото и да им обесняваш и приказваш си е все същото. Полза няма. Аз от много малък съм бягал от тази среда, не ме е страх да го правя и сега. Просто вече ми писна да се местя непрекъснато насам натам и да си бягам от собствения дом, който сам съм си направил. Това не са лесни решения. А здравето ми засега е добре. Но не знам за колко дълго време. Просто гледам по отстрани на нещата и не им обръщам внимание, защото знам горе долу как е.

 

...

преди: 10 години, 8 месеца hash: be68accef3

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Здравейте. Явно наистина има някакво разстройство, но подобни хора не си признават. Драматизират нещата все едно идва края на света. И все другия е виновен за всичко пък те са най-добрите и грижовни. Сега си намерих работа и ако се наложи след няколко месеца ще ида на квартира сам защото ми писва и ми се наду главата с глупости. Все едно и също говори и набива в главата всеки ден по 100 пъти. Чудя се как да се измъкна. Луда работа!

 

...