Споделена история от Тинейджърски |
Коварният път към красотата
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 1394 пъти
Здравейте! Не пиша тази история с цел съвети и прочие. Искам да повлияе на хората в същото състояние или на които им предстои такова. Силно се надявам да я публикувате, защото съдържа опит.
От малка винаги бях познавана като "дебелото момиче". Цял живот обсипвана с подигравки, вместо комплименти. Проблеми след проблеми и главно заради килограмите. Всички страняха от мен. В един период дори спрях да ходя на училище именно заради психическия тормоз.
Влязох в гимназия, мислех че нещата ще се променят. Със сигурност бяха по-безобидни, но имаше наличие на нападки. Всички повтаряха: "Толкова си хубава, а ако отслабнеш ще е още по-добре. " Е, реших да сбъдна желанието им. И не само тяхното, мислех че правя услуга и на себе си.
Всичко започна много безобидно. Режим, ограничения, спорт. Започнах да се променям и това ми харесваше. Комплиментите и похвалите хранеха тялото ми, лишено от истинска храна. В началото се чувствах жива, уверена в себе си. Дрехите вече не ми бяха проблем. Излизах от вкъщи без дори да се погледна в огледалото, противно на периодите, в които единствено хвърлях дрехи, които никога не пасваха на телосложението ми. Хората не можеха да ме познаят... Подминаваха ме. Нормалните разговори се превърнаха единствено в коментари за фигурата ми. Разпити, как съм постигнала този резултат. Затворих устите на тези, които вечно ми се подиграваха, но не осъзнавах, че по този начин унищожавам себе си. Станах нервна, раздразнителна. Скарах се с приятелките ми, за дето си позволяваха храна която аз дори не трябваше да поглеждам. Всяка вечер следваха скандали с родителите ми. Караха ме да ям, а след това плачех с часове, за дето съм си позволила малко повече храна (имам в предвид 2 праскови, например). Мислех че това ще съсипе труда ми. Бях обсебена. С всеки ден губех килограми. Косата ми започна да пада. Често бях по лекарските кабинети за изследвания. Аз самата не се приемах като анорексичка. А съм висока, така още повече личеше изнемощялата ми и изтощена фигура. Бях доволна от себе си. Не ме интересуваше мъката, която причинявах на близките си. Аз бях това, което съм мечтала да бъда с години. Никой не можеше да ми го отнеме вече.
Осъзнах се навреме. Започнах да се храня по-пълноценно. Качих килограми, но тялото ми придоби здрав вид. Имах сила да живея.
Мили момичета, бъдете такива каквито сте. По този начин не накривявате на никого, а единствено на себе си. Грижете се за тялото си и бъдете здрави и пълноценни. :)
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 7dd50086bf |
|
1. A сега пак ли си дебела?
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 479db60573 |
|
2. Да ти имам съдържателния въпрос. Простаци навсякъде! :X
Относно авторката - подкрепям те на 100%, момиче! :)
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: a8f251cfe1 |
|
4. Божее номер 1 какви сте такива хора не знам
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 52d85fb6b2 |
|
5. Подкрепям номер 2 и 4 .
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 8134fea2f0 |
|
6. От авторката: Точно заради такива излишни коментари като №1 много момичета си съсипват здравето и живота. ;)
|
...
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 02d2d06daf |
|
7. Обичайте тялото си!! Най-важното е да сме здрави и ние самите да се харесваме.. винаги за някой ще си твърде слаб,твърде дебел или пък твърде висок и твърде нисък. Няма как да угодиш на всички и не е нужно- какво мислиш сам за себе си е много по-важно :)
|
|
