 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Вдъхновете ме с историята си.
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 1682 пъти
Здравейте, намирам се в трудно положение, под наем в София сме, баща ми работи, когато го извикат, а с на майка ми заплатата си покриваме наема и сметките и до тук. Случва се да нямаме пари за храна понякога.. майка ми взима постоянно на заем.... Искам да Ви помоля да разкажете Вашите истории, как сте се измъкнали от калта, какви усилия сте положили, през какво е трябвало да преминете. Аз съм младо момиче, но повярвайте ми има моменти, когато не знам защо съм родена, не знам защо е трябвало да преминавам през това и се питам ще стане ли нещо от мен, ще успея ли.. Преди имах големи мечти, имах желанието да постигна всичко, а сега като гледам в каква кал сме затънали и се отчайвам не издържам на моменти.. иска ми се да избягам. За това реших да пиша тук, за да се вдъхновя и надъхам от Вас. Много ще се радвам, ако ми споделите.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 879379e06f |
|
1. Първо, не СТЕ затънали в кал, а ТВОИТЕ родители са затънали. Това нищо не значи за теб самата - ти САМА си господар на живота си. И все пак поне си в София, където възможностите са по-добри.
Като за начало ще те посъветвам да си намериш работа, ако си завършила Средно образование и да се изнесеш с първата заплата от вашите и по възможност да не поддържаш много интензивен контакт с тях известно време.
Проблемът е, че неуспелите хора те дърпат назад, а ако са ти родители, ти без да искаш почваш да им вярваш на глупостите и да им играеш по сворката - свирката на затънали в калта хора!
Първата крачка на мен ми беше да напусна родителите си и да минимизирам контактите с тях до обаждания по телефона и празници. Бях на 19 г. Преди това бях си изкарала сама книжка с пари, които бях спечелила през ваканцията, бях се отказала доброволно от балове вместо да ги набутвам с кредити и бях решила какво ще правя занапред. Целта е важна, а как ще я постигнеш ще стане ясно в последствие, но без цел, няма как да вървиш напред.
През какво съм минала - ами през Ада, но си беше МОЯТ Ад, не на родителите ми - работа на три места, УНИЖЕНИЯ от работодатели, мизерни заплати, живот в мизерно жилище, но си е било МОЕ, Т. Е. НЕ СЪМ ЗАВИСИЛА от никого.
Не се отказвай иначе от мечтите си. Аз имах мечта да уча това, което ме интересуваше и влечеше (ИКОНОМИКА) и ми трябваха 2, 5 г., за да успея да събера пари за кандидатстване и да кандидатствам. Учих редовно в СУ, работих на три места, но живеех в своя квартира, където си учих и можех да си подреждам живота по свои вкус.
Родителите ми иначе се пробваха да ми се бъркат - например какво да съм учила - да не съм учила икономика, а информатика и тем подобни тъпотии. Просто не се сръди, през едното ухо и през другото - това правя със съветите на неуспелите хора дори да са мои родители.
Друго, което ти трябва е много самодисциплина и търпение. Не бива да се отказваш при първия проблем, трябва и дисциплина, за да успееш на тройния товар - учене работа домакинство и бюрокрации от ежедневието да устоиш на липсата на личен живот.
Аз през цялото си следване на нито едно парти не бях ходила, а само два пъти бях излизала с братовчедка си в София - това са 5 години, не пия, не пуша - това също е важно и е израз на огромна дисциоплина. 5 г. не си бях купувала и дрехи, освен най-необходимото от втора употреба, а учебници винаги копирах, колкото и проблеми с професорите да имаш заради това. Просто никой няма какво да ти стори, ако си учил.
Общо взето някъде 2,5 5 г. ми трябваха, за да си постеля за целия живот. От там нататък беше лесно. Днес имам доход, който не мога дори да изхарча и за по-малко от 1, 5 одини спестявам достатачно за едно жилище в София
Основното правило, което ми помогна е
НЕ СЛУШАЙ СЪВЕТИТЕ НА НЕУСПЕЛИ ХОРА.
Не се събирай с неуспели хора беше още по-важно.
Аз целенасочено изключих от живота си пасивни, негативни, неуспели, мрънкащи, недоволни, нещастливи хора. Не само родителите си, но колеги, роднини, приятели - намерих си нови приятели, търсих контакт с нови хора, които са постигнали мечтите си.
На работа слушах и попивах всичко от успешните в една или друга сфера хора. Четох и много книги за успели хора и по психология, дори самоучители, но само „Излекувай живота си“ и „Отровните родители“ (и всички останали Фройдистки книги) ми са останали в акъла и са ми дали много - първо как да мисля позитивно, второ - как да простя на родителите си и да се откъсна от тях.
И ти така чувствам, че още се валяш в калта, в която си родена, а това не бива да е така. Имаш си свои живот, не си длъжна да се валяш с родителите си в калта. И без това не можеш да им помогнеш в момента, дори си им в тежест - аз реших, че е много по-добре за няколко години да се дистанцирам от тях, вместо да ги подяждам, но да успея в живота. Проблемът е, че те без да искат и чисто психически ме дърпаха назад, бяха негативни и пасивни хора. Интересното е, че моите родители също се промениха и се стегнаха, след като нямаха допълнителни гърла да хранят. По-добре в крайна сметка беше така.
Разбира се, че можеш да се измъкнеш от блатото, но не бива да си позволяваш никакви слабости, трябва да имаш свои ясни цели и да не се отказваш.
Тук се отсява просото от плявата - много хора стават жертви на пороците си, на мързел, отказват се.
От теб и само от теб зависи иначе дали ще се измъкнеш. Какъв избор иначе има човек - родили са те без да те питат в кал, ти можеш само да направиш най-доброто от ситуацията.
Да си в София обаче е голямо предимство. Повечето хора трябва първо тази крачка да направят, а твоите родители тук поне са взели правилното решение.
И при все това, че е по-лесно да останеш да живееш при тях, ако искаш да се откъснеш от калта, първо трябва да се изнесеш. Без тази първа крачка, не виждам как ще паднеш по-далеш от дървото.
Иначе в София има стаи при други млади хора за по-малко от 150 лв. месечно и не бива това да ти е пречката.
И за родителите ти ще е много по-добре - отпадаш им като гърло за хранене и ще разполагат с повече време и пространство за себе си като двойка. Моите родители така направо преживяха нов ренесанс и сега са съвсем други хора.
Успех
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 608f24ef32 |
|
3. Аз на 16 започнах работа като раздавах листовки по няколко часа на ден. Майка ми и баща ми работеха но парите не стигаха, особено 90те бяха много мизерни. Тогава никой нямаше пари, а сега нашето семейство е доста по добре макар че нашите са си на същата работа. Твоя баща защо не започне работа някъде? Пазач, шофьор..?
Та така, започнах аз работа, завърших средно. За висшето плащах и аз и нашите, кредити, спестявания... Продължих с листофките до втория семестър, когато започнах стаж по специалността, за който разбрах от интернет. Продължих с работа я с листофките я по специалността, където изникне. След като завърших вече имах добре платена работа и продължавам да се развивам по специалнпстта си и до днес.
Намерих си мъж, който също печели едни пари над средното. Сега живеем добре ние с мъжа ми и семейството ми и нямаме финансови притеснения касаещи прехраната.
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: def19470d8 |
|
4. Всеки е имал трудни моменти в живота си, но само от него зависи как ще свърши всичко, дали това ще ти даде сили да се бориш и да се измъкнеш от калта или ще се оставиш по течението и ще затънеш още повече зависи само от теб. Най-трудният момент в живота ми беше в началото на връзката с мъжа ми. Той току що беше завършил висшето си образование, а аз още учех, обаче не искахме да изчакаме да си стъпим на краката, а бързахме да се съберем. Е, оженихме се, но беше трудно без почти никакви пари. Разбира се, родителите ни помагаха, но ни беше много неудобно и гледахме да се справяме сами. Имало е дни в които буквално сме стоели гладни за да можем да платим сметките, обаче вместо да се отчаем и двамата се амбицирахме и почнахме активно да си търсим работа. И се справихме и то много добре. Мъжът ми си намери добре платена работа, аз пък паралелно със следването си работех почасово и така се измъкнахме от блатото. Не твърдя, че моята история е чак толкова трагична, защото не е, но е просто един пример как с упоритост можеш да оправиш нещата. Така, че не се отчайвай, не се само съжалявай, ами вярвай, че с труд винаги ще си по-добре. Да, в България едва ли ще забогатееш, но поне няма да си броиш стотинките. За това ако си завършила училище почвай да си търсиш работа, а ако още учиш-учи съвестно, че като завършиш да имаш шанс да си намериш хубава работа. И най-важното запомни всичко зависи от теб!
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 668ba05249 |
|
5. №1, ти е дала съветите на един супер прагматичен, амбициозен и с желязна самодисциплина човек. Който на всичкото отгоре е виждал една от основните пречки за развитието си у своите родители, които очевадно не са били безусловно подкрепящи и обичащи. Книгите на Луиз Хей са прекрасно нещо, но трябва да си готов за тях и нямат нищо общо с Фройд. А "Отровни родители" е безспорно интересно четиво, което трябва да се чете много внимателно. Ако ти не притежаваш тези качества просто няма да се получат при теб нещата в степента, в която искаш или са се получили при №1. Прецени сама какво представляваш като характер, колко можеш да понесеш и наистина си определи какво искаш точно, но и как да го постигнеш с качествата, които притежаваш.
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 879379e06f |
|
6. Мерси, номер 5.
Аз Фройд четох за себе си, защото книгата „Отровните родители“ е написана от Фройдисти, за самообразоване с две думи го четох, а „Излекувай живота си“ не е по-различна като послание - всичко е в нашите глави и мисли.
Колкото до родителите ми, за съжаление си прав/а - баща ми е алкохолик, а майка ми беше нервно болна - удряла ни е, гонила ни е из апартамента на баба и ни е била по главите, крясъци и викове и тя лично повече ме е стресирала от баща ми, който поне беше благ като се напие и единствено беше проблем, че не се грижише материално и по друг начин за семейството, но поне не ми е пречил.
Аз дисциплината я научих от баба си, при която слава Богу живеехме. Ако не беше тя, аз нямаше да имам никаква основа за живота. Баба ми забеляза, че съм умно момиче, от малка ме е насочвала да уча, хвалила ме е и ми е давала напътствия да уча и само чрез учене ще сполуча. На нея дължа същност вярата изобщо, че чрез учене и работа можеш да сполучиш, но баба ми е била възпитавана в християнско семейство ПРЕДИ комунизма, а моите родители бяха съвсем деградирали заради възпитанието и живота си през кома, мисля. Те винаги са обвинявали например държавата, обществото, шефовете си за проблемите си, после и нас - децата ни обвиняваха и сравняваха с други деца. Точно като в „Отровните родители“ за мен е било ежедневие да ми пуснат деца, които танцуват и пеят по телевизията и да ми каже майка „Виждаш ли, те са музикални, а ти не си“. В същото време аз имах само 6-ци от горе до долу в бележника си и майка ми ми го хвърляше, когато ми трябваше подпис „Махай ми се с това, не са реални, човек не може да има само шестици, пишат ти ги по мнение сигурно“. Сестра ми не беше толкова умна като мен и ? подгласяше, а учехме в едно училище и при едни учители, тя ме биеше и ми хвърляще нещата през прозореца.
Ей затова от малка сама си подписвах и бележника, почти не се пребирах у дома - от училище на всевъзможни СИП, ЗИП, безплатни извънкласни занимания, после в Окръжната библиотека на топло учих, цял ден без ядене - прибирах се само да се наям с боб и хляб (веднъж до два пъти на ден) и да спя. Събота и неделя ме хващаха да работя по градини и стопанства на село, лятото да колим овце и консервираме месо, но общо взето съм учила до дупка и в това минаха първите 19 г. от живота ми - само в четене на книги, за да избягам от реалността и да се скрия от полезрението на майка си и сестра си (да не ги дразня), учене и дори езици сама учих, влечеше ме и старонемски (Plattdeutsch), история сама учих в библиотеката...общо взето почти там живях и литература на няколко езика в оригинал почнах да чета, да си превеждам за себе си и така нататък. В библиотеката жените ми бяха и майки, и сестри, и лели - имаше там всякакви речници и книги, защото училището не ми стигаше, честно казано.
Имам множество отличия, включително то Испанското посолство още като ученичка, печелила съм конкурси за есета от ЕС и по поезия доста - подариха ми от Испанското посолство и първия ми апарат. Аз до тогава нямам снимки на себе си, дори нямам бебешки снимки - толкова съм радвала явно родителите си.
И въпреки това ето, човек не бива да се предава, а трябва да има цели и най-вече да умее да прости на родителите си, за да продължи с живота си, не бива човек да обвинява другите за неуспехи и неудачи, а активно да се бори и поне да като мен като няма избор да се стреми да направи най-доброто от дадената ситуация. Само родителите не можем да си избираме, след това е лесно. На 18 г. като си видиш личната карта знай, че си свободен човек и съдбата е в твоите и само в твоите ръце - аз на този ден си целунах документа за самоличност и се родих повторно.
Моите трудни години бяха докато навърших 25 някъде, завърших си и можех да работя на пълен работен ден по специалността - после беше лесно.
Труден е и първия милион да кажем, после ти се получават нещата, но не бива да се отказваш и не бива да спираш да имаш цели и мечти. Всяко начало е трудно, но ако нямаш цели и мечти, няма начин да успееш, а ако виниш другите - изключено е просто.
Никога не виня дори родителите си за моят живот. Доволна съм и съм щастлива, защото е огромно удоволетворение да си постигнал всичко сам, да си независим и свободен.
|
...
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 37464b823f |
|
7. Аз съм в същото положение, но с разликата, че живея в малък град, каквото и да стане в семейството аз съм черната овца най-нещастната и най-некадърната.
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 4c3aee7bf3 |
|
8. E не, това не може да бъде истина! Бях обещал в една друга тема, че повече никога няма да пиша тук. Дадох това обещание и пред себе си, а сега ще го наруша! Ще плюя на обещанието си и на мъжката си дума, защото това, което прочетох тук е ужасно! То е не само безполезно, това е вредно!
От къде да започна? Ще си позволя да цитирам номер 1 - "Не слушай неуспели хора"
E, може да се каже, че аз съм "успял" човек. Мога да купя апартамент в София за 3-4 месеца, което сравнено с времето обявено от номер 1 е доста по-кратко. Логично, би следвало аз да съм по-успял от номер 1 и мнението ми да тежи повече!
Искам да ти кажа две неща, и двете са много важни! Запомни ги мило дете! Набий си ги в главата и никога не ги пускай да излязат от там!!!
1. "РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ" - запомни тези думи. Още от дълбока древност, военните стратези са използвали този похват за да отслабят и подчинят другите народи. И днес е същото! Излез на улицата и ще видиш, че ние много обичаме да се делим по всякакъв признак. Делим се на мъже и жени, на стари и млади, на българи и цигани, на изповядващи исляма и християнството, на бедни и богати, на рокаджии и чалгари... този списък е безкраен! И никога не се обединяваме! Около никаква обща цел! Затова сме слаби, затова никога не успяваме в начинанията си. Като деца в учебниците ни имаше една приказка... "Заветът на Хан Кубрат". Някой помни ли я? В нея се разказва как една стрела се чупи лесно дори от дете, а наръч стрели и най-силния мъж не може да счупи. Прочетете я пак тази приказка, струва си. И когато минавате край сградата на народното събрание, вдигнете поглед и прочетете какво пише там - "Съединението прави силата"
Нека ти дам един пример. След втората световна война, за период от двайсетина години в България с обединени усилия е построено всичко, което виждаш сега (а и много неща, които вече не можеш да видиш)! За 20 години са построени всички градове, пътища, язовири, фабрики и заводи, електроцентрали, корабостроителници... всичко!
А сега погледни последните 20 години. За същия период от време, успяхме да съсипем цялата държава... и да построим 1 магистрала... и няколко мола. Какъв грандиозен успех! Вероятно се дължи на така силно развитото ни чувство за индивидуализъм.
2. Не зная дали вярваш в Бог, но и това в случая няма голямо значение. Както казваше един наш известен писател, ще си позволя да го цитирам: "Аз не зная дали има Бог или няма, но със сигурност е по-добре да живеем така все едно го има"
Та този наш Бог, между другото ни е оставил и 10 правила как да живеем по-добре. Едно от тези правила гласи - "Почитай майка си и баща си".
Номер 1 ти е дала и много хубави съвети! Но те не струват и 5 пари без морал. А моралът е нещо, което започва от теб! Семейството ти преживява труден период, това не е нещо кой знае какво. Повечето семейства в България водят мизерно съществуване. А ако отидеш в някой страни от Африка, Азия или Южна Америка и видиш бедността там ще ти се стори че тук е рай. От вашето семейство зависи, кой път ще избере. Има много пътища пред вас! Майка ти може да си хване богат любовник и да се спаси от мизерията. Нали?
Ти също можеш можеш да си хванеш някой с повече пари и само след миг всичките ти проблеми ще отидат в миналото. Като с вълшебна пръчица. Можеш да станеш проститутка и да печелиш по 3-4 хил. лв. да се возиш в готина кола и да обикаляш моловете. А баща ти може да намери спасение в алкохола и изобщо да няма нужда от пари, ще са му достатъчни 10лв. за бутилка ракия. Помни, винаги има лесни пътища! Но има и правилни!
Правилното в случая е, не всеки да се спасява сам а да го направите заедно. Като едно семейство. Седнете и поговорете всички заедно, обсъдете ситуацията и намерете решение. Има семейства, които позволяват трудностите да ги разделят. Но има и други, които се сплотяват още повече и излизат по-силни от трудностите. От вас зависи. Аз просто ти казвам, че една стрела се чупи много по-лесно отколкото цял наръч, но ако не ми вярваш животът си е твой. Прави каквото искаш с него. Но си помисли дали ще бъдеш щастлива? Ако ти успееш в живота, а майка ти и баща ти останат в мизерията как би се чувствала? Никога не е късно да опиташ сама, но първо опитайте заедно!
Има и нещо друго! В нас е заложен един много мощен инстинкт, нарича се "бой или бягство". Когато сме заплашени от някаква опасност ние винаги избираме едно от двете. Най-често този избор не е рационален а става на подсъзнателно ниво. Следствието от този избор е, че този който веднъж е решил да избяга после бяга цял живот. За него това е работещ модел потвърден от практиката. И той го следва неотклонно, докато един ден с изненада разбира, че се е превърнал в заек. А този, който веднъж се е изправил срещу страха си добива увереност! И се изправя втори път, и трети... колкото е необходимо!
Утре ще порастнеш, става за един миг! Дори няма да усетиш как. Ще се влюбиш в някой мъж, ще имате деца....! Ако се появят трудности пак ли ще избягаш? И докога така? Цял живот ли? Изправи се срещу трудностите, може пък да не е страшно! А ако го направите всички заедно дори може да е весело:-)
Номер 1 ти е дала много хубави съвети свързани с упоритостта, мотивацията и пътя към успеха. Но когато тръгнеш по този път никога не забравяй какво ти казах.
Доколкото разбирам си все още дете. Стегни се и учи! Ученето не винаги помага, но не съм чул на някой да е навредило. Има много образовани хора, които трудно се справят в живота. Но това не е защото са образовани, а защото им липсват други качества. Във всички случаи знанието е сила, която ти позволява уверено да се справяш с предизвикателствата на живота. Използвай я!
И докато учиш, не забравяй, че образователната система ще иска да направи от теб поредната тухла излята по калъп, която да постави в стената на нашето общество. На образователната система и трябват тухли. Тухли еднакви като китайци, с предвалително известни размери, твърдост и състав. И сертификат за качество наречен диплома. Лекари, учители, инженери, икономисти... на държавата и трябват тухли, които да работят от 8 до 5, да си теглят заплатата от банкомат, а вечер да гледат "Стани богат" с Ники Кънчев. Но тези хора не стават богати!
Има и друг път. Ако осъзнаеш простия факт, че населението на земята наброява милиарди! И единствения начин да спечелиш пари е да създадеш нещо, което някой би искал да купи. И няма значение дали това нещо е създадено с ръце или с ум. Може да не е вещ, а просто идея! И тогава няма да ти се налага да чакаш 5-10 години, докато се изучиш и започнеш да се катериш в кариерата в очакване на така бленуваното добро заплащане, което някой така и не дочакват.
Можеш да започнеш тук и сега, докато ходиш на училище!
P. S.
Номер 1, ти си умна жена! Убеден съм, че разбираш, че всичко написано от мен има за цел не да се дразня с теб или да си "мерим пишките". Не искам да омаловажавам постигнатото от теб, нито да критикувам начина по който си го постигнала. Надявам се този разговор да не се превърне в дуел между нас. Ти си дала много хубави съвети на това дете, аз просто се опитах да ги поставя на правилната морална основа.
С най-добри чувства:
Т. Н.
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 82db7f100d |
|
9. Съветвайте и мен моля Ви. Аз съм момиче на 15години и нямам такъв вариант като да се изнеса от дома си мама ми обръща горе-долу внимание, там за оценките, а те са много добри и за ядене и дрехи. Не сме много добре финансово, живеем в дома на татко с гаджето на мама - един 110 килограмов морж, и не преувеличавам наистина е толкова, плешив с мустаци дебелак който само настройва мама срещу нас(мен и сестра ми) и ни убижда, нещастник, не носи никакви пари в нас със сестра ми получаваме стипендии от училището около 40 лв. И си ги спестяваме а с на мама заплатата и доходи от баща ни (а не споменах че татко беше алкохолик и почина когато бях на 10. )И така преживяваме месец след месец. На никъде не мърдам искам да почна работа след година но се оглеждам и не виждам никакви шансове. И за номер 1 сестра ми е мисля че в депресия ужасна е моя близначка е, двуяйчни сме, тя само ме проклина с неща от сорта(да пукнеш дано, ти ше си умреш сама в някоя канафка и никой нема да те намери, ше те изнасилят и ше умреш много скоро и др. ) много се натъжавам това е истински психически тормоз но нищо не мога да направя, в скоро време почна и да ме бие, аз отвръщам разбира се, защитавам се но няма да издържа още дълго... Сигурно ще ми кажеш че само се оплаквам и сама съм си виновна но нещата не зависят от мен в този случай. Непълнолетна съм и нямам никакви права. Какво да правя?
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
