Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Авторе, колкото и да ти се иска баща ти да е Сатаната, поне за аневризмата на майка ти няма начин да е виновен.
Да съм писала, че е заради ядене на сланина? Това пък откъде си го измисли?
Никой не знае причината, но ако е от скандали, всеки втори човек да е покосен от болестта. Най-вероятно е нещо генетично - следи си по-добре сам здравето, пий много течности, за да не ти се сгъстява кръвта много, защото си определено предразположен. Радвай се, че лекарите са спасили жената, но това вече е минало и особено, ако операцията е била ендоскопска, тя би следвало поне физически да е вече здрава от поне година и половина.
За неврозата можеш да питаш всеки психотерапефт - може би е отключена от операцията, от караниците с баща ти, но причините са в най-ранното детство на майка ти. Запитай се какво е било то и отдели средства за психотерапия. Страховата невроза се лекува трудно, но се лекува с терапия и това е единственият шанс за майка ти за нормален живот.
Баща ти го остави, той ли ти е най-важен в момента?
За останалото ще трябва да решаваш сам. Голям човек си - решавай си, но знай, че ще има и последици, а ако баща ти е човекът, когото описваш, скоро можете да останете и без дом.

7.   Поздравления за автора и неговата обич, загриженост и на първо място човечност. Не искам да се конфронтирам или да обиждам коментиралите, но съм потресена от думите им. Нима има нещо по-важно от това да бъдем опора на близките си. Да им помагаме и обичаме такива каквито са, в тяхната мъка и болест да се борим заедно с тях. За какво лично щастие говорят ковентиралите? За какво? Идиот е този, който се забавлява на фона на мъката. Момче, задължително говори с баща си и му кажи какво мислиш. Говори и с любовницата. Порицай ги. Но на майка си недей. На нея помагай - с много обич и търпение. Ти си стойностен човек. И заслужаваш да успееш.

8.   Номер 4, Наистина останах неразбран понеже бях в състояние на афект. Съгласен съм с доста неща които си написал. Сега ще напиша по-подробно какво имам предвид. Там е работата, че съм напълно в реалноста и осъзнавам какво се случва около мен. Те трябва да се разделят, и всеки да си тръгне по пътя - така е най-добре. Тя е хипохондричка и най-малкия крясък или трясък я кара да се тресе от нерви което е съпроводено от ускорен пулс и високо кръвно налягане. Баща ми доста я е нагрубявал и унижавал през времето. Именно високото кръвно отприщи и аневризма. Майка ми е генетично предразположена по майчина линия да развие аневризъм. Баща ми за мен не е добър човек. Повярвайте ми. И с мен не се е държал добре, не пие, не пуши и рядко ме е удрял, но постоянно се караше и викаше за всичко. Сега от както си има нова дама, не вика, доволен и щастлив - това е нормално хората които правят секс са щастливи. Удома се прибира само за душ,храна и сън. Общо взето пълно безличие и игнориране. Не съм във "филма" и не искам майка за себе си - не изпитвам ревност. Мога да се грижа за себе. От 2 години уча през зимата и работя през лятото. Баща ми не ми дава пари и кътам яко за зимата. Имам още 2 години и смятам, че ще се справя. Искам всеки да си тръгне по пътя без последици защото и аз имам планове за живота. На него наистина му е безразлично - как сме, какво правим, добре ли сме не го интересува дори не пита. Не го съдя, просто сме много различни и нямаме общ език. Както казваш всеки трябва да е щастлив и за това трябва да се разделят. Гаджето му е брокер, и ми е спек да не ни изрита след време. За това пазя в тайна. Ако разбутам хармонията много се чудя какви ще бъдат последствията. Нямам и собствен дом. Ако разбираш по правни въпроси, би ли ми казал докато са женени той има ли право да я изгони? (къщата е на негово име) А ако иска развод а тя откаже? Закона какво казва в този момент? Тя не е толкова болна колкото си мислите. Аз съм сигурен, че мога да я излекувам, човек с нейната болест се лекува със много обич и спокойствие. Но за съжаление този проблем трябва да го реша аз защото съм и единствената подкрепа. Имам план който ще отнеме време но според мен си струва да пробвам. Около 2006 година започна като любител фотограф с най-обикновен апарат тип "сапунерка". С постване на снимки по фотографски форуми и с времето тя се усъвършенства и задобря. Тогава и подарихме професионален огледално рефлексен апарат. След 6 години снимане стигна до топ 100 за България. Даже искаха да и купуват авторските снимки, а едно списание имаше интерес за договор. И тъкмо това всичко да се случи - за майтап на съдбата всичката и техника се скапа барабар с компютъра и всичките и снимки в оригинален размер. Нямаше как да се вземе нова техника и спря да снима до ден днешен. Преди време ми сподели, че много искала пак да снима. Подметнах на бащата да вземем техника - той отказа. И ми се зароди идеята да и купя техника с която да се върне към любомото и хоби и в същото време да върне позиции сред колегите си. Това хем ще я държи спокойна правейки нещо любимо ако пък успее да продава още по–добре Обаче техниката е скъпа. По -скоро основния въпрос е как да изкарам бързо пари преди баща ми да я изрита или пукне? Какво мислите? За сега съм решил да не размътвам водите.

9.   6 отваряха и черепната кухина. Знаеш колко бавно зараства такава травма.

10.   Ами благодаря, че споделяш Авторе, но не знам как да ти помогна. Лошото в случая е, че ти -ДЕТЕТО си поставен в ролята да ОТГОВАРЯШ за родителката си. Не знам дали го осъзнаваш, но ти си станал родител на тези хора - и на майката, и на бащата и повече време отделяш за личния живот на баща си, от за свои собствен!
Спри се малко и се концентрирай върху живота си.
Виж си заглавието - явно не става дума тук за лошото отношение и караниците, а за теб е важно, че баща ти изневерявал на майка ти, макар че от години е ясно, че те нямат нормален брак. Питал ли си се защо е така? Какво толкова ти пречи това обстоятелство?

Колкото до Апартамента - да, баща ти може да ви накара да напуснете. Няма значение на чие име е апартаментът, а как е придобит - ако е наследство, дарение на баща ти или той го е купил преди брака, ако е фирмено имущество - негов си е.
Ако обаче апартаментът е КУПЕН по време на брака, той принадлежи на половина на майка ти и при развод ? се полага половината. Ако не могат да се разберат, апартаментът се продава като това не е голяма трагедия - майка ти с парите ще може да си купи по-малко жилище.
Ако живеете обаче в жилище на баща ти и той явно не ви гони и практически си живее другъде - защо твърдиш, че не му пука за вас? Ако не му дремеше, отдавна да ви е изхвърлил.
И развод може да вземе без съгласие на майка ти. Малко по-трудно, но за 1 година ще се разведе. Не можеш да останеш женен за някого без негово желание в крайна сметка, а и той може да докаже лесно психическата ? нестабилност и да се оттърве лесно, но явно не иска. Бракът е от двама и не е конституционно твое право, за да няма другият право да се разведе като иска.
Мисля, че дори е по-добре, че си е намерил любовница. Сега е спокоен и щастлив - защо да си разваля удобството?
Майка ти на 100% знае за това, но не трябва да ? казваш, защото сега може да се прави, че не знае и да запазва достойнството си, но ако знае, че ти знаеш, че тя знае (като ? кажеш) ще е принудена да действа и да иска развод.

Съвет - остави родителите си на мира. Те дори си пасват по доста показатели и двамата имат изгода да си живуркат като до сега.
Жертва си и на двамата - единият не се интересува от теб като родител, а другият те манипулира с болестите си.
Ще те разочаровам, но питай всеки хирург и лекар - майка ти физически е излекувана и високото ? кръвно, изобщо физическите ? проблеми са или заради ген, или заради начин на живот ген. На нервна почва не можеш да получиш аневризъм в мозъка и дори високо кръвно - най-много сърцебиене и стомашно неразположение, но да си докараш мозъчна операция, защото се караш с мъжа си??? Май си повярвал на нейните внушения, но мисли малко рационално.
Ти по-добре си гледай живота, защото в момента не виждам да имаш такъв.
Превърнал си се в болногледачка за майка си и в бавачка за баща си, а ти самият се разкъсваш между работа и университет и нямаш никаква младост и личен живот.
На 100% съм сигурна, че ако се изнесеш и заживееш самостоятелно, твоите родители ще си живуркат така до дълбока старост и накрая ще ги закопаят дори заедно.
Това е тяхната болна връзка, не им се бъркай и не бъди част от нея.
Ти и любовницата сте заложниците на едни НЕпораснали хора - съжалявам, че трябва да ти го кажа, но ти за мен родители нямаш, а деца.
Прочети си сам написаното - дори мислиш как да купиш апарат за майка си, за да има хоби и да се лекува, макар че сам осъзнаваш, че ви манипулира с хипохондрията си.
Кога последно си имал родител, който да се поинтересува от теб?
Аз съм на 30 г. , но моите родители като ме видят още се пробват да ме гостят с манджи и да ми пробутат тайно някоя двадесетачка - ей така, да съм си купила нещо.
Родителите носят отговорност за децата, не обратното.
Ти носиш отговорност за своите родители и си им родител.
Демонизирал си баща си и може би имаш в много от нещата право, но не знаеш може би неща за тяхната връзка. Станал си втора сянка на майка си и обираш отрицателното отношение към нея - ти за баща си си израстък на майка си и такова му е и отношението. Не се държи към теб като към син, а като към мебел, част от обстановката, която майка ти му е натрапила едва ли не.
Ако пиеш една бира с баща си на саме ще останеш доста изненадан обаче как той вижда нещата и, че действително може би копнее за свои син, какъвто ти не си - ти си син само на майка си (по-скоро баща дори като роля), а сам се отричаш от Отеца си - защо той да не се отрече от теб. Какво е твоето отношение към него? Каквото повикало-такова се обадило. Толкова ревностна болногледачка си на майка си, че не си се усетил, че си станал част от конфликта им.
Пробвай се да се изнесеш и ще видиш, че нищо няма да се промени докато майка ти си взима медикаментите.
Аз също имам много тежка връзка с баща си (не искам да споделям конкретно, но става дума за доста тежко и травмиращо нещо) и го открих преди години като личност, а бях над 25 г.
Никога не е късно с две думи.
Сам ще се учудиш, че често няма дорби и лоши хора, а носим и двете неща в себе си. Така е и с баща ти.

11.   Наистина не ми се пише вече. Знам основата заради която майка е склонна към депресии и не исках да споделям. 1997 са загубили първородното си дете. Аз бях на 5 а тя на 13. И никой и никога нито един от двамата не са ме маниполирали един срещу друг. Та камо ли с болестите си да ме маниполира. Те просто са факт.

12.   Абе хорааааа, къде оставихте " в добро и зло", защо изкарахте жената бреме? не мога да повярвам и нямам думи. жената излиза, че е виновна, ме се е разболяла, а той горкичкия жертва...

13.   №1/4/6/10 - страхотни коментари, поздравления! Авторът обаче е толкова манипулиран от майката през годините, че изобщо няма да схване нищо от тях за съжаление! И най-лошото е, че това изобщо не е изолиран случай и е много често срещан при връзката майка - син. Майката до такава степен уврежда сина си, че той даже и не схваща, че е увреден.

14.   Как може да защитавате бащата? На жената да не и е много лесно? Той не бил издържал? В един брак, в който има любов и уважение хората са заедно не само в добро, но и в лошо. Какво е виновна жената, че има тези проблеми. Нищо не оправдава постъпката на този слаб мъж. Авторе, поговори с майка си по темата, не се страхувай. Не заслужава такъв мъж за съпруг. А защитниците на бащата- засрамете се!!!

15.   Авторе поздравявам те! Обичай майка си и бъди до нея. За жалост не си имал късмет с баща си. Когато си здрав е лесно да бъдеш обичан. истинската обич си проличава в труднит моменти. Баща ти явноне е минал теста. Има една приказка. ако някой не е с теб в трудните моменти не заслужава да бъде в хубавите. Кажи му, чезнаеш за долната му постъпка и толкова. Нека знае. С майка си не споделя. Тя в момента няма нужда от това! Дано се оправи бързо! Късмет всеотдайно момче, на теб и милата ти майчица!

16.   Не изчетох всичко, защото ми се догади.
Нима трябва да градим собственото си щастие, върху нещастието на любимата? Нали затова е партньорът в живота? Да е до половинката си, да я подкрепя, обича и да и съчувства. Най-лесно е да тръшнеш вратата и да си го сложиш някъде. От депресия не се излиза с Ривотрили, Деанксити и т. н. Нужни са време, търпение и много обич.
Авторе, и да осереш любовницата на баща си, все тая. Днес е тя, утре ще е друга. Просто той не си е на мястото. Аз не мога да си представя, съпругът ми да е изпаднал в такова състояние, а аз да ходя на ален фес. Ще ме прощавате, ама това си е бягане от проблема. А така е най-лесно!

17.   В никакъв случай не казвай на майка ти. Ако беше здрава, щях да те посъветвам да и кажеш, но в този случай не. Според мен няма какво да направиш за съжаление. Най-малко пък ако говориш с онази или ако ги хванеш на калъп, ще постигнеш нещо, дори още повече ще ги сближиш, защото в твое лице баща ти ще има още един човек в семейството, който "не го разбира" (нали така се оправдават) и това ще го тласне още повече към онази. Ако поговориш с баща си, може пък и да се засрами от детето си, но все пак не съм оптимист.

Знам, че не му е лесно и на него, но все пак не оправдавам такова поведение. Дай сега, всеки като се разболее да му изневеряваме. Можеше и той да е болния, а майка ти да се търкаля с чужди мъже. Не е приятно и коректно. Нали затова са обетите преди брака - в радост и тъга, в здраве и болест. Той един вид е сключил договор, а сега когато условията са се променили, вече не му оттърва и започва да си създава сам правила, без дори да уведоми някого. Ами няма как да го толерирам това поведение. Брака не е само кеф и когато ти оттърва, а е съюз, в който трябва да си помагат без значение кой от двамата е изпаднал в беда. Знам, че и безсексието си е неприятно, но това са рисковете, с които той се съгласил предварително. Подло е.

Тука сега сигурно ще го оправдават, но за мен това си е подлост.

18.   Ако направиш тази глупост, която си намислила, слагаш край на семейството си. Сега баща ти може и да изневерява, но поне още ви оправя всичките семейни бакии и ви поддържа финансово. Направиш ли му подобна сцена, оставате сами с ошашавената ти майка.

19.   До автора: Аз съм жена с дългогодишен брак. Съпругът ми също ми изневери и то след 33 годишен брак. Но като се научиха синовете ни-отидоха да се разправят с любовница-не ми казаха по какъв начин, /съмнявам се да не и физически-незнам/, но не само че спасих връзката си и брака си, а съпругът ми толкова го беше срам от постъпката си, че сигурно вече няма и да помисли да го направи-със сигурност знам, защото любовницата му гледаше майка ми и беше всеки ден у нас тогава, а той по принцип не е от тия мъже да осигуряват хотел или мотел и т. н., защото живеем в малък провинциален град и всичко се знае и се разчува. Но те съветвам да говориш с баща си-глупости са това на № 3 дето изкарва майка ти едва ли не луда-а баща ти толкова може да се овладее. Поговори с него и те моля ако се вразуми спести тая болка на майка си-защото вярвай ми много боли. Заедно сме със съпруга си-вече 38 години а това се случи преди шест години. И трябва да кажа, че се разбираме както в началото-защото простих но съм наранена и така ще си остане до края на живота ми.

20.   Към оправдаващите бащата

Ми то тогава излиза, че брака е само сметки, сделки, условия и изгода. Ако му е густо, ако му пускат, ако е здрава жената, ще е с нея. Обаче ай се е разболяла, напълняла, хоп - айде ритника и номерцата зад гърба. Колко удобничко, а?

Да не дава Господ, вие да се разболеете и да ви въртят такива номерца подлички. Друга песен ще пеете.

Разбирам жената с нещо да е постъпила лошо, да е сбъркала и т. н., ама тя какво е виновна, че се е случило така? То не и стига болестта, ами и онзи да я прави на 5 ст. с унизителното си поведение.

Вие как ще се чувствате да ви зарежат, само защото сте болни и сте се первърнали в бреме? И как изобщо ще гледате този човек повече, след като така лесно ви е предал заради нещо, за което дори не сте виновни и страдате не по-малко от него?

21.   №1/4/6/10/13 Хора, защо решихте, че съм манипулиран? Манипулацията не е в характера на майка ми. Тя е всеотдаен и много морален човек. Никога не е говорила за баща ми лоши неща пред мен с цел манипулация, напротив винаги го е уважавала. Той също не ме е манипулирал с думи срещу нея. Също така не съм увреден. За мен те са равни защото са ми родители и са ме отгледали заедно. Много здраво съм стъпил на земята и имам дългосрочни цели които искам да постигна. Не се чувствам жертва. Това което се случва в момента просто е премеждие с което ще се справя и се надявам да ме направи по-добър човек. Като толкова искате да знете защо има набита психоза ще кажа. Имах сестра която почина от коварна болест. 8 години и двамата само обикаляха болниците. След като почина и двамата изпаднаха в депресия и пиеха антидепресанти. Преодоляха мъката и всичко беше наред години наред докато изведнъж той не се промени и все викаше и не беше доволен без да сме го провокирали. Точно около 7-8 клас просто спря да се интересува от мен. Как съм в училище върви ли ми с момичетата все мъжки неща говорени м/у баща и син. Не може да си сдържи гнева и много пъти ме е нагрубявал и казвал в очите, че не ставам за нищо и то пред трети лица. Въпреки всичко аз винаги му прощавах защото е изживял много и ме е отгледал. Прав си - Каквото повикало - такова се обадило. Обаче аз винаги съм гледал да бъда примерно дете и не съм бил проблемен. Просто истината е, че баща ми има проблем със гнева и трудно го сдържа. Предполагам, че е станал такъв заради трагедията и поради тази пречина аз не го съдя. А колкото до майка ми пак ви казвам: Не е толкова болна както си мислите и аз не я чувствам като бреме или отпадък. Дълги години и до ден днешен тя както и баща ми не пият антидепресанти. А ревотрил може да не пие със седмици стига да е спокойна. Просто толкова е изтрадала, че и най-малкото нещо я кара да се притеснява разберете го най-после. А ако се притесни пие ривотрил детска доза 0, 5 мг и след това може да мине и месец без да пие медикамента стига да е спокойна. В момента аз просто съм му ядосан, защото толкова много сме изживели и вместо това да ни направи по силни той избяга. А майка съм сигурен, че знае какво става и се притеснява за бъдещето си. За това аз ще взема нещата в мои ръце и ще се постарая всичко да свърши с добър край. Имам надежда и вярвам. №1/4/6/10/13 Защо ме нападате така? Толкова ли ви е гадно, че искам да видя майка си щастлива отново и се боря редом с нея? Искам някой ден всичко да е наред и двамата да се гордеят с мен.

До другите: Благодаря ви за подкрепата.

22.   Кажи на баща си и го попитай дали да казвате на майка ти и по-точно какво да и кажете.

24.   Авторе, ами детето само на майка ти ли е било?
В голям филм си се вкарал и си станал жертва на яка минипулация - не казвам, че тя ИСКА да те манипулира, но го прави подсъзнателно. Майка съм и ще ти кажа, че никога не бих натоварвала децата си така. Хляб и сол ще ям, по корем ще лазя, но няма да съм в тежест на детето си, но аз съм ПСИХИЧНО здрав човек. Просто природата е такава - родителите се грижим за децата си, после ги оставяме на мира, за да могат да си създадат семейство.
Ти не вярвам да имаш скоро семейство.
Баща ти по-скоро ще създаде ново семейство от теб.

„Ми то тогава излиза, че брака е само сметки, сделки, условия и изгода.“

Не, не е - бракът е партньорство. Не може единият да е силният непрекъснато и вкъщи да има само викове и скандали - защо да се прибира?
Не защитавам никого, но и този човек е преживял много, не е изоставил семейството си и ги е оставил да живеят в апартамента му, а той скита по чуждите домове.
Ок, жената е нервно болна, но защо мъжът ? да е виновен за това? Просто е преживяла много, отключили са ? се заболявания и трябва да се лекува.
Да си женен не означава да носиш цял живот на гърба си партньра. Човек не се жени, за да се грижи за хора, които се намират за болни, а за да има подкрепа, любов, партньор в живота и когато това нещо го нямаш - ти почваш да си го търсиш навън.
Голямо престъпление ли е това?
Авторът е РЕШИЛ сам за себе си да се посвети на своята нервно болна майка. Ок, но това е решението на Автора - той има едни 60 г. живот пред себе си.

Животът на баща му е бил до сега меко казано кофти. Остават му 10-20 г. активен живот. Жена му му е жена, но от колко години не му е била супруга, подкрепа, любовница, ако щете??? От 1997 г. най-вероятно.
Той сякаш не е губил дете и не е страдал. Да, различни сме хората- един е силен, друг е по-слаб, но никой не може да ни задължи да се откажем от своя си живот заради един мъж/жена. Авторът може би не го осъзнава, но силата му идва от бащата, не от майката. По характер ако беше като майка си, до сега да се е срутил - преди бащата е бил стълба на семейството, сега това е Авторът.

Не искам да нападам или обвинявам никого, а просто да ти дам друг поглед над нещата. Погледни се обективно от страни. Погледни и другите участници в семейната драма - баща ти си живее живота (в това вярвам си съгласен) - заслужено според мен - погребал си е детето, отгледал е теб, изпълнил си е дългът според възможностите си.
Майка ти си живее живота - ЗАЩО. Тя е физически здрава, защото тази операция не те инвалидизира по какъвто и да е начин. Сигурно взима някакви медикаменти за разреждане на кръвта, но това е. Млада е и здрава физически жена - поне обективно погленато. Психически обаче е зле, но лекува ли се? Ходи ли на терапия?
НЕ, защо да го прави? С болестите си може да получава по всяко време вниманието и съчувствието на близките си и в същото време да бяга от отговорност.
Ето и случаят с хобито ? - фотография. Авторът идва на идеята, че трябва да се направи нещо, за да се набави техника, но тя желае ли това? НЕ, седи си пасивно и очаква другите да играят около нея.
Мисля, че така си е и свикнала. Преди мъжът ? се е грижил за всичко, днес Авторът.
Ако жената беше самостоятелна, личност някаква, каквато я вижда Авторът - тя щеше в момента да живее самостоятелно или поне да търси решение и терапия за психичните си проблеми.
Майка ти, Авторе, е една слаба жена. Един ден ще го осъзнаеш, но дано не е на годините на баща ти, защото ще станеш за смях като него - на стари години да се крие по ъглите с любовници.
Не го оправдавам, но се пробвам да го разбера не за да те ядосвам, а за да ти помогна, защото правиш грешката да отблъскваш единственият родител, който би могло да имаш.
Ако майка ти не иска да се лекува, лекувай се ти - питай психолози и всички ще ти кажат, че да отричаш Отеца си е много болезнено за човека, едно от най-болезнените неща за един син.
Той значи ходи 8 г. по болниците за детето си, но теб не те желае и не те обича? Това си си го въобразил сам и после си загубил всякакви връзки с него, идентифицирайки се и губейки се изцяло във връзката с майка си.
Мисля, че си травмиран и от тази случка - бил си системно пренебрегван заради болното си сестриче. В развитите държави не случайно за братята и сестрите на болни деца има специални лагери и специални клиники, в които ЗДРАВОТО дете и майката стоят и бива терапирани.

Съжалявам те. Съжалявам те, защото не осъзнаваш в какъв филм се намираш, а всичко е за твоя сметка - за сметка на младостта ти, на енергията ти и един ден ще се усетиш, че е за сметка на шанса ти сам да си създадеш семейство, защото не знам коя жена ще иска да бъде с теб - отдаденият на майка си син.

25.   Аз започвам да си мисля, ченомер 4 е любовница на някой "обременен", "тъжен", "самотен" и "изстрадал", господин, който, като бащата на автора има тежката съдба да търпи болната си съпруга. "Отърве", "иЗгони", "изрита" , чак ми се догади. Няма такава мижитурка, като баща ти. Добре, че майка ти има теб. И нещото, което ме втрещи. Ако жената се оправела, можели да успеят да си изкарат старините. И за какво ще и е когато се оправи. Тя сега има нужда от него, а той липсвА. Дано един ден, като се омъжа, да попадна на стабилен мъж, който ще е до мен в добро и зло.

27.   Номер 4, 6, 10, 24 какво значи оставил ги бил да живеят в апартамента си??? И стига го изкарва жертва тоя. Тук става дума за подкрепа. Къде е той, когато и е най- нужен на тази жена? Ако в такъв момент тя не може да разчита на най-близкия си, кога? И тази жена за толкова години с нищо ли не е допринесала за апартамента МУ. А синът му, който му е пряк наследник и той ли на улицата да върви? Много ясно, че ще ги остави в апартамента. Това най- малко им дължи за годините отсъствие, незаинтересованост и отсъствие. Да вървят с любовницата по ъглите. Там им е мястото на слабите и предателите!

28.   Днес всеки си има някой извън семейството. И ако не се прекалява няма нищо лошо в това. Изневярата е скалпел-или лекува, или...

29.   Авторът до 24: Сестра ми беше дете и на двамата. Пишеш неща които не са вярни защото не си запозната. А аз вече няма да пиша подробности защото съм разочарован от отговорите. Къщата в която живеем колкото е на баща ми, толкова е и на майка ми. Тя я проектира и под нейно ръководство я построи с парите които баща ми изкарваше от семейния бизнес. Бизнес който двамата развиха. Обаче има една подробност. Малко след трагедията тя искаше да работи. А аз помня какво и каза. Имам брат 5 години по-голям от мен той вече е самостоятелен и затова не го споменах. Сестра ми беше 7 години по-голяма от мен. Та каза и, че е по–добре да гледа децата и да не работи а той ще изкарва прехраната. Така и ни отгледаха. От тогава не е работила. Благодарен съм и на двамата. Не мразя баща си по-скоро съм му много ядосан. Така, че не изкарвай работата на болен здрав носи и кой кого е подпирал. И двамата вложиха много труд за да ние децата им да бъдем това което сме. А това, че я изкарваш мързелива и манипулаторка с болеста си далеч не е така. И в момента иска да работи обаче операцията хич не беше лека като си мислиш. Аневризмът беше толкова огромен, че се наложи да сцепят черепа и от слепоочието до малкия мозък за да могат да клампират аневризмата с титаниева щипка. Лекарите даваха много малък шанс да оцелее операцията, едва 30%, а след операцията предполагаха парализа на лявата част на тялото. Професорите и лекарите с които говорех тогава ми казаха, че ще се възстанови много бавно (до 3 години, а минаха само 2) За щастие всичко е наред за сега. Също така ми казаха, че най–вероятно ще се появи хронична умора следствие на самата операция, така и стана в момента лесно се измаря. Как мислиш този човек може да работи след всичко това? Как да си намери работа на 55 години с пулопрофесионална квалификация и без опит в такава безработица в страна където и младите едвам си намират работа? И аз мога да си гледам живота. Ако исках вече да съм заминал, така е най-лесно. А дали е правилно? Обаче да я оставя сам сама душата ми не го позволява. Мога да загубя малко от младините си, но съм сигурен, че с малко помощ и да я побутна да влезе в релсите всичко ще си дойде на мястото. Не съм мамино детенце. Аз съм мъж на място и до сега съм взимал много съдбовни решения през живота си. Мое беше решението да я транспортират с линейка с риск да умре по пътя през цяла България за да се оперира при възможно най-добрия. Не ме съжалявайте. По скоро аз ви съжалявам като гледам какво пишете. Надявам се нямате болен човек в семейството който има нужда от обич и подкрепа. НЕ ВИ ГО И ПОЖЕЛАВАМ. За мен не мислете, семейство ще имам и ще го дарявам с обич колкото мога и до колкото мога. Във филма съм да, така е. Не съм луд както ме изкарахте мисля си напълно трезво.

Моля всички вече да не пишат по темата. Благодаря.

30.   27 - aми заключих, че къщата по Закон е на бащата, защото така писа Авторът, а той по Закон може да се разпорежда с имуществото си.
Авторе, няма какво вече да ти кажа, но ти пишеш само за своя си избор, но защо мислиш, че баща ти е взел същото решение? Ти както писа - ще жертваш някаква част от младостта си, а той е жертвал цялата си младост за вас (децата си) и майка ти, защо да няма право след като ви е отгледал да вземе някакво друго решение? До живот ли е осъден да стои и гледа майка ти?
Преди хайде, хората са живяли 45-50 години и не е голяма работа, но днес очакванията за живота на хора като родителите ти са над 80-90 години (ДАЙ БОЖЕ) - той още 25 г. ще трябва да гледа майка ти, ако не се гътне преди нея. От кога е нервно болна - от 1997 г.?
Колко години е брачната присъда на един човек? До живот преди е значило някъде 35-40 годинки, а днес значи 80-90 години.
Баба ми например е нервно болна (ХИПОХОНДРИЯ) от смъртта на големия си син през 1978 г., но и преди това е била лабилна и нервна. Баща ми е най-малкия ? син и ? играе по свирката от 1089 г., когато изтощеният ? мъж се помина. В момента жената е на 92 г. и родителите ми се карат заради нея от 1978 г. и в момента двамата живеят в отделни части на къщата, а баща ми живее с майка си :) Не е нужно да казвам, че децата напуснахме при първа възможност и родителите ни останаха без деца на 45 г., а и внуци не знам дали ще видят, защото просто няма място за тях в ежедневието им, окопирано от „болната“.
На 100% ми е ясна тежестта да живееш с нервно болен човек, а баба ми не е и 1/10 от това, което описваш за майка си.
Едно обаче трябва сам да разбереш и приемеш, вместо да се самозалъгваш. Решил си да поемеш отговорност за нервно болната си майка си и това ще е до живот. Не можеш просто да я оставиш - то е като да вземеш в един момент патериците на човек, който вярва, че не може да ходи без тях.

Не съм писала, че си мамино синче, а напротив - че си поел отговорност, равна на родителската към майка си и това прави поне от гледна точка на жената една връзка с теб невъзможна, защото всяка жена търси в крайна сметка мъж за живота си - баща на децата си, а ти като баща и болногледачка на майка си едва ли си способен на това.
Моля те, не създавай семейство с деца, защото ще ги пренебрегваш и не си Супермен да огрееш навсякъде. Поне при баща ми беше така и децата му гледахме да се махкаме от там. Децата за синове като теб са винаги на второ място.
Интересното е, че когато дядо ми беше болен, баба ми просто го затвори в една болница, докато си умре - не бил много болен (болната му жена го надживява вече с повече от 25 г.).
Намирам решението на по-големия ти брат за правилно. Той най-вероятно си гледа семейството и децата и може би ви подпомага финансово.
Аз бих приветствала, ако майка ми си намери друг мъж например - така хем баща ми ще е свободен да се отдаде на 100% на майка си, хем тя ще си има най-после съпруг. Настръхвам при мисълта, че ти един ден ще станеш съпруг и баща на някакви нещастни същества, които винаги ще са на второ място за теб.

Ти как се виждаш след 5-10 г.?
Мислиш ли, че ще съумееш да оставиш майка си сама някога? Баща ми пробва с гледачка например, но баба ми я изгони за 3 дни. :) Представяш ли си майка си с чужд човек - АБСУРД, няма да търпи такъв в дома си да я гледа. Най-вероятно ще живеете заедно до края на живота си.
Как мислиш да я караш, ако си намериш приятелка и искате семейство? Ще живеете с майка ти, за да продължаваш с грижата си? Къде ще намериш жена, която да остане с теб при нервно болна жена в къщата? Такива като майка ми са жени от 20 век, а и тя е имала късмета дядо ми да се грижи поне в първите години от баба ми. Ти още в самото начало си ясен за всяка умна жена и не вярвам да намериш бутала.

П,П. Майка ти ту е болна, ту не била толкова болна - минавали ли сте през ТЕЛК? Колко инвалидност има майка ти две години след операцията? Питай се може ли да се обслужва самостоятелно или можеш да ? станеш личен асистент като е толкова зле? Има ТЕЛК инвалидност и за психично болни хора. Има програма за личен асистент и поне не ти трябва да работиш лятото, а можеш да се отдадеш изцяло на майка си и ученето, което е една тежест по-малко.
Ще ми се да можех да ти се възхитя за саможертвата, но за съжаление съм наблюдавала такъв човек като теб цял живот и изпитвам само съжаление...не към болната - тя си е родила болногледач, към теб ми е съжалението.

32.   30, много си крайна! Не разбрах-какво общо има баба ти с майката на автора? Хайде да не гледаме само от нашата си кампбанария!

Момче, поздравявам те и те разбирам НАПЪЛНО! Съветът ми е да поговориш с баща си, но в никакъв случай не казвай на майка си.

33.   Здрaвей aвторе, не прочетох всички коментaри, зaщото ме втресе и се почувствaх някaк... омърсенa от някои. Кaкто и дa е.
Виж, според мен към моментa недей дa се издaвaш, че знaеш зa любовницaтa, зaщото нaй- вероятно просто ще му помогнеш дa се освободи от отговорност и дa побегне към любовницaтa. Бъди хитър. Поне докaто се възстaнови мaйкa ти дa е нaоколо, зa дa не и се нaлaгa дa преживявa още един стрес. Ти дискретно се консултирaй с aдвокaт кaкви точно сa прaвaтa нa мaйкa ти при рaзвод. Подкрепи се зa всеки случaй с докaзaтелствa зa неговa виновност зa евентуaлен рaзвод. Опитaй дa се сближиш с бaщa си мaксимaлно, поне от срaм дa се нaвъртa по- честичко у домa.
Нa мaйкa си нa първо време можеш дa и подaриш обикновен фотоaпaрaт, колкото дa се зaнимaвa с нещо, a и мaлко по мaлко дa и се върне тръпкaтa. Излизaй с нея понякогa, води я нa местa, където ще и е приятно дa снимa или просто дa прекaрa време. Вaжното е дa и се върне желaнието/тръпкaтa зa хубaвото, тaкa и ще бори тaзи стрaховa неврозa. Подготви тaкa нещaтa, че докaто зaвършиш тя вече дa си е влязлa в нормaлният ритъм нa живот.
Не е вярно, че никоя женa нямaло дa те погледне зaрaди " болнaтa " ти мaйкa и отношението ти към нея- нaпротив, покaзвa товa човечност, отговорност, СЪРЦЕ!
Когaто тaтко получи инсулт, се редувaхме с мaйкa и сестрa ми дa си го гледaме. Беше пaрaлизирaнa цялaтa дяснa чaст от тялото. Зa съжaление не оцеля дълго след инсултa, но поне беше в сплотенa семейнa средa и сред любов. A ти трябвa дa се спрaвиш сaм, моите увaжения зa товa!
Някой е кaзaл, че нямa ненaкaзaно зло, aз ще ти кaжa, че и доброто се виждa и се връщa.
Успех!

34.   Авторе, майка ми също има депресия и до скоро пиеше ривотрил, но тъй като го спряха мина на деазепам и още нещо, но както и да е с това исках да ти кажа, че те разбирам много добре. Относно изневярата на баща ти... Според мен най-добре ще е да поговориш първо с него. Поговорете нека ти обясни. След това говори и с майка ти. Най-добре ще е да знае, защото надали, когато разбере, че сте крили и двамата ще се почувства по-добре.
До Номер 1 : Извинявай, но си нямаш и на идея какво е депресия. Как може да изкарваш жената такова бреме? Майка ми е с депресия от вече няколко години и да ти кажа никак не е бреме. Даже се справя по-добре от всеки друг. Не ти го пожелавам, ни най-малко, но просто, ако това ти се случи надали ще мислиш така.
Авторе пожелавам ти успех във всичко това. Надявам се баща ти да се вразуми и да прекрати отношенията с "любовницата " си. Надявам се всичко да се оправи. Препоръчвам ви, ако майка ти не е отишла на лекар да отиде да и смени лекарствата, защото ревотрил можете да намерите най -близо в Турция. Майка ми го спря и вече почти месец не го пие и е по-добре. Е, имаше един известен период от време, в който беше зле, но се оправи.
Надявам се нещата в семейството ти да се оправят.
Успех :)
Момиче, ... г.

35.   34, мерси за добрите пожелания, но по определение ВСЯКА психическа полест предполага първо да не можеш да се справяш ВЪОБЩЕ в живота. Ако майка ти се справя по-добре от всички други, то тя по определение НЯМА депресия и е здрав човек. Не е бреме, защото е здрава и взима най-вероятно лекарствата, защото вече изпитва зависимост. Ако има проблем - то ще е с лекарствата, но човек, който се справя по-добре с живота и задачите си от хората около тях е психически здрав индивид, а не нервно болен човек.

Авторе, не съм адвокат на баща ти, но се пробвам винаги да се представя на мястото на всеки, преди да го обвиня. Ти даваш информация на лъжички, според зависи, така както ти пасва, но тук не можем да видим нещата от негова гледна точка?
Не казвам изобщо, че е правилно да изневеряваш, но и сама нямам такъв партньор в живота. Моят съпруг ми е опора, така както и аз на него. На чужд гръб и 100 тояги са малко, но не знаем как би постъпил всеки един от нас в ситуация, в която с години всичко се върти около партньора и човек дори бива обвиняван за болестите му, за които няма начин да бъде отговорен (говоря за аневризмата). Оставаш с такъв партньор, но си ужасно сам. Какво минава през главата на такъв човек?
Не оправдавам бащата. Да изневеряваш е неморално, но е човешко в конкретния случай.

По принцип за всички изневерници мога да кажа, че са малодушни хора. Разведете се, спрете да лъжите близките си. Особено като човек е отгледал вече децата си не е длъжен да стои в брак, в които е нещастен. До къде се простира брачното обещание - това е строго индивидуално, но ско у дома има само караници и кавги, ако ходиш там само, за да ползваш лични вещи и да се преоблечеш - определено моментът за развод е дошъл. Не изпълняваш дълга си, поне покажи уважение и мъжество.
Изпитвам респект към психично болните хора, които се подлагат на терапия и искат да се лекуват.
Останалите са бреме за близките си, защото близките не могат да им помогнат, а лечението е задължително по собствена инициатива и ТРЯБВА болният да го желае. Не можеш да се излекуваш сам от нервно заболяване и не могат грижи на близките да те излекуват. Ако мъжът ми се разболее от писхично заболяване и отлазва да се лекува и да го признае, ще се разведа, защото живея един път и не мога да го пропилея за човек, който не иска да се лекува и нямам в предвид гълтането на Ксанекс и тем подобни, а истинска ТЕРАПИЯ или психоанализа.
В семейството ми има доста хора с депресии и хипохондрия най- вече и знам за какво говоря.
Двама лежаха в клиника и са здрави, баба ми е цял живот болна, но хипохондрията е не толкова силна като при описания тук случай, сестра ми някак си след бременност и раждане сякаш се роди наново и се излекува от хипохондрия и депресия и отново днес е поносим човек.
Н1

36.   Момче, не е лесно. Аз и синът ми хванахме баща му в изневяра. Беше черен ден за всички ни. В момента живеем още заедно. Мъжът ми от жесток баща стана много внимателен със сина ми. Показва му загриженост и уважение. Явно се срамува. Аз, естествено, се треса от нерви, но няма значение. Ти си част от твоето семейство и имаш пълно право да защитиш достойнството му. Може да говориш по мъжки с баща ти. Подбери внимателно думите си, кажи му истината, без да го унижаваш. Една истина ще ти помогне да узнаеш и друга - що за човек е баща ти. Бъди силен и смел, защото в противен случай нещата ще се задълбочат, а лъжата ще те измъчва и променя, докато един ден не се случи нещо друго, за което няма да си подготвен.