Как да простя?
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 1670 пъти
Здравейте!
Темата за прошката ме вълнува от известно време. Може би с много от вас е така, не знам. Моята история ще се стори на много от вас прозаична и може би несъществена, но си мисля, че след като тя ме трови така, значи си струва да си излея душата.
Началото на всичко е поставено, разбира се, в детството и предимно ще се върти около това как да простя на баща си. Да простя на баща ми, че никога, дори и сега, не зачита мен, майка ми или моя брат за хора, заслужаващи човешко отношение или обич. Не отричам, че е направил, във финансов аспект неяа за това да се изуча и да ми даде т. нар. "първи тласък в живота", но с цената на постоянните му натяквания след това, и не е достатъчно, за да го погледна с други очи. Не съм първият човек, който е претърпял побоища и грубости в детството си и след това, и е живял в страх от най-близък човек. Сигурно е, че има и по-лоши истории, но аз искам да простя, достигнах до това, въпреки, че до съвсем скоро не исках. НО, но се оказа, че не е никак лесно, да не кажа и невъзможно. Този човек не ни е зачитал никога, говори за нас, като за "най-нисши твари", което няма връзка с реалността. Майка ми е най-свят човек, но и тя го търпи, с всичките му изневери, изблици на гняв и нетърпимост към нас, и ни е учила да го търпим и ние. Той не стига, че е истерик и всички в семейството му за него сме некадърници, но и е ужасно мърляв. Дори да има цял отбор със слуги, които да почистват след него, няма как да успеят да смогнат на неговия талант за разтурия. Аз вече пораснах, изградих семейство, което е пълният антипод на моето предно, чувствам щастието да съм с човек, който във всеки смисъл е моята половинка. Но тази ненавист към баща ми изригва в мен всеки път, когато се наложи да говорим, след всеки негов жест, празните му приказки, налудничави идеи и изобщо цялата му същност и ме трови ужасно. Идея си нямам как да се пречупя, какво да направя, че да почувствам покой. Като стана дума за "покой", една от крилатите му фрази е, че можем да си поживеем "както искаме", като той си отиде от този свят. Непрестанните му псувни, неприятният му нрав, снисхождението, с което ми говори ме побъркват. Всички околни мислят, че баща ми е супер, тъй като той не показва тази си същност навън, а е пазил тези "екстри" само за фамилията. Реших, че не искам да изпитвам тази ненавист в сърцето си, но не мога да я изкореня, а само да я забравя до мига, в който не го чуя или видя отново. Той уж е вече на възраст, уж е поулегнал в много отношения, но защо е все същият тъмен образ. Понякога и аз чувствам, че след като ми е баща, значи сигурно и аз нося нещо от неговата чернилка в душата, а с брат ми най-ужасната ни обида е да си кажем, че приличаме по какъвто й да било параграф на него. Нямаме и един празник, в който фамилията ни да се събере и да протече по друг начин, освен със скандал, предизвикан от него, да не се чува само той. Какво ли изплащаме всички покрай него, не знам. Като, че ли ни мрази от дън душа, очевидно не е щастлив с нас, като че ли той се е жертвал заради нас. Но вече като възрастен разбирам каква огромна проява на слабост в характера му е това. Майка ми казва, че той "ни обичал по негов си начин", само дето никой никога не го е усетил това. Все се е оправдавал със своето детство, но и моето не е било цвете, а аз не си "отмъщавам" за това на сегашното ми семейство. Всеки който ме познава си няма и идея за това черно петно в мен, освен майка ми, и може би брат ми. Аз обичам откритите отношения, но с него никога няма как да ги приложа, тъй като във всички случаи ще трябва да търпя неприятния му нрав или трябва да се скараме завинаги. Досега търпях всичко, само заради майка ми, но вече не ми се иска да е така. Не ми е достатъчно, че след като съм далеч и имам едва ли не само задочни отношения с него, всичко е наред. Това е изкуствено. Може би просто нямам късмет с него, а и със себе си и ще трябва да живея с това завинаги...
Имал ли е някои от вас, мили виртуални приятели, подобни отношения и най-вече успял ли е някой да отвори сърцето си и да заживее в мир с това? Как? Знам, че няма универсална рецепта, но не е ли естествено у всеки чувството за самоусъвършенстване, да търси и намира доброто, да иска хармония? Все си мисля, че за да постигна това трябва да се обърна към себе си. Може би и това, че няма с кого реално да споделя също ми е тежало, защото според майка ми просто трябва да не му обръщаме внимание, а и аз се отказах да й споделям, за да не натоварвам и нейната душа. Май е ваш ред да ви занимая. Предварително ви благодаря и извинете за дългия пост, но не можах по-кратък.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 9 месеца hash: c747797a48

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Всичко се връща. Имам подобен проблем ( не зная дали е изневерявал или нещо подобно, но държанието му е било подобно). Аз не мога да му простя и едвам го гледам ( особено след като почина майка ми). Заплашва ше ме, че по кофите ще рова и да не съм чакал наследство ( преди години ). Сега лично му го казвам, да си го навре, да го подарява или каквото е там. Хубавото е ,че не съм финансово зависим от него.

 

...

преди: 9 години, 9 месеца hash: 8afcc5cc17

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Значи виж какво, ясно ти е, че не можеш да простиш насила, нали? И друго - прошка трябва да бъде поискана, и съответно да се даде. Не можеш да дадеш прошка на някой, който не ти я иска. Това важи не само за прошката, а въобще, не можеш да дадеш нещо насила. Ако баща ти има нужда да му простиш, и те помоли за това, ще получи от тебе прошка. Иначе, аз не го виждам като как би могло да стане. Според мен не се насилвай да му прощаваш. Достатъчно е да не го мразиш и осъждаш. Той вече и без това достатъчно се е осъдил сам... Никоя жена, която държи детето си в среда на тормоз и насилие, което поразява крехката му психика, и сама търпи това, не е свята жена. Питай порасналите деца от такива семейства, с такива бащи. И майки, които не са напуснали баща им - пияница и насилник, и не са махнали децата си от този пагубен за тях баща... по-добре да няма какво да яде детето, отколкото да търпи да гледа как неговия баща тормози майка му. Помисли за това... Питай ги как са страдали тези деца, и как са се молили мама и тате да се разделят.

 

...

преди: 9 години, 9 месеца hash: 9ded30cf60

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Личи си колко ти е тежко. Разбирам, че искаш да простиш. И това е най-вярното, което можеш да направиш. И най-трудното. Първо ще трябва да простиш на себе си - за това, че "задочните отношения" не са бягство; за това, че ти си детето и няма как да влияеш на родителя; за това, че не ти, трябва да спасяваш майка си, а тя теб е трябвало да те спаси; да приемеш изборите им, да не ги виниш. За мен пътищата са - молитва вечер - благодарност, молба, прошка, смиреност; психолог или съпруга за споделяне; дневник, гледане в огледалото, говорене, плач и така, докато цялата тегоба излезе от теб. Не се насилвай да простиш сега - първо се смири, размисли, преживей, надживей и прошката сама ще дойде. Той ти е татко - омразата, гневът, тревогата, обидата, не са верни помощници. Иска ти се да го разбереш, но това няма как да стане без негова воля. Дай си едно задоволително и не много емоционално обяснение и продължи напред, без да се измъчваш повече. И друго се сещам сега. Няма как да простиш преди да си благодарен и преди да преодолееш вината и обвиненията. Сигурно това ти звучи еретично, но ако помислиш, ще разбереш, че съм права. Да си благодарен първо на Господ, че те е съхранил, на родителите си, че са те създали и отгледали - да си признаеш, че ги обичаш, че те обичат, да приемеш недостатъците им, да осъзнаеш, че не можеш да ги промениш. Едва тогава можеш да простиш. И друг път съм го казвала, но природата не се интересува от психология, а от размножаване. От природна гледна точка ти си екстра. Така че всичко е в твоята душа и ръце. Мисля, че ще се справиш. Даже съм сигурна. Формулирал си ясно и точно пътя, остава да тръгнеш по него. Успех.

 

...

горе^