Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз познавам такива хора. Семейството на бившето ми гадже. толкова добри хора не съм срещала след това-чисти, сърдечни, без да се карат, без да си повишават тон. И изгледали и възпитали 4 деца.

7.   Aз пък подкрепям н 1. Не винaги сме нa едно мнение със съпругът ми естествено, но съумявaме в тaкивa случaи дa нaмерим злaтнaтa средa. И двaмaтa сме темперaментни инaче, тa, кaрaли сме се и още кaк, но пък после пи тaкъв слaдък нaчин се сдобрявaме, че понякогa сaмa си търся нещо дребно дa се зaям, зaщото знaм, че кaто му "избие", ще ме метне нa гръб... дa се сдобрявaме:-))). Хaхaх, че примитивни звучи, но товa сме ние и истинaтa е, че си се обичaме, влюбени сме един в друг, a вече сме зaедно 15 години. Имaме две "луди" момчетa. И с тях се кaрaме понякогa aвторе. И те с нaс, е с мен опитвaт де, aко не е бaщa им нaоколо, зaщото той им е зaбрaнил дa нервят "неговото" момиче. Но елa дa видиш кaк се държaт момчетaтa, aко ме видят сaмо тъжнa, стaвaт нaй- любвеовилните и добрички нa светa. Според нaс сме си хaрмонично семейство. Мaлко сме лудички, но всичките, тa не си пречим с товa, допaдaме си. Рaзбирa се имa в домa ни общи норми и прaвилa, кaкто във всеки дом предполaгaм и всички се съобрaзявaме с тях... към моментa и момчетaтa :). Тa мир и хaрмония... по- скоро бих кaзaлa, че е високо нaпрежение у домa, но оновa хубaвото, което ти носи положителнa енергия и те кaрa в един моменте буйно дa скочиш и дa рaзцелувaш любимият, зaчервен в нaпънa си дa се нaложи в някой спор. Оновa чувство, когaто ти идвa дa извиеш врaтлетaтa нa децaтa, но кaто ги докопaш, ги гушвaш и от устaтa ти неволно излизa "говедцето ми, колко те обичaм".
Мир, спокойнa хaрмония, винaги и aбсолютно съглaсие, никaкви спорове, aбсолютно приемaне мнението нa другият... Боже кaквa скукa! Инaче, не си изневерявaме, не си бием децaтa, ( но понякогa ни се ще:-)знaем кaтегорично, че в труден момент, другият е сигурен стълб и подкрепa ( докaзaно).
Ние нямaме нуждa дa се гледaме в очите влюбено, нямaме нуждa дa премълчaвaме, че мир дa имa, нямaме нуждa дa преглъщaме нещо, което не хaресвaме. Любовтa ни е докaзaнa във времето, съвсем не живеем с идеятa, че си принaдлежим и крaй вече- ще си мрем зaедно, всичко се случвa, знaеш ли? ! Но зa едно сме сигурни, в моментa, в който единият от двaмaтa реши, че не е щaстлив и не желaе дa продължaвa в товa семейство, ще бъде пуснaт с любов и добри пожелaния. Е, 15 години сме щaстливи и тaкa, нaдявaм се тaкa и дa си продължим нaтaтък.

8.   Има!

10.   Първо себе си трябва да заобичаш. А отношението на другите към теб е проекция на отношението, което ти имаш към самия себе си. Ако се обичаш и отстояваш себе си като личност, хората ще го усетят и ще се съобразяват с теб. Ако не- ще те правят на парцал.

11.   Има да. Моето семейство е щастливо. Имаме средни доходи. Аз не ходя на работа и гледам децата. Мъжът ми се прибира в 6 и ходим на разходка. През почивните дни сме извън София. Трудности се появяват, помагат и родителите ни понякога. Не мофа да кажа че сме безгрижни, но сме щастливи и се обичаме. А дечицата са ни много добри и красиви.

12.   В моето семейство никога не е имало хармония. Даже напротив - всякакви възможни пререкания. Нито знам какво е да имаш нормално семейство, нито имам желание да разбера. Просто съм свикнал нещата да са сбъркани. Иначе познавам САМО ЕДНО семейство, което привидно е перфектно - доходи, взаимоотношения, щастие, сплотеност, че дори и домашен любимец. Иначе въпросът ти е почти риторичен. Те нормални хора не останаха, камо ли да се намерят и да образуват нормално семейство...

14.   Това, че сред вас и вашите познати няма съвсем не означава, че няма по принцип или са рядкост. Зависи най-вече от това колко самоосъзнати и духовно зрели са хората в него.
Нашето с жена ми например смятам, че е доста добро. Нито аз съм под чехъл, нито "кръшкам, оставил 2 деца на жена си". Е, наистина "пеперудките в стомаха" с годините преминаха в ежедневие, но когато връзката се крепи от приятелство и взаимно уважение, смятам, че това не е никакъв проблем. Децата ни също са здрави, умни, растат обичани, обгрижвани, но не и глезени, и резултатите не закъсняват - първи места по всякакви състезания, от спортни до математически. Хем те сами участват, с интерес, а не ние да ги изнасилваме с болните си родителски амбиции.

Зависи как погледнеш на семейството - като на нещо от което искаш да вземаш, да кяриш и вечно да ти дават, да ти запълват емоционалните липси, дупки и т.н. или като на някакъв колективен градеж, където всеки влага най-доброто от себе си и всички се радват на резултата. Смятам, че с личен пример най-добре се влияе на бъдещото развитие и светоусещане на децата.
Ако си само "смукач", стабилно семейство не можеш да направиш посмъртно. Но ако си "строител" и си намериш подходящ и съответстващ на нивото ти партньор - работата става дори по-добра, отколкото си очаквал. За мен точно това е семейството - партньорство, градеж и нещо, което е по-голямо и значимо от отделните си части (участници).
Успех на всички!

16.   Да, наистина са малка свестните семейства. Първата условие за такова е съпрузите да са подходящи един за друг - с еднаква степен на образование, еднакви темпераменти, еднакви цели по отношение на семейство и деца. Второто е дай боже да им се родят здрави деца, без генетични заболявания, които да отглеждат с любов и грижи но да знаят че труда им няма да отиде на халост както е при едно сериозно болно дете. И третото условие е да успеят работливи, добри, разбрани деца, които да се реализират а да не останат в тежест и грижа на възрастните си родители. Любовта си отива, но при тези условия в семейството ще цари спокойствие и разбирателство. Не са ли добре децата, няма живот. Раждането и отглеждането на децата е един много рисков момент.

17.   Ми то семейството е каквото си го направите. Ако го направиш, защото нещо ти липсва и искаш някой да ти запълни празнотата, ще получиш още липса без значение дали по документи имаш или нямаш семейство. Ако си изпълнен и изобилен от вътре и желанието ти за семейство произлиза от тази пълнота, т. е. желание за играждане, за сътворяване, желание лишено от егото, а не желание от нужда, то и семейството ти ще ти дава изобилие, макар че това няма да е основната цел.

Това е така наречения закон за привличането. Ако имаш съзнание за изобилие, ще привличаш изобилие, ако имаш съзнание за липса, ще привличаш липса. И в Библията е казано: който има, нему ще се преумножи, който няма, ще му се отнеме и това, което има.

Само желанието, мисълта и целите нямат нищо общо със съзнанието, а само характера на желанието - дали е от позицията на липсата или от позицията на изобилието. Вътрешното изобилие се постига със смирение (да не се бърка с примирение). Т. е. да си щастлив без значение дали си самотен или не. Дори и да си самотен да приемаш това като духовен урок и като неготовност да иаш семейство. Да приемаш с радост урока. Тогава щастието ти става безусловно, вече не е базирано на нищо конкретно, а е вследствие на самото битие. Тогава изчезват страховете, защото няма какво да губиш. Каквото и да имаш, ти го приемаш напълно като волята на Вселената и като това, кеото ти е необходимо в момента.

Това е в разрез с егото, при пълното смирение настъпва смъртта на егото, душата се лекува, вътрешните конфликти изчезват. В теб настава един мир и всичките ти желания получават енергията да се самоизпълнят без усилия и мисъл.

Когато душата ти е неспокойна и натоварена с очаквания, страхове и т. н., то тя е като бушуващ океан. Тогава и Емпайър Стейт билдинг да хвърлиш там, няма да се видят вълните му. Но ако душата ти е като тихо и спокойно езеро, дори и малко камъче (желание) да хвърлиш, то ще предизвика видими вълни без усилие.

18.   Много зависи какво имаш предвид под "нормално семейство". Но има такива, моето например е перфектно, с чисто съзнание мога да кажа, ние сме щастливи, заедно сме от 20г и днес, както аз така и той, ако можехме да върнем времето назад пак щяхме да се съберем заедно.
Ще питаш дали сме правили компромиси, всъщност не. Разговаряме по темите, които ни вълнуват, на дълго и на широко, докато намерим решение. Например аз макар, че съм жена, не ме интересува толкова модата при домашното обзавеждане /мебели, стени, автомобил, качеството им, цветовете им и др/, той е перфектен в това и съм оставила това задължение на него, той избира сам, после точно преди голяма покупка ме води да видя избраното и заедно го купуваме. Аз пък избирам дребните покупки, чаршафи, хавлии, покривки, какво ще се яде, съобразявайки се с предпочитанията на членовете в семейството, всички те оставят тази отговорност на мен и никой никога не мрънка какво съм избрала за вечеря. Той избира големите семейни покупки, аз малките, като малките съответно са в по голямо количество. Аз се занимавам със сметките /той не знае колко ни е токът/, занимавам се повече с децата, по малко работя 25-30ч седмично, той пък работи повече от 50ч седмично и помага ако се налага в чистенето на дома, децата също помагат. Семейните пари стоят в една кутия и аз съм отговорникът за нея. Всеки от семейството има права да бръкне в кутията и да вземе до дадена сума, до нея без да говори с останалите, но ако става въпрос за по голяма сума трябва да се допита до мен, ако пък става въпрос за доста голяма сума, идеята се предлага на семейно обсъждане. Например децата ни имат право да вземат до 5лв на ден, ако днес са им нужни 10лв се говори с мен, ако са им нужни 50лв и нагоре това ще се предложи на семейно обсъждане от предната вечер. За изненада на доста хора, макар че синът ни е тинейджър на 16г, той като види че в кутията има само 20-30лв например, взема до 2лв за да има повече за семейството. Случвало се е, 1-2 пъти, да има само 15лв в кутията и синът ни да не си вземе джобни, защото е сметнал за необходимо, че е по важно да пазаря за вечеря с тях. Досега не сме имали войни или пререкания, камо ли пък на висок тон. Ще се изненадаш, може би, като чета коментар 14, но при нас пеперудките в стомаха ги има и след 18г брак и 20г заедно.
Искрено мога да кажа, че всеки от нас би се лишил от всяко свое желание в името на това да ощастливи друг от членовете на семейството. Сега си представих ако сме в пустиня и имаме само 100мл вода, най вероятно тя щеше да остане в бутилката, докато някой от нас не припадне и не се нуждае от нея за да му спасим живота, иначе ако си я предлагаме един на друг всеки от нас ще откаже в полза на другите, тук говоря за цялото семейство заедно с децата ни, ако ме разбираш.
НО трябва да знаеш едно, човек когато се жени трябва да е достатъчно израсъл за да може да допусне партньора си до сърцето си, за да може специално само за него да притъпи егото си. Войните в едно семейство се водят от егото на членовете в него, не от самите хора. Ако разгледаш даден скандал, всъщност обикновено става въпрос да дребни глупости, които дадения съпруг/а би простил на всеки чужд човек, но точно в разглежданото семейство става въпрос за надмощие на единия индивид над другия и затова са скандалите. Ако преди да се ожениш за дадена жена не можеш да си представиш остаряването си с нея с усмивка, по добре не се жени за нея, тя не е твоята жена.

19.   Познавах 1 единствено такова семейство, собствените ми баба и дядо. Обаче от как починаха не познавам никого с такова семейство, да не говорим, че и моето е много далеч от идеала. :(( А така исках да имам връзка като тяхната, но явно не ми е било писано.

20.   От номер 2 скачаме на номер 14?? Сигурно пак има нов модератор с желание да се доказва. Кактои да е, смятам че номер 14 е прав във всяко едно отношение!!!

22.   Напротив-има, моето семейство е такова, обичаме се, не си изневеряваме и не можем един без друг, с две деца сме за информация!

23.   Аз се подписвам под този цитат от поста на първия коментирал:

"Нормалното семейство не е това, в което цари мир, хармония и разбирателство, а това, в което хората не забравят, че се обичат, дори когато са много бесни".

Това, което ме кара да определям моя брак като успешен, не са милите думички и романтичните жестове, а факта, че всеки от двама ни е готов без да се замисли да си извади единия бъбрек и да го даде на другия, ако той има нужда от него, за да живее.

24.   Коментар номер 14 е ужасно себичен и самомнителен. Рано или късно ще берете горчивите плодове на "аз съм супер - готин, другите са отрепки".
Разберете, че всеки си има някаква съдба или кръст в тоя живот и резултатите не винаги са съответни на старанието.
Познавам жени и работливи и добри, но нещастни в семейството.
Познавам мъже - и работливи и шушумиги пред жените си, но щастие - нъц!
Така, че номер 14, Ония отгоре рано или късно ще ви подложи на изпитание, бъдете спокоен!

25.   Номер 14. Ужасно ме нервират такива мегаломани. Такива бяха строителите на комунизма. Такива са и строителите на капитализма.
Дебелооки, надъхани, с чувство за собствена значимост.
Толкова си вярвате, че е противно.

26.   Aз съм автора на темата и въпроса.
Хубаво е да чуя, че все още има хора, които изживяват семейното щастие. Струваше ми се почти невъзможно, но явно има изключения...
То, щастието е само по себе си много относително нещо. За някои са постиженията на децата им, за други - материалните придобивки, за трети - духовните висини...
Аз лично само веднъж се събрах с жена в живота ми, но това ми стигна за цял живот - тежки раздяли, изневери, отново събиране, едно, две деца... ех побеля ми косата, но щастието още го търся... Благородно ви завиждам...

27.   Перфектни не , но тогава не е забавно - има такива в които да се чувстваш страхотно и изпълнен с добри емоции и да вдигат настроението когато ти е зле . За жалост моето е пълна противоположност

28.   А моя коментар къде е? Какво пък толкова не ви хареса, та не го пуснахте. Разочаровахте ме, а ви чета от няколко години.

29.   Има - единици, които са толкова богати, че не ги бъркат проблемите на обикновените хора. Например, мъжът похарчил 100 лева за една вечер с приятели в някой бар - няма проблем, те си имат още 300-400 хиляди на сметка примерно. Съседите ми са такива и пререкания не съм чувал да имат никога. Според мен, обаче повечето не са щастливи, особено в България.

30.   Нормално е ...нормата - т.е. това, което живее мнозинството е нормално и нищо не казва за това кое е добро или лошо. В циганската махала може би е нормално дори да се ражда на 12 г., защото мнозинството го прави.
Ти имаш в предвид дали има ПЕРФЕКТНО семейство. Ами няма, разбира се. Така както няма перфектни хора. Семейството е най-малкоата градивна единица на обществото. То е общност - с положителните и отрицателните неща, така както всеки индивид си има положителни и отрицателни качества.
Перфектното семейство и без това не само би било скучно, но и вредно - как израстналите в такова семейство деца биха живяли навън, където светът е жесток? Как бихме оценили добрите неща, когато не сме видяли лошото???
Важно за мен е двамата родители да дават всичко от себе си и да се стараят. ТОва се отнася и за децата, след като са усвоили речта и могат да контролират физическите си отверстия. Да, семейството е не само отговорност на родителите, но и е важно децата как ще се държат в него.

31.   Тази година ще стана на 33, не знам дали ще зарадвам родителите си с внучета, като гледам май не... Те са женени от 34 години и смея да твърдя, че много се обичат и ако 1я почине, другият няма да живее дълго без него, като птиците, така смятам! Възхищавам им се на любовта. Аз явно никога няма да срещна и и изпитам такава любов, но истински боготворя тяхната! Така че има такава любов!!!

32.   И моето семейство никога не е било в хармония, главно заради баща ми алкохолик. Майка ми е прекрасен човек, наистина имам късмет, че имам такава страхотна майка и си я обичам много. На баща не успях да случа. Но няма как всичко да бъде идеално...
С приятеля ми се обичаме страшно много и се надявам да изградим семейство след време, което да бъде в хармония. Караници винаги ще има, въпроса е да има обич, разбирателство и уважение!

33.   Не мога да кажа друго-освен ''Твърде малко си видял''. Има щастливи семейства, разбира се, моето е такова. Щастието не е подарък от Марс или Дядо Коледа- правиш го с характера, си, разбиранията си, душата си.

Това,че някои не са дораснали, з а да го създават сами, ( а чакат някой да го подне се, но не е така-градиш го сам) не значи,че не съществува.
Както и това,че слепецът по рождение не вижда света около него, не значи,че за ТЕБ този свят не съществува.

34.   Имам няколко далечни познати, които имат добри семейства, но за съжаление нито една приятелка от близкото ми обкръжение не е щастлива, включително и аз. Хубаво е да правиш компромиси, но ако само ти си гребецът в лодката не става.... Ще кажете-къде сме гледали? Ами за съжаление, не всеки си показва рогата отначало :(

35.   Разбира се, че има нормални семейства. Моето го имам за такова. Далеч от идеалното, но нормално - с взаимопомощ, зачитане, обич.

Семейството изисква старание, да не се стремиш да налагаш своя "аз", винаги да поставяш на преден план "ние". Когато хората са добронамерени и отговорни, семейството е "нормално" :) Нещата се получават както и във всяка друга област - ако си достатъчно усърден и упорит: усърден да си добър партньор и родител, а упорит - за да останеш винаги такъв. Нищо не е даденост и изграденото лесно се руши. Тази "мъдрост" за съжаление не я осъзнавах в началото на брака си, но сега /10 години по - късно от брака и 16 години от началото на връзката със съпруга ми/, съм узряла за нея. За наш общ, а и на децата ни късмет, съпругът ми беше усърден и упорит за двама в началото, а също много търпелив. Макар да сме се карали, аз да съм заплашвала с крайни решения и т. н., винаги ме е търпял и е държал на нас като двойка. Винаги ми е казвал, че ме обича, макар и обиден. Е, не си ме представяйте като нещо страшно - била съм авторитарна в повечко, но никога не съм си позволявала да изневеря или унижа мъжа до себе си.

Оценявам дозряването си за идеята, че семейството е първостепенно и свещено като късмет, тъй като се обичаме и раздяла заради налагане на моето его би била жалка. Лично аз се осъзнах напълно с раждането на децата си - осъзнах, че от мен зависи да имат хубав дом, баща, щастливо детство, постоянна подкрепа от двама любящи родители.

36.   Със семейството, което създадох живеем в хармония и нямаме сериозни различния. Баба ми и дядо ми също цял живот са били прекрасно семейство и са се обичали и продължават да се обичат на стари години и да си говорят с мили имена и да се подкрепят. Тъй че не е невъзможно. Според мен, ако човек не се чувства в една среда добре, то е редно да я смени, а не да си мисли, че е нормално да е нещастен и всички са като него.

37.   В моето семейство като няма изневери 20 години вече незначи че е модел за щастие- мълчание, безразличие, апатия се настаняват с годините- интимните отношения изчезват и видиш ли аз знам че той ме обича и аз него за винаги хахах- толкова е травиално това, предназначено за наивници- повечето семейства са така вече и се питаш какво те задържа- уважението, което постоянно изчезвас навлизането на еманципацията, навика, сигурноста или това какво ще кажат хората за перфектното семйство, или заради детето-някъде четох РОДИ СЕ И УМРЯ-малко хора проявяват смелост да живеят.

38.   Родителите ми са от 27 години заедно и са добре. Никога не съм ги чула да се карат, ако някой е недоволен, просто мълчаливо се сърди на другия без да каже нищо, но това трае ден-два и после всичко е наред. Майка ми е мила, нежна, грижовна жена. Баща ми е отговорен, способен мъж, истински глава на семейство. Изглеждат добре, гласят се, поддържат се. Сигурно са имали забежки, но не се е усетило и това е важното

39.   Това определение "нормално" е малко според индивидуалните разбирания.
В моето семейство се караме, ядосваме един друг, наказваме с децата, разочароваме от време на време... не сме ли нормални? На мен доста нормално ми звучи. Ако трябва да оценявам процентно - това е 2-3 процента от времето. През останалото се обичаме, прощаваме си, изслушваме се, наслаждаваме се на времето си заедно. И не си представям живота различно.
Би ли могъл да е по-добър - не - би било нереално - утопия. Затова приемам и лошите моменти за нормални. Компромисите за задължителни. А щастието за постижимо. За мен това е нормално.

40.   Лошите моменти не са нормално. Това е като да си болен. Случва не всеки, но умните хора се пазят и се раболяват по-рядко. Самонисшите слоеве на работничедката класа и първенютата страдат от подобни проблеми.