Как да се справя
преди: 9 години, 5 месеца, прочетена 1323 пъти
Здравейте читатели! Реших да споделя и своята история защото вече не знам какво да правя. На 20 години съм скоро правя 21. Винаги съм имал проблеми в семейството живеем в среден апартамент с родителите ми и на майка ми майка и. Когато бях по малък на около 10-11 годишна възраст имаше много сериозни скандали и последния беше фатален баба ми и баща ми оттогава не си проговориха вече 10 години. Винаги намирах сили за навън всеки ме знае като добряк и веселяк. Но когато се прибирах вкъщи всичко беше мрачно атмосферата беше напрегната. Баба ми ме настройваше против баща ми бях малко дете и все пак донякъде успя да го направи. Когато бях на около 13-14 годишна възраст разбрах, че майка ми е изневерила на баща ми и до ден днешен ме боли както когато научих. По празници винаги съм гледал как се веселят роднини и приятели в нас сядахме по задължение защото е празник не защото ни е приятно. И така си течеше живота. В средното започнахме да излизаме насам натам с приятели и когато станах на 17 се влюбих до уши толкова много че не се отказах от момичето 7 месеца докато не се предаде и тя. И нейната история беше подобна имаше проблеми в семейството и сякаш бяхме един за друг. Всичко пламна когато я целунах за първи път на 2рата ни среща. Пламна една много голяма истинска и чиста любов. На моменти бяхме като брат и сестра, на моменти бяхме приятели винаги се пазехме, бяхме като едно цяло. Започнах работа в заведение и оттам започнаха и проблемите от сорта на прибра ли се, говорят ли ти, зарибяват ли те. Изтърпях го 7-8 месеца, когато направихме 2 години и половина реших да я оставя. Разделихме се всеки взе по малко поука и след 3 месеца решихме да опитаме пак. Аз нямах връзка през това време но тя имаше и разбира се ги имаше и съмненията няколко месеца пак караници и циркове. Разделихме се отново вече 6 месец тя опита с едно момче но не се получи. От 3 месеца съм в чужбина имам връзка с момиче от България. Искам я и тя ме иска обеща ми да ме чака. Сега се опитвам да се оправя с нашите защото през годините от 15 до 19 не бяхме в много добри отношения и особено с татко. Винаги са ми казвали не бъди прекалено чувствителен не приемай нещата толкова навътре. Как да го направя и как да продължа без да ми изкачат в главата спомени от ранните ми години когато имахме проблеми в нас и спомени от голямата ми любов. Също съм и много доверчив когато обичам обичам веднъж. Мисля, че не знам какво е да живееш, мисля че не знам какво е да си добре винаги мисля нещо напоследък рядко мисля позитивно. Винаги се притеснявам за нещо да не обидя някой да не кажа нещо накриво. Какво да направя, че да съм добре се питам от 1 година...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 5 месеца hash: 683b1f68f1

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Зарий се в работа, така че да нямаш време за нищо. Пусни момичето от България. Кажи й да не те чака и да си живее свободно и спокойно. Извини й се за това. Като работиш и нямаш време, от толкова работа, да мислиш хем ще си отпочинеш от спомените и проблемите, хем ще успееш в начинанията си. Това е пътят ти към успеха. Остави вдичко, което те разсейва (като гаджета, семейство и например купони, алкохол... И такива вредни неща! ) и успей в живота. После се върни в България, събери "семейството си" (тези, които са те травмирали така) и им излей всичко! Оттърви се от този товар! Само така ще продължиш напред. Бъди сериозен и безмилостен. Кажи им истината в очите пък те ако щат да ти се поставят на мястото, ако ли не-майната им. После като си имаш стабилна работа и стабилни доходи си купи или наеми апартамент (ако нямаш свой собствен) някъде далеч от тях. И когато си стъпил здраво на краката си си намери приятелка. Започни връзка, виж дали момичето си заслужава и ако е така направи всичко възможно да я задържиш до себе си. После продължавай да работиш и така... Аз ще ти кажа какво е и моето положение. Ще бъда кратка. Аз до 7-8 годишна възраст бях при родителите на баща ми (златни хора! ), но тогава реших да отида при тези на майка ми и те ми съсипаха животеца! Биеха ме, командваха ме, бях като муле! Вкъщи мама и татко само се биеха, че чак и до полиция се стигаше... Като станах на 10 баща ми почина-беше алкохолик... Ада при родителите на мама продължаваше. Появи се един проклетник - гадже на майка ми. Само година след смъртта на татко. Е хубаво. Заради този извратен нещастник ни изгониха. Заживяхме в апартамента на баща ми. Налага ми се все още да живея под един покрив с това животно! Майка ми неще да разбере че аз се страхувам от него, защото е ИЗВРАТЕНЯК! Опита се да ме види по хавлия, само ме обижда, караме се с него, стигам до истерии и пия хапчета вече. Посегнах към алкохола, сега вече и цигари почнах.. Пропадам и го осъзнавам но само така мога да избягам за малко от този ужас! Сега съм на 15. Остават ми още 3 години и се махам оттук! От собствения си апартамент! Някой ден се надявам да отида на гроба на баща си. Още не мога да преодолея това че го няма. Но през всичкото това време което имам аз планирам как да ги накажа всички тях! Много се озлобих към всички... На всичкото отгоре и родителите на баща ми ми пращат хора които изобщо не познавам да ме пресрещат по улиците. Живея в страх всеки ден постоянно. На улицата и вкъщи мен все ме е страх. Сега се въоражих, ако оная свиня ме пипне или доближи изобщо, ще се защитавам!!! Стана доста дълго... Съжалявам за това... Ти вече не зависиш от тях! Остави ги. Живей си. Не мисли за тях. Както казват "надробили са си попарата, сега ще си я сърбат" - те са си виновни. Не се предавай и не се отпускай. Накарай ги да съжаляват за това което са ти причинили. Та що за съвет е това "не го приемай толкова навътре" "не бъди чувствителен"-що за тъпотия. Учили са те да си потискаш чувствата като че ли не си човек и нямаш право да страдаш.... Ще се справиш с това! Успех. :))))

 

...

преди: 9 години, 5 месеца hash: 48c059300e

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Пич, ако ще създаваш семейство не преви грешката на родителите ти! Ново семейство, нов дом! Роднините по-надалеч и да се виждате по-рядко, че да сте си мили!

 

...