Ненормална работа
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 1484 пъти
Здравейте!
Аз съм на 21 години. Студент съм. Отговорен съм. С чувство за хумор. Комуникативен и космополитен човек съм. Мога да пея, танцувам, пиша и рисувам. Интересувам се много от актьорство и дори за момент се занимавах с това в градският театър. Интересувам се много още и от интериорен дизайн и архитектура. На девет момичета от моя клас им направих балните прически, а на две от тях им уших и балните рокли. Зад гърба си имам няколко (седем) късометражни филма, спечелили награди по тематични фестивали. Като цяло всестранно развита личност в сферата на изкуството. Мога го, харесва ми, талант ми е и го правя.
"Интрото" ми прозвуча малко като кандидатура за работно място, но искам да разберете що за човек съм първо, преди да започна със същинската част на проблема, а именно баща ми. Просто не се издържа.
Родителите ми са разведени. Нямам съзнателен живот с майка си. Баща ми е строг човек. Изключително строг. От както се помня все "ядох" шамари за някоя беля. Все носът ми бил навирен. Все съм бил със самочувствие, без покритие. Все бях подлаган на разпити и философски разговори. Страхувах се, когато баща ми се прибираше от командировка, защото знаех, че все за нещо ще има шамари. Много често съм казвал истината, която тотално е била отхвърляна като лижа и се е налагало да скалъпвам на момента наистина някоя лъжа, за да повярва, но все пак да си получа боят и съответното наказание. Няколко пъти е пускал клетвите от рода на това, че се отрича от мен.
След известно време баща ми се ожени повторно. Да съм бил някъде на 11-12 години. Втората му жена е изключителен човек. Невероятно добра, мила и чистосърдечна. Много се разбираме с нея и до ден днешен. От както е с баща ми, той много се промени към по-добро и тогава успявах да видя повече и от добрите му страни, но отново е имало шамари, каране и прекалена амбициозна взискателност. Често чувах и нападките, че с това няма да мога да се справя, че не съм за това и че това не го разбирам.
Кризата в България удари и баща ми и жена му бяха принудени да заминат за чужбина. Тогава бях на 14 години. За момент почувствах свобода, защото вече нямаше ежедневно притеснение и желание да говоря максимално кратко с баща си. Бях "свободен", но и свободата ме накара да порасна възможно най-бързо, изграждайки силен характер.
На 16 години отидох на офталмолог. Не виждах добре. Лекарката излезе със становището, че имам аномалия в зрението, тъй като на едното око диоптърът ми е един, а на другото око ми е с 1. 25 повече. Това се дължало най-вероятно на инцидент в детските ми години, при който е възможно да съм паднал и ударил в областта на слепоочията. Сложих очила. Замислих се върху думите на офталмолога и не си спомням никога да съм падал на главата си, най-малко пък в областта на слепоочията. Сетих се, че баща ми до толкова силни шамари ми е удрял, че понякога в продължение на 5-10 минути виждах леко затъмнено или когато премигах виждах все едно светкавици. Когато ме видя с очилата, баща ми някак си се стресна и му стана жал. Попита ме, дали не е виновен той, когато ме е удрял, но аз не отвърнах с "да". Просто му преразказах това, което и лекарката.
Станах 12-ти клас и мислите ми бяха насочени към бала и в коя академия за изкуство да вляза. Тогава играех в актьорския състав на градският театър вече втора година и режисьорите там ме бяха подготвили перфектно за изпити. Наближаваше бала и разбира се исках да отида на екскурзия със съучениците ми в Гърция. Тя струваше около 400 лева и можеше да се внесе на вноски. Когато съобщих на баща ми, реакцията беше на пълен отказ. Ще съм дал аз 400 лева, че и отделно примерно още 400-500 джобни, за какво, за няма нищо. Пари хвърлени на вятъра. Не ставало. Нищо не казах, защото и не можех. Винаги казваше, че го правел за мое добро, а в случая съм щял да имам възможност да пътувам и занапред в живота си. Ако съм искал екскурзия сега, по-добре да съм заминел при него за седмица-две. Не казах нищо, замълчах, преглътнах и се съгласих с казаното, което сега осъзнавам, че е грешка. Защо ли? Защото той работеше в чужбина, получаваше заплата малко под 1500 евро, а аз съм за последно с моите съученици и искам да се събера с тях. След това всеки щеше да поеме пътя си и я се видим, я не.
Другото, за което много ме заболя е, че не беше на бала ми. Не дойде да види сина си в костюм. Как не поиска почивка за седмица, за да си дойде и да бъде с мен в този хубав за мен момент? ! Отново нищо не казах. Мислех си, че щях да изляза като неблагодарник в неговите очи, че той се блъска да работи, а синът му иска да го занимава с балове, нищо, че баща ми имаше шеф за милиони и щеше да го пусне на секундата, ако знаеше за какво иде реч.
Когато бях казал, че искам да кандидатствам за актьор ми беше зададен въпросът свързан с парите. Казах, че за семестър е 700 лева. Изглежда обаче, че това му се видяха много пари и по всячески начин се опита мирно, без викове да ме откаже. В крайна сметка и за това го послушах и сега уча нещо, което не ми харесва толкова и, което знам, че няма да работя в бъдеще.
Проблемите не стихват до тук. Наскоро му бях на гости. Той вече прекалява. Все за нещо мърмори. Все нещо не му е угодни. Меси се в работата на жена си, като не и дава съвети как да си оправи даден проблем в работата, а направо и казва как да постъпи и, че трябва да го направи това задължително. Изкарва се напълно безгрешен и психолог номер едно. Въобще не изслушва, прекъсва докато говорим и налага своето мнение. Думата му е закон. Псува като каруцар. Думата е*а задължително трябва да присъства най-малко пет пъти в едно изречение. Само за една дума, която кажа е възможно да се вдигне скандал и да се преиначи в погрешен смисъл, накърнявайки и обиждайки го. Отново ме командва, отново ми дава заповеди като на 8 годишно дете. Отново ме съветва за неща, които дори нямат нищо общо с темата на разговор, само дето няма вече шамари. Крайно деспотичен човек е.
Непрекъснато ми повтаря, че съм бил много самоуверен и със самочувствие, което няма покритие. Нека види приятелите ми и попита тях, та да види, че съм канен навсякъде, да види, че търсят моята компания, не защото съм с навирен нос, а защото съм искрен човек. Прави си планове, когато завърша да съм заживеел при него и да работя, хем съм знаел и език. Това е и капката. Планове за МОЯТ живот никой няма да ми прави.
Не издържам вече и искам да му кажа много неща, с който да го "забия" в земята. Имам способността да го направя, но ме възпира, че всичко ще рефлектира върху жена му. Ще я обвини, че тя е виновна за моето държание. А тя е толкова добра и не заслужава това да и се случва.
Просто не знам как да постъпя. Баща ми е, но всичко си има граници. Зависим съм финансово все още от него, но това не му позволява да се държи като господар над мен и волята ми. Смятам, че отдавна е преминал границата и аз прекалено много време търпя, без да кажа нищо, заради страх от физическо надмощие. Скоро и ще се отделя напълно. Ще спре да ме осигурява. Ами тогава какво? Като се отделя напълно, какво ще последва? Разбирам, че иска да ме предпази, но за да успокои себе си. Това е малко егоистично. Аз не съм вече на 8, 10 или 12 години. Аз съм на 21 - двадесет и една. Време е просто да осъзнае, първо, че аз не съм малък и второ, че с това, което мисли за правилно, отдалечава близките от себе си и някой ден е напълно възможно да остане сам.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 10 месеца hash: c865e3e5ec

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   " Планове за МОЯТ живот никой няма да ми прави. ". Точно тaкa! Прaвилно! Знaеш ли, много ми допaднa ти :). Виж, досегa си мълчaл, много е, но... помълчи още мaлко. Просто си прaви СВОИТЕ плaнове с неговите пaри, докaто зaпочнеш дa зaвисиш изцяло от себе си. И без товa е в другa стрaнa, не можеш ли дa прехвърлиш обучение по товa, което желaеш ти? Почти си излязъл от обсегa му, не мисля, че и дa му кaжеш всичко, което си чувствaл от отношението му в годините ще те рaзбере. Вероятно ще се почувствa жертвa нa неблaгодaрник, кaкто го описвaш, изглеждa от тези, които кaто не постигaт нещо с физическa силa, го прaвят чрез мaнипулaция. Обaче пък колко е хубaво, че въпреки всичко си "излязъл" тaкъв, aртистичен, креaтивен, урaвновесен, сериозен, спокоен. Кaкво ти липсвa в личен плaн към моментa- единствено дa учиш по мечтaтa си. Нaпрaви го! Нямa нуждa дa му кaзвaш. Зaпочни и рaботa, с тaзи твоя креaтивност можеш дa печелиш и без непременно дa рaботиш зa някого. Но печели и свои пaрички. Ти си вече нa 21 г. и си сaмо нa 21 г. Можеш дa прaвиш буквaлно кaквото си искaш, a и целият живот е пред теб, току- що си влязъл в светa нa възрaстните. Некa твоятa мечтa бъде чaст от твоят живот. И виж, нaистинa нямa смисъл дa се "тровиш" с бaщa си. Минaлото не можеш дa върнеш и без товa. Той вече си живее своят живот ТAМ някъде си. Можеш мaксимaлно дa се дистaнцирaш, зa дa не ти влияе негaтивно и дa си строиш своя си живот и бъдеще. Имaш всички предпостaвки зa един живот мечтa, просто ти си тaкъв, МОЖЕШ! Късмет ти желaя момле!

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: dc5c36d83b

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Баща ти е класически пример на нарцистично личностово разстройство. Толкова много има писано по интернет и особено на английски. Само провери Narcissistic personality disorder.... И пред вид това, че те е удрял най-вероятно има и антисоциално личностово разстройство. Не искам да преразказвам учебниците. Сега като имаш диагноза ще прочетеш. Но това нещо да вменява вина в отсрещния е типично за тях и да проектират личните си дефекти върху другите. "Непрекъснато ми повтаря, че съм бил много самоуверен и със самочувствие, което няма покритие. " Да, всъщност това е самият ти баща, но както казах го проектира върху тебе. Такива хора са и много манипулативни!!! Докато си финансово зависим си завърши образованието и след това без скандали се дистанцирай от него. И да му обясниш нещо нищо няма да разбере, само ти ще се хабиш. Интересно майка му и баща му какви хора са били -- като характери? Ако знаеш пиши тук, ще ми и е интересно да знам. Биологичната ти майка от него е избягала. Поне аз така мисля.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 33448810c7

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Твърде много обръщаш внимание на баща си. Прави му мили очи, кимай, съгласявай се, нека се радва човека. А пък ти си прави каквото си знаеш. И за семестрите не си длъжен да му казваш точната сума. Казвай вместо 700 - хиляда лева, на останалите все ще им намериш мястото. Научи се да си артист пред баща си. Нали казваш, че имаш актьорски талант. Ами постигай си своето в живота, а на него - "Да, татко", "добре, татко", "прав си татко"... Със скандали и викове, няма да постигнеш нищо. Прави му четки, той ти е баща и при всички случаи си му мил. Ще се разтопи.

 

...

горе^

преди: 9 години, 10 месеца hash: ac9166da6e

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Здравей, и аз самата съм със много деспотичен характер, но във по-друг смисъл на думата, обичам да става моето, но не налагам волята си почти никога. По -скоро просто не бих позволила някой да ме командва. БАЩА ТИ НЕ ТЕ УВАЖАВА, НЕ ТЕ МИСЛИ ЗА МЪЖ ВСЕ ОЩЕ И НЕ ВЯРВА, ЧЕ МОЖЕШ ДА СЕ ОПРАВЯШ САМ!! Пиша със главни букви, защото според мен по - унизително за един мъж не може да има. Вярно е, че сега си зависим и не ти препоръчвам да му се опълчваш, изчакай да станеш по - самостоятелен, защото вече очевидно си изпуснал момента и тогава му кажи каквото имаш, но го направи задължително. Ти не си детенце за да ти казва какво да прави и да взима решения вместо теб. Да, баща ти е и трябва да го уважаваш, но ако нещата са точно такива каквито ги описа това което прави е просто прекалено. Ж16

 

...