 |
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Самозаблуда и отчаяние
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 2156 пъти
От край време промених живота си коренно.
Преди бях позитивен човек, усмихвах се на всичко, подхождах с положителна оценка и вярвах в приказното и в чудесата. Съответно и животът ми беше хубав, поднесен наготово. Бях редовна студентка с отлични оценки, излизах често по заведения, дискотеки. Любовта на живота ми живееше в друг град и често пътувах, както и той, а планът беше след завършването да заживеем заедно. Изглеждах страхотно. Хранех се здравословно. Имах достатъчно хобита, като писането на поеми, снимането на пейзажи, фитнес, плуване и шопинг. Естествено си въобразявах, че мога всичко и всичко е лесно.
Реших, че е време за бизнес и това са годините, в които мога да дам максимума от възможностите и способностите си, и да преуспея, тъй като имам много амбиции и съм упорита. И така направих първите крачки към кариерата заедно с приятели. Но ненадейно се разболях. Това беше моментът, в който открих колко малко приятели имам и нямах нужната подкрепа и внимание. Никой не ме разбираше. Чувствах, че духът ми е паднал и се е изгубил. Болестта ми продължи 2 месеца и бях на смъртно легло, но с лечение и време всичко отшумя. В последствие надебелях с 20 килограма от постоянното хранене и лекарствата, но това не ме спря да работя по започнато. И едновременно с образованието се развиваше и кариерата. Но работата ме погълна и не оставаше време и желание да прочета големите книги и да се подготвя за изпитите. Не се разбирах с хората, с които работех, нито с половинката си. Не оставаше време за приятели, излизания и хобита. Така последната година от образованието просто отлетя със средни оценки и наближи моментът на голямата истина (краят на студентството). Тогава си даваме сметка какво сме запомнили през всички години и как ще се представим на държавните изпити, какво сме пропуснали и какво сме преживели. Наближаваше и друг важен момент - а именно заживяването с половинката ми. Как да работя с хора, с които не сме на едно мнение и нямат усет към развитие и новости?
Последваха неблагоприятни изживявания със семейството. В момента на раздвоение между кариерата и образованието и любовта, се намеси проблем от страна на родителите ми. Те пожелаха от мен да се изнеса и да си събера нещата от дома ми, за да се нанесе моятa сестра с приятеля си. Така загубих 2 месеца от живота си в опаковане на лични вещи, изхвърляне на непотрбното и неразбирателство със семейството. Почувствах се отхвърлена, опустушена, без никого и все още не разбирам много от случващото се.
Следващият крах беше страхът и провалът от държавните изпити по медицина. Постоянно ги отлагах, нямах време за тях. За да успея да използвам времето си за учене единствено и само за учене наех квартира, за да съм напълно сама и да се концентрирам. Съвместната работа с приятелите ми започна да се разпада, когато започнах да отсъствам, защото беше в друг град. Нямах телевизия, интернет, спрях хобита, надебелях с още 10 кг. Сринах се и загубих всякаква посока и идея и цел в живота си. Трудно е човек да се концентрира и да е спокоен, когато има толкова проблеми.
Не оцених това, което имах преди... исках още приятели, исках домашни партита, исках кариера, развитие, щастие, а сега се боря и с килограмите и с учението и с родителите и с приятеля и с живота. Стаах негативна. Изчезна радостта в очите ми. Хората, които ме познаваха и на които бях от полза толкова време не осъзнават, че трябва да ми бъдат утеха и упора и да ми помогнат и на мен. Единствено моята половинка се опитва да ме подкрепя, но си е уморително.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 9 години, 6 месеца hash: 81d1847c0b |
|
1. Честно казано в последните години и аз се чувствам като друг човек. Искрената ми усмивка изчезна, попаднах в среда, в която не мога да бъда себе си. Старите ми приятели сякаш ме забравиха, чувствам се неразбран от света и страшно объркан. Състоянието ми май е подобно на твоето.. единственото, което можем да направим може би е да вярваме, че всичко ще се оправи и че ще бъдем щастливи както сме били. Средата всъщност е много определяща, ако имаш възможност я смени. Продължавай да се занимаваш с хобитата си, спортувай - аз, за съжалание го правя рядко, но все пак знам, че когато го правя се чувствам по-добре. Няма да се отчайваш, бори се! Нито ти, нито аз сме единствените с проблеми, просто трябва да намерим сили да ги преборим.
Успех!
|
преди: 9 години, 6 месеца hash: a68a84c64e |
|
2. Май всички минават през подобно нещо. В университета бях жизнена, имах много приятели, мечти, планове... после завърших, омъжих се, мъжът ми направи живота ми ад. Сега съм с 10 кг повече, в началото на 30-те, без мечти, без надежда и с леко скучна работа (и все пак се радвам, че я имам, че така имам някакви пари и повод да не стоя у дома). Това е. А само пред няколко години вярвах, че мога да покоря света. Кого ли заблуждавах? !
|
преди: 9 години, 6 месеца hash: 5977c86edf |
|
3. Кризата на средната възраст - моментът в който разбираш, че не можеш да имаш всичко. Минава, след като се убедиш, че не ти трябва да имаш всичко. Да, животът не е това, което си очаквал да бъде, но истината е, че за никого не е. Проблемът е, че от всякъде ти обясняват, че те чакат реки от мед и масло, а истината никога не е била такава, за никого. Защо лъжат - нямам обяснение - може би имат нужда да вярват в тази лъжа. Сега ще кажете - не е вярно - еди кой си са му се подредили нещата. Това не е вярно - гледате от страни чужд живот и не знаете неговите драми и трагедии - а такива има всеки човек - без изключение.
Това, което искам да ви кажа е, че всички сме получили торба с реалност, вместо обещаната торба с мечти - и бедните, и богатите; и семейните, и необвързаните. Някои просто я отработват по-добре. Случаят не е че сте извадили лош късмет, или че зле сте си изиграли възможностите и сте пропуснали шансовете си - каквото и друго решение да бяхте взели, това щеше да ви изправи пред други трудности - просто сте изправени пред вашия дял от реалността. Мислите си, че е заради възрастта, или защото нямате пари - помислете пак - колко известни и богати хора имат проблем с наркотиците или се самоубиват.
Решение има, сега когато знаете, че не сте сами, а като всички останали, можете спокойно да се заемете с живота си, без да се самосъжалявате - да отслабнете, да смените работата или партньора си, да заминете в чужбина или да се запишете да учите, да си намерите хоби - светът е голям и спасение дебне от всякъде.
|
преди: 9 години, 6 месеца hash: 96ed3896c1 |
|
4. Според Корана винаги можеш да имаш само 3 неща! Ако вземеш 4-то, ще загубиш някое от 3-те. Ти си решавай! Прецени кои са ти най важните неща! И аз исках да имам семейство, да ме обияат, да имам хубава професия, да печеля много пари и т. н. Докато разбрах, че не мога да имам всичко! Сега живей сам, на 3000 км от къщи, виждам си близките само на компютър и се надявам големите пари дето ги печеля, да потрябват на ня1кой, когото не мога да целуна! Нещата винаги си остават 3!
|
преди: 9 години, 6 месеца hash: 8e0e2e78eb |
|
5. Н 4, нищо лично, но 90% от хората в тази страна не живеем според глупостите на Корана (с извинение). Самата идея, че ако имаш кариера, добър брак, здрави деца и да кажем дом изчерпва правата ти на хубави неща е глупава. Това дори не вярвам да го пиша в корана, а просто е част от вашето суеверие. Затова и мюсюлманите си живеете във ваш свят на ленност, самоунищожавате се всяйчески и като цяло живеете в Средновековието
|
...
преди: 9 години, 5 месеца hash: 5977c86edf |
|
6. Съмнявам се, че номер 4 е мюсюлманин. Това, което иска да каже е, че всяко нещо си има цена. Съжалявам, но е така. Имаш само 24 часа на денонощие - как да ги инвестираш - ти решаваш. Дали ще правиш кариера, дали ще гледаш семейство, дали ще ходиш на фитнес, дали ще четеш книги - изборът е твой. Можеш, разбира се, да се разхвърляш навсякъде - но никъде няма да постигнеш толкова добри резултати, колкото хората, които са се отдали изцяло. Можеш да се отдадеш изцяло - но ще изостанеш в другите сфери. Простата истина е, че не можеш да имаш всичко, все едно дали ти харесва или не.
|
преди: 9 години, 5 месеца hash: f495213b35 |
|
7. Авторке, голяма прегръдка от мен.
Разчувства ме написаното от теб, защото съм била в подобна ситуация.
Опитай да погледнеш по-позитивно на нещата - струва ми се, че в момента не оценяваш, какво имаш - а именно половинката, която те обича и подкрепя. Иди и го прегърни, усмихни му се - той заслужава, щом е останал до теб през трудностите. Спри да му се оплакваш и да му ревеш на рамото, зарадвай го с нещо, казвай му по-често колко много го обичаш. Повярвай ми - хората около нас не са даденост и е много лесно да ги отблъснем или загубим - не допускай това да се случи.
Преживяла си огромен стрес, оцеляла си и след болест - но най-страшното е зад теб, ще видиш, че оттук нататък ще започнат хубавите неща, само се успокой и отпусни малко. Мисля, че си много амбициозна и критична към себе си, поставяш свръхизисквания и после се тормозиш, когато не можеш да ги изпълниш - давай малко по-полека, така ще прегориш.
Изрежи от живота си, всички, които ти носят негативни емоции и които са те оставили в момент на трудност - дори ако става дума за роднини. Контактувай само с хора, които те вдъхновяват и зареждат позитивно. Ако около теб няма такива - потърси. Запиши се на някакви курсове, опитай да развиеш хоби, за което не е останало време - дай си малко почивка.
Да, страшно да навлезеш в живота, но мисля че при теб негативните очаквания и страховете в главата ти са много по-страшни от това, с което реално ще се сблъскаш.
Болестта сигурно ти е помогнала да осъзнаеш, че има и по-важни неща от приоритетите, които си си поставила. Опитай да си угаждаш повече, да се наслаждаваш на живота, да се поглезиш - изобщо направи, каквото е нужно, за да се почувстваш отново добре в кожата си и едва тогава продължи към следващото предизвикателство. В момента имаш нужда от промяна и почивка - дай си я и ще видиш, как нещата ще започнат да се променят към по-добро.
Нещата, които в момента правиш или считаш за важни, явно не ти носят радост. Не си в мир нито със себе си, нито с околните. Това означава, че или целите са погрешни или нагласата ти.
Млада си - спри за малко, вслушай се в себе си и направи преоценка на нещата. Помисли, какво ти е важно, какво ти носи радост и усмивка, опитай да се видиш след година, след 5... опитай да разбереш, какво наистина искаш. Не можеш да продължиш така по-същия начин - първо трябва да върнеш равновесието си и да намериш отново изгубения смисъл. Ще видиш, че като насочиш вниманието си натам пъзела постепенно ще започне да се подрежда. Ако е необходимо направи една, две консултации с добър психолог - не е особено скъпо, а може да ти помогне да осъзнаеш грешките и да видиш ситуацията и отстрани - понякога е трудно да се измъкнеш сам за косите, не се страхувай да потърсиш малко помощ.
|
преди: 9 години, 5 месеца hash: 96ed3896c1 |
|
8. Здравей момиче. Аз съм номер 4. Мисля че номер 7 много правилно и позитивно ти го е казала. Аз също се опитах.. Грижи се за този до теб, бъдете ендо, обичайте се. И ще постигнеш много. Не искай всичко, защото няма да имаш нищо! Жал ми е за такива гъски като номер 5. Нищо не е разбрала и пак плюе! Не съм мюсулманин, но това няма значение. Живея в мюсулманска страна и зная че има и всякакви, но и много вярващи! Техният закон не е написан в Корана, а в тълкуванията му и се нарича Шериат. Ама те са поне 60% искрено вярващи, а не като Българите! Тъй напечените Християни б България ходят на църква за да палят свещи. Не знаят една молитва да кажат, нито знаят кога на служба да си прекръсят муцуните. А пък тъй наречените мюслимани, само за ядене мислят и за далавери. Нито раздават на бедните, нито почитат възрастните, дори пият ракия! Прав е игумена на Кладнишкия манастир, че в България вярващите са 1%. Затова момиче, ако можеш вярвай. Господ винаги ще се смили над теб! Не искай много приятели и купони, те са фалшиви. Обичай си половинката и вярвайте, бъдете добри и не завиждайте никому! И Бог ще ви направи щасливи! Успех и Щастие ти желая!
|
преди: 9 години, 4 месеца hash: e094e5965f |
|
9. От авторката : Здравейте!
Много се радвам, че споделих с вас какво преживявам, но наистина имах сериозен емоционален проблем, имах мироглед, който въпреки твърдението ми, че е широк е точно обратното на това- явно трудно възприемам проблемите, въпреки друго мое твърдение, че съм силна личност. Благодаря за милите думи на всеки един от вас.
Моля ви! Погледнете света от хубавата страна.
От няколко години живях с мисълта, че сега ми е времето да живея, да се забавлявам, да ме връхлети торнадо(не буквално) и после да разказвам на внуците си колко много съм постигнала и какво имам зад гърба си. Това е грешно и укорявам себе си. Нужно ли ми е нещо повече от това, което съм? . - Не. Човекът умее много неща. С оранизация мога да спортувам, да уча, да работя, да имам хоби и да живея живота, който искам и утре не е краят на света.
От опит ще споделя, че не е хубаво да се изолирате у дома, защото стените подтискат съзнанието, депресират и изпадате в това състояние на дълбоки размисли и страсти сами със себе си.
Аз излязох от този етап и нямам намерение да помня кой какво лошо ми е направил, защо близките ми изричат толкова тежки думи, защо са така подредени нещата и други подобни безсмислени въпроси. Продължих напред. Мисля да оправя живота си. Едва ли е толкова трудно.
Номер 1- Ти си същия човек. Усмивката ти е същата. Дано имаш повече поводи за щастие, за повече усмивки!
Номер 2- Ти си все още специална личност. Постигнала много в живота. Не те познавам, но ти благодаря и ти също се бори. Първо за себе си и след това за останалите.
Хареса ми коментара на номер 3!
Мога да приема този съвет и съм съгласна с ВСЯКА ЕДНА ДУМА. Добре дошла в реалността си казвам ВСЕКИ ДЕН!
Всеки от нас е специален. Всеки води битка! Дали със себе си или с околните, дори и със света. Животът ни е цветен като дъгата, не е сив, не е черен. Един ден се ядосваме, друг ден сме безкрайно щастливи. Моят призив към всеки е - " Когато ти се случва нещо лошо, го забрави по - бързо и продължи напред. " А отговорът на въпросът" Защо точно на този човек се е случило? "- има просто обяснение '' защото иначе няма да осъзнае колко много хубави неща има около него или когато те го сполетят, той ще ги подмине.
Това за корана ми хареса. Не почитам тази книга или богове, но вярвам, че тези които са писали библията и други свещени книги са били мъдри хора. Приемам, че искам много от живота, искам безкрайно много. Не са 3 или 4 неща. Искам милион неща.
НО!!! Приемам съвета да искам по-малко, защото в крайна сметка за какво ми е всичко това, което искам. Трябва да съм щастливка и с това, което имам, да си поставя няколко цели и с търпение да ги осъществя.
Месеци ми бяха необходими да се осъзная и да си подредя приоритетите, да оценя всичко и все още има какво да поправя и в ума си и за себе си. В момента живея със своята половинка и вече не съм сама в жилище. И малко ви подведох. Уча право, а не медицина, но се страхувах някой мой зложелател да не попадне на това писмо, когато съм слаба.
Препрочитах всички коментари доста пъти и се разплаквах още с първите от тях. Аз не ви познавам, нито вие мен, а сте толкова мили. Благодаря Ви!
Номер 7 - Голяма прегръдка и от мен :) Имаш способността да летиш в ума на човек, от твоите думи настръхнах и се отпуснах.
Да, ти ме разбра! Ти ми каза да потърся мир в себе си. Все едно говоря с родител, а те едва ли биха ми казали точните думи.
Беше нужно време да се отърся от всичко и всички и да започна наново. Беше нужно време да хвърля негативното от съзнанието си, което ме задушаваше и докарваше до плач. Беше ми трудно сама да си давам сили, без да ми помага приятел, другар, родител, дори разбиране не получих. Аз съм много горда за чужда помощ и психолози. Винаги си мисля, че човек е достигнал дъното, за да ги потърси. Аз бях на някакво дъно, но първо си дадох шанс сама да се справя.
Винаги ще търся, това което ме прави щастлива. Винаги ще се боря, когато нещо не е правилно. Винаги ще вярвам, че съм необикновена и че мога всичко. Но ще правя нещата по полека, с повече търпение и ще игнорирам негативните неща.
Измъкнах се, когато си казах спри се, какво правиш? ! . Започнах със разходки, малко повече разговори с родителите- простих им.
Простих на всички, за нещата, за които се измъчвах и получих мир и хармония. Тогава прогледнах и разбрах какво искам от живота. Тогава този товар изчезна.
И пак повтарям, не правете грешката да живеете сами, или да си стоите у дома и да позволявате лошите мисли да надделяват у вас.
Благодаря и на номер 8!
Завиждах.. колкото и да съм добра душа.
Не съм пожелала зло на никого, а напротив само любов.
Продължавам по своя път осеян с камъчета и се надявам щастието зад ъгъла да е по - хубаво от камъчетата.!
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|