Споделена история от Тинейджърски |
Моята история
преди: 8 години, 4 месеца, прочетена 1368 пъти
Не казвам, че съм била през някаква огромна драма или че страдам, просто реших, че някой трябва да знае
Когато бях на пет заминах за Англия със семейството си. Бяха най-магичните три години от живота ми. Проблема започна, когато се върнах. Споменах за това пътешествие, защото се върнах с идеята, че даже Луцифер има сърце. Бях наивна (предполагам, че все още съм) и не знаех много български. Отне ми месец, за да го науча и за помощ реших да се доверя на едно момиче. Името и беше Николета. Още от тогава знаех, че не беше добра. Лъжеше и след това обвиняваше мен, настрои доста хора срещу мен, но аз пак и останах приятелка. Тогава тя ме накара да... Правим неща, които едно осем/девет годишно НЕ БИВА да прави. Не беше сериозно, като наркотици или алкохол, но не беше правилно.
Дори не започвайте с думите: 'Ако знаеше, че те лъже и т. н. защо просто не спря контакти с нея? ' Нямате си и грам представа какво е чувството някой да Ви хване в капани си и никога да не те пусне.
Както и да е. Остнах в капана ѝ за още известно време, слушайки лъжите и, които бавно ме убиваха.
По това време и почина дядо ми, който обичам повече от всичко.
Успях да се измъкна от капана, когато ме накра да правим секс. Бях на осем/девет, когато загубих девствеността си с момиче. Това ме накара да обмисля всичко. Накрая реших, че е време да я напусна. На нея не и хареса и пусна слухове за мен из махалата. Вече не излизам от вкъщи (освен за училище или за града).
Започна новата година и се запознах с момиче на име Алекс. Двете бяхме неразделни.
Факта, че не знаех много български, а се справях по-добре от останалите предизвика хейтъри. Лека по лека училището ме намрази. Родителите ми започнаха да се карат всеки ден и бях нещастна.
В шести клас стана лошо. Пубертета започна и започнах да правя глупости (Да када, да лъжа за оценки и т. н. ). Това предизвика повече тормозене и не ги виня. Лъгах много хора, че съм невинна, но дълбоко знаех истината. Беше ме срам и дълбоко в себе си знаех колко жалка и колко долна бях. Намразих се.
Когато истината излезе наяве нараних майка си толкова много, което ме накара да се ненавиждам. Семейството ми ме намрази, приятелите ми ме изоставиха и се превърнаха в мои врагове.
Седми клас започна и стреса беше разбиващ. Оправих си оценките и си върнах имиджа. Но, за семейството ми не беше достатъчно. Родителите ми се изпокарваха, след това обиждаха килограмите ми (защото 66 килограма е взривоопасно), а след това и петицата ми. Брат ми и баба ми така и не помагаха.
Тормоза в училище стана физически, момчетата ме ритаха, плюеха върху мен и така нататък.
Започнах да се режа и получих паническа атака. Социално паническо разтройство се образува.
Една нощ се отказах. Исках всичко да спре. Ненавиждах се, семейството ми ме мразеше, нямах приятели. Отаказах се.
Докато не срещнах нея...
Сега съм на 14 и ако съм честна съм много щастлива - имам три приятелки, които обичам повече от всичко. Не ме интересува какво си мислят другите, имам си гадже - приятелка (бисексуална съм), обичам човека, в който съм се превърнала, получавам добри оценки и майка ми пак ме уважава.
За хората, които искат всичко да свърши - знам, че искаш да спре. Мислиш си, че ако го направиш, ще си добре. Грешиш. Отвори се пред някого. Дали е в интернет, училище или някой, на който държиш... отвори душата си, излей всичко. Има хора, които са минавали през това, защото ти никога не си единственият, и те ще ти помогнат. Не се отказвай (колкото и клиширано да звучи), дръж се и позволи някой да те чуе.
|
