Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

7.   Брей... Наистина лошите ще ги накаже Господ или съдбата... След години ти ще си с висше образование и хубава професиа, а те ще са чистачи и хамали. И тогава те ще разберат своята грешка, а ти ще им се смееш на жалкия им живот. Потърпи и си учи, рано или късно това ще ти даде предимства в сравнение с тях. След години ти ще им се смееш и подиграваш, че са социални отрепки. Съжалявам зза това, което ти се случва. Роднините ти трябва повече д те подкрепят, както и преподавателите. Според мен си мълчи и не ги предизвиквай. Учи си, запиши се на спорт, пък бил и той карате. Поне да не се чувстваш безпомощна. Желая ти от сърце успех и спокойствие! Горе главата, в света има и справедливост, макар и понякога да се чака с години.

8.   Дай ми координати и ще ти реша проблемите с тези "побойници". Даскалото е кофти период в който, или си тиранин, или плячка. Май няма средно положение. Като гледам в повечето случаи с добро не се получава така, че само бой! Сбираш приятелите и им теглиш бой и после ще видиш, как ще искат да са ти приятели. Ако не ги хващаш един по един и пак процедираш така. Нищо не е по-ефективно от боя. Всеки се е сблъсквал с такива нещастници през живота си. Не мисли за слагане на край на живота си!!! След време ще се сещаш и ще се чудиш как въобще е можело да си го помислиш! И пак ти казвам - с яко БОЙ ще си решиш проблемите. :)

9.   Моля те, не се засягай! Не се засягай от хора, които не са нещо повече от теб, непознати! Заради очилата ли ти се подиграват? Не ли е минало вече това, тоест просто аз сега не виждам и не съм чула някой да се подиграва, че има очила някой, а и ти не си единственият човек, който носи очила и не си последната! Норнално е да имаш очила, щом се налагат, нали все пак трябва да виждаш и да се чувстваш добре с очите си. А това, че учиш, учи си колкото си искаш, постигай мечтите си, не гледай другите учат ли или не и какво говорят за теб. Това са просто невъзпитани дечица, които се подиграват на каквото и да е, дечица без акъл! :)

10.   Здравей!
Първо държа да те поздравя за чудесно оформеният текст. Особено уводната ти част е велика. Наистина рядко се случна някой да си напише толкова добре ( от стилистична гледна точка) историята. А това само потвърждава твърдението, че си сериозен ученик.
За съжаление броят на тормозените деца в училище е немалък, а голяма част от тях са подложени на това именно защото са ученолюбиви и си изпълняват съвестно задълженията. Но средата до голяма степен зависи от това какво е училището. Пишеш, че си осми клас, но така и не уточни къде си приет. Ако училището е професионално или СОУ, твоят тормоз не бил частен случай (на повечето места). Всмисъл броят на слабите ученици там е много голям и целта им е просто да "изкласят". В такава среда един съвестен ученик ще изпъква и това дразни останалите. Слабият успех и интерес обикновено върви и с лошо възпитание и тези хора показват своя неприязън открито и налагат насилствено позицията си.
По-интересно би било, ако това се случва в елитно училище. Тогава най-вероятно проблемът е в паралелката и бих те посъветвал да я смениш. Осми клас не би ти било особено трудно да се пренасочиш към друг профил.
Иначе и в двата варианта добра възможносн е смяната на училище. Но проучи добре нещата, за да не попаднеш на по-лоша среда. Имай предвид, че в осми клас пубертетът "държи" все още твоите съученици и теб и тези действия мотат а да отшумят след още някоя година. Така например се случи при мен. В осми и девети клас не се разбирах с много от съучениците си. Аз обаче освен словесни атаки друго не съм получавал от тях. В роследствие нещата се промениха и сега дори четирима души сме близки приятели и си поддържаме контакт редовно. Но няма как да бъдем сигурни дали нещата ще се променят при теб.
Желая ти успех в справянето с тази тежка житейска ситуация. Знам, че е трудно, но все пак помни, че трудните времена създават силните характери. Успех! :)

11.   Може да смениш училището, да се обърнеш към полиция, закрила на детето или... И аз не знам. Имал съм подобен проблем и знам какво ти е. Аз лично се справих с него като използвах солидни количества агресия и бойни техни. Бях решил, че искам да стана по-силен и започнах да практикувам бойни изкуства. Добра работа ми свършиха, но не съм сигурен дали това ще помогне и на теб. Щом твърдиш, че скоро ще напуснеш този свят доброволно, значи мислиш за самоубийство, а? Предполагам, че си на около 14 години, млада си още да умираш. Има толкова много неща за които да живееш и толкова много за които дори не се замисляш. Помисли си добре за тях. Ако се те притиснат да те бият и не можеш да бягаш, трябва да вдигнеш ръцете си пред тялото, като едната е пред другата. Да пазиш главата си и когато удряш да се целиш в слаби места по тялото - шията, носа, очите, ушите, слабините и т.н. Не удряй в шията с всичка сила, защото може без да искаш и да убиеш някого. Ударите там са опасни. Може да използваш в битката, всичко което намериш и става за оръжие или пък ти осигурява предимство. Ако тръгнеш да падаш на земята, опитай да се свиеш на кълбо, защото ако не го направиш може да се удариш лошо, пък и така ще имаш поне малка защита ако те ритат. При първа възможност трябва да станеш и да бягаш. Като цяло, гледай да бягаш и да викаш за помощ. Това което написах няма да те подготви за битка, затова не си мисли, че като го прочетеш, ще можеш като онези по филмите. Бойните изкуства се учат под наблюдението на учител и със спаринг партньори. Затова просто бягай и търси помощ. Освен това докато намериш решение на проблема, в училище през междучасията може да се опиташ да избягваш местата, на които ходят тези, които те тормозят. Или пък да се навърташ близо до учителите в коридорите.

17.   Аз съм минала по този път и знам какво ти е. Изживяла съм го. Седми и осми клас за мен бяха огромен ад. Класната не ми помагаше, нито директорката. Винаги в очакване на поредния удар, неистово преследване и подигравки по коридорите, в часовете, при прибиране. Тогава се обърнах към други от учителите. Класната ми беше по география и когато и се оплаках, каза, че ще вземе мерки и нищо не направи. След поредния "страшен ден" пак и се оплаках и тогава тя просто кимна с глава. Не ми обърна никакво внимание. Майка ми и тя до един момент ми помагаше, но после и на нея и писна и ми каза да се оправям сама. Имах приятели, но до 7 клас в училището. Нали тогава всеки кандидатства и се разделихме. Не бяха с мен в коридорите и часовете. Нямаше как да бъдат. Тогава, когато нищо не помогна (в седми клас се занимавах с дирекция и то не само аз, но и други деца и проблема не беше разрешен) реших да се обърна към учителката ми по литература. Както разбираш, тя не ми беше класна, но усещах, че е по свястна и няма да остави нещата така. Оплаках се и на госпожата по история. Да кажа, че тормоза спря, не мога, той не спря напълно. Но с помощта най-вече на госпожата по литература нещата вече не ескалираха, както преди. Тя взе мерки. За това аз те съветвам като човек бил в твоята ситуация преди години, обърни се към друг преподавател, такъв на когото имаш доверие. Щом класната и директорката не ти помагат, друг от учителите може и да го направи. Не всички са еднакви. Аз те съветвам да не се самоубиваш заради някакви отрепки, които не разбират нормалното общуване, за които боят и подигравките са единственото средство. Аз продължих напред и загърбих малко по малко този период. Дори завърших специалност с педагогически профил, но още не знам дали съм достатъчно добра за учител. Тази плахост и срамежливост са нещо, което ми остана от тогава. За това и сега не работя тази професия, но го обмислям за в бъдеще. Пиша това не само за теб, а и за другите хора. Те пренебрегват проблема, не могат да разберат нито жертвата, нито насилника. А истината е, че и от двете страни има проблеми и трябва да се работи върху тях. Тъжно ми е, че след толкова години чета подобна тема. Това ми показва, че нищо не се е променило. Опитай да поговориш с друг от учителите, щом на мен ми помогна тогава, може да ти помогне и на теб.

18.   Здравей, мила! И аз тази година съм в ново училище и в 8 клас. От първи клас винаги са ме тормозели кифлите. Или по-скоро са се опитвали, защото аз въобще не се вълнувам от някакви селянки с извинение и доста под нивото ми. И за какво? Те играят ли някаква сериозна роля в живота ти? Какви са ти те? Така като чуя за някое изтормозено дете и просто вътрешно изгарям. А ти знаеш ли, че като се страхуваш от тях и се поболяваш, свивайки се и плачейки, им доставяш голямо удоволствие. В 8 клас си и би трябвало да знаеш какво трябва да направиш-вдигаш глава и с усмивка. Кажат ли ти нещо-никакъв отговор от твоя страна. Все едно не са там. Повярвай ми толкова ще се подразнят, че ще се пукнат. Усмихни им се победоносно, вдигни глава високо, показвайки че те не са на твоето ниво и ти нямаш желание да се занимаваш с тях. Знам, че е трудно, но когато на мен са ми се подигравали, говорили зад гърба, а понякога и в мое присъствие-мълча и вдигам главата още по-високо. Нека да продължават, аз с този си жест показвам, че те не ме интересуват. Направи го и ти. Чуеш ли нещо-никакъв жест с който да покажеш, че те засяга. Даже се усмихни още по-широко и подигравателно. "АБЕ КОИ СТЕ ВИЕ, БЕ? ! " Успех! И въобще не си мисли за тези глупости, че ще си отидеш доброволно от този свят. Живей точно заради такива отрепки и ги карай да се чувстват зле, както те искат да постъпят с теб. Но ти ги убий с мълчание и гордост. Действа!

19.   Аз бях като теб в училище и днес, вече на 28 години мога да ти кажа - става по-добре! Моята майка беше много активна - ходеше, говореше с учители, родители, но промяна нямаше. След 8ми клас попаднах в малко по-нормален клас и нещата бяха по-добре. Така че смяна на класа/училището е вариант.
Но си права, че учителите не реагират.. може би не знаят какво да направят. Няма ли училищен психолог, с който да поговориш?
След училище вече нещата се променят, така че въобще избий си това, за което намекваш в последното изречение, от главата. Очакват те много прекрасни моменти!
Има една поговорка: "Ако минаваш през Ада, продължавай да вървиш! " Така направи и ти. Но определено проучи въпроса със смяна на клас/училище.

20.   Оу, и аз съм така. Никой не ме взима на сериозно. Подай жалба в дирекцията.

21.   Не сменяй училището. Не отстъпвай. Другият път като те натиснат, не се свивай, а се изправи гордо. Никой няма право да те потиска и да те кара да се чувстваш нещо по-малко. Ставаш и отвръщаш. Ако те ударят, удряш и ти. Това е живота - удряш, докато имаш сили. Трябва да държиш на себе си срещу всички - съученици, учители, родители. Ако ти не държиш на себе си, никой няма да го направи. :)

23.   Като човек минал през същото, много добре те разбирам. Обаче не се отчайвай, баба ти е права! Всеки си получава накрая заслуженото, е не веднага, но става! Тези, готините от моето училище, които се имаха за голямата работа, сега са така смачкани от живота, че чак жал да ти стане! Мислеха се за велики, смятаха, че винаги ще минават метър, ама като си останаха с едната диплома от гимназията и без почти никакви знания и умения, да видиш сега как работят разни глупости като разносвач на пици и подобни и разбира се за вечно без пари. Така, че учи си и мисли за това. Палачинката се обръща! Само малко търпение!
А за да не ти е чак толкова кошмарно се опитай да се сприятелиш с още някой, който тормозят, като сте няколко човека и има кой да те разбере и да ти съчувства, не е чак толкова тежко. Пък и след училище, гледай да се разсейваш и да правиш приятни неща и ще се справиш!
Успех! И запомни, колкото по-малко им реагираш, толкова по-добре! Тия кретени, точно това искат, да те изкарат от нерви, а като не им се връзваш и направо се пукат от яд. Знам, трудно е, но да знаеш действа! Изпробвала съм го!

24.   Мило дете, тези години са болезнени. Знаеш ли, минала съм през това. Не съм носила очила, но съм била от по-интелигентните деца, заради което получавах гадни прякори, биеха ме, подиграваха ми се. Родителите ми ме държаха много строго и се обличах не особено модерно, направо ме беше срам на моменти.

Но въпреки това аз издържах, завърших, в момента съм доста успяла в професията си, въпреки че съм още млада.
И правилно са ти казали, че най-"готините" ще работят по веригите супермаркети, аз бих допълнила, че ще се трепят да слугуват в чужбина.

Скоро след като завърших срещнах една съученичка, работила като болногледачка в Италия. Погледна ме със съжаление, че не си намирам работа, и ми каза, че затова не била учила, че нямало смисъл. Подигра ми се за това, че с висше образование нямам нейния доход. Сега, години по-късно, при добро стечение на обстоятелствата мога да изкарам нейния годишен доход от чужбина за около месец-месец и половина. Отдавна не живея в малкия град, от който сме, и шансът да я засека е минимален, но с удоволствие бих й натрила носа, защото това е, което такива хора заслужават с поведението си.

Всички, които ми се подиграваха някога за амбициите ми и за желанието да уча и да се развивам, са на много по-ниско социално и икономическо стъпало от мен. Изводите си прави сам/а.

Недей да се отказваш да бъдеш човека, който си. След време те ще съжаляват.

25.   Миличка, била съм на твое място. Основното училище беше ад за мен в първи клас момчетата ме затваряха в тоалетните, в съблекалнята, дори и в шкафа за загубени вещи. 7 клас обаче стана нетърпимо обиждаха ме, наричайки ме животно, биеха ме с летви от чиновете, с ритници, с юмруци. След като един ден отидох разплакана до нас в междучасието и разказах на дядо той звънна в дирекцията и побойниците бяха наказани цял месец да чистят училището, нямаше как да ги изгонят, защото беше и края на годината и ни престоеше кандидатстване. Не ме докоснаха повече, но се бяха заканили да си отмъстят на завършването и трябваше да ходя с нашите да си взема бележника. И всичко това само, защото бях по - свито дете нищо лошо не им бях направила. Във следващия си клас поне получих що годе нормално отношение. Миналата година имаше събиране на класа от основното училище, но аз не отидох. Дори сега да са се променили и да не се държат по същия начин аз не мога да забравя какво ми причиниха едно време и да седна на една маса с тях. Говори с майка ти за преместване настоявай докато не те чуе това не може да продължава така! ж. 23

26.   Благодарение на прочетеното разбрах, че си интелигентно момиче и за съжаление точно такива като теб биват тормозени в училище. Минала съм го този път и отлично те разбирам. Разликата е, че при мен побой нямаше, но като се замисля по-добре това да беше под психическия тормоз, тъй като аз всичко изживявам доста тежко, още повече щом засяга психиката. Мен отначало са ме наричали зубър, защото изкарвах отлични оценки, а всъщност не учех. Просто разсъждавах и благодарение на това изкарвах добрите оценки, а не съм стояла с часове пред учебниците, за да зубря. Но този период отмина, защото си понижих оценките, но те продължиха да си обиждат. Преместих се в гимназия и то насила в точно определена, защото родителите ми не ми позволяваха да уча това, което исках. И там беше същото. Разбирах се само с едно момиче, но и нея обиждаха, защото била странна. 5 години им търпях обидите, но се чувствах наистина зле като почнаха прякори и т. н, само защото се бях зарибила по една група. От всичкото това се отказах тогава да харесвам групата, защото ми беше писнало от подигравките им и това да ме питат "кога ще ходиш на техен концерт". Все ми казваха да не обръщам внимание, но много мразя такива, които не си гледат собствения живот. Та така де, измислеха си истории за мен и т. н, но все пак завърших омразната гимназия и се махнах. Сега записах в университет и си казах, че този път ще е различно. И е така, с разликата, че едното момиче от стария ми клас учи същото, което и аз и пак разправя наляво-надясно глупости за мен, но засега никой не се вързал на простотиите ѝ. Исках да започна трети път отначало и този път се получи, наистина. Сега се разбирам с всички, но сме малко и това е най-хубавото. Съветът ми е да не приемаш нещата толкова навътре, както правех аз, защото е ужасно да се вслушваш в думите на другите и да се променяш. Аз се отказах от група, която много харесвах и от някои неща, които обичах да правя само за да не ме подиграват. Но днес усещам промяната- не се интересувам от мнението на другите, отново харесвам групата и си казах, че онова преди няма да се повтори и правя нещата, които ми харесват. Просто не се отчайвай, знам, че са ужасни повечето хора и гледат как да съсипят на друг деня. От опит ти казвам, че навсякъде ги има. Аз търпях там часовете в гимназията и броях минутите, за да се прибера и после забравях за тях. Все пак няма да стоиш цял ден в училище, като се прибереш ще правиш каквото си искаш. Аз така си казвах и ги изтиках петте години. Повярвай, те са на много по-долно ниво от теб. Личи ти, че си интелигентна и забрави онези думи дето си написала, че скоро ще изчезнеш или нещо такова. Това не е решението, аз също често си го мислех, но няма смисъл. Това, че си учиш и че си добър човек доказват само, че другите са глупави задето не могат да те оценят правилно. Не се срамувай от това, което си, един ден ще си по-добре от тях.

27.   Завърши училище като частна ученичка - към същото или друго училище. Трябва да си купиш учебници според изискванията на съответното училище или учител [понякога има различни учебници за съответния клас по даден предмет], насрочват ти дати за изпити, не се налага да ходиш всеки ден на училище, учиш у дома и после се явяваш на изпитите. Ако нещо не разбираш по някой предмет, винаги можеш да питаш конкретния учител или да вземеш частни уроци. Бъди щастлива и успех!

28.   Всеки рано или късно си получава заслуженото. Бог достатъчно ще ги накаже, когато ти имаш висше образование, хубава работа и изкарваш добри пари, а те чистят и метят улиците с нищожна заплата.