 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Когато срещнеш неразбиране дори и от най-близките.
преди: 7 години, 9 месеца, прочетена 1576 пъти
Здравейте и от мен :) Най-сетне се реших да споделя и аз историята си тук, надявайки се че ще бъде публикувана.
Та така аз съм момиче на 18 години в 11 клас :). От доста дълго време не се чувствам добре, не здравославно, а емоционално. Живея с майка ми и нейните родители, защото съм дете на разведени родители, но въпреки това през всичките тези години майка ми се е справяла отлично като майка и баща едновременно. От седмици на ред само плача и нямам никакъв късмет в нищо. Скоро ми предстои завършване, ориентирана съм към медицина подготвям се с уроци от близо 2години, но честно казано това ми беше буквално набито в главата от ранна детска възраст, че трябва да стана лекар или нещо в сферата на медицината. Както и е, аз си тръгнах в гимназията и с такава нагласа, записах се в такава паралелка и т. н. Но напоследък усещам, че това не е за мен. Нали казват че, човек винаги прави нещата, които му харесват с желание, а аз уча като с клизма, защото трябва да го правя. Сама никога няма шанс да седна да се занимавам, всичко е базирано на изисквания от уроците. Сега като напредва времето става още по-трудно и сложно, а аз не мога да се справям... буквално рухвам емоционално не спя, не ям, плача. А и отгоре на всичко съм само дете, приятел си нямам, просто съм влюбена, но несподелено, при което и това е една от причините да се чувствам зле емоционално. Нещата не вървят изобщо добре откъдето и да го погледна. Майка ми е станала много изнервен човек с годините, не може да й се каже и думичка, животът я е направил такава. Напоследък се караме постоянно, разменяме "любезности" и т. н. Аз имам чувството, че тя не ме разбира наумила си е нещо и това е - иска аз да стана лекар, защото тя не се е реализирала като такава. Аз също исках, но сега така го усещам, че това не е за мен, не е нещото което би ме направило щастлива и доволна, а какъв е смисълът тогава? Говорила съм с нея за това, споделяла съм й със сълзи на очи, но все едно говоря на стена... ядосва се, крещи или казва нещо от сорта на "прави каквото знаеш, но мен ме забравяш тогова, ходи при баба ти и дядо ти и им го кажи и на тях! ". Излиза, че си загубих 2 години и половина за нещо, от което се отказвам. Парите били в тая професия, аз не смятам така, но дори и да е, парите не са най-важното нещо. Здравето ще ми отиде на мен още на тия години от толкова нерви. Баба ви и дядо ми и те по същия начин... изобщо не срещам никакво разбиране от най-близките си хора. Чувствам се сам сама на тоя свят и много често съм си мислила и за това да си сложа край на живота, защото не мога да го издържа. Такъв млад човек, почти нищо не видял от живота, дори и това да си дочакам абитуриенския бал не знам даби ще успея, да мисли такива неща и да е в такова състояние направо си е за съжаление... В нито едно нещо да нямам късмет, гледам мой съученички как съчетават всичко и как им се получава, е, разбира се, няма човек с перфектен живот, но поне така изглеждат, а аз не мога и да се преструвам вече и само да се усмихвам... Животът ми е един ад, това, което казвам го приемат като нещо незначително, като че ли е така си ги говоря защото си нямам работа, а всъщност не виждат, че детето и внучето им има сериозен проблем и се измъчва. Изобщо не се чувствам добре, не отговарям на състоянието, в което трябва да съм за годините си, чувствам се нещастна, а да не говорим че почти цялото ми е свободно време е запълнено с уроци, нямам време дори за самата себе си... Е, това е от мен... честно казано ми олекна малко дори и само като го написах. Ако някой реши да изрази мнение ще съм много благодарна... и все пак благодаря предварително за отделеното внимание :).
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 9fe485c4cd |
|
1. Чувстваш ли, че нещо не е за теб, значи не е. Вярвайте малко повече в самите себе си. Няма нищо по-важно от вътрешното ти спокойствие. Да, ще станеш лекар, да, ще сбъднеш мечтата на майка си и какво? Или прави нещата с желание, или всичко е една загуба на време. Болшинството от хора правят нещата по принуда, изтезавайки цялото си същество. Не бъди като тях. Щом не ти харесва, майната му на всичко, майната им и на всички, на които не им харесва. Ако трябва прави най-глупавото нещо на света, но с желание и нещата ще се наредят, просто няма начин да не се наредят. Сигурно звучи страшно, но преодолееш ли себе си, ще усетиш, че вървиш по правилния път.
Успех.
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: a55b54f910 |
|
2. Аз съм на 20 и мисля за самоубийство от 12 годишен. Близо 9 години. Мога да ти кажа, че на хората около мен не им пука особено много. Те си знаят своето - мързелив, апатичен, нищо не става от тебе, темерут и т. н. До едно време бях пораженец - не се стремях към почти нищо. После нещата се промениха. Днес се боря със себе си напук на всичко останало. Поставям си цели, влача се, ако се налага, но ги постигам. Две крачки напред, една назад.
Искам да кажа, че аз също не срещам разбиране от най-близките. Те винаги са недоволни от мен. Майната им. Продължавам напред, заради себе си, а не заради тях. Бих ти дал съвет да не се сравняваш с останалите, защото това само те смазва допълнително. Концентрирай се върху себе си, стани по-голям егоист, защото ако ти не държиш на себе си, никой няма да го направи.
Както го описваш, и аз мога да кажа, че не съм щастлив. Откакто спрях антидепресантите буквално се влача от цел на цел. Наложих съм си контрол - без алкохол, трева и наркотици. С други думи стремя се да не ходя особено много по заведения. Внимавам какво правя, къде ходя, с какви хора общувам, какво ям, пия и т. н. Само че това живот ли е? Да не можеш да се отпуснеш и да спреш да контролираш всичко, защото те е страх от последствията?
Извинявай, ако съм се отклонил. Не знам какъв съвет мога да ти дам. Аз се чувствах добре, когато пиех антидепресанти. Сега не се чувствам добре, но продължавам напред. Ако искаш, обърни се към психолог.
Разбира се, не учи нещо, което не желаеш, това е ясно. Застъпи се за себе си. Ако това те прави нещастна, не го прави. Сама виждаш, че и на най-близките ти не им пука особено за щастието ти. Що се отнася до състоянието ти, разбирам те. Но изход има:
1. Не се сравнявай с околните.
2. Концентрирай се върху себе си.
3. Прави онова, което е добре за ТЕБ!!!
4. Продължавай напред и не се предавай! Продължи напред напук на болката, която изпитваш! Колкото повече те боли, толкова по-яростно се хвърли в битката(с теб самата)!
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: c29ddecc71 |
|
3. А ти какво искаш да учиш? Права си, млада и здрава, бъдещето е пред теб. Може да кандидатстваш медицина, да учиш една година и ако наистиа не ти харесва да се прехвърлиш нещо друго. Може да прекъснеш, да поработиш и да запишеш друга специалност. Изобщо няма нищо фатално в тази ситуация. Учи една година, пмисли си какво ти харесва и се прехвърли в друг университет. Няма нищо фатално в това. По-скоро си изнервена от нещастното влюбване, но ако той не ти отвръща на чувствата нищо не може да се направи. Ще срещнеш друг, споко.
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 359bf3a90a |
|
4. Здравей! Аз съм жена на 24 години. Моят съвет е да не слушаш близките си. Стара поговорка гласи, че на чужд гръб и сто тояги са малко. И в твоя случай е така. Те не могат да си дадат сметка какво изживяваш. Да си лекар е призвание, а не бизнес. "Парите били в тая професия" - това е изречението, от което моето мнение за майка ти падна рязко. И тези дето са там за парите през ден ги споменават по телевизията как от некадърност са отнели човешки живот. Да не говорим, че ако нямаш желание, няма да минеш първи курс. Съвета ми е да не си губиш времето с уроци, а да намериш нещо, което те влече. Лошо ми става от такива родители егоисти... Да съсипват живота на децата си
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: c47d373b1b |
|
5. Избери друга професия, която хем да ти е на сърце, хем да е доходна. Тогава всички ще са доволни. Но и да не е доходна и да е свързана с музика или изкуство, решението взимаш ти. Животът е твой, изборът също. Дори и да е грешен. Човек има право сам да определя живота си, да взима добри или лоши решения. Живей! И се фокусирай върху това, което искаш и намери начин да го постигнеш. А относно мъжете - Х не е единствения мъж на света. Има толкова много от тях, все ще намериш правилния. Стига да запишеш специалност, която ще ти позволява да излизаш и да се забавляваш. С медицината ще ти е трудно. Успех!
|
...
| преди: 7 години, 9 месеца hash: d93e43439d |
|
6. Та това е медицина. Ако я мразиш и още от сега ти е много трудно, как мислиш че ще е ако влезеш. Ще прекъснеш след първия семестър, защото няма да си взела нито един изпит и ще си си изгубила 1 година, само защото майка ти ти е казала така.
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 75aa72da82 |
|
7. Благодаря но всички, изказали мнение по темата ми! Премислих нещата и мисля, чевзех правшлното решение дори и майка ми да не ме подкрепя... все пак животът ще го живея аз, той си е мой, а пък и съм на 18 години, разбира се, че не съм много голяма, но се предполага, че вече мога да взимам сама решения за себе си. А относно въпросното момче, просто само го посочих за пример, като една от причините за състоянието ми. Често казано след случилото се не ми е до момчета, не ми е до любов. Искам първо да си подредя живота и да съм щастлива, а за другото... когато е писано :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
