 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Трябва ли да посетя психотерапевт?
преди: 8 години, 3 месеца, прочетена 1469 пъти
Искам да помоля модераторите да одобрят историята ми, преди също писах подобно нещо, но не го одобриха. Надявам се, че няма да ме нападате много, но дори и да го направите за мен няма проблем. Наистина не знам от къде да започна, но ще гледам да не е прекалено дълго. Винаги съм мислела, че имам някакъв психически проблем. Често решавам тестове в интернет и все ме съветват да посетя лекар, но от една страна не искам, защото мисля, че така само ще се изложа и че може да ме вкарат в клиника за лечение. Знам, че и проблема ми е свързан благодарение на "добрите" връзки в семейството ми. Ще кажа само, че съм момиче и че съм първа година в университет. Никога не съм се разбирала със семейството ми, по-специално с майка ми. Няма да наблягам много на това, тъй като не искам да се самосъжалявам. За тези години са ми налагали най-вече психически тормоз, имало е и физически, но то не беше кой знае какво. Винаги майка ми е натяквала как нищо не става от мен, не се интересуваше как се чувствам и изискваше много от мен. Винаги тя вземаше решения вместо мен, караше ме да правя неща насила, не ми позволяваше абсолютно нищо. Това продължава и до днес и честно ми омръзна. Колкото и смешно да звучи да, тя явно ме смята за десет годишно, което не може да направи нищо само. Няма ми доверие, натяква ми само колко съм глупава и за всяко нещо отговора е не. Провали ми мечтата да уча това, което искам и ме остави да уча в глупав университет, само за да може да ме следи. Както и да е, с това вече се примирих, защото няма смисъл. Знам, че винаги ще ме контролира, обижда и следи. Не може да имам нормални родители, с които да си говоря за всякакви теми, които да ме разбират и подкрепят. Тази омраза един вид към майка ми започна доста отдавна и продължава и днес. Когато станах на 14 или 15 почнах да се самонаранявам, защото си мислех, че това е единствения начин да изкарам агресията си. Веднъж пробвах да се натровя с хапчета, но и това се провали. Не се гордея със себе си, че проявявам слабост и се отказвам от най-малкото, но съм човек, който мрази да му ограничават свободата, а те точно това правят. Всеки ден ставаше все по-зле, защото стоях по цял ден вкъщи, а за майка ми беше рай да ѝ върша цялата работа вкъщи, а тя по цял ден да спи и като стане да почне да ми вика. Приятели почти нямам и е разбираемо защо. Всички ме мислят или за задръстенячка, или за надменна. Това със самонараняването си продължаваше, но после преминах и на гладуване. Разболях се от анемия, почнаха припадъци и ходене при доктори. Личната ми каза да отида на психолог, но разбира се майка ми дойде с мен и каза на жената, че имам проблем в училище и че между нас всичко е наред. Нямаше как да кажа на психоложката друго и повече не отидох. Просто нямаше смисъл в това. Въпреки че трябваше да се храня аз не го правех, исках просто да си отнема живота и да се свършва. Единственото, което ме държи до днес е писането. Колкото и глупаво да звучи така си изливам чувствата и за мое учудване доста хора в интернет ми казват, че имам талант и ме подкрепят. Някакви непознати имат повече вяра в мен отколкото самите ми родители. Когато трябваше да кандидатствам нещо, което дори не исках майка ми ми натякваше, че няма да ме приемат. Всички така ми казваха, но изкарах най-висок бал и ме приеха. Виждам, че специалността не е за мен, изисква много комуникации с хора, а аз съм като първобитните, които не могат да завържат нормален разговор. И сега проблемите вкъщи продължават, но последните няколко месеца виждам, че състоянието ми става все по-зле. Постоянно съм в някаква депресия, почти не ям, не мога да спя и по цяла нощ се чудя какво да правя, а на следващия ден се чувствам като парцал. Постоянно пия някакви хапчета уж успокоителни, но нищо не става, самонараняването си продължава, просто защото така изкарвам яда си върху себе си. Няма на кого да споделя за всичко това, хората си мислят, че имам перфектен живот, просто защото не познават майка ми и как тя се държи с мен. Наистина не искам да казвам подробно какви неща ми говори и какви неща ми забранява. Предпочитам да умра отколкото тя постоянно да се разпорежда с жалкия ми живот и да ме обижда. Знам, че психиката ми е слаба и че само едно нещо може да ми я срине. Омръзна ми всеки ден да е едно и също- да ходя на университет, да се прибирам и тя да ми вика, а после да вися в банята, за да се самонаранявам след обидите ѝ. Мислите за самоубийство не ме напускат и забелязвам, че само за това си мисля. Представям си как точно го правя, какво говорят хората след това и как ми се подиграват после. Ако не беше писането и хората, които ми казват, че съм добра в това нямаше сега изобщо да съм жива и да пиша тези неща в сайта. Нямам мотивация да уча, хората виждат, че тази специалност не е за мен, но се старая и изкарвам добри оценки. Защо да уча като след това пак майка ми ще се разпорежда с всичко и пак тя ще ми казва какво да правя после... мразя я задето ми провали всички мечти и винаги ми скапва самочувствието. Знам, че звуча като неблагодарница, но тя не прави нищо друго освен да ме обижда. Баща ми много често застава на моя страна и казва, че би се развел с нея, но не го прави заради сестра ми, защото тя е още малка. Той също вижда каква е, но тя казва и на него какво да прави и той си мълчи. Не знам дали е добре да посетя психотерапевт, но какво точно ще му кажа? Че майка ми се държи с мен като 10 годишно и че винаги намира начин да ме накара да се почувствам като идиот? Че нямам мотивация за нищо и си мисля само за това как се самоубивам? Страх ме е, че после някой ще разбере, че съм ходила на терапевт и че може родителите ми да разберат за това, а ще кажат, че пак съм си въобразила някакви глупости. На тях не им пука как се чувствам, важно е само да правя каквото те искат и да имам по всичко шест. Съжалявам, че стана доста дълго, мога да разказвам с часове, но само ще си проличи каква депресарка съм. Не съм поредната дето реве, че не е обвързана, за мен са по-важни други неща. Искам някой да ме разбере и да не си мисли, че си измислям, защото наистина не си. Искам да се махна от тези хора, но знам, че няма как да стане, тъй като няма и при кого да отида. За да го направя трябва да имам поне малко воля, тъй като ако имах можеше и да се спася някак. Дори и да бях се махнала майка ми щеше да ме намери и да ме тормози отново. Много често съм била напът да си отнема живота, взирала съм се в някакви хапчета с часове, но винаги се замислям за това, че като си отнема живота повече никога няма да правя това, което обичам, че повече никога няма да слушам любимите си изпълнители и т. н. Знам, че повечето ще ме критикуват за това, че вече съм пълнолетна пък живея с тях, но в такава среда няма как. Сигурно ще ме обвините, че съм психично болна, но въпроса ми е дали трябва да отида на психотерапевт или нещо такова, защото си мисля, че мястото ми е за там, но не знам човека дали въобще ще може да ми помогне като чуе всички тези простотии.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 693475b9c2 |
|
1. Ами вземи живота си в свои ръце намери си работа и кандидатствай, това, което искаш! След това прекъсни всякакви връзки с тях!
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 4cafc0406c |
|
2. Какво ще кажеш да спреш да се оплакваш и да се стегнеш. Държиш се все едно тя ти е света дори и да не се осещаш. Стига вече си се държала като тийнейджърка. Време е да се стегнеш и да не позволяваш да те контролират. Не чакай някой друг да те оправи. Стягат се. Какво си направила за себе си? Ако имаш гняв учи бойно изкуство или спорт. Стига вече с твойте хапчета и рязания, защото нищо не правиш с тях. Голяма си и си реши какво да правиш. Ти си отговаряш за себе си. Но изглежда все едно сега като си сама и можеш да се контролираш ти пак на оная жена дет "уж" е майка ти го хвърляш. Отивай на психолог и му кажи всичко. Ако само криеш този проблем нищо няма да стане. Прави крачки и късмет с писането ;)
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 1140237bf7 |
|
3. Потърси психолог/психоаналитик/психиатър... В това няма нищо срамно, напротив. Това означава, че си осъзнала свой проблем и имаш смелостта да търсиш решение за него! Ако някой се присмива, това би показало единствено неговата ограниченост! Със сигурност ще ти помогне много да си стъпиш на краката и да заживееш по-добре. Със сигурност си стойностен човек, а това, че майка ти е такава също има своите корени - и тя е имала и има нужда от професионална помощ, която обаче не е потърсила и вероятно не търси. Не я съди, измъчвайки те, тя измъчва и себе си. Никога да не си доволен от нищо и никого - това означава, че не си доволен от себе си, на първо място. Вече си пълнолетна, имаш право да се разпореждаш подобаващо с живота си. Потърси някаква почасова работа, ако трябва прекъсни за 1 година и си намери нещо, което да ти позволи да се изнесеш на квартира и да си самостоятелна. Ако си в по-малък град, квартирите са на символични цени.
Успех и не се предавай, каквото и да става!
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: de6caf1e58 |
|
4. Виж сега, избий си всичко това от главата - и това какво щели да си кажат хората, и това, че майка ти ти е виновна за всичко, и мислите за самоубийство и самонараняване. Учиш в университет, следователно си пълнолетна. Оттук-нататък за тебе има само един път - първо извоюване на финансова независимост, а след това и всякаква друга независимост от майка ти. Това включва преместване в друго жилище/квартира и прекъсване на всякаква комуникация с майка ти. Записване на желаната от теб специалност, като би могла дори да си помогнеш със сегашната, като ти признаят някой и друг изпит от нея... След време евентуално мъж/семейство и край!
Може би така на думи ти се струва сложно, но не е. Всяка година стотици хиляди млади хора минават по този път. Щом другите могат - и ти можеш.
Стискам палци и ти пожелавам кураж и успех. Наблегни на писането, и дори без да се интересуваш какво мислят другите а него. Просто излизай душата си.
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 0591d7cf8f |
|
5. Определено психотерапевт ще може да ти помогне, те с това се занимават всекидневно (имам познат психотерапевт занимаващ се с т. нар. дълбинна терапия). Въпросът е, че струва пари - и то доста пари. Толкова, че ако излезеш на квартира да живееш отделно от вашите ще ти е по-евтино.
Иначе, от моите аматьорски познания по психология, изводът ми е, че живееш в типично семейство, в което жената не обича мъжа, т. е. майка ти не обича баща ти. Съответно не обича и продукта на любовта им (защото няма такава): теб и сестра ти. Такива неща обаче 99% от хората не могат да допуснат до съзнанието си (противоречи на общественото табу, че майките трябва да обичат децата си). Ситуацията е присъща на поне половината от семействата, не само в България, а в цял свят. Появява се и т. нар. емоционален инцест - ти сама казваш, че заместваш майка си в нейните задължения, вероятно майка ти се е опитала да те пробута и на баща ти емоционално (както казваш той застава по-често на твоя страна). Това създава подсъзнателно обвързване с бащата, и ти имаш трудност да общуваш с връстници (особено момчетата), защото те не могат да заемат неговото място в душевността ти.
Най-добре, според мен, ще е да заживееш отделно.
|
...
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 1b5590c16d |
|
6. Ами ти си си направо за клиника. По-добре влез в такава, отколкото да направиш някоя грандиозна глупост и после цял живот да съжаляваш.
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 8fc8e01b65 |
|
7. 1 - Приеми че тази част от живота ти е просто един епизод от него и когато този епизод свърши, тоест не живеете заедно нещата ще изглеждат по съвсем различен начин.
Естествено за целта ти трябва да искаш това да се случи, защото казваш единствено "да имах малко воля" еми логично е че няма как да заживееш на друго място ако не се активизираш по въпроса. Когато това се случи ще си кажеш просто "трябвало е по-рано"...
2- Тук проблемът не е само в твоята глава, а е семеен.
Това означава, че е необходима работа и с родителите ти, чийто мироглед остава неадекватен към твоя.
Властната майка задушава семейната атмосфера.
Бащата съвсем не е маловажен, не просто да е на твоето мнение, а да успява да убеди в него, ВЛАСТТА в къщата ;)
"Той си МЪЛЧИ" не е най-правилния подход на бащата в семейството! ПОДСКАЖИ МУ го!
3- Самоубийството не ти носи нищо! Самата идея за него е сигнал за слабост която има фатален заряд! Избий си го от главата по простата причина че то няма да реши никакъв проблем. То ще създаде нови вечни проблеми за други хора около теб, които ще ги травмират до края на живота им, а това не е смисълът на нещата... А теб просто няма да те има, по-тъпо от това просто НЯМА! ;) ОСЪЗНАЙ ГО!
Нещата придобиват други измерения ако това е основната ти мисъл. Да потърсиш помощ е най-човешкото нещо на света, така че недей да се ръководиш от предразсъдъците си "ще съм смешна, ще ще ще еди какво си", просто иди и си излей душата както тук (не подценявай живата връзка с терапевта)!
4- На психолога майка ти казала че между вас всичко е на ред и ти повече не си отишла? !? !? Това също не е адекватно поведение в ситуацията. Не е важно какво майка ти ще каже на психолога, нали идеята е че ТИ отиваш там не ТЯ.
Този психолог не е ли уловил твоето послание?
Съвета ми е да посетиш психолог сама не с придружител. Все пак не си на 11 ;)
- от един психолог
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 91744e5455 |
|
8. Аз се чудя как изобщо допускаш такова отношение от страна на майка ти. Няма абсолютно никакво право да те тормози по този начин. Проблемът си е изцяло нейн, ако някой от цялата тази история има психични отклонения то това е тя. На твое място бих си намерила работа и възможно най-скоро да се изнеса от нас. Зарежи майка ти, да знам гадно, все пак ти е майка, но не се държи като такава, проваля ти живота. Премести се някъде другаде, ако трябва, просто да не ти влияе по никакъв начин тази жена. Запиши си специалността която искаш и си живей живота пълноценно и независимо. След като се преместиш чак тогава ако искаш може да посетиш психолог, заради травмите които ти е припинила, навярно имаш проблеми със самочувствието. А ако не ти е по джоба можеш да си вземеш има разни книжки на тема личностно развитие и тем подобни, на мен лично са ми помагали до известна степен.
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: a39970a5a8 |
|
9. На първо място отиди сама на психолог и му кажи това, което си написала тук. Даже го принтвай и му го дай да го чете. Не казвай на никого, че ходиш на психолог. После отиди през лятото на морето и работи няколко месеца. Спести пари и без да казваш на никого се запиши в университет в друг град (пък ако е в друга държава, още по-добре). Изобщо колкото по-далеч си от майка си, колкото по-малко информация има тя за теб, толкова по-лесно ще се освестиш от този кошмар. Майка ти те тормози съзнателно, взима ти енергия и ти унищожава живота. Вече си пълнолетна, не й го позволявай! Откъсни се тотално от нея, не й споделяй нищо. Започни свой живот. Просто избягай физически и психически от нея. Като остарее не я търси и я игнорирай. Бори се!
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: cec9e74181 |
|
10. Ще ти дам съвет от моя страна, а пък ти си го анализирай, прецени ситуацията и си реши как да действаш. Съветът ми е от личен опит т.е. аз как успях да излезна от подобна ситуация преди години. Със сигурност мога да кажа, че успях, защото доста време се справях с всичко без проблеми, макар и напоследък да съм потънал в същата дупка.
Ако не усещаш мотивация, естествен подтик да се движиш напред в живота, значи имаш проблем. Движението напред е най-естественото състояние за един човек или живо същество. Не си физически болна, значи проблема е в психиката. Може би имаш лека форма на депресия, а може и да имаш по-тежка. Отиваш на психиатър и му казваш изчерпателно какво чувстваш. Започваш да пиеш онова, което той ти е предписал. През цялото време поддържай контакт с него и го дръж в течение какво се случва с теб. Към антидепресантите добави някакво спортуване разходки с хубава музика. Това ще те тонизира. Започни да се храниш здравословно - без алкохол, кофеин и т.н. Ходи на кино, на театър и т.н. Гледай "Роки" и други подобни филми. Чети Наполеон Хил и Дейл Карнеги. Намери си нещо, някой, който да те мотивира и вдъхновява - музикант, актьор, бизнесмен, футболен клуб и т.н.
Запитай се какво ще те направи щастлива. Не какво ще работиш, къде ще живееш, колко ще печелиш и т.н., а какъв живот искаш да живееш. Какви спомени искаш да имаш, когато дойде моментът да се простиш с този свят? Ние, хората, живеем така, сякаш ще живеем вечно. 5 години в детска градина, 12 в училище, 4-5 в университет и т.н. А истината е, че не се знае кога ще дойде момента. Работата, университета, парите, и т.н не са най-важните неща. Най-важното са спомените, които ще създадеш, и наследството, което ще оставиш след себе си. Парите, материалните неща, хората, приятелствата - всичко е временно, умира, изчезва. Но името ти остава. Дали затрупано под тонове прах, дали ярко лъщящо и високо в небето... Бъди егоист. Всички сме в дупка. Цялата държава е една дупка. Целият свят се превръща в подобна дупка. Излез от дупката и се опитай да помогнеш и на други да излязат. Дотогава бъди егоист. Постави си цели.
Това мога да кажа аз. И мога да кажа, че е трудно, защото, когато излезеш да се бориш, има много хора, които искат да те смачкат - психически най-вече. Самата среда и общество, в което живеем, ни мачка ежедневно. Тук няма място за милост и прошка. Никой не се трогва от това колко си добра, загрижена и благородна. С такова впечатление съм останал, за съжаление. По-важно е да си силен и да те уважават, отколкото да си добър и да те обичат/харесват. Ако не мачкаш, те мачкат. И тук идва другият ми съвет - търси си съюзник, верен партньор, приятел. Някой, на когото да можеш да разчиташ във всеки момент. Аз все още търся подобно момиче, но засега удрям на камък. Това мога да кажа.
|
...
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 887ef074d0 |
|
11. Отиди при психиатър, той/тя ще ти изпише хапчета, които временно да ти дадат енергия и "смелост" - тогава ще можеш да "действаш". Също така ще чуеш обективно мнение за това, че майка ти няма никакво право и че е нормално този тормоз да ти се отрази така на психиката, ще получиш и съвет как можеш да излезеш от ситуацията. Психиатрите, психолозите и т. н. са длъжни да пазят тайна за пациентите, по никакъв начин родителите ти (или който и да било) не могат да разберат, че ходиш.
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: f856a8cfd2 |
|
13. Дa, точно от психоТЕРAПЕВТ имaш нуждa. Ти вече си прогрaмирaнa ментaлно от енергийният вaмпир ( мaйкa ти ) до тaкaвa степен, ме си сигурнa, че където и дa избягaш, ще те нaмери. Тоест я признaвaш зa доминaнтният господaр, смятaш се зa нейнa собственост... товa е ужaсно.
Бaщa ти е просто нейнaтa дяснa ръкa, подчинен и е също, него контролирa с други похвaти.
Ти зaдължително трябвa дa потърсиш помощ! Сaмо трябвa дa ти помогнaт дa осъзнaеш собственaтa си знaчимост и дa aсимилирaш чувството зa притежaние нa себе си, след товa ще си хищник, ще имaш зъби и нокти дa я ометеш от животa си. Товa рaзбирa се ще се случи веднaгa щом си "отвориш очите/съзнaнието" зa истинaтa.
И тогaвa помогни нa сестрa си! Не я остaвяй тaм зaщото следвaщaтa жертвa е тя! Към моментa твоето присъствие я спaсявa донякъде, зaщото мaйкa ти още имa добре прогрaмирaнaтa жертвa до себе си. Щом ти изчезнеш от животa и, ще се нaсочи с още по- голямa ярост към сестрa ти.
Не знaм зaщо мислиш, че някой би ти се присмял зaдето си потърсилa помощ, от същото прогрaмирaне ще дa е, дa си смешнa зa всичко, тоест от стрaх до срaм... всичко ти е добре грaвирaно в мозъкa, дa нямa измъквaне. Нaпротив!!! Много хорa бихa се възхитили нa смелосттa ти след време когaто ще можеш aко искaш дa говориш свободно зa товa, a дори и дa помaгaш нa други в подобнa нуждa. Нямa дa имaш нуждa дори дa бягaш от мaйкa си, ще имaш смелосттa дa я "зaплюеш" в лицето с тaкъв отговор/откaт, че тя сaмa ще се покрие.
Смело! Нaпрaви го зa себе си и сестрa си!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
