Споделена история от Тинейджърски |
Аз - проблеми, въпроси, част от живота ми
преди: 7 години, 11 месеца, прочетена 1100 пъти
Моля модераторите да публикуват историята ми, ще съм много признателен :)
Нямам идея какво да е заглавието на темата ми, просто избрах това... Като цяло ще попиша за себе си - моето аз, лични цели, възможности, вярвания... абе като цяло, това ще е една дълга история...
Момче на 15 години, почти 16. Може и да е проблем, може и да не е това, което изживявам в момента. Нямам идея от къде да започна, но може би ще е най-добре от началото.
Преди 3 месеца ходех на танци. Бях ги почнал на 5. Приятно ми беше танцуването. За малък не се интересувах от приятели на тези танци. Танцувах си с кеф в тази школа. Разбирах се с групата. Харесвах и концертите.
Едно от момчетата напусна танците, заради родителите му и след около 4 години се върна. От едно добро и готино момче (не мой приятел, а просто танцьор, с когото танцувах) се превърна в нещо ново. Нещо непознато за мен. Аз можех да си говоря с хората на танците, докато той не се върна. Настрои ги всеки срещу всеки. Не срещу ме, А ВСЕКИ САМ ЗА СЕБЕ СИ. (като цяло картинката беше 1 срещу друг, предателства, обиди, псувни). Можех все още да говоря с момчетата там, но това малко по-малко стана невъзможно. Не ходех често. По лични или други причини - болен, на екскурзия, урок... Но се завръщах и след месечни отсъствия. Докато ме е нямало, те се сплотиха и ме отлъчиха. Най-добрият ми приятел там (по-късно беше дошъл, преди момчето пак да се върне) напусна и с него едно друго момче, което всички обиждахме, включително и аз. Влиянието на групата ми бе подействало, макар и момчето да си го бе заслужавало. Станах вълк единак. Исках да се отпиша, но трябваше да продължа да ходя, главно, защото ръководителите държаха на мен. Опитвах се да се сближа с тях, но нямах успех.
Мина лятото. Не ходех тогава. Есента пак почнах. Същата история. Вече бях 8 клас, а пубертета малко по-малко започна да ме тресе. Малко успях да се оправя с момчетата там, но само малко. Докато не се разболях. После същата история. 1 от момчетата ме излъга жестоко и всички ми се подиграваха. От тогава не му вярвам, а заради него почти не загубих най-добрия си приятел - това момче, което заради тях напусна преди лятото. Мина и това лято. Пак без тях. Не исках да ходя, но продължих, главно, за да си оправя отношенията. Моите мисли се бяха променили, моите цели и вярвания, моят вкус. Пубертетът надделя над мен. Това, както и фактът, че бях около тях толкова време, ми помогнаха да стана твърд. На 1 банкет им показах, че вече съм като тях и това момче, което ме беше наранило пак ми стана приятел. Поне така си мисли. Не ми е приятел, просто някакъв познат, който ми вярва на 100%... Тази зима не ходех на танци. Отношенията ми се запазиха с момчетата. Нямаше ги подигравките и обидите. Те бяха единни, а аз като някакво жалко подобие на същество от страни. Заради 1 моя болест се наложи да напусна танците - бета таласамия (нямам идея как се пише, просто я написах, а ето какво тя значи: Имам по-малко хемоглобин в кръвта, което при тежко натоварване, каквото имах на тези танци, води до няколко часово главоболие, замайване, гадене до повръщане). Наследствено ми е, но репетициите преди не бяха толкова изморителни и нямах голям проблем - 1 на 1/2 месеца. Но... нещата се влошиха и стана по-зле и по-често... Трябваше да ме отпишат...
От момента на отписването не ходя на нищо. Предпочитам го така. Мисля да се запиша на шах, но това все още е бъдеще.
------------------------------------------------------------------------------
От 5 до 7 клас нямах късмет със съучениците си. Те бяха като демоните от ада, сравнявайки ги с танците по онова време. Издържах. Имах с кого да комуникирам, но никой не ми беше приятел, освен едно момиче. Главно контактувах с нея. Изкарвах времето там, мислейки си как ще се прибера и ще седна на компютъра, вдъхвайки и лъжейки се, че живота има и хубави страни. Има да, но лошите са повече.
Минах 7 клас, без да опитвам кой знае колко да се сприятеля със съучениците си. Бях антисоциален. Интересувах се от тези на танците. Те бяха по-важни за мен. В 8 клас срещнах нови хора и част от старите (мога да контактувам с някои стари съученици, но комбинацията и приятелството им с някои бяха нетърпими). Сприятелих се. Нямах проблеми. Вече излизах с нови хора и контактите ми се подобриха. Главната ми цел все още бяха танците. В училище беше наред. Докато приятелите ми не се записаха на танци - други танци. Намериха други хора, които не ме познават и излизат с тях. Не са ме зарязали, но вече излизам с тях много рядко - пак са ми приятели, но не е като преди. Можех да ги задържа, ако не мислех как да се оправя с другата сган :(. Сега те имат проблеми с ръководителя на своите си танци и смятат да се отписват... С хората, с които излизат нямат, някои от тях са готини и нямат нищо против мен, но не сме на 1 вълна :( Не зная дали да рискувам да се срещна с тях, когато мога да се отдалеча още повече от сегашните приятели, но смятам да поема риска.
През целите тези години имах 1 верен приятел, който все още е до мен в трудни ситуации и съм сигурен, че няма да ме зареже, горе-долу се отдръпнах и от него, опитвайки се да се впиша в групата, но като цяло отношенията ми с него са в отлично състояние 6+
За да дам малко представа за себе си, трябва да се опиша. На бързо:
Момче - 15г, почти 16; не съм имал приятелка, не съм целувал момиче и не се заглеждам към момичета в този момент, просто не ми пука, дотолкова, колкото приятелството ми с тези от моя клас; интелигентен до някаква степен; не тренирам, но смятам да почна, не за да се харесам на някого или момичетата да ме гонят, а за да си вдигна самочувствието; пускам си коса от това лято, просто харесвам как изглежда момче с дълга коса, а и себе си харесвам с дълга коса, което за съжаление е проблем и води до някои упреквания, за късмет още не и до подигравки или зарязване, заради нея; ходя на руски (главно уча, за да се реализирам в Русия с информатика); уча информатика от 1 сайт, защото ми е приятно, както и различни неща свързани главно с физиката - доста различни от учебните занятия. Не ги уча по много, защото играя и различни игри на компютъра за разтоварване или забавление; пия малко и страшно рядко, просто не харесвам и не ми е много приятно; не харесвам банкетите, нито пък купоните, не съм такова момче - страшно нетипичен, сравнявайки се с връстниците си; неумело контактуващ с момичетата - просто нямам никакъв опит, а и усещам, че няма и да имам, ако само попадам на такива, които търсят готини момчета или такива с опит във връзките, а аз никакъв нямам, нямам идея как да заговоря момиче, само мога да общувам приятелски с тях, но както и да е, може и без любов, когато това не ти е моментната цел ;); изряден съм, отличник, добър в училище; не много хубав и не готин, поне за момичетата, доколкото предполагам, но не мога да съдя...
Това е като цяло. Ако може да получа коментари - всякакъв вид, като дали сте като мен и дали бихте искали да сте като мен, и ако не, как точно бихте се променили. Благодаря предварително ;)
|
