 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Бариерата на ниското самочувствие...
преди: 13 години, 8 месеца, прочетена 2804 пъти
Здравейте! Ето го и моят проблем- ниското самочувствие.
Имам таланти, но не мога да ги изявя. Голямата ми мечта е да пробия с музика, защото обожавам да пея и се занимавам с това от повече от 10 години, но не мога! Срам ме е ужасно много, супер затворена съм, когато ми кажат изпей нещо се панирам! Когато ме помолят да пратя запис, винаги отказвам или избирам, избирам и в крайна сметка нищо не ми харесва... искала съм да качвам в youtube, но започвам да си мисля, че звуча ужасно и се отказвам... в училище на концертите никога не съм взимала участие! Много ме е срам или по- скоро страх от провал, и това ми пречи ужасно много!
Провокира ме да напиша темата това, че ще ходя на една училищна екскурзия другата седмица с преспиване и вечерта щяло да има нещо като вечер на талантите, където всеки трябва да се изяви с нещо, каквото и да било. А аз обожавам да пея, както казах! Но чувствам как нещо ме спира да го направя... имам голяма бариера, която не мога да прескоча, страхът, че няма да ме харесат и ще ми се изсмеят в лицето.
Обяснявам си това с няколко случки от миналото...
Ето как започна всичко:
Никога не съм имала тяло на модел и това явно много им пречеше на всички... като бях малка баща ми постоянно ми повтаряше, че трябва да отслабна, да спра да се тъпча и така нататък. За щастие майка ми ме разбираше и ме харесваше, такава каквато съм. В основното училище също не беше рай- често ми подвикваха, че съм дебела, а също и че съм мязала на момче, защото съм много висока и всякакви такива. Всеки ден преди да тръгна за училище, слизайки по стълбите от блока корема ми буквално се обръщаше... много ми тежеше, знаех, че те пак ще започнат със злобните си коментари, а аз нямаше как да им отвърна, чувствах се толкова слаба и безпомощна... имах 1- 2 приятелки, но те също бяха тихи като мен и нямаше как да ме защитят. Някакси успях да избутам тези 3 години (смених класа в 5-ти клас заради прегрупиране на класовете, заради чуждите езици). Имах големи надежди за гимназията и вярвах, че там всичко ще се оправи. Очакванията ми не се оправдаха, но въпреки това класът ми е не е никак зле, даже тази година станахме по- сплотени.
Тази година реших да пробвам по- сериозно да сваля няколко килограма и се получи... Направих го не само заради другите, но и за себе си, защото исках да се чувствам добре в тялото си. И така всички започнаха да ми казват, че съм отслабнала и че съм станала много хубава. Даже баща ми, който винаги ме критикува ми го каза доста пъти. Направих го и за себе си, защото исках да се чувствам добре в тялото си.
Веднъж, когато с майка ми си говорехме, стана въпрос за старото ми училище и по една време се замислих за хората, които толкова ме тъпчеха и ми стана супер мъчно и се разплаках и бая си поплаках... сетих се за всички адски мигове... Проблемът беше, че не можех да преглътна подигравките през всички тези години!!! Това продължаваше да ми тежи... дори и да ми казваха, че вече съм си супер на външен вид. Аз съм много паметлив човек, в това число и злопаметен и помнех всяко едно злобно коментарче...
Извод: Страх ме е от неодобрението на другите и прекалено много ми пука за тяхното мнение, тъй като точно то е ми е смачкало самочвувствието и точно това е най- големият ми проблем.
П. п. Благодаря на всички, отделили внимание на дългата ми тема и предварително благодаря за съветите!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: e2445a9665 |
|
1. И аз съм така, незнам какво да те посъветвам, защото съм на същия хал
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 1fbd2f7caa |
|
2. Когато те е страх, това се чете в очите ти. Пробвай с трика по-малко да говориш, хвърляй по някоя пренебрежителна усмивка и никога не плачи. Нека си мислят че си някоя надута кучка. Освен това мнението на околките не би трябвало да те впечатлява толкова много. По-важното е да имаш до себе си верни приятели и задружно семейство.
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 50d54aaf3e |
|
3. И при мен беше по същия начин. Връщах се от училище и плачех. Днешните хора са злобни и се радват на човешкото нещастие. А ако си и различен от тях, става по-зле, защото те тормозят до последно...
Поздрав за куража да споделиш болката си и се усмихвай повече! Успех!
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 05b1fe4b1c |
|
4. Мила, мога да ти кажа, че всеки се страхува точно от това - да не се провали, да не го осмеят околните. Но ще ти кажа само едно - не плащай данък обществено мнение! Това е твоят живот! Обичаш да пееш - пей на тази вечер на талантите, защото после месеци, а може и години ще съжаляваш. Излез и запей, ако видиш грозни реакции просто го обърни на шега и заяви, че който може да пее като Риана да се качи на сцената да попее! :)
Колкото до неувереността ти - може би всеки втори е минал през това. Аз преди не бях пълна и ми казваха да отслабна, а сега като съм с 20 кила повече нищо не казват ама знам какво си мислят. И да ти кажа - вече не ми пука.
Запомни, че не външния вид, а душата определя човек и в нашето консуматорско общество на кифли и к*рвари (с извинение) трябва да си знаеш цената и да цениш, това което носиш в себе си. Самочувствието идва с времето и с постиженията - повярвай ми някой ден всичко ще е минало! :) П. П. Не съм мноого по-голяма от теб, не мисли, че някой възрастен, улегнал човек пише коментара, на 20г. съм.. ;)Поздрави и успех
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: cc8009c5da |
|
5. Номер 4 аз пък може да ти кажа че, точно много малък брой хора имат точно този определен проблем който е адски труден за предодоляване но не и невъзможен така че, авторката давай напред и не се впрягай от тук нататък много че, точно това влошава нещата.
|
...
| преди: 13 години, 7 месеца hash: c7ad5b1da6 |
|
6. Излез и кажи, че искаш да пееш за всички тях, защото ги обичаш и са най-такива, най-онакива.... Но много се притесняваш, защото никога не си го павила до сега пред много хора, а само в къщи под душа. Помоли ги да ти помогнат като пеят с тебе и ще се получи. Накратко: вкарай шеговита нотка и елемент на шоу. Нали знаеш "какво са два - три фалшиви тона между приятели? " Успех! / учителка съм по пеене/
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 669d00f80f |
|
8. На вас ви е много лесно да го кажете това... и аз сам в такава ситуация с пеенето но при мен е малко по различно. На мен ми казват че пея прекрасно но мен все още ме срам по някои път ми иди да умра ужасно е това нещо. Например брат ми и баща ми са музиканти брат ми пее баща
ми свири и те си пеят и свирят а аз така искам да се намеся и да кажа искам да изпея една песен обаче не мога нещо сякаш ме спира какво ли не сам правила. МОЛЯ ПОМОЩ
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 866f06b260 |
|
9. и мен ме е срам когато ме изпитват по музика потъвам в дън земя сякаш живота свършва понякога се справям добре но понякога се излагам знам думите но мелодията е пълен провал
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
