Споделена история от Тинейджърски |
Приятелството ми се изплъзва между пръстите!
преди: 6 години, 7 месеца, прочетена 891 пъти
ПРЕДУПРЕЖДАВАМ, ЧЕ ИСТОРИЯТА Е ДЪЛГА И ЩЕ РАЗБЕРА, АКО ПРЕСКОЧИТЕ ИЛИ НЕ Я ПРОЧЕТЕТЕ. БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ПУБЛИКУВАХТЕ И КОМЕНТИРАХТЕ.
Здравейте. Отчаяна съм. Не знам откъде да започна.
Може би така... Още от детската градина играех сама. Все се въртях сама. На площадката се запознах с едно момиче, правех всичко за нея - кръстих котката си на нея, давах ѝ всичко, ако иска да покара колелото ми или да разгледа книгата ми... Играехме на това, което тя искаше и само на това. После ме излъга, че не можела повече да ме вижда, защото тръгвала на училище. Когато я видех на улицата, я виках, а тя се правеше, че не чува.
В трети клас се запознах с друго момиче, с година по - малко. Започна да се държи грубо, да се гримира и да се прави на възрастна преди година - две. Постепенно се отдалечихме, тя и без това е пирятелка с цялото училище.
През лятото се запознах с момиче, което обеща да ми пише. Е, писа ми... Само веднъж и после спря да ми отговаря. Тя е чужденка и почти никой не знае езика ѝ. Аз обаче го знам и обещах да ѝ помагам с ориентацията в новата държава, с езика, да ѝ споделям всичко.
Тази година станахме най - добри приятелки със съученичка, ясно е, че я познавам от първи клас. Само след няколко дни обаче спря да ми се обажда по телефона. Веднъж се разплака заради лоша оценка. Попитах я иска ли да я почерпя шоколад, да се поразходим из двора на училището - неща, които тя искаше редовно да правим. Каза, че иска само да поседи на едно място и да е сама. След минута обаче дойдоха едни съучинеци, попитаха я същото и тя отиде с тях на разходка. Веднъж ме повика, но седеше на метри от мен и се държеше сякаш не съм там. Това се повтори много пъти през часа - говореше с тези, които мрази, подмазваше им се, а мен дори не ме погледна. Казах ѝ, че отивам да скачам на въже, а тя дори не чу. Не забеляза, че съм си отишла.
И така се повтори безброй пъти с много деца. Имаше едно момче, с него можехме да станем още по - добри приятели, но той замина за Италия. Едно момиче пък покани на рождения си ден целия клас, като на половината дори не им знае имената. Обеща ми, че ако аз я поканя на своя, тя също ще ме покани. Поканих я на своя рожден ден, но за нейния не получих покана. Да не говоря, колко мои тайни са били казвани, а аз чуждите ги пазя като гроб. Друга ученичка уж ме прие като приятелка, но после ме унизи и каза, че нямало място в компанията им. ( Те са общо две - тя и онази, дето ме използва, но не ме покани на своя р ден. )
Винаги са ме отглеждали строго и не са ми давали да излизам с приятели, което ми е пречело да се сближа с тях. Изградих си един вид стена. Не мога обаче да я разчупя. Не знам дали това е причината или това, че прекалено много се раздавам. Заради изброените хора горе, се плаша, че развивам ледено отношение и недоверие. Правя стената по - висока!
Моля, помогнете. Извинявам се за дългия текст.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 3dfbfa47c1 |
|
1. Да, проблема идва от това, че се раздаваш прекалено. Един вид, заради нуждата ти от дълбоко приятелство, ти задушаваш с внимание този срещу теб. За да си по атрактивна в очите на другите, много по полезно за теб би било, да излъчваш полудистанция! Хем когато те провокират да си приветлива, хем да не си прекалено всеотдайна и отворена. Тайнствеността е примамлива, прекаленото внимание отблъсква. Запомни това, защото един ден ще ти е полезно и с мъжете. Ти търсиш себеподобен, другарче и смяташ че ще получиш това което даваш, но хората сме различни и се нуждаем от различни неща.
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: 27197731cf |
|
2. В теб има някакъв чар и аз го харесвам, бих била твоя приятелка-искрено, но сме се разминали във времето. Ами това е, бъди над нещата, има много сила в самотата, приятелите се променят с времето, отдалечават, сближават с нови, но ти и това което в вътре в теб оставате заедно, допускам да си по-добра от тях мило момиче.
|
|
