Много ревнувам
преди: 13 години, 7 месеца, прочетена 3064 пъти
Искам да ви разкажа моята история , накратко за 2 години от живота ми и ако можете да ми дадете съвети как да си помогна.

Преди почти година бях с едно момче с което бяхме заедно година и половина. Той се държеше с мен като с боклук, но аз много го обичах... Имало е случаи, когато сме се карали , той си е изключвал телефона или не вдига, излиза от скайпове, казва на приятелите си да не ми казват къде е , а аз да хуквам до у тях , а той да го няма уж... Това ме побъркваше, бях откачила, постоянно плачех и какво ли не... много пъти исках да се разделим , но точно тогава той започваше да се държи добре с мен и тази мисъл изчезваше... Аз си изпуснах много нервите, виках като луда и какво ли не. Понеже все си мислих, че ми изневерява (което в последствие се оказа вярно ) започна да ме прави адски ревнива. Вдигах скандали, че ще ходи на дискотека, защото там ми изневери.... накрая се разделихме. Раздялата ни беше много тежка, защото след като той ми изневери и си пишеше с коя ли не и се занимаваше с коя ли не , на мен ми казваше колко ме обича и т. н , а всъщност на него не му пукаше. Аз му простих някак си.... но ми беше много трудно. След време той продължи да се държи с мен като с нищожество и един ден почуствах, че той заслужава същото. Тогава спах с бивсхия си приятел (тъпо напрабих ).... той разбра, но аз не отрекох. Прости ми и от тогава започна сякаш да му пука. Бяхме заедно , но не след дълго той пак ми изневери по много гаден начин. Тогава аз неможах да простя и сякаш от това държание в мен всичко истина. Разделихме се

Нервите ми бяха опънати максимално и си намерих нов приятел , с него съм вече от почти година и проблема е в мен. Толкова много ми се е отразила онази връзка по горе , че немога да му вярвам за нищо. Така като аз имам вечерен час, който е кум 1 1 и 30 различно , когато ми се обадят нашите да се прибера, ако той не си тръгне смен аз побеснявам. Вдигам скандали и си мисля глупости...

Много станах ревнива ужасно многооо
Искам да си помогна не искам да е така, но немога. Незнам какво става с мен.... Помогнете ми искам да спра да ревнувам , защото няма от какво , но немога. Преди да имам онази връзка не бях такава, бях спокойно момиче без ревности и сцени да правя а сега... ПОМОЩ!!!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 7 месеца hash: b6aebeca8c

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Здравей, Не искам да звуча нравоучително. Просто ще си кажа мнението, а ти ще прецениш дали може да ти бъде полезно. За да не попадаш в подобни ситуаций (на почти всички се е случвало) първо трябва да си дадеш сметка какво искаш, какъв човек искаш до теб, второ-трябва да осъзнаеш, че ти си важен и стойностен човек и никой не може да се отнася с теб лошо. Когато някой го прави трябва да има достойството и волята (колкото и да го обичаш) просто да го зарежеш (казано грубо), а не да се държиш като жертва, което да позволява на някой да се отнася с теб като с парцал. Може да ме оплюят за казаното, но повярвай ми така е, имай висока самооценка за себе си, знай си цената и не позволявай подобно отношение миличка. Другото нещо, ок, случило ти се е така с този така, недей да мислиш, че с всеки е така. На мен също ми се беше случило в една дългогодишна връзка, изневери ми, аз разбрах и го зарязах, той се молеше, но аз не му простих, има хора, които могат, аз не съм от тях, прекалено съм горделива. Разделихме се и забравих, не си заслужава да си тровя живота, а и да скапвам на някой друг живота, заради грешките на бившия. Той за мен не съществува. Известно време след това се запознах с момче, с което бяхме известно време приятели, сега имаме вече година и нещо връзка. Имаме си вяра, не ми е дал повод, аз на него също. Не го ревнувам, когато излезе с приятели, защото съм го опознала и знам, че няма да ми изневери, нито го ревнувам, само защото предишния го е напрасавил, значи и този така ще направи. За твое добро, отърви се от тези лоши мисли, защото така тормозиш и него и себе си и ще го отблъснеш, дори и нищо да не прави, накрая ще му писне... :) Пожелавам ти успех, дано успееш да се справиш, ако искаш да поговориш с някой, ще ти оставя мейл, насреща съм:) Чао-чао :)

 

...

преди: 13 години, 7 месеца hash: 64c6a89fb7

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Можеш да си помогнеш само ти и никой друг - чети коментар №1.

 

...

преди: 13 години, 7 месеца hash: 7aecf4ea61

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Благодаря ти адски много за този съвет . Така е права си напълно . Проблема ми е , че някак си се дразня ако вечер примерно сме на ресторант и аз трябва да си ходя , защото имам вечерен час . Искам и той да си тръгне с мен , незнам защо ... може би защото съм егоист . Той го правеше , но му писна и ми каза , че аз все едно му слагам вечерен час по този начин и то е така . Нормално е така да реагира , но в моята глава се въртят мисли , че на него не му пука , че на мен ми е гадно , той като остане , че аз започвам да се дразня , да плача и какво ли не .... Искам да спра разбираш ли ? Искам да бъда както преди онази връзка , да не ревнувам , чак толкова , да не си мисля глупости .... но немога . Много ми е трудно . Чуствам се ужасно , че той ме оставя и заминава някъде , макар и да знам къде . ...... Започвам да си мисля , че не ме иска , че съм му просто задължение и какво ли още не . А като му го кажа , той се чдосва и се обръща срещу мен и започваме да се караме като луди .... а знам , че проблема е в това , че имам вечерен час . Говоря с нашите , но те казвам , че ходя на училище и т.н . На 17 съм и искам някаква свобода от родителите си , за да не ми е гадно и да не се ядосвам , но те не ме разбират ..... Какво да правя , как да ги накарам ... Какво ли не опитах ......

 

...

горе^

преди: 13 години, 7 месеца hash: 4fb1272a97

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей! Както прочетох в коментара преди мен, който е много стойностен и точен, ще ти дам подобни съвети явно. Наистина първото важно нещо, което всеки човек трябва да направи за себе си е самооценката.Това да си знаеш цената и по нея да си подбираш приятелите не е наказуемо. Не оставяй някого да те третира като нещо по незначително от него. Ти си човек като всички останали. Вероятно вече си наясно с това, защото се е наложило да го научиш по трудния начин, за това преминавам нататък. Сега си много ревнива и постоянно подозираш сегашния си приятел. Поговори за това нещо със него също. Така може да намерите решение заедно. Принципно това е най-правилния подход. Защото всеки може да ти даде различно мнение, но ние не може да предполагаме как той реагира на това твое чувство. Принципно няма нищо лошо да го ревнуваш. Когато даден човек е далеч от нас, ние си мислим за него, със чуденето къде ли е и какво ли прави изникват и ревниви въпроси. Ти си с него от над година. Следователно вече би трябвало да си го опознала достатъчно, за да знаеш до колко можеш да му се довериш. Ако мислиш, че можеш го направи. Довери му се, опитай се да не го ревнуваш постоянно. Със времето всички тези мисли ще си отидат. Както прочетох и в коментара по-горе, наистина със тези мисли тормозиш най-вече себе си, а после и приятелят си. По-този начин като му показваш недоверие, може да го отблъснеш или нараниш. Поговори с него, разбери до колко можеш да му се довериш и малко по-малко тази ревност ще изчезне. Хайде късмет и от мен.

 

...

преди: 13 години, 7 месеца hash: b6aebeca8c

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Здравей отново, аз съм номер 1 :) Знам и никой тук не те вини, че се чувстваш така, както казаха по-горе, просто в момента си много ранима. Разбирам и това, че се дразниш, че той не си тръгва с теб, страхуваш се, защото вече си била наранена, излъгана, обидена и предадена. Но трябва сама да се справиш с това, опитай да поговориш с него, да му го обесниш без да се карате, мисля, че ако е свястно момче ще те разбере, може би дори ще ти помогне да се справиш с този страх. Попринцип, когато обичаш е нормално да има ревност, но тя има граница, а когато минем тази граница, започваме да тормозим човека до нас и най-вече тормозим себе си, убиваме връзката и любовта. Вместо да се радваш, че си с него, се получава обратното. Не всички хора са като предния ти приятел, дай шанс не само на връзката си, но и на себе си да бъдеш щастлива. Покажи му, че го обичаш, за да го задържиш, защото когато изпаднеш в това положение на ревност и скандали е по-вероятно той наистина да се отдръпне от теб, та даже и потърси друга. Знам, че е трудно. Поговори с него, ако те обича ще те разбере и ще ти помогне. Ако не ти е дал повод, не се съмнявай. Ако пък мислиш, че наистина имаш повод-то тогава по-добре се разделете, но аз все пак ти пожелаам да сте щастливи и ти желая много любов. Ако имаш нужда да поговориш с някой, аз съм насреща :) Успех на теб и всички писали по-горе:)

 

...