Споделена история от Тинейджърски |
Скапана работа
преди: 14 години, 7 дни, прочетена 2657 пъти
Момче съм на 18 години в много шибано полжение съм изпаднал няма с кой две думи да си кажа, няма с кой да изляза навън наблюдавам отстрани мойте връстници, те оформят кръгове на приятелство, весели компании, а аз се си стоя отстрани и наблюдавам с празен поглед. Превърнал съм се в един озлобен аутсайдер направо пълен хейтър.
От добър човек станах отмъстителен, прикрит, зъл, агресивен или по-скоро тотален комплексар. Всеки мой кошмар започва, когато се прибера в къщи и затворя вратата. Толкова ми е самотно, че немога и на компа да се завися пона за 15 минути. Но за сметка на това по цял ден вися на вехтия диван или правя лицеви опори, коремни пресси всякакви физически упражнения които мога да правя в домашна обстановка. Нямам приятели а за гадже да не говорим какво да кажа животът ми е празен, нямам нищо за което да си заслужава да живея, да ме тласка напред. Нямам желание за нищо, нямам тръпка стимул, нямам искра за да направя нещо знам, че звучи ужансно, но е така. Незнам сигурно ми липсва любов, но дори да имам приятелка с която много се обичаме пак няма да е кой знае колко по-различно положението. Но изобщо в такова състояние и да си намеря момиче, то това не би ми оправило живота. Осъзнавам, че покрай моя живот ще тровя и живота на момичето. Наблюдавам живота отстрани и се къпя в невежеството си. Обсипван съм с незаслужени, хвалебствени слова, за това колко различно съм мислел от другите, колко съм свестен, но не е така. Даже, сега плаха усмивка изгрява на лицето ми, щом се сетя за терзанията на самотника, мислещ се за притежател на истината. Вече едвам издържам като дойде лятото, като се зададът празници направо ми идва да се гръмна. В моята стая държа, прозореца винаги затворен защото дочувам как навън хора се веселят. От отворения прозорец се чува смях, песни, приятелски закачки, а това направо ме пронизва в душата затова го държа затворен. А момичетата не ме харесват защото не съм много привлекателен даже мога да кажа, че съм и грозничък, ма не само тва, абе изобщо пълна трагедия съм в насоката с момичетата. Като цяло съм си някакъв а-социален тип ниското самочувствие и а-социалноста са много злеташка комбиняция. Както споменах пък съм и агресивен участвам в побоища постоянно често се прибирам пребит или най-малко със насинено око и разбита уста. Направо това ниско самочувствие и тая самотия ме подтикват към агресия бия се за да докажа на себе си, че все още съществувам на тоя свят. Не се страхувам от смъртта или от боищата хората често бъркат това със смелост, но не това не е смелост, това е просто безразличие, когато няма какво да губи, човек е безстрашен. Мисля си, че болката която изпитвам когато се бия е единственият признак че съм жив. Така или иначе нямам какво да губя единствено ми се предоставя избора, да прекарам целият си живот в стаята и да умра като страхливец който цял живот се е крил или да ме пребият някаде до смърт и да умра като боец.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 6 дни hash: 2b8d3e128f |
|
1. От написаното аз съдя, че си много интелигентно момче. Ти сам описваш и анализираш проблема си, което е чудесно! Имай в предвид че енергията, която излъчваш, оценката, която си даваш и самочувствието което имаш се вижда и даже усеща от обкръжението ти. Трябва да се научиш да се харесваш и обичаш, за да го направят и другите.
|
| преди: 14 години, 6 дни hash: e9bb552b4f |
|
2. братле в същото положение съм повярваи мразя живота същия съм
|
|
