Страх от хората и без желание за абсолютно нищо. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (127285)
 Любов и изневяра (31341)
 Секс и интимност (14914)
 Тинейджърски (22181)
 Семейство (6973)
 Здраве (9971)
 Спорт и красота (4835)
 На работното място (3570)
 Образование (7568)
 В чужбина (1760)
 Наркотици и алкохол (1144)
 Измислени истории (806)
 Проза, литература (1848)
 Други (20216)
 Избор на редактора (158)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Страх от хората и без желание за абсолютно нищо.
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 966 пъти
Здравейте, пише ви момиче на 18г. Преминавам през доста труден етап от живота си. Не искам в никакъв случай да изпадам в подробности как, защо, кой и т. н. Ще карам направо. Страх ме е да общувам с хората. Отдръпнах се от всички, изтрих соц. мрежи, спрях да излизам, не понасям да седя в помещение пълно с хора, а ми се налага, защото ходя все пак на училище и това ме побърква, започвам да треперя и откачам. Изключен ми е телефона, за да не ми звъни никой, постоянно плача, а дори понякога не усещам, че започвам да го правя. Все си мисля, че ако говоря с някой ще ми каже нещо, което ще ме нарани и избягвам разговори с който и да е било. Опитах да променя нещата, като гледах повече да излизам с хора, но то по - зле става..
Доста често ми се иска да умра, но не бих посегнала аз на живота си, защото е грехота и знам, че не е редно. Страх ме е да споделям, абе общо взето съм паднала в някоя пропаст и не мога и нямам сили да изляза от там. Наистина не знам какво да правя и това ме съсипва...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 3 месеца
hash: d756637eda
гласове:
1 2 3 4 5
  (313149 гласа)

1.   Здравей! Разбирам как се чувстваш! Но точно защото не си споделила какво ти се е случило не знам какъв съвет да ти дам. Помисли добре върху миналото си и кои събития са те подтикнали към настоящото ти състояние. Нещото, което ще ти помогне е да си намериш хоби. Аз например започнах да чета много книги, особено такива истории свързани с възхода и паденията на известни личности. Всеки човек в даден момент се чувства самотен и това е нормално. Ако си на 18, значи ти предстоят матури, съсредоточи се върху ученето и това какво искаш след това, когато завършиш. Разсейвай лошите си мисли с нещо друго. Не знам доколко съм ти полезна, но всичко наистина си зависи от теб! И е хубаво, макар и анонимно, че споделяш тревогите си, това отново е някаква крачка към решаването на проблема. Усмихвай се по често :)

~д.

 
  ...
преди: 5 години, 3 месеца
hash: 98642532bf
гласове:
1 2 3 4 5
  (258716 гласа)

2.   Я се стегни, сложи ясна граница и дистанция и общува до тази граница с хората. Включи си телефона, това че някой ти звъни не значи 100 % връщане на обаждането. Не ки съсипва живота от глупости. Имаш нужда от повече лично пространство. Не ще затваряй в себе си. Явно някой те е наранил. Пълно е с прости хора навсякъде. Започне да спортуваш редовно. Бъди социални доколкото ти искаш. Какво искаш цял живот да си затворник вкъщи кама ли? Учи пазншнай си и после си намери нещо свързано с по-малко комуникация с хора особено с прости такива.

 
  ...
преди: 5 години, 3 месеца
hash: 1e7937a049
гласове:
1 2 3 4 5
  (229372 гласа)

3.   Ами с правото те е страх , то е пълно с откачалки

 
  ... горе^
преди: 5 години, 3 месеца
hash: 23c1eeea65
гласове:
1 2 3 4 5
  (205505 гласа)

4.   Това е социакна фобия. Аз също я имам. Точно, когато бях на 18 като теб, изпаднах в едно такова състояние, в което исках да се изпаря и за да не се срещам с някой. Някой ме нарани и аз непрекъснато търсех вината в себе си. Чувствах се като боклук, а в действителност аз не бях виновна за абсолютно нищо. Имаш ниско самочувствие и опит знам, че за да го вдигнеш е бавно и трудно. Просто знай, че никой не е нещо повече от теб! Уважавай себе си, защото ако ти не го правиш, кой по дяволоте ще те уважава? Родиля си се в това тяло и ти трябва да се погрижиш за него.
И още нещо- не се съобразявай с мненията и действията на връстниците си. Прави нещата така, както ти ги чувстваш и не го мисли. Забрави за хората, които са те наранили, изобщо не мисли за тях. Тогава може би ще намериш покой.
Ж20

 
  ...
преди: 5 години, 3 месеца
hash: 6f45071f2d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Това е типична депресия. А общуването го избягваш, защото 1) не ти носи никакво удоволствие (потребност), както е и с всичко останало при депресия; 2) общуване / евентуален конфликт ще изсмуче допълнително и без това оскъдната ти енергия (затова те е "страх"). Бях така много години (при мен обаче нямаше причина) и така пропуснах най-хубавите си години. Ако знаеш причината - действай по отстраняването й, на всяка цена, защото мозъкът ти свиква с ниския серотонин и последствия може да имаш за цял живот.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net