 |
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Страх от хората и без желание за абсолютно нищо.
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 966 пъти
Здравейте, пише ви момиче на 18г. Преминавам през доста труден етап от живота си. Не искам в никакъв случай да изпадам в подробности как, защо, кой и т. н. Ще карам направо. Страх ме е да общувам с хората. Отдръпнах се от всички, изтрих соц. мрежи, спрях да излизам, не понасям да седя в помещение пълно с хора, а ми се налага, защото ходя все пак на училище и това ме побърква, започвам да треперя и откачам. Изключен ми е телефона, за да не ми звъни никой, постоянно плача, а дори понякога не усещам, че започвам да го правя. Все си мисля, че ако говоря с някой ще ми каже нещо, което ще ме нарани и избягвам разговори с който и да е било. Опитах да променя нещата, като гледах повече да излизам с хора, но то по - зле става..
Доста често ми се иска да умра, но не бих посегнала аз на живота си, защото е грехота и знам, че не е редно. Страх ме е да споделям, абе общо взето съм паднала в някоя пропаст и не мога и нямам сили да изляза от там. Наистина не знам какво да правя и това ме съсипва...
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 5 години, 3 месеца hash: d756637eda |
|
1. Здравей! Разбирам как се чувстваш! Но точно защото не си споделила какво ти се е случило не знам какъв съвет да ти дам. Помисли добре върху миналото си и кои събития са те подтикнали към настоящото ти състояние. Нещото, което ще ти помогне е да си намериш хоби. Аз например започнах да чета много книги, особено такива истории свързани с възхода и паденията на известни личности. Всеки човек в даден момент се чувства самотен и това е нормално. Ако си на 18, значи ти предстоят матури, съсредоточи се върху ученето и това какво искаш след това, когато завършиш. Разсейвай лошите си мисли с нещо друго. Не знам доколко съм ти полезна, но всичко наистина си зависи от теб! И е хубаво, макар и анонимно, че споделяш тревогите си, това отново е някаква крачка към решаването на проблема. Усмихвай се по често :)
~д.
|
преди: 5 години, 3 месеца hash: 98642532bf |
|
2. Я се стегни, сложи ясна граница и дистанция и общува до тази граница с хората. Включи си телефона, това че някой ти звъни не значи 100 % връщане на обаждането. Не ки съсипва живота от глупости. Имаш нужда от повече лично пространство. Не ще затваряй в себе си. Явно някой те е наранил. Пълно е с прости хора навсякъде. Започне да спортуваш редовно. Бъди социални доколкото ти искаш. Какво искаш цял живот да си затворник вкъщи кама ли? Учи пазншнай си и после си намери нещо свързано с по-малко комуникация с хора особено с прости такива.
|
преди: 5 години, 3 месеца hash: 1e7937a049 |
|
3. Ами с правото те е страх , то е пълно с откачалки
|
преди: 5 години, 3 месеца hash: 23c1eeea65 |
|
4. Това е социакна фобия. Аз също я имам. Точно, когато бях на 18 като теб, изпаднах в едно такова състояние, в което исках да се изпаря и за да не се срещам с някой. Някой ме нарани и аз непрекъснато търсех вината в себе си. Чувствах се като боклук, а в действителност аз не бях виновна за абсолютно нищо. Имаш ниско самочувствие и опит знам, че за да го вдигнеш е бавно и трудно. Просто знай, че никой не е нещо повече от теб! Уважавай себе си, защото ако ти не го правиш, кой по дяволоте ще те уважава? Родиля си се в това тяло и ти трябва да се погрижиш за него.
И още нещо- не се съобразявай с мненията и действията на връстниците си. Прави нещата така, както ти ги чувстваш и не го мисли. Забрави за хората, които са те наранили, изобщо не мисли за тях. Тогава може би ще намериш покой.
Ж20
|
преди: 5 години, 3 месеца hash: 6f45071f2d |
|
5. Това е типична депресия. А общуването го избягваш, защото 1) не ти носи никакво удоволствие (потребност), както е и с всичко останало при депресия; 2) общуване / евентуален конфликт ще изсмуче допълнително и без това оскъдната ти енергия (затова те е "страх"). Бях така много години (при мен обаче нямаше причина) и така пропуснах най-хубавите си години. Ако знаеш причината - действай по отстраняването й, на всяка цена, защото мозъкът ти свиква с ниския серотонин и последствия може да имаш за цял живот.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|