 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Мразя себе си и живота си.
преди: 5 години, 1 месец, прочетена 1518 пъти
Аз нямам хубаво минало. Баща ми беше алкохолик и биеше майка ми, аз бях свидетел на това още откакто бях в детската градина чак до юношеска възраст. След време единият ми родител почина и аз още не мога да го преживея, чувствам се много самотно. В училище всички ми се подиграваха, нямаше някаква конкретна причина, просто ме мразеха и ме обиждаха. Не съм в добро здраве, трябва и да се направи една операция, само че аз нямам толкова пари. Когато бях на 9 години един мъж на 40 опита да ме изнасили, за щастие ми се размина. Всичките ми приятели, които съм имала са ме предали. Сега имам проблем с доверието и това пречи да имам сериозна връзка с момче. Не съм себе си, правя се на надменна и самовлюбена, по този начин оцелявам, това е защитният ми механизъм. След смъртта на единия ми родител сега другият се е отдал на безразборен секс. Постоянно идват хора у нас, всеки ден различни и аз трябва да ги слушам как го правят, защото аз съм в другата стая, но се чува и ми става много неприятно. Отделно никой не ми обръща внимание. На никой не му пука за проблемите ми или как се чувствам, никой не ме разбира. Много съм травмирана. Аз съм много чувствителна и изгивявам всичко много тежко. През няколко дни изпадам в депресия. Започвам да плача с часове за причина, която не е чак толкова сериозна. Започвам да треперя цялата и мисля за самоубийство, защото животът ми е гаден и безсмислен. Аз съм перфекционист и то в много крайна степен. Имам твърде високи нереални стандарти, които не само аз, но почти никой не може да постигне. Преди мислех, че това е нещо хубаво, защото в действителност наистина ме кара да прогресирам, но колкото и да се старая и да е добре, за мен все не е перфектно, винаги намирам недостатък, гледам всичко до последния детайл. Например качвам снимка във фейсбук и в началото много я харесвам, смятам я за перфектна, но след време започвам да виждам недостатъци в нея и това ме стресира и всеки ден мисля за това и се ядосвам. Изглеждам много добре на външен вид, хората около мен ме намират за много красива, но аз не съм доволна, защото не изглеждам така, както искам. Имам един образ в главата си, който е много труден за постигане. Давам всичко от себе си, работя здраво и все не става. Гледам снимки на звезди, които са обработени с фотошоп, тези хора имат и операции и това допълнително ме кара да се чувствам зле. Последният път плаках няколко часа, защото се мислех за грозна и като цяло съм нищожество и няма смисъл да плодължавам да живея. Заради перфекционизма си за пореден път мислех за самоубийство, така или иначе никога няма да постигна това, което искам. Мразя се заради миналото ми, животът ми е гаден и нищо кой знае какво хубаво не се случва в него. Бях започнала да се развивам, да уча, да си гоня целите, амбициозна съм, но вече съм се занемарила и не се развивам. Просто нямам мотивация. Живея в един мой измислен свят, като по този начин оцелявам, чувствам се удовлетворено и добре, самозалъгвам се и по този начин положението не е толкова зле. Във фалшивия ми живот съм богата, имам нормално семейство, много приятели и това ме прави самоуверена. Само, че е фалшиво. Това ми помага да не се чувствам толкова зле заради ужасният си живот, само че така не съм себе си. Не че искам да съм себе си де, защото както казах животът ми е гаден и не ме удовлетворява това, което съм. Но нали хората непрекъснато ми казват да бъда себе си. И затова се обвинявам когато не съм себе си, но в същото време не искам да съм себе си, защото не мога да приема гадния си живот. Вече съм спряла да полагам каквито и да било грижи за себе си. Храня се през 2 дни и то само с чипсове, не съм си мила косата от седмици, ходя с мръсни дрехи, тези неща ме карат да се чувствам още по-грозна, но нямам желание за абсолютно нищо, освен да умра. Но и да умра не мога, защото не издържам на физическа болка. И представете си вместо да умра, да не протече както искам и на всичкото отгоре да остана и инвалид. Аз не искам това. Иска ми се да заспя и на другия ден да не се събудя, да умра безболезнено. Спестете си хейт коментарите, достатъчно зле се чувствам, единствено ще ми влошите състоянието и ще ме комплексирате още повече. Не мога да понеса повече болка. Наранява ме почти всичко.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: e9b2c01706 |
|
1. Дори и да е измислена тази история, има много подобни реални семейства и младите хора преживели тези нещастия, остават белязани за цял живот.
А после какво не било наред с хората?!
Жалко, много жалко.
До авторката: намери си положително хоби (сексът с много момчета и наркотиците са отрицателни занимания...). Т.е. намери си нещо, което ще те изгражда и развива като личност. Аз например започнах да играя шах, което не ми помогна със знание или нещо, но помогна много бързо да премине времето в което мислите ми бяха доста черни. И общо взето нямаше негативи. Успех!
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: af2c37cdba |
|
2. Задължително потърси психолог и се свързвай по телефона с хората и обясни че нямаш пари и не можеш да си позволиш, сигурен съм че от трима на които звъннеш поне единия ще ти обърне внимание. Дори мисля има телефон на тяхна асоциация с безплатни консултации. С тези травми никога няма да успееш да се развиваш. Защо живееш с родител като ме ти харесва, изнеси се бъди самостоятелен човек.
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: 00024f5b25 |
|
3. Не знам каква или какъв перфекционист си , защото пишеш за себе си ти в мъжки ти в женски род пишеш с недомлъвки което говори , че не си искрен човек.
М50
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: 962900dea8 |
|
4. Трудна ситуация, но може би ще ти помогне това:
Искаш да се самоубиеш, понеже си се отказала от живота. Моето мнение по този въпрос е, че така и така ще умреш някой ден, но имаш дарен живот, колкото и гаден да е той. Живота може да бъде и лош, и хубав, би било жалко ако не опиташ от хубавата му страна преди да си заминеш, не мислиш ли?
Излез от ежедневието си, дай свобода на емоциите си. В момента си в клетката на собственият си ум. Дай си свобода, направи всичко, което ти се иска. От какво има да се страхуваш, нали след това ще си теглиш куршума? Като направиш тея неща ще усетиш промяна. Пък ако и тогава ти се умира, така да бъде. Но не мисля, че ще искаш.
Ако пък в момента се чудиш за кои неща говоря, които трябва да направиш - не знам. Но ти самата знаеш в сърцето си.
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: ed31bdd407 |
|
5. Мило момиче,моля те,прочети целия ми коментар.Първо-съболезнования за загубата.Второ-ти имаш нужда да говориш,да споделяш с някого.Трето-всеки човек има трудни моменти в живота.Повярвай ми-и аз съм минала през много(бях много тормозена от човек от семейството).Но реално ти вредиш само на себе си,на никой друг...знаеш ли от ниската хигиена или гладуването какви здравословни проблеми можеш да си натресеш?Знаеш ли-и аз преди нямах самочувствие,и аз съм си драла до кръв по вените,но разбрах едно-така наранявам само себе си,трябва да си силна,уважавай себе си,обичай себе си,мечтай,падай,дори греши,приемай себе си.Животът е един-втори няма.Занимавай се с неща,които обичаш-спортувай,рисувай,пей(дори да не можеш-пей,силно),танцувай.НЯМА КАК ДА ТЕ ОБИЧАТ ДРУГИТЕ,АКО ТИ САМА НЕ СЕ ОБИЧАШ.Поддържай се-това е и здраве,освен красота.НЯМА ГРОЗНО МОМИЧЕ,НАЙ-МАЛКОТО-ТИ СИ КРАСИВА,ЗАЩОТО НЯКОГА ЩЕ ДАДЕШ ЖИВОТ,ЩЕ РОДИШ.Води си всеки ден дневник на преживяванията-само така ще достигнеш до себе си.Всеки ден си пиши по 10 положителни неща,които са ти се случили,започни от най-простите,например,ако обичаш да пиеш кафе-чашката с кафе сутрин.Хората,които тормозят други хора,са комплексари и са злобни дребни душички,такива са и в училището ти.Силните хора и тези,дето са с големи сърца,помагат,не сриват.И последно-доверявай се,не слагай хората под общ знаменател,това,че преди са те предавали,не означава,че това ще е винаги и всички ще го правят.ДОПУСКАЙ ХОРА ДО СЕБЕ СИ,ПОЗВОЛИ СИ ДА СИ ЩАСТЛИВА.Не казвам да бъдеш наивна,а да не отиваш в тая крайност,дето-ми те ме предадоха всички,повече с никого няма да общувам-така вредиш само на себе си.Посети психолог,имаш нужда от това
|
...
| преди: 5 години, 1 месец hash: 88682efd89 |
|
6. Стегни се!
Недей така всичко започва от теб, ако се стегнеш няма да е така на колко си години непълнолетна ли си ?
Защо не се махнеш от това място където живееш то те кара още повече да се подтискаш и разтройваш...
Спри да си вредиш на живота следвай мечтите си и дай всичко от себе си да ги постигнеш.Почни да се храниш добре не с чипсове и глупости това те изтощава..
Не мисли за самоубийство, самоубийците отиват в ада не си посегай на живота просто забрави!
Много големи хора са имали като твоята съдба бедни и нещастни но не са се прадали и са станали това, което са сега помисли си добре така ли ще се чустваш всеки ден подтисната или ще направиш нещо да се почустваш по-добре от теб зависи всичко това което очакваш тук да видиш няма да те спаси...
Сама трябва да си помогнеш
Това е моят коментар дано малко да те мотивира и да постигнеш желания от теб живот.
Успех!!!
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: 2570999a0c |
|
7. Споко , в тая криза всички сме депресирани . Въпроса е как да излезеш от тая дупка , в която сама си се набутала ???
"Но нали хората непрекъснато ми казват да бъда себе си. И затова се обвинявам когато не съм себе си, но в същото време не искам да съм себе си, защото не мога да приема гадния си живот. " - ето ти решението , идеята е да съзприемеш себе си и по този начин ще те възприемат и околните , никой не е казал да гониш перфектно щастие , просто в момента си в клопката на егото и колко и да ти е гадно , всъщност изпитавш комфорт , от създалата се ситуация . Хората не те мразят сама казваш че си хубава и т.н. , то тогава какъв е проблема и ти да се въпзриемаш като хубава .....Не разбирам защо се самосъжаляваш , като знаеш че в живота почти нищо не зависи от тебе (това не е хейт) , тук хората в сайта искаме да се почувстваме добре и разбрани , но според мен, си забравила вниманието на другите , самосъжаляваш се че не можеш да го имаш , че всъщност си жертва , измисления ти свят не е реалността . Хронична депресия , сатурнова дупка , не знам в какво си в момента , но наистина трябва да си отидеш на психолог , но понеже нямаш пари си препрочети историята . Да гадно е , да грутестно е , но колкото по-рано преживееш това и се научиш да се приемаш , такава каквато си , толкова по-добре за тебе.
Дано да съм помогнал :)
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: 5e21ab2b4a |
|
8. Здравей! Начина по който се чувстваш ми е напълно познат.2-3 години тежки депресии с постоянни мисли за самоубийство, които ставаха толкова натрапчиви,че заживявах свой собствен живот.Пълна социална изолация,неспособност да създавам приятелства или интимни взаимоотношения.Тъй като нямам доверие на никого и не можех да потърся помощ от психотерапевт, започнах да чета научна литература.В опитите да започна да се социализирам и да създам някаква сигурност стигнах до невроза. Задълбочих се в научната литература и постигнах голям напредък.Все още ме преследват старите демони, но поне сега знам какво трябва да правя.
Относно "смисълът на живота" - не мисля, че живота само по себе си има смисъл,а ние сме тези,които трябва да му придадем такъв.Да създадем смисъл, вместо да го търсим.Аз намерих смисъл в изкуството,в психологията(красотата на човешката душа), в класическата музика, във всички красиви романи, които ми предстои да прочета,в красотата на природата, в женската красота,въпреки че няма достъп до нея, а само я наблюдавам от далеч; като цяла намирам смисъл в красотата,колкото и абстрактно да звучи. Има много красота в живота, но има и много страдание.И ако човек не може да приеме страданието като част от съществуването, той страда още повече.Страданието изостря чувствителността и от една страна чувствителните хора страдат повече,а от друга виждат красотата там където другите не могат.
От моя опит научих, че човек може да поеме много повече страдание от колкото смята.Въпросът е да има смисъл зад това страдание, нещо което да те движи напред.Има една интересна идея за компенсацията на малоценността в психологията. Тя гласи,че през колкото по-трудни неща минава някой, толкова повече може да постигне преодолявайки ги.
В един момент започнах да си мисля: "Какво ще стане ако мина през всичко това,колкото и невъзможно да изглежда? Какъв човек ще бъда тогава? Какви неща мога да постигна със силата, която съм изградил, преодолявайки всичко?"
По време на периода, в който имах мисли за самоубийство си мислех "Какъв страхливец съм, даже нямам смелост да го направя". После осъзнах,че смелост няма в това да си отнемеш живота. Смелостта се състои в това да живееш.
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: c2e29cb9b0 |
|
9. За начало ти трябва човек, на когото да се довериш и да споделяш. Също така ти гарантирам, че парите и лукса не правят човека щастлив. (Личен опит)
М. 19 год.
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: 7af1767b71 |
|
10. Добре дошла на планетата Земя :)... Защо мислиш че баща ти се е пропивал и го е избивало на агресия? Или майка ти се е превърнала в уличница? Животът (този истинският, не въображаемият) ни кара да намразим чак себе си и да вършим ужасни неща. Когато човек стигне до това положение на самоомраза, и приеме деструктивността, тя се проявава естествено и навън, особено към т.н. "близки". И това което описваш като ситуация, всъщност е най-честата постановка. Опитът на човек да се "спаси" чрез друг, илюзията, че ако си "счупен" някой друг може да те "поправи". И както се описваш, ти повтаряш същият модел... Перфекционист си, но към какво? Как изглеждаш? Как другите те възприемат? Знаейки в същото време, че отвътре си руиина. Защо го правиш? За да можеш да заблудиш останалите, че не само външно, но и вътрешно си това красиво момиче от снимката. А след това те, наобратно да те излъжат, че да, ти си наистина това момиче. Иначе, на собствените си лъжи не можеш да поввярваш... Изглежда ти обръкано? Милиарди хора по света правят абсолютно същото... Ако си мъж, щеше си купиш примерно скъпа кола (или жена), за да може хората като те видят, да си кажат - ей, тоя много е успял. Повечето които го правят, вътрешно всъщност не се чувстват успели. И те се мразят скрито и знаят, че всичко което са постигнали е само повърхностно. Но някакси ако заблудят друг, защото той само това може да види от техният живот, една красива снимка, може би това ще го направи някакси "истинско" за самият теб...
Особено в интимните връзки, това хич не работи. Лъжата, играта която взаимно си пробуваме, тия фалшиви перфектни образи, не работят дълго. Това е идеален начин хората взаимно да се доразрушат и донамразят. Може баща ти да е бил видимият агресор, но в тези токсични връзки, винаги има и невидим агресор. Типично за децата които стават свидетел на тези неща, е да не осъзнаят напълно каква е била ситуацията, да обвиняват този или онзи, създавайки вътрешна агресия, която накрая се реализира чрез повтаряне на абсолютно същите модели от които се опитват да избягат. Може би вътрешно, те се опитват да "поправят" детството си, чре пресъздаване на тази ситуация, но някакси очаквайки различен разутат (като във фантазиите ти). Но той рядко е наистина различен, защото следваш същият модел. И как да е иначе, като ти е показан само той. В същото време на някакво ниво осъзнаваш, че и това е фалш, както фантазиите ти, и от там депресията, и чувството за безпътица.
Не съм лекар, т.е. никой не ми плаща да раздавам "решения", та затова колко и да разбирам от психоанализа, към терапията съм доста скептичен. Превърженик съм на превенцията... Т.е. проблемът никога нямаше да изникне, ако поне го осъзнаваше и не го предадеш на друг (особено на децата си). Като човек в не кой знае колко по-различна ситуация, поне имам тази радост в живота - не предадох на свой ред тези деструктивни модели (които малко или много всички имаме). Приеми реалността, колкото и да е неприятна, цената на лъжата е голяма. Собствените ти деца я плащат. Ако хората имаха повече акъл (но за съжаление нямат, имат хормони и илюзии), първо щаха да се научат да живеят сами, после да се научат да живеят с някой друг, и чак тогава да мислят дали са готови за теца. Това което става е, че се опитват взаимно да се излъжат, чрез което разбиват собствената си психика и тази на децата си. Осъзнай, че 99.999% са така. Всичкият перфекционизъм който излъчват е за пред другите (както самата ти се опитваш). Не се сравнявай с фотошопа на живота който представят, по-добре да постигнеш малко, но да е реално...
|
...
| преди: 5 години, 1 месец hash: 439eded167 |
|
11. никога не се преструвай на нещо което не си бъди себе си защото това ще ти навреди в дългосрочен план, после ще ти е по трудно да станеш отново себе си. не се самозалъгвай за нищо пак ще ти нвреди. също така не мисли за пари и лукс и тн, това са само комплексарски неща и колкото повече се поддаваш на тези неща толкова повече ще ти спада самочувствието. Щом онези твои приятели са те предали значи не са ти били никакви приятели и затова няма за какво да ти пука за тях. Загубила си си времето просто с тия хора. И друго което въпреки всичко недей стига до отчаяние и самосъжаление, това ще те доведе до много лошо състояние, малко позитивност ще помогне. и така. късмет от мен дано всичко се оправи ти пожелавам!
|
| преди: 5 години, 1 месец hash: 90722412b6 |
|
12. Просто си момиче. Това е.
|
| преди: 5 години, 9 дни hash: d47e88fa4d |
|
13. Аз съм в същото положение. Единият ми родител почина, нямам приятели, защото всички ме предадоха. Чувствам се сама, нямам мотивация за нищо. Имам твърде високи очаквания, които не мога да покрия. Създала съм си една представа за живота, а в действителност всичко е гадно. И понякога си мисля да ли няма да е по-добре да сложа край на всичко....не знам.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
