 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Тъпо детство
преди: 27 дни, 3 часа, прочетена 468 пъти
Разчитам, че няма как да съм единствената. Надали някой ще разпознае мен или родителите ми. Просто нямам на кого друг да се доверя, а наистина ми тежи.
Преди 17 години майка ми среща баща ми в сайт за запознанства. Той е бил женен, с деца и собственик на успешен бизнес. Година по-късно се раждам аз. Между тях избухва конфликт, започват съдебни спорове, макар че сега си мисля, че всичко е било по-скоро за пред медиите. Имаше много интервюта и статии, които и до днес могат да се намерят онлайн. Не крия, плаках много, когато ги открих за първи път. След това се разделят окончателно. От баща си имам само бегли спомени и няколко снимки. Майка си виждам рядко. Израснах в напрежение и скандали още от ранна възраст. Бях по-пълничка, когато тръгнах на училище, и тормозът започна още в предучилищна. Това ме направи много мълчалива. Учих от 1ви до 7 клас в едно и също квартално училище с едни и същи деца. Нямах възможност да се сприятеля с никого. Не слушах музика, не гледах филми. Към 6-ти клас се отказах от ученето, защото осъзнах, че на никого у дома не му пука. Преди това бях отличничка. Мисля, че тогава изпаднах в дълбока депресия и започнах да пълнея още повече. Това беше и по времето на онлайн обучението. Не излизах, нямах с кого. Беше ме срам да съм сама навън. Лежах по цял ден и гледах тавана, мислейки си как другите деца на баща ми живеят в по-добра къща, с по-добър живот. Нашият дом е в окаяно състояние. Изгорели лампи, счупени плочки, мръсни и надраскани стени, както съм ги надраскала още като дете. Вратите и прозорците са счупени, гардеробът съсипан. Никога не е боядисвано. Целият апартамент има нужда от спешен ремонт. Хората, с които живея, често повишават тон, посягат и пият прекалено много. Когато дойде време за матурите в 7-ми клас, се провалих. Приеха ме в друго квартално училище, далеч от дома. Още от първия ден в новата среда изгубих шанса си да започна начисто. Гледах на себе си с ужас, нямах никакво самочувствие. Седях сама на чин месеци наред. В 9-ти клас развих анорексия. Гладувах с дни. Мотивацията ми беше изчезнала. Мразех себе си и всички около мен. Мразех снимките, празниците, мразех да съм сред хора. Започнах да отсъствам много от училище. В края на 9-ти клас 'зубърите' ме приеха в групата си. По-късно ми признаха, че са го направили, защото просто им било тъжно да ме гледат сама. За мен това беше шанс. Исках да им покажа, че съм готина и интересна, затова започнах да лъжа. Измислях си какви ли не шантави истории.. Поне започнах да уча малко повече заради тях. Имах с кого да работя по проекти, с кого да седя, до кого да се лепна на физическо. Това беше 9 клас. В 10ти анорексията се влоши. Нямах желание за нищо. Канеха ме да излизам, но винаги отказвах. Знаех, че ще трябва да се хапне нещо навън, а аз се страхувах. Вече си бях втълпила, че тайно ме мразят и просто ме канят еи така. Останалите съученици говореха зад гърба ми почти постоянно за външния ми вид, зъбите, косата, дрехите, начина, по който се движа и говоря. Нищо не оставаше незабелязано. Матурите минаха малко по-добре от тези в 7 клас. Сега съм в лятна ваканция и ми предстои 11ти клас. Вече осъзнавам, че нещата стават сериозни. Трябва да се стегна и да уча, ако искам да вляза в добър университет. Нямам приятели извън училище. А тези в училище... трудно мога да ги нарека приятели. Не мога да се отпусна около тях, не им се доверявам. Чувствам се безлична, скучна. Майка ми вярва, че имам приятели, защото постоянно ѝ измислям истории. Отсега говори за бала ми след 12 клас, какво ще облека, кого ще поканя. Обожава празненствата. А аз съм точно обратното. Досега съм се измъквала от всеки рожден ден.
Мисля, че това е всичко, което исках да кажа. Наистина ще ми е полезно, ако споделите нещо подобно, съвет, каквото и да е. Благодаря ви!!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 26 дни, 12 часа hash: cdbbecd33e |
|
1. Университет добре, но първо работи, събери пари и се отдели. В тази кочина няма да се чувстваш добре. Животът ми е подобен на твоя, последствията с годините още по-дълбоки.
|
| преди: 26 дни, 6 часа hash: 992ca4609c |
|
2. Здрасти, знам за какво говориш, най-добре учи задочно, направи приятели там и не се притеснявай, забрави миналото
|
| преди: 26 дни, 4 часа hash: 7d78bc788f |
|
3. Здравей имам подобно преживяване като твоето. Искрено ти съчувствам. Аз няколко години откакто завърших макар и да беше минало пак си спомнях с болка как ме тормозеха и обиждаха, унижаваха. Ти правиш същата грешка, която аз правех преди години, чувствах се гадно, че не се вписвах и че не ме харесват. Знаеш ли какво всъщност няма нужда да се вписваш и да бъдеш като тях. Няма нужда да се променяш. Променяй се само, ако ти искаш заради себеси. Не се променяй заради тях. С годините ще разбереш, че самата ни тъпа държавица е пълна с отрепки и боклуци. Те и родителите им са същата измет като тях. Деградирали тъпи коплексари. Звуча злобно, но си е така. Те виждат, че имаш нужда от тях и те игнорират. Покажи им, че нямаш нужда от тях. Така или иначе дори и тези групички те са лицемерни по между си. Да не мислиш, че много се обичат? И те се обиждат зад гърба. След време ще разбереш, че проблема не е в теб. Не проси за приятелство и не им се моли ще видиш как лекичко ще почнат да се дразнят от теб. Не бъди мила с тях и не им помагай само ще те използват.
|
| преди: 26 дни, 4 часа hash: 7d78bc788f |
|
4. Дори и братовчедите да не те уважават много излизай с тях, ако са поне забавни. Поне да имаш спомени от простотии. Аз като малък излизах с братовчетка ми и знаех, че тя може и да не ме е уважавала много, но поне ставаше за компания и правехме забавни неща и простотии. И сега като големи се спукваме от смях като си спомним. Намери си такива хора, които са забавни и не се държат толко лошо с теб. Дори и да не те харесват чак толко, ако не те обиждат излизай с тях и не се изолирай. Освен, ако не са прекалено гадни. Не е нужно да се обичате. Ако са скучни и се занимават само с интриги не се занивай с тях. Просто си намери компания и се научи да се забавляваш. А може и сама да се забаляваш. Зашо мислиш, че е срамно да си сам? Не е странно. Намери си хоби.
|
| преди: 26 дни, 3 часа hash: 86abfe1b12 |
|
5. Седна в 11 вечерта и съчини всичко това... Защо си губиш времето? Наистина не мога да те разбера....
|
...
| преди: 23 дни, 17 часа hash: ec497cff37 |
|
6. Не се депресирай. Виж как си хванала анорексия... Съвет не мога да дам, защото имах щастливо детство. Но твоето звучи като "капан". Пак ще изтърпя простотия.... ама виж за ауричното почистване на себе си и дома, как се чисти карма. Диагностицирай се. Взимаш чаша с вода и две кибритени клечки. Хвърляй клепките във водата. Ако не се докоснат - чисти си, ако са доближени - уроки. Ако са кръстосани - магия. Знам, че звучи егоистично но не разправям на хората за методите, защото трябва да пазя и нас. Ама контакти не можем да разменим.
|
| преди: 21 дни, 11 часа hash: 5c31e8bbdd |
|
7. Разбирам те, и моето детство беше гадно. Майка ми и баща ми се караха, започнаха изневери. Обиждаха ме, както родителите, така и съучениците. После отидох в гимназия и там нещата не бяха толкова зле, имах си 1-2 приятелки. Беше ми много тъжно, и все още ми е.
|
| преди: 18 дни, 13 часа hash: 0ed99f7ad3 |
|
8. Ще си позволя и аз да ти споделя моята история, сега съм на 30 мъж, женен съм чакаме дете, имам що годе стабилна работа. Нашите се разведоха като бях на 9, баща ми е тегав човек, но майка ми не му отстъпва в някои отношения. Гаври в къщи, гаври в даскало и така до 12 клас. Поне имах мерак да уча. На 15 изпаднах в тегава депресия и от тогава съм на хапчета до ден днешен. Поне нашите ми даваха пари да уча в чужбина и съм завършил един от най-добрите университети, но аз учих много. Днес дори се разминавам по улицата с някои мои съученци булита. Лъжа, би било, че не се сещам колко гадно беше понякога, но реално това си остава в миналото. Сега имам нормален живот, пак отношенията ми с родителите са доста сложни. Много ми помогна това, че от млад открих вярата и започнах да ходя на църква, това много ми осмисли живота. Въобще не се давай, тия хора дето си подиграват един ден няма да ги разпознаваш на улицата. 1. Виж в какво си добра, учи и работа това, в което те бива. Започни да вадиш пари от него и направи кариера. 2. Ходи на църква и си осмисли живота. 3. Ако си в много тежка депресия иди на психиятър няма срамно в тази работа, аз до ден днешен ходя от време на време. Общо взето живота става много по-хубав след гимназията, повярвай ми. Спокойно, всичко ще е наред в дългосрочен план, много хора като мен и теб с тегаво детсво израстват да имат добър и пълноценен живот.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
