 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Провален живот
преди: 1 месец, 15 часа, прочетена 508 пъти
На 19 години съм и вече трудно мога да се нарека тийнейджър, но въпреки това реших да публикувам тук, защото не намерих по-подходяща категория.
От средноголям областен град съм. В момента съм студент и уча в този същия град. Реално си живея отделно, тъй като майка ми и баба ми са в друг апартамент наблизо.
Да започнем с малко предистория. Баща ми, на 50-годишна възраст, се запознава с майка ми, която е била едва на 25 тогава. Живееше в родния си град далеч от нас. Много скоро след като аз се родих се разведоха, той не се интересуваше много от нас и винаги слушаше майка си и другите си роднини... докато не се разболя от рак и не умря когато бях на 11 години. С майка ми и баба ми съм си прекарал детството не крайно бедно, но определено се усещаше разликата със средностатистическия човек. От рода на баща ми ме мразят заради имоти. Майка ми и баба ми са доста суеверни и твърдят, че постоянно ни правят магии да сме зле.
Най-голямата ми и сигурно безвъзвратна травма преживях в училище, до 7 клас. Бях малко по-луд и правех някои много щури неща. Биех на очи като цяло. Половината клас, да не казвам и повече, измислиха, че съм психично болен и всички ме тормозеха и сигурно всеки ден по няколко стотин пъти ме наричаха психо. Събираха се и колективно ме тормозеха. Били са ме цели групи единодушно и формулираха лъжи, че съм направил нещо, което не съм и учителите им вярваха. От първи клас се започна, но най-брутално беше от 5 до 7. Сега се замислям нещо. Колко голям страхливец трябва да си, за да е нужно да си в група от 10 души, за да тормозите 1?
Както и да е.
След завършването на основното отивам в гимназия. Не са ме тормозили и там, но реално до вчера съм бил малтретиран от бившия ми клас и просто не можах да приема факта, че е възможно някой да ме харесва. И честно казано, сигурно съм бил прав. Никой почти не говореше с мен. Чак накрая завързах някакви повърхностни приятели, с които някой път още излизвам, включително с един от основното, който ме тормозеше заедно с пстаналите, но сега ми се прави на приятел.
Най-скорошният ми значителен тормоз беше от инструктора ми по шофьорски курсове. Постоянно ме обиждаше, удряше и ми крещеше. Сякаш ме беше набелязал като по-лесна жертва. Самият той беше най-точната адаптация на Бай Ганьо, която някога съм виждал.
Идва университет. Отново се оказвам прав, че никой не ме харесва. Но няма нищо. Примирил съм се вече със самотата. Както и с факта, че от всичкия тормоз мозъкът ми изцяло се е реструктурирал, за да се адаптира със свръхпредпазливост. Това, за съжаление, е психическият еквивалент на това да носиш броня и никога да не можеш да я свалиш. Защитен си, но с цената на това, че никога повече няма да можеш да се отпуснеш и да си разкриеш чувствата. Мозъкът се е научил винаги да следи за опасност и винаги да е нащрек. Затова детските години са толкова важни за личностното развитие.
Тъй като нямам приятели, не смятам, че някого ще го изненада това, че никога не съм имал, и сигурно никога няма и да имам приятелка. Но няма проблем. Желанието ми за това отдавна е мъртво. Жена и деца не е нещо, което искам. Но ще бъда честен, изключително много ме ядосват двойките, които се мляскат в университета. Това за мен са просто хора с изключителна липса на интелект.
В последната година събрах всички пороци. Алкохол, цигари, енергийни напитки, наркотици. Не употребявам тежки наркотици, но ми става тъжно като се замисля, че това са единствените неща, които запълват липсващите хормони на щастие в мозъка ми. Не съм зависим физически към нищо конкретно от нещата, които употребявам, но психологически просто се сривам, ако повече от 1-2 дена не съм употребявал някакво психоактивно вещество. Един път се нагълтах с хапчета от аптеката, само и само да не бъда трезвен. Получих аритмии и сърцето ми спираше за достатъчно време, че да усетя как рязко губя съзнание. Много стресиращо беше, но ми е трудно да приема факта, че да завържа разговор с някого ми е по-трудно от това да приема собствената си смърт.
От известно време съм в постоянни екзистенциални кризи и не мога да спра да мисля за смъртта, живота и вселената. Не мога да се убедя, че каквото и да е има смисъл. Всяко удоволствие е просто разсейване от идната смърт и това още повече ме депресира.
Не мога да кажа, че съм добър или лош човек. Някой път наистина имам проблеми с гнева, както и с емоциите като цяло. Не мога да ги изразя. Физически не мога. За последните 5 години сигурно съм плакал не повече от 2-3 пъти. А постоянно се чувствам ужасно. Предстои ми да започна работа в един голям магазин това лято. Сигурно и там всичките ми колеги ще ме мразят. Тъжно е как ще се наложи насила да се накарам да съм усмихнат и весел към клиентите, въпреки че се чувствам по напълно противоположния начин.
Чакам с нетърпение смъртния си ден.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 месец, 2 часа hash: 8036fcd71f |
|
1. Брей, много лошо, още си дете. Няма ли как да обърнеш нещата? Да си дадеш любов някак си и да започнеш да се грижиш за себе си като за свое дете, започвайки с отказване от алкохол, цигари, наркотици? Паралелно и постепенно фитнес, бягане, спринтове, щанги, но не толкова че да се контузиш. Щом толкова си мразиш живота точно сега, защо не използваш това като енергия? И без това сега не се кефиш, прави само полезни за теб неща - спорт, учене, работа, планове как да успееш с още повече работа.
|
| преди: 1 месец, 2 часа hash: 942206716b |
|
2. Първо искам да кажа, че ми е изключително мъчно за начина по който се чувстваш. Ако в този сайт четат самотни хора, на които не им е провървяло, всичките ще те разберат. Отхвърлянето, неприемането, безразличието, липсата дори на един приятел, с когото можеш да споделиш са неимоверен товар и изпитание за човешката душа. Но да знаеш, че има много такива хора или с други тежки проблеми- неизлечими заболявания, инвалиди, хора, живеещи под ударите на войната, чиито близки загиват, домовете им се разрушават, безпомощни възрастни и болни хора, на които няма кой да им отвори вратата и още, и още... Много хора се питат защо това се случва с тях, но могат само да предполагат, запознавайки се с различни теории от които изобилства интернет, както и литература. Единственото нещо, за което съм сигурна, че няма да ти навреди, е да се обърнеш с молитва към Бога (Исус Христос)- той е страдал не по-малко от всички нас! ), а също посети медицински специалисти, които ще ти помогнат да се справиш с това състояние и суицидни мисли. Тук вероятно ще се намеси "въцърковения", който ще ти говори със запаметени догми и клишета и ще те убеждава да намериш "някой по-опитен свещеник", без който молитвата ти не може да достигне до Бога, но ти не му вярвай на лицемерието! Друг съвет, който мога да ти дам е да си вземеш животно, за което да се грижиш. Ти ще помогнеш на него, а то на теб, без да ти намира недостатъци и без да те съди. Същата липса от дълги години преживявам и аз, колко пъти пробвах- но не и не! Затова мога да те разбера, подкрепям те и ти желая да намериш друго решение, извън изброените, които са с много краткотрайно успокоително действие и с дълготрайно разрушително. Има теория, според която нашите мисли, нашето подсъзнание, нашата абсолютна увереност, създават нашата реалност. Аз не съм го изпитала и не съм могла да го приложа, но ти не отивай на работа с предварителна настройка, че ще срещнеш само гадни колеги. Отиди добронамерен, но без големи очаквания, защото ако четеш темите в сайта, знаеш колко пъти хората се оплакват от неколегиално и несправедливо отношение. Искрено ти стискам палци!
|
| преди: 1 месец, 31 мин. hash: 6c3543cf84 |
|
3. "Чакам с нетърпение смъртния си ден. "
Не си само ти, но си представи, че имаш едни 60 години още да "убиеш". Какво правиш? Нямаш стратегия.
Виж, много трудно се дават съвети на хора които не можеш да заблудиш с али-бали тип психотерапия. Защо съществуваш - ами защото мъж и жена са се забавлявали 5 (хайде най-много 10) минути... От там нататък, много от нас научават твърде рано, че животът е просто оцеляване. Тази елементарна биологична реалност остава неосъзната за повечето, тъй като животът им е обикновено по-уреден. Примерно жените колкото и да игнорират фактът, липсата на баща, и то особено на място е общо взето доживотна присъда за синовете им. Обикновено ги избива или на агресия и буйно поведение, или на пасивност и женско поведение. Но правилен пример за подражание дава само бащата. Когато няма и никой наоколо да поеме тая роля поне малко, като дядо, чичо, семеен приятел... положението е трагично. Казвам го от опит, защото аз съм така израстнал.
Като се комбинира и с безпаричие което обикновено съпътства тая ситуация, и майка която почти няма време да се занимава с теб, защото трябва да изкарва пари, няма как да ти дам съвети от рода - върви се подстрижи и окъпи, и социалните ти контакти ще разцъфтят...
Това което мога да те посъветвам е, да приемеш положението каквото е, и какво можеш да направиш. Хората са най-жестоки към други хора. Дори за животните има по-добри приюти, съжаление и хуманна евтаназия. Ако си се родил мъж, си сам и или можеш да се бориш, или да се пропиеш бавно и унизително за теб и хората отколо теб. Борбата днес не с мечове, а психологична и финансова. На 19 години най-важното за което трябва да мислиш е как да имаш пари в тоя живот и то по легален начин. В България това е естествено голямо предизвикателство. Но нелегалните пътища са пак през групички и социални връзки. Сам човек просто ще те използват. Парите не че могат да осмислят живота ти, но един мъж без пари и цел е нищо в съвременния живот.
|
| преди: 29 дни, 23 часа hash: 3f2750bb89 |
|
4. Фейк тема. Как си в университет на 19? ! Как става тоя номер като се завършва училище на 18-19 години? Че то даже матурите не са минали, пък какво остава за изпитите за кандидатстване!
|
| преди: 29 дни, 22 часа hash: 054c3ef34b |
|
5. Човек сам избира дали да бъде жертва. Напълно способен си да вземеш живота си в ръце, да загърбиш всичко, да зарежеш оправданието и обстоятелствата и да се изградиш като човек и личност.
|
...
| преди: 29 дни, 21 часа hash: e4bb7d50a6 |
|
6. Съжалявам, че живота ти се е стекъл по този начин.
На всичките животите не са ни особено розови, но някак в миналото поне си мисля че е имало повече обществена емпатия. Сега сме станали твърде жестоки, повярвали сме, че законът на джунглата важи и за нас, наистина се превръщаме в зверове.
От това което разказваш ми идва, че ти самият не се отваряш, не даваш възможност на някой да те опознае - каквото даваш на вселената, и тя ти отвръща със същото.
Хубавото поне е, че си свършил със задължителната част от живота - училище, университет. Трябва някак да разбереш, че всеки живот си има някасъв кусур, и проблемът не му е кусура, ами това как да се ваучим от кусурите да правим своята собствена лимонада.
Има много неща, с които можеш да осмислиш времето си на земята. Много, според мен престани да се запитваш толкова много за себе си - върви на някъде смело. Страхотно е това, че започваш работа някъде. Там качествата ти като човек ще бэдат основни - морал, грижа за другите, но и отстояване на позиция ако това се наложи - някой да не ти се качи на главата, да го прави умерено поне.
Загърби идеалите за "някакъв" живот и просто живей живота си такъв какъвто е!
|
| преди: 29 дни, 20 часа hash: 87c9ac2a61 |
|
7. Вместо да чакаш смъртния си ден, отвори superdoc. bg и филтрирай психолозите. Търси тези които практикуват Acceptance and commitment therapy или cognitive behavioral therapy - двете научно доказани, че действат, терапии.
Пробвай с три, четири, пет психолога, докато намериш този с който да се сработите напълно.
И аз бях като теб, със сходна житейска съдба, пък се оправих. И жена си намерих, и колегите ме уважават. Няма да стане от едно ходене, ще изисква година - две работа, и то работа, която ти да вършиш. Психолога не може да ти промени мозъка, само може да ти покаже как ти да се промениш.
Млад си, действай.
|
| преди: 29 дни, 19 часа hash: 492608baa0 |
|
8. Говори със специалност.
|
| преди: 29 дни, 15 часа hash: dd09f6dc53 |
|
9. До 4 Моля те - Не давай съвети на никого за нищо!
|
| преди: 28 дни, 10 часа hash: 3f2750bb89 |
|
10. 9, проста математика.
|
...
| преди: 26 дни, 3 мин. hash: c9855cd189 |
|
11. Първо, на моменти харесвам стила ти на писане - особено как описваш въздействието на самотата ти. Не се отказвай. Според мен ти предстоят по-добри дни. Вглъби се в интересите си. Това прави другите по-поносими.
|
| преди: 6 дни, 21 часа hash: 0511a09aec |
|
12. Номер 4 напълно възможно е. Аз завърших 12 клас на 18 (започнах училище на 6), на 19 вече бях в университета. Един познат започна училище от 5 годишен. Завърши гимназия ( 11 клас беше тогава) на 16. На 17 вече беше студент първи курс в университета.
|
| преди: 5 дни, 3 часа hash: 58d69dd924 |
|
13. Напълно те разбирам и всичко до наркотиците е и при мен така. От там нататък не. Разликата е, че аз съм жена на същата възраст като теб, имам дете на почти 1 година и съм самотна майка. Има много по лоши случаи от твоя. Ти имаш шанс за развитие, образование, нямаш деца (което не е лошо, но когато си отглеждаш детето сам е доста трудно). От личен опит ти казвам, че можеш да промениш средата си и хората с които общуваш и е много по-лесно когато се местиш в ново училище/университет, защото хората там не знаят ти какво си преживял преди това, те виждат това което си сега. Важно е да не изпуснеш този момент, защото и в университета и в работата и на всякъде където отидеш ще се отнасят с теб така, ако не се промениш. С времето разбрах, че всеки един човек на тази земя има проблеми, независимо какви. Човек без проблеми няма и не всеки наистина е щастлив както изглежда. Навън всеки си слага “маската” със голямата усмивка все едно всичко в живота му е подредено, но реално не е така. Надявам се, че разбираш какво искам да кажа. Бъди силен и всичко ще се оправи!
|
| преди: 4 дни, 20 часа hash: 2df4fe0e0b |
|
14. И да искаш и да не искаш, някой ден ще изгрее слънце и на твоята улица. Само да не развалиш нещата нарочно.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
