Системно преяждане
преди: 13 години, 9 дни, прочетена 3968 пъти
Здравейте, момиче съм на 17. През лятото на изминалата 2011 г. преживях първата си, за съжаление, несподелена любов. Заедно просто наистина нямахме шанс, и все пак до последно аз таях надежди, че ще стане чудо и ще бъда щастлива. Уви, всичко приключи както и започна, и го преживях доста тежко.

Или май го преживявам - от август 2011 досега, с редки периоди на затишие, имам изключително повишен апетит. Момиче 46 кг. съм, но ям за петима, наистина! Говорим за една голяма кутия сладолед, няколко чинии готвено, много хляб, кутия сладкиши и т. н. до "колкото поеме". Досега не съм повръщала, обаче съм стигала до състояние храната сама да иска да излезе, и всичко това от нерви.

Имам прекрасно семейство, много хора, които ме обичат, и просто няма адекватна причина за това мое непрекъснато тъпкане.

В резултат на нездравословния ми навик постоянно имам диария или запек, или газове, или ми се гади, и състоянието е отвратително. Стомахът ми се разшири и ако не ям постоянно започвам да нервнича, нервирам се, абе, изобщо - като наркоман, лишен от дневната доза хероин, и всичко това рефлектира върху нашите.

Напоследък(може би от около месец) плача постоянно, на обществени места, вкъщи - навсякъде и гледката е много жалка. Постигам големи успехи в областта, в която съм решила да се развивам, но те не ме радват. Преди имах и отличен успех, сега не толкова, не знам какво ми става. Чувствам се някак олекнала, несъществуваща, ненужна... Почти стигнах до самоубийство преди време, и все още го обмислям по неясни за мен причини. Просто се чувствам зле и не ми се живее, и не зная защо.

Не, че някой знае как да ми помогне, но все пак: можете ли да ме насочите какво, по дяволите, ми става и как да се справя с това ужасно състояние?

Предварително благодаря на администраторите за публикуването на историята ми, както и на вас, които ще отделите от времето си, за да ми дадете съвет :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 8 дни hash: 4b83d68731

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   И аз на твоите години ядох като теб, че и повече. Сещам се, че на ядене изяждах по 15 филии. Ядох най-много хляб и сладко, шоколади и т. н. Като мина пубертета започнах да се храня нормално. Фигурата ми е супер, но това е заради гена. Мисля, че организма като растеш има нужда от повечко храна. Бих те посъветвала да ядеш по полезна и здравословна храна.

 

...

преди: 13 години, 8 дни hash: e41dc1bf63

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Мила, и аз бях така, родителите ми не ми бяха обяснили как да се храня и най - обилното ядене беше вечерта, а понякога дори не закусвах... Което е вредно и бях качила доста мазнини в областта на бедрата и корема... Сега се усетих и пазя режим и почти всичко стопих, слабичка съм и имам съвсем малко още за доизвайване. Просто не тъпчи а се храни правилно без пържено, мазно и сладко, тестено... яж най - много сутрин и за вечеря съвсем малко, не преяждай, винаги си оставяй място за още

 

...

преди: 13 години, 8 дни hash: b2841d294f

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Не е проблема толкова в храната, колкото в психическото ти състояние. Ако не можеш сама да се справиш потърси съдействие от специалист. Всеки човек има трудни моменти в живота си, абсолютно всеки. Но... няма как, трябва да се бориш и да продължиш. Живота продължава, ти си млада, една несподелена любов /знам от опит, на твоята възраст съм я преживяла и аз/се отразява много на цялятя психика на едно крехко създание като теб. Боли, но хубавото е, че все пак минава. Послушай ме, казвам ти го вече от опита на годините. Аз например наскоро загубих и майка си и баща си и повярвай ми мислех, че настъпи края на света за мен. Но... нямя как, трябва да продължа, защото живота продължава и защото има и други хора които обичам и ме обичат. Пожелавам ти да си много силна и да успееш. И тогава ще разбереш, че спасението не е в храната а в твоето съзнание. И ти ще си силна да контролираш всичко! Успех!

 

...

горе^

преди: 13 години, 8 дни hash: b01fac62d6

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Благодаря ви много за съветите! :) Лек и позитивен ден ви желая!

 

...

преди: 13 години, 7 дни hash: ffe8856c15

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Много, много воля и усилия. Но се постига, всичко се постига. Аз лично съм имала такива периоди, не повече от месец, но просто имам някаква нужда и хич не е хубаво, чувстваш се по-слаба физически и сякаш те мързи да се надигнеш. По-добре сега спри, при теб очевидно ще е като наркоман да откаже дрога, но няма начин. Пий повече вода, започни с по-леки храни и не яж прекалено за да си имаш работа си носи шише със сок или вода и дори да свърши винаги можеш да си играеш с него, да го мяташ и така. Може би дъвки, или пък някаква занимавка за ума (купче Рубик може да те извади от нерви). Фактически ти не толкова не можеш да спреш храната, колкото не можеш да спреш да мислиш, че имаш нужда от нея. Ако не обръщаш внимание можеш и цял ден на 2 бисквити да изкараш. Иначе както 2 каза наистина с график и правилно хранене е по-добре дори храната да е по-тежка. Затова примерно от ваканция към училище е толкова трудно да се приспособиш, аха организма ти е свикнал по един начин и бум, айде мазало.

 

...