Споделена история от Тинейджърски |
Какво, той може да ревнува, а аз не?
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 1936 пъти
С гаджето ми сме съученици, 11 клас. Отскоро сме заедно, може да се каже, че все още има неща, които не знаем един за друг. Но иначе много се обичаме, всичко е 6+.
Проблемът е обаче, че аз съм доста ревнива. Ревността ми се прояви особено силно преди около месец и половина на 1 парти, на което бяхме заедно. Той се заговори с едно момиче, двамата започнаха да се смеят, личеше им, че се забавляват, а лицата им бяха толкова близо едно до друго... Направо откачих! Откъснах го от нея, заведох го на терасата и му дръпнах страхотен скандал. Той ме изчака да се накрещя, после ми каза, че момичето му било само приятелка и че ако не му вярвам, няма смисъл да продължаваме заедно. Бях бясна, тръгнах си от партито и цяла нощ не можах да заспя. Мислих и мислих... и разбрах, че е прав.
Обадих му се на сутринта, помолих го да си поговорим, извиних му се, обещах, че ще се променя. Всичко тръгна по старому. Лека-полека започнах да се осъзнавам, да приемам факта, че той не е моя собственост и че има приятели (респективно приятелки), с които държи да поддържа взаимоотношения. Вече и да го видех да се кикоти с някое момиче, не избухвах. Направо, бях много горда със себе си и мислех, че след като това момче ми е помогнало да изкореня тази си лоша черта, значи наистина е специален.
Докато преди два дни (петък) не се събрахме около 15 човека в къщата на една съученичка. Там за голямо свое изумление срещнах един стар приятел, с когото не се бяхме засичали близо година, а той е страхотен човек. Заприказвахме се, затанцувахме на една песен. И изведнъж дойде гаджето ми, изтръгна ме от ръцете му и се разкрещя пред всички: "Какво правиш с тоя? Не съм ли ти аз гадже? Защо танцуваш с него? Как не те е срам? ... " А аз стоях и не вярвах на ушите си.
Какво стана с доверието? Нали той беше онзи, който ми каза, че трябва да си вярваме и всичко останало? Бях абсолютно объркана, а той си взе якето и най-демонстративно излезе. Когато го последвах навън, ми се разкрещя, не ми даде да кажа и дума и си тръгна. Вече втори ден не ми вдига телефона, когато отидох дотам, майка му ми отвори и каза, че не си бил вкъщи (беше естествено, чух Black Devil на Тhe Prodigy - и двамата сме големи фенове на групата). Какво да правя??
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: eb91ed0579 |
|
1. Има една поговорка "Каквото почукало, такова се обадило" :)
има още една "След дъжд качулка".. помисли върху тях
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: c9ffaf0c80 |
|
2. При мен се случи подобно нещо с бившият ми приятел. Бяхме заедно 2 години. Много любов, много страст... Знаете :) Всеки изживява поне една такава. Та аз бях тази ревнивата в началото, не чак до болка, но определено се захващах и за дребни неща и понякога търсих под вола теле. Молеше ми се да престана, нямало за какво да ревнувам. Ок, оказа се прав спрях да ревнувам, започнах да живея в неговото темпо, излизах си както и той си излизаше. Когато срещнех приятел се държах така, както той с неговите приятелки. И какво стана... почна да ме ревнува и от вятъра :) Правеше ми скандали от най-малкото нещо, тръшкате врати.. луда работа. Това беше началото на края на нашата връзка.
Разказвам ти го, понеже мисля че когато искаш да промениш нещо в някой.. не се поставяш на неговото място, нито се замисляш как би реагирал ти в тази ситуация. И понякога колкото и да боли ревността.. когато спре, това е първият повод да си мислим че и любовта вече не е същата. Мисля че за приятелят ти е било дразнещо да го ревнуваш, но сега е още по-дразнещо че не си толкова вглъбена в него и в това с кой е и какво прави :) Както и да е.. обратен път няма. Както казаха по-горе " каквото почукало, такова се обадило"
|
|
