Не знам какво да правя
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 3036 пъти
Здравейте, може историята ми да стане малко дългичка и на някой от вас да се стори доста тъпа... дори не знам откъде да започна. Най-добре ще е да започна от началото, макар и да не го помня много добре.

И така... като малка ходех на детска градина, която винаги съм мразела. Децата от групата бяха злобни интригантчета, а на лелките не им пукаше особено много за нас и през по-голямата част от деня ги виждахме седнали да плетът търлъци и да обсъждат кой какво видял и чул. Е разбира се друго не може и да се очаква от кандидат пенсионерки които кой знае как се бяха озовали насред група деца. Ето там в ниската сива сграда със счупени пързалки и изкъртени люлки се появи първият мой проблем. Както вече казах децата не бяха особено мили, а аз тогава бях твърде кротка и беззащитна и често ме тормозеха и психически и физически. Родителите ми явно забелязаха някаква доста отрицателна промяна в мен и досещайки се от къде идва повече и не стъпих в детската градина. Тогава се сдружих с една групичка, предимно от момчета с около 3-4 години по-големи от мен. Един път им разказах защо съм спряла да ходя на градина и те решиха че непременно трябва да се науча да се бия за да мога да се защитавам когато се наложи.

Така и стана научих се, но нямах желание да го използвам. Тогава бях забравила за всички лоши преживявания и не си и мислех, че някога отново ще чувствам каквато и да било тъга. Тогава по цял ден бях улисана в игрите и белите тези по-големите и бях загубила всякакъв интерес към връстниците си. Тези моменти в които мислех, че щастието ще бъде вечно, никога няма да ги забравя. В безгрижие се изнизаха две години и дойде време да ходя на предучилищна. Очаквах нещо ужасно, спомените от най-ранните ми години отново се върнаха, но за моя огромна радост мястото на което отидох не беше гробницата която си представях. Децата бяха други, а забавлението беше максимално. През половината ден бях с връстниците си, а през другата половина продължавах да дружа с големите. Мина се още една година и тръгнах на училище. От първи до четвърти клас всичко беше наред.

Учителката мила и отговорна, децата палави, но задружни и умни. Всичко беше наред, намерих си много нови приятели, а към края на трети клас по-големите които ме бяха изкарали от онзи лош етап, започнаха да се отдалечават от живота ми. Тогава нямах проблеми с нищо и ми беше весело, но и този период бързо отмина. Пети клас... запазих част от приятелите си, но другите повечето отидоха да си гледат кефа в други училища, а някои дори в други страни. Класът в които попаднах беше голяма каша.

Имаше ги и умните ми приятелчета от миналите години, имаше и много нови непознати същества, но по някакво ужасно решение на съдбата там бяха и старите ми другарчета от детската. В началото нещата бяха добре, но в един момент злобните деца които грам не се бяха променили започнаха да ме тормозят. Тогава се промених, някак всичко ми кипна, изнервих се и станах агресивна, започнах да се бия за щяло и нещяло, а учителите ме намразиха.

Донякъде запазих добрият си успех, но не и добрата си дисциплина. И ето ме сега, вече шести клас попаднала в някаква черна дупка на съзнанието. Черната овца на класа и с един куп срещи с директори. В училището има 2000 ученика, а всички учители и директори ми знаят името. Не знам какво стана с мен, но напълно се промених. Сега дори не мога да определя как се чувствам, но започнах да виждам само лошата страна на света, намразих всичко и макар че всяка вечер заспивам потънала в мрачни мисли и с насълзени очи, на сутринта се стягам за пред хората и се правя на най-щастливия човек на планетата. Започнах да правя много бели, защото по този начин се разсейвам от всичко. Постоянно се лигавя и търся за какво да се смея само и само да се почуствам щастлива... но не става. Не знам какво да правя с живота си, със себе си... затова пиша тук, от една страна ви моля за съвет, а от друга просто се нуждая да споделя с някого и това ми се стори най-отдачното място. Знам, че има хора с къде къде по-големи проблеми, знам, че се изразих малко разбъркано и надали ще ме разберете, но някак се чувствам по-добре когато споделя с някои.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 9 месеца hash: 90216a3b98

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Ой, ой, ой... за толкова време се е очаквало да разбереш: Животът не е честен, не винаги съдбата ни нарежда на мястото ни, не винаги получаваме всичко, което желаем и определено няма как цял живот всичко да е прекрасно. Всеки има такива черни периоди, всеки понякога е мразен и неразбран, това че са ти налагали тормоз не означава, че трябва да ставаш агресивната черна овца, или пък депресирано емо... ако си нещо подобно нищо не те извинява, въпрос на личен избор е, пред какъвто си изправена и днес. Разбирам, че ти е тежко, виждам, че си загубила себе си и ми е ясно, че си нямаш идея от къде да започнеш ( от началото най-добре;дд ). Ще ти предложа нещо, малко малоумно и странно, но ми беше дошло на идея в един труден за мен период. Купи си една тетрадка и химикал (нови, хубави, каквито ти ще си ги харесваш) и всеки път, когато самочувствието ти се покачи, или просто си близо до щастието ( пък дори и само да ти е дошло нещо вдъхновяващо и нахъсващо на ум), взимаш си химикала и тетрадката и го записваш... и така следващия път, щом се почувстваш слаба и уязвима го четеш. Причините, поради които това е добро, са няколко и ще ги кажа преди да сте почнали да мрънкате, че е безсмислено. 1- Когато имаш специален химикал и специална тетрадка имаш хубавото усещане, че правиш нещо специално и значимо. 2- Когато четеш лични драсканици ти става мило, усмихваш се неусетно и се радваш на себе си. 3-Не след дълго ще се появи усещането, че това е нещо лично, нещо само и единствено твое... Това прави целият замисъл някак чист и искрен. 4- Ако сама не си пращаш послания за в следващата черна дупка-няма кой друг;; Ако сама не се подкрепяш и не си помагаш- няма друг! Подреди си живота, онова чудо е било в детската градина, отдавна се намираш в училище! Вече е минало, не можеш да го промениш, не се тормози за подобни проблеми. Евала ти правя, че се осъзнаваш и че имаш съвест!!! Но помни, в твоят собствен живот ТИ не си безсилна и безпомощна! Това е просто проблем, справи се така както ти идва отвътре, но не продължавай с изпълненията пред директорката, вреди ти на психиката ;]]. Зу-За

 

...

преди: 11 години, 6 месеца hash: 227b3adbdb

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   аз също съм по този начин. мен също всички ме мраз, аз също незнаех какво да правя. но доиде 7 клас и се махнах от там сега незна какво статна с тях но не ми и пука особенно. такаче просто трява да имаш верни приятели и всчко щесе оправи

 

...