 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Чувството за нереалност
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 5544 пъти
Здравейте! Забелязала съм, че и други хора освен мен имат този проблем. Според вас от какво се "ражда" чувството за нереалност у един човек? Дали е от страха, отхвърлянето, ниската самооценка, от това да не обичаш себе си? Или всички взети заедно? Ами паник атаките? Ясно е, че са съпроводени от страхът и хилядите комплекси, които има човек, и това, че не се приемаш... Въпроса ми е, може ли човек сам да се излекува? И как по-точно един психолог ще ни помогне? ! Не смятам, че един разговор с психолог ще ни помогне, все си мисля, че те ни манипулират - не ме разбирайте погрешно, много ценя тази професия. Ще се радвам да прочета мнения от хора, минали по този път и оправили се.... Дано има оправия, че тоя живот е за силните хора, не за слабаци като нас!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: b2c863caf7 |
|
1. Паник-атаките са страх, загнездил се вече на подсъзнателно ниво, и като такъв - вече нямаме никакъв съзнателен контрол над него.
Да, психолозите и терапевтите наистина МАНИПУЛИРАТ пациента, но по такъв начин, че да у помогнат без той сам да се усети и да успее да отхвърли помощта/манипулацията. Иначе крайните цели на "манипулацията" се определят консенсусно от двамата - терапевта и клиента.
Ролята на терапевта е не еднолично да "ремонтира" психиката на клиента, подобно на хирург който ремонтира тялото, а да му покаже изпитани начини сам да си помогне. В смисъл - необходими са усилията и активното съдействие на клиента. Иначе, теоретично, наистина всеки може сам да се излекува, СТИГА ДА ЗНАЕ КАК. То по тази логика човек и телевизора може да си поправи сам, и автомобила, и компютъра, ако се повреди...
Относно престижността на професията и уважението към нея - имайте предвид, че на запад (Европа, Щатите, ...) терапевтите и психолозите са едни от най-високоплатените и обществено-уважавани професии, макар самите терапевти да влагат В ПЪТИ по-малко усилия и ангажираност към клиента (личен опит!) от нас - българските. Резултатът от всичко това е, че сме една от психично най-нездравите (да не кажа - болни) нации, а същевременно терапевтите ни - едни от най-неоценените.
Приказките от рода на - "Не ти трябва психолог, той само ще ти вземе парите. Приятелите ти ще те изслушат напълно безплатно..." отразяват вярванията на много хора и съответно водят до печалните гореописани последствия. Да, приятелят ще те изслуша, но той първо ще се натовари и с твоите проблеми (като че си няма негови) понеже не е свикнал да си предпазва психиката от тях, и второ - дали ще ти предложи методология (а ако е необходимо да пробвате и втора, и трета...) с която бързо и ефикасно да се справиш със ситуацията? Понеже тези неща изискват години учене и най-вече - практика...
И тъй като психологът няма да ни помогне, а само ще ни вземе парите, а пък приятелите или ги нямаме, или не винаги им се занимава с нашите глупости, то идва ред на:
В материално до безумие общество като нашето, на пиедестал е хапчето... Хапче за спане, хапче за ср*не, хапче против стрес, вълшебно хапче за отслабване, хапче за ерекция,... абе хапчета за всичко! И както бяха писали в една съседна тема по повод паник-атаките (http://spodeli.net/5/story-27059.html) "Истината е, че това се дължи на химията в мозъка и се лекува само с медикаменти, обаче не са ти дали точните!" Значи ако не е едното хапче - другото ще е! Понеже "Не слушай 6, психолозите само ще ти вземат парите!". Хапчетата сякаш са безплатни... Само че зад хапчето не седи "оня идиот с празните приказки. Той ли ще ми каже на мене бе?", а седят дълбоко "уважавани" фамилии като Ротшилд и Рокфелер, които още преди 100 години са видели във фармацевтичната индустрия огромен източник на приходи и са впрегнали пропагандната машина на целия "цивилизован" свят, за да убедят всекиго, че видите ли - с химия се лекува всичко...
"Според вас от какво се "ражда" чувството за нереалност у един човек?" - чувството за нереалност, отнесеност или "живот като насън" се ражда само по една причина, и тя е - изместване на събирателната точка на съзнанието (по-близо и по-далеч) извън материалния сват. Тогава и времето започва да тече по по-различен начин, и комуникацията с останалите хора се нарушава. Понякога се появяват зачатъци на ясновидски, контактьорски, извънтелесни (описвани понякога и като "епилептични припадъци") и други екстрасензорни явления, които още повече стресират и разстройват и без това разклатената психика. Страхът, отхвърлянето и ниската самооценка идват като естествено последствие (а понякога са и причина за) от изместването на събирателната точка. Необходимо е тя да се центрира, стига мозъкът да не е вече физически увреден по някаква причина - тогава задачата става много по-сложна и не винаги решима...
Това е от мен, надявам се да съм бил полезен.
Всеки сам си решава и сам си носи последствията от решенията си.
Поздрави: Ray
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: f20cc6fdff |
|
2. Това, което описваш се нарича дереализация/депорсонализация. Трябва да се консултираш с психотерапевт - няма нищо срамно.
Причините може да са много и различни, именно за това ти е нужна помощ. Горе главата - всичко отминава постепенно.
Поздрави,
М29
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 80477a5cba |
|
3. Авторката:
Ех, сега като ми се потвърди, че психолозите ни манипулират както си и мислех.... със сигурност няма да се оправя :(. Не знам как да си помогна сама... опитвам се, но все се чувствам в нереалност. Откъде идва проблема?
Между другото МНОГО ме заинтригува това:
"Според вас от какво се "ражда" чувството за нереалност у един човек? " - чувството за нереалност, отнесеност или "живот като насън" се ражда само по една причина, и тя е - изместване на събирателната точка на съзнанието (по-близо и по-далеч) извън материалния сват. Тогава и времето започва да тече по по-различен начин, и комуникацията с останалите хора се нарушава. Понякога се появяват зачатъци на ясновидски.... " Какво по-точно имаш предвид? Защото всичко което ми се случва всеки ден ми се струва АДСКИ ПОЗНАТО - а не е ДЕЖАВЮ.
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 80477a5cba |
|
4. От Авторката към Номер 2:
Мисля, че не съм получавала панически атаки.... да чукам на дърво.... или поне така си мисля... Изпитвам притеснителност и срам от всички хора. Не искам да съм притеснителна или срамежлива, а знам, че ми личи че съм такава.... никога не съм искала да съм такава - мисля, че това е една от причините да се чувствам в нереалност, а именно, че не приемам себе си. Искам да съм отракана като другите... и трябва да съм такава, иначе никога няма да се приема ако си остана скромна, срамежлива и притеснителна :((( мразя тези мои косури...
Малко се отклоних от темата, та да продължа с другите мои слабости. Освен срам изпитвам и страх, особено ако съм се сближила с някой или сме (например сме от една група, клас, работа, познати", изпитвам страх, че няма да се съгласят с мнението ми, и че винаги ще съм на второ или последно място за тях. Най-вече изпитвам страх, че ще ми се разсърдят или че ще говорят зад гърба ми... или че няма да ме харесат толкова колкото ми се иска, и страх от това, че един ден ще ми се разсърдят за нещо и ще ме обидят или бият. Освен тези неща, имам много комплекси относно външният ми вид и начина ми на държание, характер... абе всичко. Винаги чуждото ми се струва по-хубаво или по-оригинално от моето :[ Например ако нямам най-хубавата рокля, най-стилната, най-прекрасната прическа, и аз самата ако не съм поне една от най-хубавите, пак ще се чувствам в нереалност, сякаш не съм аз, а аз е красиво и перфектно колкото ми се иска... Друг мой страх е това, че ако се видя отстрани (например на снимка, или някой друг е снимал видео, снимки, запис на гласове) пак няма да се харесам. Егати комплексирана дето съм.... Мисля, че това са причините поради които се чувствам в нереалност, отделно това, че нямам приятелки и винаги са ме използвали и понякога са ме били, а аз вече не мога да отвръщам от страх. Не мога да обиждат нито да удрям... не искам да си остана такова нищожество...
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 356ad29eb6 |
|
5. Уау, ако Рей беше до мен щях да му стисна ръката- невероятен и много точен пост, за повечето неща ми взе думата от устата.
Авторке, психолозите манипулират, но за добро, не го правят за да те накарат да си купиш еди-какво си, или за да ходиш при тях в продължение на 10 години (поне не добрите професионалисти). Как да си помогнеш сама- аз знам как, но няма да ми стигнат и 20 абзаца за да ти обясня, затова ще опитам да преразкажа последния абзац на Рей в по-лек вид, колкото да загрееш.
Съзнанието си е една вечна сила, събирателната и точка се пада нещо като това как виждаш нещата, в какви линии мислиш, в какви мащаби- един вид фокус на съзнанието
(възприемане на информация има общо, както и самовнушението- те преместват фокуса, да- това е манипулиране).
Когато тази точка се измести от нормалното- материалния свят- живота на човека се променя ( от това как тече времето до простите разговори с останалите). Изместването на тази точка води до събиране на друг сноп, , реалност'', която се явява различна от предходната-именно поради това. И тази новата твоя реалност те кара да "живееш насън" и да имаш чувство за нереалност.
Примерно точката се измества и изведнъж в съзнанието ти изкача как се спъваш и падаш, след 10 минути се случва точно същото (ммм дежа вю), от което се стряскаш, пулса се ускорява, запотяваш се, или иначе казано Паник-атака това води чувство за нереалност, което се случва защото - Точката се е изместила! Местенето на точката мести и реалностите. Тя се променя и реалността също го прави въз основа на нейното ново "място".
Прочети го мноооого бавно и възприемай една по една думите, защото по-просто не се сещам как да го обясня- а и ще стане съвсем неточно.
Та психолозите манипулират съзнанието за да може то да премести събирателната точка на мястото и (реалността- материалния свят). Понеже ние сме идиоти и сами е почти невъзможно да се справим :D - нормално казано. Това ти обяснява, защо когато се съветваш с психолог, той ти задава много въпроси, тормози психиката ти сама да стига до отговорите и в общи линии това е изморяващо за теб. А приятелите могат да изслушат, но дори да знаят как няма да успеят да се справят с тази задача, защото те познават, близки са ти и се затормозяват с проблемите ти.
Зу-За
|
...
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 80477a5cba |
|
6. Авторката:
Оххх още повече ме уплашихте... какви са тези точки... и тем подобни :( Има ли ми нещо? !
Зуза, моля те прочети ми горният пост(номер 4), мисля, че от там ми идват всичките проблеми... :(. Много често ме е страх хората да не ме помислят за луда.... дори не знам защо си го мисля, просто другите сякаш са си нормални, а аз.... :(
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 80477a5cba |
|
7. Авторката:
Пак прочетох поста ти Зу-за, ама мисля, че моето не е точно паник атака - да чукам на дърво.... Когато срещам нови хора или вървя по пътя, или отида до магазина съм нервнаа, притеснителна.... не приличам на себе си :(. А в училище стоях като скована, не можех да стоя нормално на чина както другите си връстници, в смисъл правех някакви изкуствени пози и пак не ми беше удобно и се чувствах като скована. Само когато скръстех ръце или направя някоя поза с ръце се чувствах добре... иначе не знаех как да ги държа и това продължава до ден днешен. Само пред нашите стоя в каквато си поза искам. Имах чувството, че всички говорят или ме гледат, но когато се обърнех назад и виждах, че погледите им не са насочени към мен се успокоявах малко. Прочетете всички мои постове в темата моля ви, помогнете ми да се преборя с това :( Не искам да отида на психолог - не защото не уважавам пофесията им, напротив... просто ако някой ме види че посещавам психолог и ме пита... отново ще се почувствам в нереалност и вече знам може би защо е така... всичко което не ми харесва да го правя го изключвам като реалност... Оф абе много е сложно. Искам да съм си нормална...!
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: b2c863caf7 |
|
8. Зу-за, благодаря за уместното допълнение и за подкрепата!
Ray
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 356ad29eb6 |
|
9. Малко си се изстреляла, зарежи чувството за нереалност, наблегни над себе си ( с повечко труд и сама ще се справиш). Не мога да преценя дали заради това го имаш, но социална фобия и лека параноя те гонят ( не е страшно, не е рядко срещано и не си луда).
Като за начало трябва да възприемеш определени факти. В смисъл, няма такава глупост като идеални хора, идеални домове, приятели и хора! Не се мрази само защото и ти не си идеална, всички имаме проблеми, вярвам, че малцина са тези, които могат да кажат, че нямат комплекси... хайде стига, гледаме се всеки божи ден, ако ние не си знаем косурите, то кой? Ти си притеснителна, оттам се объркваш, стряскаш и не искаш хората да те мислят за идиотката, като която се чувстваш- Грешно е. Животът е лично твой, не се притеснявай, че решенията ти са странни и другите не правят същото.
Какво толкова, ако някой те види да излизаш от кабинета на психолог, усмихни се, това наистина ще ти помогне да се почувстваш по-добре! Веднъж направи това, което ти се иска, без да се поддаваш на страховете, без да мислиш за мнението на другите. Големи хора сме ( е, аз не съм де), няма срамни неща, не е срамно да имаш хемороиди, гъбички, да имаш фетиш към крака, да се потиш много или да си толкова нервен, че да имаш тикове. Всичко, което се случва на един човек е нормално, поради простата причина, че се е случило! И повярвай ми, ако психолога може да ти помогне да се чувстваш добре в кожата си, да не се притесняваш и да изкорениш проблемите си, то какво лошо има да го посещаваш, ако ще да е само веднъж месечно.
Съзнанието е голяма работа Авторке, ако си си самовнушила, че чувството за нереалност е огромен проблем и вината е лично твоя, то като нищо да е станал гафа (Местенето на точката, мести реалностите! ). Отпусни се малко, не се плаши, тук никой няма да те обижда и да те упреква, всичко е наред. Наистина е жалко, че българите сме народ, който се срамува от посещения при психолог, жалко е, че омаловажаваме работата им- Рей е изписал много добро мнение за това. Сама дори да успееш си помогнеш до някаква степен, няма да го изкорениш като проблем. Притеснението си е притеснение, просто го има и ни чека.
Впрочем, напълно нормална си си, всички сме такива в определени периоди! Не си луда не си и сериен убиец. Хората се различаваме един от друг, затова всеки е индивидуален, не се сравнявай с никого и прави нещата, които ще помогнат лично на теб, не тези които помагали на другите.
Зу-За
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 80477a5cba |
|
10. Авторката:
Благодаря ти за изчерпателния коментар Зу-За!
Не съм внушила, че чувството за нереалност е голям проблем, просто един започнах да усещам как се чувствам т. е "чувството за нереалност" и разбрах, че това не е от вчера, а откакто съм се родила. Всъщност... никога не съм харесвала как хората ме възприемат, никога не съм умеела да изградя имиджа, който искам да имам и според мен точно това ме е подтикнало да се чувствам в нереалност, когато съм с тези хора, а когато се прибера сякаш си имам друго аз, което е по-съвършено и може да се превъплащава в всякакви роли.... Но не и в реалния живот. Твърде страхлива съм за да живеа истинския живот. Не мога да обидя никой, не мога да ударя никой.... а мен са ме тъпчили не малко пъти(не съм била малтретирана до сега Слава Богу, но са ме били мои "приятелки" и врагове в детските ми години. Никога не съм била от най-готините в училище, винаги съм била от комплексарките, защото като малка бях дебела.... имах си приятелки, но те бяха от тихите като мен. Сега когато съм на 19 се чувствам още пе-объркана. НЕ ЗНАМ кой път да поема. Какво да уча? Все си мисля, че трябва да стана актриса защото така или иначе си падам малко шизофреничка хаха....
И да притеснителна съм. НЕ ИСКАМ ДА СЪМ ТАКАВА:((( ужасно е! Предпочитам да съм срамежлива отколкото притеснителна. Защо един човек е притеснителен? Как може да се пребори с това? Не ми отива да съм такава:(, но всеки път когато изляза навън и просто си ставам такава и виждам всичките си дефекти... Социалната фобия как се лекува? Много ме е страх да не ставам обект на подигравки, обиди, лицемерие, двуличие, побоища.... и се държа добричко със другите хора и те виждат, че съм притеснителна и плаха и пак съм на последно място за тях.... и ме търсят само, когато имат проблеми. Не искам да съм такава.... искам да се променя ТОТАЛНО. ДАНО да се променя, защото ако продължа да съм такава съвсем ще се затворя в себе си и ще изгния в стаята ми пред компютъра :((((
|
...
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 80477a5cba |
|
11. Авторката:
Зу-За, моля те, пиши в темата ми :(
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 356ad29eb6 |
|
12. ,,Защо един човек е притеснителен? Как може да се пребори с това?"
Защото е притеснителен. Това си е част от същността на дадена личност- факт си е. Когато фактите говорят, боговете мълчат.
Как да се пребори ли? Как да се промениш? И всички други въпроси, които ми зададе.
С много много много воля, с много усилия, желание постоянство, позитивизъм. Проблема не е, че не го искаш достатъчно или, че не си позитивна, а че света има извънредно грешна представа за тези думи. Дали ще си песимист, реалист или позитивист си зависи от начина на възприемане на всяко едно събитие. От самия ти темперамент. Да си натрапваш "Може да е и по-зле" не влияе добре, все едно да кажеш - супер много съм зле, ама искам да мина с номера, че бивам, ама съм зле. И желанието, то не е наложено от съзнанието, то си съществува в теб, просто желаеш промяна. Започваш крачка по крачка, стъпка по стъпка, бавно и славно. Когато се спънеш, се отупваш и тръгваш. Не мислиш за нея, това преебава всичко. Не се самообвиняваш. Просто опитваш да надвиеш притесненията си, да разчупиш мисленето си. Да се отпуснеш и да бъдеш себе си.
Наистина ми се иска да поговоря с теб, някъде другаде, защото тук ми е адски трудно да следя и съжалявам, че не отговорих по-рано имах проблеми и изключих съвсем. Обаче аз съм на 14, не съм психолог, дори е под въпрос дали ме бива да обяснявам :D . Съжалявам, но не мога да ти кажа как да направиш нещата, когато не те познавам. Не е по силите ми и да ти кажа как да се пребориш с чувството за нереалност... не се чувствам достатъчно компетентна и не ми се рискува.
Просто това е твоя живот, това си ти, имаш правото на промени. Имаш правото да живееш живота, който искаш. И ако разбираш думите ми, ако ми вярваш и вярваш в тях, всичко ще бъде наред. Но, ако не ги чувстваш, ако не можеш да разбереш смисъла, ще те помоля да поговориш с някой, който разбира повече от мен, не мога през сайта да ти обясня значението им.
Зу-За
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: 2beaa3802e |
|
13. Недостатък на витамин б12, от там идва амнезията, и увреждане на нервите
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 551fe7d3ff |
|
14. Минала съм през едното и през другото! В смисъл като дете бях много нахакана биех момчета, направо хулиганка. След като тръгнах на училище станах свита, срамежлива и скромна. Когато пораснах заради професията трябваше да съм по отракана и действително успях да се отпусна да придобия увереност, но все се люшкам между тези две крайности. Понеже при мен е било и едното и другото, често съм се питала коя е причината да ми липсва баланс. Възможно да е въпрос на възпитание кое е редно и кое не? ! Стремежа да си добро момиче при нас жените, също може да доведе до това но не винаги да си добър означава да си мекушав! Понякога и добрите трябва да проявят твърдост и характер. Но да изпадаш в крайност да се самообвиняваш за това което си също е задънена улица. Само още повече ще ставаш потиснат. Харесвайте се такива каквито сте! Не мислете, че другите са перфектни. Останалите хора също си имат своите притеснения и грижа за да сте им вие най-важните хора в полезрението. Както казваше една възрастна англичанка, човек ще си спести много излишни грижи, ако по малко слуша и се съобразява с това което хората казват -много е вярно! Ако успееш да се дистанцираш от това как ще изглеждаш в очите на другите или как изглеждаш във всеки един момент, напрежението ще спадне и тези състояния ще изчезнат от само себе си. Ще си насочиш вниманието към важните неща в живота и просто ще го живееш истински! Това е от мен ще се радвам ако мога да бъда полезна с личният си опит. Психолозите са важни в кризисни моменти, явяват се като патерица на която да се облегнеш. От полза са за хора които вече са изтървали положението. По леките случаи могат и сами да се вземат в ръце!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
