Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

169.   163. Първи вариант за вас: Прочетете Twilight и преоткрийте живота си!!! :Д:Д:Д
Втори вариант: Направете си FAILbook профил и там ще имате милиарди приятели.
Трети вариант: Изтеглете си World of Warcraft. Това ще промени живота ви!
Четвърти вариант: ВЗЕМЕТЕ СЕ НАСЕРИОЗНО И ИЗЛЕЗТЕ НАВЪН! Там може и да намерите някой крив, почти колкото вас, който да разбира и да се кефи на вашата кривота. Тя може да се окаже уникална, така като гледам какво пишете.. <---- brao wpe4atlena symm ot twaa abee vii brao pi`` po pozitiwno

170.   Дръпни си Wow D:

171.   И аз съм така момче на 15 години имах доста приятели излизах ама приеха ме във "елитна гимназия" и всичко се промени и някой мои добри приятели замина по чужбина и аз останах крив станах клоуна на класа и единственото нещо което ми остана е да пребия някой но не го направих запазих самоубладание и не им обръщах внимание и спряха ама скапаното е че баща ми на мойте години е бил много... социален и винаги ме е наричал глупак как няма да имам никакво детство но не го слушам :) и живота ми е училище вкъщи училище вкъщи (пред компютъра) а сега ваканцията незнам какво ще правя а и честно да ви кажа не и искам да съм толкова много социален защото накрая ще стана пушещ чалгар или наркоман а аз това не го искам

172.   И аз съм така нямам нито един приятел защото съм твърде зрял за годините си а кой то иска да си пишем това е мейла ми kosmonavta_kosmoa@abv.bg

173.   172, на колко си?

174.   на 18г съм

175.   Моля те пиши ми- мейла ми е elena912@abv.bg,чувствам се по същия начин

176.   Повярвай ми, има хора, които се чувстват по същия начин. Аз съм на 17 вече и какво да кажа? Ако понякога се чувстваш самотна и никой няма до теб, пиши ми...може и да си помогнем взаимно.... :)) Мейла ми е amelia94@mail.bg или isht94@abv.bg

177.   Аз съм на твоите години. До преди 2 години нямах никакви приятели, но след това нещо се промени, а какво е то не знам и все още се мъча да разбера.. Дали аз съм се променила или мнението на хората се е променило....
Та аз и сега нямам много приятели. Общо се събират около трима, но тези хора мога наистина да нарека ПРИЯТЕЛИ. Приемат ме такаава кааквато съм. Не очакват от мене да се променя само защото те така искат..! а особено с едно момиче сме си сродни души. Интересуваме се от еднакви неща и мислим еднакво.. Като близначки (но духовни) :Д

Та съветвам те да не се отчайваш чак толкова.. Все някога ще те намери тази сродна душа, която намери и мен. Тази Приятелка върна радоста в живота ми. Пожелавам тии най искренно същото да се случи и с тебе!!

178.   от АВТОРКАТА
wooow колко много сте писали, а аз не съм влизала от изключително много време. Мда вече съм на 17 и тоя период отдавна мина. Всъшност отворих темата без да я чета.. прочетох само коментарите ви, защото чак ме е срам да я чета.. О.о Та.. станаха много много неща. Приятели имам, колко добри не знам, но съм доволна от тях и им се доверявам, оценявам ги и страшно много им се радвам. Да, разочаровали са ме не веднъж, но мисля, че всеки го прави.

До скоро имах и приятел, който по времето на написването на тази тема беше просто "момчето, което седеше до мен в училище" хаха. Той беше един от хората, които ме накараха да се чувствам по-малко сама и повече себе си, за което много му благодаря. Преди известно време нещата прключиха и за жалост връзката, която се опитахме да изградим се оказа много кратка и беше доста неочквано. В момента сме в сложни отношения, но не се впрягам.

Друго какво.. Ами да. Може сега да се намира по някой приятел, на който да разчитам, но за сметка на това изгубих семейството си. Разпадна се, останах много разочарована от баща ми и постъпките му. През цялото време докато майка ми беше с него и се чувстваше зле аз бях до нея. Всичко това го понесох доста трудно, защото с приятеля ми се разделихме тогава, преместих се на ново място, с което още не съм свикнала и за жалост това беше периода, в който останах разочарована от приятелите си и от майка ми, тъй като тя не беше до мен. Доста е променена и не мога да я позная и да, знам че е не и е лесно но..
И общо взето 3 в 1 а.. хах.

Супер странно е като чета нещо, което съм писала толкова отдавна. Мисълта ми е, че всички, които са писали за състоянието си и самотното чувство, един ден когато (ако) се сетят да отворят това тук ще си кажат "леле колко много неща се случиха оттогава". Много много по различна съм станала и е нормално, защото тепърва оформяме характера и интересите си на тая възраст.

Мерси на всички, които са прочели това и много се извинявам, че не съм писала на никой от вас просто тогава не мислех, че ще се притеснявам толкова от това да се запозная с хора, които са прочели нещо толкова лично за мен. Страх ме е от дълбокото опознаване. Това беше главната причина да се скарам с въпросния ми приятел. Той ме познава по-добре от всеки, не ме изчаква да задам въпрос а просто ми казва отговора и е адски плашещо. Не се разбирам. Простотия. Ще надничаам. Късно е отивам да се къпя :)
Поздрави на номер 65! Пиши пак.

180.   И аз съм така;

181.   Здравейте.. и аз като всеки друг си имам проблеми. Във Facebook имам много приятели (facebook приятели).. наистина много.. но както каза някой по-горе-това са псевдо-приятели :) Повечето не ги познавам, затова не мога да им имам доверие и да споделя. Тези, които познавам, половината са ми само познати. Останалите са ми приятели.. но доста често се питам "Що за приятели са ми? " Този въпрос се върти в главата ми от доста време.. Попадала съм в трудни ситуации.. Има хора, които са ми помагали.. и, които знам, че ще ми помогнат без да ги моля.. с тези хора, се забавлявам от все сърце.. но се броят на пръсти.. тях бих нарекла истински приятели.. но останалите.. не са ми помагали особено много, когато съм в трудно положение.. само ако им кажа, че имам нужда от помощ.. даже и за тогава не съм сигурна.. не се интересуват толкова много от мен.. на месеца има веднъж-два пъти, в които се сещат да ме потърсят.. но иначе не повече.. по принцип аз им пиша.. за тях е важно да кажат "Обичам те" във Facebook, отколкото на живо.. и на колкото повече хора го кажат (пак повтарям във Facebook), толкова по-добре.. да речем, че това показва, че имат много връзки и много приятели.. лично аз предпочитам нещата да се казват на живо и не смятам, че това е начинът да покажеш на хората, които обичаш, че ги обичаш.. защото действията също са от голямо значение ;).. на живо можеш да гледаш право в очите този, на когото говориш.. но де тая смелост? :) да не се отклоняваме от темата.. да се каже, че проблемът ми е в контактуването.. имам приятели и познати от много места.. но както казах.. броят се на пръсти тези, на които мога да се доверя :) от 1-2 години имам проблеми в училище.. имах много "приятели".. докато един ден с едно момиче не се посдърпахме.. аз лично не съм се карала с нея.. на нея просто нещо й стана.. и аз не знам точно за какво се сдърпахме.. разпитах насам-натам и ми казаха, че тя ми се сърди за момче (пояснявам тя го харесваше, той мен).. и започна да навива тези мои "приятели" като им говори лъжи:че съм ги обиждала зад гърба им и т. н... те се хванаха и веднага се обърнаха срещу мен.. дори и "най-добрите ми приятели" се навиха.. тогава разбрах що за приятели са ми били.. и някак си.. вече гледах по друг начин на нещата.. по-трудно се доверявах.. а повечето от навитите.. наистина ги смятах за приятели.. знаех всичко за тях и те всичко за мен.. естествено беше ми гадно.. но какво да се прави.. (извинявах се, молих се.. изпаднах до такава степен.. просто бях отчаяна).. не знаех какво да правя.. движех се с такива, които са по-малки от мен.. но знаех, че на повечето мога да им имам доверие.. целият ми клас мразеше едно момиче.. и аз се движех с нея.. в смисъл подиграват й се, бият я.. а с нея сме приятелки от 1-ви клас.. всеки ден беше ужасен.. беше изпълнен с нападки и присмивки-към мен (защото я защитавах.. все пак ми беше приятелка) и към нея (както винаги).. преди не й се присмиваха.. всичко беше ОК, беше приемана навсякъде.. докато не дойде тази, с която се сдърпахме.. тя е интригантката на класа.. (съжалявам за това, което ще кажа).. тип курвичка.. гърдите и са отвън.. задните й части и долните гащи винаги на показ.. окичена с гривни.. гримирана.. и всички я слушат като кученца, защото се боят от нея, понеже постоянно плаши с бой.. убедена съм, че половината от тъй наречените й приятели, няма да са там, ако нещо стане с нея.. не стига, че е изпаднала (пуши и пие), ами се прави и на велика.. на другите живота тръгнала да оправя.. да си гледа нейния.. та от както сме скарани с нея, времето ми в училище се превърна в най-омразната част от деня ми.. аз съм затворена, не говоря много на живо, срамежлива съм, не обичам да влизам в интриги с хората, както и да правя циркове.. когато съм скарана с някой, доста често първа се извинявам, независимо дали съм виновна или не.. ако се скарам с някой след това си мисля, че съм виновна и се замислям, че ако не бях казала еди си какво, това нямаше да се случва.. и доста често плача, ако съм скарана с някой.. след тези ужасни дни в училище, скапаното ми настроение се пренесе вкъщи.. започнах да си имам проблеми с нашите.. възникваха семейни скандали.. нищо не ми вървеше.. успехът ми в училище спадна.. престанах да се храня.. и тогава възникнаха и проблеми със здравето ми.. но това са подробности.. всичко ми се стовари върху главата изведнъж и единствения човек, към когото можех да се обърна беше приятелката ми, която всички мразеха.. тя знаеше абсолютно всичко за мен.. и винаги ми помагаше.. и някак си заедно се научихме да се справяме с трудностите в училище, за което съм й много благодарна, защото ако нея я нямаше, просто не знам как щях да се справя.. повиших успеха си.. но нападките продължава.. и семейните проблеми, породени от моето настроение.. реших да се преместя в друго училище.. но нашите не са много съгласни.. за което ми е криво, защото няма да мога да издържа и тази година.. много преди това нещата бяха извън контрол.. беше ме страх да вдигна телефона, когато звъни непознат номер, защото си мислех, че ще ме подиграват и ще ме нападат по телефона.. но сега е лятна ваканция и нещата са по-добре, като не ходя на училище и не виждам високомерни физиономии.. но отделно имам приятели от блока.. с някои наскоро се запознах.. в началото почти не говорех.. и всички ми казват, че съм гледала много странно.. макар, че аз си гледах нормално.. но сигурно е било така, защото в началото оглеждам внимателно хората и преценям какви са.. някои от тях не можаха да ме приемат, защото една позната харесваше момчето, с което ходя и й беше гадно, a други 3 я защитаваха и не ме приемаха заради това.. имах известни проблеми с това, че се закачах с други момчета.. а попринцип съм си тип закачка.. а други момичета харесваха тези момчета.. разбрах грешката си и се извиних.. и сега се опитвам да се поправя.. старая се.. но все пак има хора, които не ме харесват.. и не мога да разбера защо.. казват ми, че се правя.. а аз почти не говоря.. държат се ужасно.. и аз не мога да разбера какво толкова съм им направила.. постоянно питам приятелките си дали искат да излизам с тях и те ми казват, че искат и да не си мисля такива глупости, че не ме искат.. но все още имам чувството, че не съм желана там.. и ми е доста гадно.. а пък и съм доста чувствителна-най-малкото може да ме засегне.. доста често си изревавам очите и се чувствам безсилна.. и аз греша, признавам си.. никой не е безгрешен.. знам недостатъците си и се опитвам да се поправя.. така че, познато ми е това усещане, че не си искан, че всички те мразят и гледат странно щом им се покажеш.. човек има моменти, в които просто не му се вярва, че всичко това му се случва.. всичко е като на сън.. но най-важното е да поддържаш онази искра надежда в себе си, да бъдеш положителен, да мислиш и да вярваш, че всичко ще се оправи.. и то наистина ще се оправи.. с течение на времето, но не и от само себе си ;) трябва да полагаш усилия и всичко ще бъде ОК.. за начало намери хора със сходни интереси.. намери си някой, с който да можеш да споделяш, защото със сигурност имаш доста неща да си кажеш, да си излееш мъката.. намери си приятна компания, с която да се забавляваш.. излез малко навън.. погледни на света по друг начин.. поразходи се.. не чакай само те да те търсят, потърси и ти ;) защото представи си, че те пък си мислят, че ти изобщо не се сещаш за тях ;х.. бъди положителна.. сложи си усмивка на лицето и се забавлявай.. имаш само един живот-не го пропилявай в самосъжаление.. :)

182.   Нямам думи, за Автора на този роман-ИСТИНСКИ ЧОВЕК, само едно мога да кажа...а т.е., ДЪЛБОК ПОКЛОН!!!
Ако някога имаш нужда от нещо, да знаеш, че има и ИСТИНСКИ хора! Това е номера ми: ....., казвам се Адриан - ако някога имаш нужда от нещо, съвет или, каквото и да било, ПРИЯТЕЛИТЕ са за това.

Хубава вечер :)

модератор - не публикуваме телефонни номера във Ваш интерес

183.   181 Искам да те поздравя браво за романа :P иначе има много истини много ео истинско и а съм по същия начин само че съм момче преди бях в нормална гимназия имах приятели не много но ги имах излизах по цел ден и се връщах вечерта а сега ме приеха в елитна гимназия (миналата година) и всичко се промени станах клоуна на класа почти всички ме подиграват но наистина незная защо не съм дебел нито някакъв помияр където говори тъпизми просто незная както и да е ти поне имаш към кого да се обърнеш а аз нямам повечето ми добри приятели заминаха за чужбина и ми е много гадно по едно време не исках да хода на училище престанах да се храня нямах апетит почти като теб съм но поне уча и успехът ми не спадна и денят ми беше училище вкъщи училище вкъщи сега вкъщи вкъщи и в месеца излезна няколко пъти защото вкъщи ми втрещява

184.   До номер 181 ако искаш ми пиши ,на пощата да се запознаем
ognen_drakon1@abv.bg аз съм момче на 16г.

модератор - предупреждаваме ви, че самоличността на хората в интернет не е ясна. Не се срещайте по принцип с такъв човек насаме и не му издавайте личните си данни, преди да сте се обедили, че не става дума за педофил например. Публикувам по изключение горното, но всеки сам да си прави сметка.

185.   Не всички хора стават за приятели. Няма да се отчайваш. Причината е в тях, защото не знаят, колко много знаеш ти.
Аз вярвам в теб! И сама ще постигнеш много. ludachris_

187.   Хах, здравейте написах в гугъл "нямам приятели" и ми излезе тази чудна темичка.. прочетох някой постове, разбрах от прочетеното, че има много хора които са самотни, но това че сте самотни и искате да си помогнете е безсмислено, защото човек в самотата си е самотен и сред другите..

Аз съм на 21 години, имах трудни ученически години, постоянно сменяне на приятели и прегрупиране на компании, за 2-3 години се задържахме няколко момичета, но прямотата ми доста ги дразнеше и сме имали периоди на неразбирателства и сърдения, е завърших и повече не се чух с тях, хах забавното е че след даскало имаше 2 лета в които си прекарах страхотно, запознах се с много хора от различни градове и до там, влязох в университет, бях аутсайдера на групата хах не се сприятелих с никой, напуснах унито не поради тази причина, не ме разбирайте погрешно, да бъда аутсайдер, сама избрах, защото познавам себе си и виждайки другите хора, виждах колко неподходяща компания биха били те за мен и аз за тях(не съм с високи изисквания за хората).

Аз съм човек на изкуството, изпадам в дълбоки размишления, не до там дълбоки депресии... но когато съм щастлива заразявам всички около мен. Не страдам от комплекси за външния си вид, смятам се за симпатична, умна и забавна, имам хоби, което родителите ми страшно харесват и искат да развивам... но какво ми помага до тук това? с нищо, на 21 съм и нямам приятели, единствените приятели които имам са майка ми и приятелят ми, но не е като да излезеш с някой навън, да се забавляваш, да мислите по сходен начин, да се смеете на глупави шеги и да не ви пука, да пеете в парка, а хората да ви гледат странно.., да се прегърнете и да разчитате един на друг, да си звъните посред нощ и да си кажете хайде утре да си купим кофа сладолед и да видим кой ще изяде най-много или всевъзможни щури идеи, които само приятели могат да споделят...звучи толкова фантастично, че е по реално птичка да ти се изака на главата... но факт е, човека е общностно същество, не можем сами, искаме някой друг да споделя идеите ни, да се чувстваме нужни, че принадлежим към някаква група, а не да си витаем безцелно.

Децата са жестоки, за това е трудно в училище да имаме приятели, защото всеки се стреми да е фаворит, но истината е че това ще продължи само в този период, може да си някой в даскало, но свърши ли този кошмар си никой. Една мравчица за света. Та да, самотата е убийствена, но защо трябва да радваме някой с мъката си, или с това да отнемем живота си.

Ам, относно майките, защото забелязах, че доста от вас ги споменават, искам да кажа нещо! Ако сте щастливи деца на родител, който го е грижа за вас, иска да общувате с него, да споделяте, да излизате… радвайте му се, защото той ви приема такива каквито сте и ви ОБИЧА БЕЗКОРИСТНО! Майката е най-добрия приятел, който може да имате ако не ви е останало нищо друго. Излизайте с нея и не се срамувайте от това! Ако някой ви се подиграе, то знайте че ви завижда, защото той няма тази радост!
Родителите ви са до едно време, вие ще ги надживеете, радвайте им се докато ги имате!

И последното най-важно нещо което трябва да знаете, което аз съм осъзнала когато бях в 11 клас, никой не обича хора които не вярват в себе си и се самосъжаляват. Когато бях на 17 спрях да общувам с група от хора, и погледнах в себе си и повярвах в себе си, започнаха да ме забелязват хора от класа ми, с които не съм общувала и те почнаха да ме търсят.

Когато започнете да се оценявате и вярвате в себе си, целия облик се променя! Но в живота има възходи и падения, вярно че наливам акъл сега, но и аз съм човек и малко съм в падение хаха, важно е да приемем нещата с усмивка, лично аз започнах да работя над себе си и да обръщам внимание на нещата, които обичам да правя, за да не се загубя в сенките на другите… съжалявам ако се губи смисъла тук-таме, но исках да кажа толкова много неща. в самотата търсете себе си, и винаги дръжте една свещичка запалена, за да не се изгубите в тъмнината ?

188.   187 - нямам думи. Имам чувството, че аз съм го писала и съм забравила затова. Казала за 1:1 каквото мисля и аз. И аз съм на 21, ж, абе всичко е същото.
Поздравления! Браво!

189.   Aз съм 187/ интересно, явно доста хора имат сходни животи, не съм вярвала някой да каже нещо за написаното от мен...

190.   И аз нямам приятели, някой иска ли да ми бъде приятел? ;(

193.   Здрасти! Както виждаш не се чувстваш само ти по този начин. Аз съм на 14 и съм със същия проблем. Никога не съм могла да се спогаждам със съучениците си. Понякога някой се е опитвал уж да бъде приятел с мен, но само за да му помогна с някое контролно, а после се е отървавал от мен и е разказвал на всички какъв зубър съм.

194.   Всеки има нужда от приятели и аз нямам зная колко е тежко

195.   Мммда... аз също съм част от всички вас... за съжаление.
На 19 години съм и вече завърших училище. Както някои споменават и за мен училищният живот не е бил много розов от към приятелства. Общо взето останах само с не добри спомени от тези години-в основното имах приятелка, която от много ранна възраст почна да продапа и да върши неща непристойни за годините и та по тази причина аз се отдалечих от нея, за да не тръгна по лош път и да не стана като нея, та от там се почна с големи подигравки спрямо мен от сорта на ``смотла`` и тем подобни, именно защото не съм била като нея...

Та както се казва детска история. След това след 7-ми клас в ново училище, уж нова середа нови хора и там така и неможах да завъртя едно истинско приятелство. Там се сблъсках със много студени, лицемерни хора, по-голямата част от класа ми бяха наркомани и за това странах от тях. Гледах да се приобщя към по скромните като мен, уж на вид кротки и добри, а какво стана точно тихите води се оказаха най-дълбоки, такива гадни неща ставаха с уж две мои приятелки в класа, че нямах търпение да завър6а и да се отърва от целия този кошмар.

Извън училище незнам защо, съдба ли е или какво с годините винаги е имало някои, с които уж отначало сме приятели и после изведнъж, когато аз имам някакъв проблем или нещо имат нужда а аз не мога да им помогна те спират да ми говорят без да обяснят защо.

По принцип до някъде може би и влияние оказва това, че не слушам чалга и не искам да имам такова обкръжение (само да проясня не съм някакво емо или металистка :д, съвсем нормална съм си, но не слушам българска музика) и затова по-трудно съм си подбирала хората но, все съм грешала в преценката си за тях и явно аз съм доста наивна.

Всички които отначало са ми се писали като такива, след това винаги са ми забивали нож в гърба и съм се питала, така ли ми се отплащат за моята искренност и преданост между прителсвото ни.

Но явно така ми е писано все да съм сама и повечето казват по-добре да си сам, но само тези, които са сами знаят най-добре колко тежко се живее с това. Вече даже нямам желание да общувам с хората, камо ли да завързвам някакво приятелство, защото накрая винаги става така, както предните пъти.

Някои ще си помислят че щом всеки път се случва това, то значи в мен е причината... но повярвайте никога в това отношение не съм се държала лошо с някои, а винаги съм се стремяла да дам всичко от себе си човека да е добре с мен... но много хора взимат всичко и после го потъпкват и се подиграват с добротата ми.... :(

Знам, че не съм само аз така има и други хора. И не мога да посъветвам никoй, как да постъпи за да намери ИСТИНСКО ПРИЯТЕЛСТВО.... но поне не бива да се отчайваме и да не отдаваме чак такова важно значение, ако е писано рано или късно човек намира сродната си душа. Дай Боже всеки му :) :) :)

197.   Както виждам тук има много самотни хора. Можем да се сприятелим ако искате. :) На 15 съм, момиче, от София.

198.   Здравейте :)))
Отдавна не бях влизал тук... може би повече от година и вече завърших училище... хей студент съм... още едно ново начало :D. Все още нямам много приятели и често се чувствам самотно... като в момента, но вече се убедих, че има хора, които мислят за мен и ме уважават и обичат такъв какъвто съм. Огледах се и видях колко други като мен (нас) има... е не са милиони, но са доста и всички до един добри хора, голяма част от тях и забавни, но с някакви проблеми (всички имат проблеми), не знам може би начинът е да се поотпуснем и сами да поемем инициативата и да спрем да се изолираме. Естествено обаче трябва и да има свестни хора около нас, с които да говорим, да споделяме, да бъдем техни приятели. Хей толкова хора са писали тук и толкова други, които само са я гледали и ги е страх или срам да пишат... може би някои даже са се срещали или учат заедно (в едно училище). Просто трябва да се огледаме, да видим сродните души, повярвайте има ги и да спрем да сме сами. Много е важно да знаете, че има хора, които не ги интересува как изглеждате или там подобни нещица и са готови да ви опознаят, да излизат с вас, да бъдете приятели... няма смисъл да се заравяте само в учене, стоене пред компютъра и да гледате през прозореца, да плачете, че не сте навън с другите, а ако те не ви искат... тръгнете и намерете други... мислите си, че не сте забавни и не можете да се забавлявате? ! Няма такова нещо, даже съм сигурен, че вие можете да бъдете купонджии (душата на компанията :D). Казвам всичко това, защото е било част от миналото ми и не мисля да има нещо общо с бъдещето ми.

Просто повярвайте и действайте, докато не е късно!
Видях доста мейли... ето и моя ...... и не се притеснявайте да пишете по всяко време на денонощието ^_^!!!

200.   Еми и аз нямам приятели, искам да съм с определени хора приятели. просто незнам как да отида и да седна при тях. виждам ги на заведение, но немога просто еи така да отида и да им кажа :Здравеите аз съм... и искам да съм приятелка с вассс. Аз съм на 11, а хората с които аз искам да се сприятеля са на 14, 15, 16, 13... просто незнам как да стане. Мисля че съм отвратителна щом си нямам приятели

201.   Здравейте, при мен положението е не точно като вашето. Аз имам доста познати, които малко или много мислят за мен. Имам и приятели, но как да ви обесня.. Не ми се излиза с тях. Различни сме, макар и да се разбираме, което много ме дразни. Различни, може би по стила музика, който слушаме, защото аз изключително мразя чалгата, за мен по-голяма селяния от нея няма. Имах си и компания, но просто аз реших да се цепя от нея. Не ми допадаха тия хора и това е. И с приятелката ми скоро скъсахме.. гадно е като си сам. Но все пак излизам с познати колкото да не скучая, както и да е.. Нещото, което искам да кажа, е че е гадно да си без приятели наистина.

202.   И аз съм като теб! Много ми е тъжно, че повечето хора не ме харесват и нз защо, но дпокойно няма страшно! Това вече е мн стара ъема и ти сиг си на 18и си се променила, а аз съм на14, но искам да се запознаем и с другите също, така, че дайте си скайповете ;**

205.   Допреди време имах един страшно добър приятел. С него си помагахме във всичко, никога не сме се изоставяли, бяхме като братя. Но в един момент - и аз не знам точно кога стана - нещо се пропука и приятелството просто изчезна, не си обяснявам как се получи. Вече почти не си звъним един на друг и не излизаме някъде, разказвайки си разни истории и искайки съвети за това или онова. Най-лошото е, че когато тръгна да говоря с този приятел на тази тема, той само мълчи и казва, че това са глупости, че се втилясвам и нещата не са такива, каквито ги изкарвам, а че всичко е по старому. Да, ама не. Нищо не е същото. Този приятел вече не е същият добър човек, когото познавах. Някак си е охладнял и не му пука за мен. В този случай на мен ми е мъчно, че такова хубаво и дълго приятелство умря, че загубих човека, на когото най-много разчитах. Сега явно трябва да търся нов приятел, който да ми помага при нужда. Но това е трудна работа поне за мен. По принцип съм асоциален тип и нямам особено доверие на околните, трудно някой ще ми се хареса като личност и още повече като приятел. Не знам как да процедирам, болно ми е, но има една приказка - всяко зло за добро. Дали в случая е вярна?...

207.   Здравейте, аз също нямам приятели, имам само една приятелка с която се виждаме от време на време и това е. Всичко започна, когато най-добрата ми приятелка наговори целия ми клас против мен от там и почти всички в училището. После се преместих в друго училище,
но там пък някои от съучиниците ми се познаваха с тези от предишното ми училище и неуспях да се сприятеля с никого. Сега съм в гимназия надявах се там да мога да започна от начало, но отново една съученичка от стария ми клас се появи и каза на другите лоши неща за мен. Така преди да се усетя отново няма с кого да изляза, отново имам само една приятелка и съучениците ми не ме харесват! Незнам какво да направя, че да започнат да ме харесват и да разберат, че и аз съм като тях! Нека ако някой ама предложение да го сподели! Благодаря ви!

209.   Защо не потърсиш грешката в себе си а я търсиш в околните. Казваш, че не те разбират, а ти позволяваш ли има да го направят?

211.   и аз съм имал същият проблем, и аз съм искал да се самоубия, но вече си казах едно нещо!!! Майната му на живота то кво интересно остана в него някъкви богаташчета дето като говориш с тях все те гледат като някой просяк. Искам да кажа че живота се промени, сега трудно мoже да изградиш някое приятелство защото то в днещно време не съществува може да имаш към примерно 1000 приятели в фейсбук но не са истински!!! така де живота някога ще те срещне с човекът който да ти бъде приятел, само чакай и ще видиш ;)

212.   Аз съм ти приятелка, макар че не се познаваме :Д

213.   Здравейте всички, не знам защо пиша това, тъй като не ще промени нищо. Няма да се опитвам да ви дам съвети за проблемите ви, защото не мога да реша, дори своите. Аз самият отдавна преминавам от отчаяние към надежда и обратното. Все пак се надявам всички да намерите светлината в тунела.

214.   И аз съм като вас. Имам 2 истински приятеля, но не мога да излезна с единия, защото той живее в друг град и само на училище сме заедно. А другият е от моя град, но понеже учи в съседния град, ни се разминават графиците. Така че, постоянно си стоя вкъщи. На училище, незнайно защо ни изолират, с първия приятел, така че общо взето сме двамата с него.
Вече не правя опити да се харесам на другите, приела съм се такава, каквато съм - различна :). А в случаите, когато са ме приемали не съм била себе си и все съм се чувствала тъпо около тях.
Иначе напълно съм съгласна с 211 и аз достигнах нивото, където вече не ми пука. Осъзнавам, че ставам самогъзник, че се концентрирам върху себе си и усвояването на нови качества, но не ме интересува, без туй и няма какво друго да правя. Стремя се да си постигна мечтите и да помагам единствено на хората, на които им пука за мен.
Честно казано, искам да живея във 70 - 80г. на миналия век! Тогава, когато компютрите не са били толкова разпространени, тогава когато като нямало какво да се прави, хората са излизали навън и са се запознавали по - лесно. Тогава, поне от това, което съм чувала, хората не са били толкова злобни.
Ако искате да спре да ви пука, че сте сами се ориентирайте към класическия рок! Така минават моите дни - слагам слушалките като отивам и се прибирам от училище и крача смело!
Успех на всички! :))


П. С. : От това, което прочетох тук, май различните, които имаме мозък, не само вид, сме се събрали на едно място. Явно, сме по - силни от, защото въпреки проблемите си, не потъваме в омраза!


"Ако приятелството ти е най - слабото място, то ти си най - силният човек на света! " - А. Линкълн

215.   Аз също намирам утеха в класическия рок и модерния метъл, не знам какво щях да правя иначе.

216.   и аз имам същия проблем-момче съм на 17

218.   Накратко ще ви разкажа историята на живота си. От много време съм влюбен в едно момиче, когато най-накрая се реших да и призная, останах шокиран от това, че тя си имала гадже, за което изобщо не подозирах. Понеже я познавам отлично, и виждам, че е щастлива, не и казах какво изпитвам. Не искам да я наряня. Сега се чудя какво да правя. Не мога да опиша чувството да ги виждам заедно, все едно горя отвътре. В безизходица съм.

219.   Не ти трябват приятели, ама изобщо! Повярвай ми! Когато имаш "приятели" те започват да ти завиждат ако имаш нещо повече от тях и започват да ти правят долни номера само и само за да се почувстваш ЗЛЕ. Най-добре е да нямаш "приятели" и да станеш независима - да разчиташ само и единствено на себе си и да не разчиташ, че някой твой приятел или познат ще ти подадат рака в трудна ситуация, защото когато се появи трудност всички бягат и гледат само за себе си, а другият кучета го яли.
Казвам ти го личен опит. :)
Аз даже се радвам, че го научих по трудния начин, защото ако някой ми го беше казал нямаше да му повярвам.

220.   Аз съм абсолютно, напълно като теб. Излизам с майка ми и си нямам приятели. Също така нещо, което сънувам се сбъдва. Наистина е така!!

221.   Мила и аз съм така на 14 съм, мисля че проблема ти е в това че си умна и внимаваш да не нараниш хората.. просто бъди по оракана дето се вика први каквото ти доиде наум за да се почустваш добре забвлявай се с брат си и най-важното имай самочувствие! Ти си такава каквато си и живота е пред теб изживей го както ти си решиш! Помисли в какво си добра и заложи на това! Много звези като малки са нямали много приятели, именно защото са били твърде умни за своите фр. Затова бъди себе си и всичко ще се оправи;*

224.   моля?? какви глупости и аз съм така да не кажа и по зле какво я обвинявате като не знаете какво е??

225.   Мила, такъв е живота. Има много завист у хората, неизбежно е просто. Ако искаш да бъдеш щастлива, не допускай човек, който мислиш за приятел прекалено близо до себе си. Накрая ти ще страдаш, понеже няма истински приятели и един ден ще те предадат. Вече си по-голяма, може и да си го разбрала :)

226.   Ами излизай повече, бъди общителна, заговаряй хората, опознай ги, намерир положителните качества и страни в тях, гледай винаги да се харесаш на себе си. И успех :)

227.   Ужас момиче, стегни се малко.. Ако искаш да намериш приятели се запиши на карате, танци, китара или ддз някакъв спорт като волейбол или баскетбол, там 100 % ще се сприятелиш с други хора с които ще имаш и общи интереси.. Вземи живота си в ръце, обърни внимание на външния си вид и се усмихвай по често.. Бъди непукист и изобщо не се притеснявай да общуваш с околните.. Вземи номерата на хора от твоя клас или останалите, пиши им по фейсбук и ги покани на кафе, не бъди притеснителна, отракай се малко и се отпусни ;))