Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

235.   234, аз съм момче и съм горе-долу в същото положение. Имам 2-3 приятели, но някак усещам, че губя доверието си в хората. Също съм от София. Пиши ми, ако искаш.

236.   Аз съм от горния коментар. Можеш да се свържеш с мен по скайп, ако желаеш.

237.   Здравей, не знам защо, но коментар 233 не ми се показва, има 232 и после е моят 234, та моят скайп е ....

Модератор - не публикуваме контактни данни

238.   А защо в постове 46 и 58 има ел. поща и скайп?

Модератор - темата е стара и постовете са стари, а тогава са се правили изключения. От близо година не правим никакви изключения за публикуването на контактни данни заради лош опит в миналото.

240.   Добре, разбирам, но тогава как да се свържем с хората, с които искаме?

Модератор - има и други саитове, социални мрежи.

244.   Здравейте, и аз преди имах този проблем с липсата на приятели, но нещата взеха да се променят. Ако някой иска да поговорим за каквото и да било може да ме добави в скайп, защото знам колко е ужасно да си самотен дълго време и да няма на кой да споделиш.
Skype - kristian. kristian31

245.   Хей, хей..Номер 234 - Следиш ли още темата? : )

247.   Номер 234, Следиш ли темата още? :))

248.   Здравейте, аз също нямам приятели и понякога се чувствам ужасно от този факт. Гледам как събота и неделя всички излизат с приятели на центъра а аз съм с майка ми.
Мога да кажа, че разбирам всеки един от вас, знам какво е никой да не иска да седне до теб, да работите заедно по някакъв проект и др. Понякога се питам дали изобщо някога ще имам приятели? Много пъти ми се е искало да ги попитам защо не ме харесват?
Ако някой има предложения как да се сприятеля с повече мои връстници нека да пише!
Мога само да ви кажа да бъдете силни! Много голяма част от хората които казват че са ни приятели са предатели.
Пък и ние които нямаме приятели всъщност сме много силни, свикнали сме да се борим и да постигаме целите сами, а не вечно да разчитаме на другите!

251.   Повярвай ми, знам какво е :) това е защото съм прекалено затворена, винаги са ми казвали "Бъди по-твърда, не се раздавай толкова, бъди отворена. ", но не мога.... може би и ти си като мен. опитай да си по комуникативна. Успех!!!

253.   Здравейте,
надявам се всички да прочетат това което пиша!
Днес за мен беше поредният ден, в който чувствата ми бяха наранени от съученици. Дочух две момичета да говорят за една моя снимки и да казват колко съм красива, те си мислеха че не ги чувам. В следващия момент ми казват, че ги мразя, а не е така и не съм направила нищо лошо напротив помагам на всички с каквото мога.
Така че понякога дори и да помагате дори и да правите безкрайни компромиси, за да ви приемат няма резултат.
Аз от дочутото днес по мой адрес още повече се убедих, че не ме приемат защото съм красива и имам неща които те нямат, а биха искали да имат. Явно че за да те приемат в училище (защото аз извън училище нямам проблеми) триябва или да пушиш, да взимаш наркотици, да имаш татоси, да обиждаш всички и всичко, да си вечно скаран с родителите си и др.
Мисля че на всеки който има проблем с приятелите може би му завиждат и за това го карат да си мисли, че е ненормален спрямо другите. Напротив точно ние сме нормалните, добрите и хората които са научени да ценят.
Сигурна съм че ще дойде ден когато и ние ще имаме много приятели и познати.

254.   По повод на по-горе прочетеното искам да кажа че и аз искам да говория с някой, но за жалост нама с кой. Всеки го е страх да каже че няма приятели(като изключим анонимните социални мржи)! А тези които имат само се подиграват с такива като нас! Дори харесвам едно момче което ме зарибяваше в началото на учебната год. но като видя отношението на др си намери др приятелка.

255.   Разбирам те аз се чувствам по същият начин, аз ще си оставя скайпа и ако искаш можем да станем пиятелки! :)
ilovetishev ми е skype

257.   Не се ядосвай! И без друго всички са скапани преструванковци!

259.   До модераторите: пуснах история и сега не мога да я намеря. Става въпрос за "Осиновеното дете". Имаше и коментари. Бихте ли ми казали какво стана. :)

260.   Виждам че тази статия е писана преди пет години и явно ти вече си на 19 години, но като четях това което си написала имах чувството, че някой описва мойте чувства и преживявания(освен това за оручасването).
Имам няколко приятели но те само ме използват. Напоследък и аз почнах да ги използвам-когато ми е скучно да излизам с тях. Не веднъж са ме лъгали, зарязвали и т. н.
Иначе непрекъснато се бият за мене, карат се.
Но аз не ги одобрявам-не ги искам за приятелки. Самотна съм! Не мисля за момчета-не купнея да имам гадже. За мен това е аморално-искам истински приятели.
Но такива няма. Излизам с мама разходки и осъзнавам, че това е много по-ценно отколкото да си губиш времето с използвачи и гадняри. Всяка секунда прекарано време с майката се равнява на 300 000 000 тона диаманти, всичките звезди в небето... с една дума то е безценно-така че му се радвайте

261.   Аз съм номер 259 и пак питам за историята, тъй като не получих отговор от модератор... наистина искам да знам защо сте махнали историята :|

262.   Явно заради брат си, си създала комплекси

263.   И аз като теб се чувствам самотен и неразбран и аз като теб съм се чудел защо въобще живея на твоя свят и защо да не се метна от някъде въобще да не съм съществувал понякога ме обвземват такива мисли, но до крайности не ми се стига.
Млади сме не би трябвало да мислим за самоубийство!!!
Най- много ме дразни това, че като теб няма с кого да споделям или да излизам и аз взех да изпитвам някаква нужда от гадже/приятел напоследък.
момче на 17.
Успех надявам се всички да се справим в живота все някой ден :)

264.   И аз съм така на 13 години съм, половината ми приятели са от интернет, имам и тук от града. Не ме харесват заради това, че не се обличам толкова модерно и в скъпи дрехи, но ей хора- нали не ходя гола, има деца, които и това нямат. Много са жестоки към някои, към такива като мен. Дружа с по-големи, от противоположния пол, защото само с тях се разбирам...

265.   Деца, приятели няма. Има хора с еднакви интереси. Запомнете го това е не се косете толкова. Вие какво си мислите, че връстниците ви с многото приятели, които само се размотават напред назад безцелно, рано илили късно тези техни другарчета няма да им забият нож в гърба...? Лъжете се! В един момент се оказва, че на никой не му дреме при това ни най-малко за теб, и щом интересите Ви се разделят някъде във времето свършва и "приятелството". Така, че горе главата и да не ви пука. Човек сам се ражда, сам умира, сам и си живее, макар и да мисли, че не е така.

266.   Аз съм на 14 скоро ставам на 15 в 8 клас мислих че ще намеря приятелка или две по-нататък някой приятел, но не винаги нещата се развиват както ги искаме оказа се че едното момиче от моя клас е в същото положение, живеем една до друга и вижданията ни са горе-долу едни и същи. С една дума който е самотен да не се отчайва защото всичко се нарежда както трябва. Преди 5 години имах тонове приятели и приятелки постепенно всички се разделихме и на никой не му пукаше за мен. Започнах да излизам само с майка ми докато не се преместих 8 клас в ново училище след като кандидатствах, мисля, че най-накрая намерих приятелка. Пожелавам на всички ви по-скоро да си намерите истински приятели ;)

269.   аз не съм кои знае каква социална личност, но пак имам приятели и те са ми от УЧИЛИЩЕ!
Та мисълта ми е, че трябва да се държиш много добре
със съучениците си, защото е супер лесно да се сприятелиш с някои хора от класа ти, защото те са ти като семеиство, та нали ние прекарваме половината ден в даскалото (през делниците) Повярваи послушаи съвета ми и си намери приятели. Желая ти късмет :)

270.   Здравейте и от мен момче съм вече на 20 да може да изглежда смешно, но съм един самотник като вас!
Нямам приятели нищо нямам, казвах си че съм сам влезнах тук прочетах вашите коментари - И се оказа че все едно гледам себе си от страни!!! Вие сте като мен, и аз смених 3 училища
После си мислих че имам фр и така до 12 кл.
И завърших миналата година и разбрах що за стока са и веднага ги отписах от списъка си. Винаги са ми се подиграва ли че съм бил грозен но не съм според мен, срамежлив съм, потаен, тих, като света вода ненапита тихите води сме най-опасни нали? Та така не усетих как минаха годините по цял ден в къщи гледам и знам другите как излизат със фр, а аз самотен така и не съм имал гадже, родителите ми не ме пускат да следвам мечтите си имат други тъпи виждания за мен, никой не ме обича имам по малка сестра тя си има фр по-щастлива от мен явно е! За всичко мисля че аз съм виновен, като малък имах тежка операция да не казвам къде от там станах свит и така на татък и от тогава нищо хубаво не съм видял - Аз съм възможно най-позитивния човек на света, мечтател и силен, но ми писва от всичко и си викам защо не се хвърля от моста да пийна една отрова - Но не ще докажа на всички че ще успея в нещо!!! Та стига съм ви досаждал и аз със моите проблеми :((((( А да ви кажа не си посягайте на живота от тези проблеми взимаме поука, хубавото ще дойде, когато е писано за нас - Вярвайте във себе си и в мечтите си и тези, които ви се подиграват и пренебрегват не им обръщайте внимание!!! Най - тъжния човек, криещ най - много болка в сърцето си, винаги е с най - голямата усмивка... :) Нищо не е вечно всичко се променя вярвайте във себе си. хора eто не сме сами самотниците да си казваме само - само аз съм такъв ето сега знам че не съм само аз така!! :) :)

271.   Здравей, ще намериш приятели просто не мисли за това. Не го приемай за проблем, аз самият имах малко приятели като ученик. Горе доло всички си приличахме, свързваше ни общия блок, в който живеехме. Имал съм много временни приятелства, идват и си отиват. Истинските приятели се броят на пръсти на едната ръка. Осъзнах - вече съм на 27 год., че не ми трябват повече. Не искам, не можеш да смогнеш на повече. Не искам да излизам с хора да ми надуват главата колко са велики или за някакви битовизми. Когато осъзнаеш, че си си самодостатъчна и нямаш нужда от никой тогава ще се появят стойностни хора в живота ти. Намери си хоби, там ще изявяваш себе си пък и ще има хора със сходни интереси. Танци, рисуване, музика, каквото ти харесва. Успех и помни, по-добре сама от колкото обградена с използвачи и лицемери.

272.   Аз се чувствам в момента по същия начин. Толкова искам да си имам приятели който ме обичат но нямам такива но вярвам че все някога ще си намеря такива. Не се отчайвай и аз понякога излизам с мама.

276.   Здравейте аз съм момиче на 17г. в 6 клас имах здравословни проблеми, дори едва помня тази година. Смених 3 училища, нямам никакви приятели в училище а извън него само една фр. В училище само ме подиграват, дори са ме заплашвали, никой не иска да седне до мен. Понякога напълно се отчайвам от живота и се чудя това ще се промени ли някога? ! До скоро излизах предимно с майка ми, сега излизаме с моята фр., но дори не сме от едно училище, другите са 4-5г по-малки от мен. Толкова тъжно ми става само като си помисля за всичките пъти в които са ме унижавали :(((((, наще като ги няма започвам да плача. Помагам на всеки, никому нищо не съм отказала, ЗАЩО ПАК АЗ СЪМ ОТХВЪРЛЕНАТА???? !!!

278.   Здравейте, аз съм момче на 19 години и искам да Ви кажа, да гледате позитивно на нещата. Аз също понякога се чувствам самотен, като например днес, но се опитвам и се старая да не се отчайвам, защото знам че ще дойде ден в който, ще имам жена и деца, и живота ми ще се промени! Животът е хубав, преодолейте страховете си и се изправете срещу тях, независимо какви са те, просто си кажете "АЗ МОГА И ЩЕ БЪДА ЩАСТЛИВ" А сега се усмихнете и бъдете доволни от себе си, защото вашите родители са ви дали живот, който да изживеете пълноценно, за това не го похабявайте и не губете време! Благодаря ви за вниманието, надявам се да съм Ви помогнал. :))

281.   До болка ми е познато.... почти съм същатата момиче на 15 само дето не съм сомнамбул но имам само 1 приятелка и не ме мразят а съм много срамежлива и аз си бях споделяла тук истории но си гледай училището според мен за всичко ще си дойде време може би и ние след 7 години толкова колкото е разликата с брат ти ще имаме доста приятели надявам се спокойно от тях не ни зависи нищо и сами може да излизаме въпреки че самотата е убийственоооо

282.   Хей аз.. знам че най-вепоятно няма да отговориш.. но виждам че е от предии 6 години и.... щеше ми се да знам дали нещата се оправят? дали всичко се променя? към добро или към лоошо? през тези 6 години нещата как се развиха за теб? аз.. чуствам се по този начин, точно както си го описала и ми се иска да знам дали имам шанс? дали има смисъл да се мъча така?

283.   И аз бях на 14 като теб познай какво сега съм на 17 и нещата не са се променили

284.   И аз се присъединявам към вас... имам само една приятелка, но тя сега ще започва да учи и едва ли ще се виждаме често.. имам и мн малко познати, а и не излизам с тях.. сега е ляо, а аз нито веднъж не съм излиала.. всяка вечер съм си влъщи, понякога излизам на центъра с майка ми... баба ми ми вика да съм си хванела гадже, какво да й кажа... аз не излизам на вън, че и гадже да имам... и аз съм мн срамежлива и стеснителна... за съжалениее не мога да променя това или пък не знам как.. хмм, сега се сети, х, че някъде бях прочела това -Момчетата не се влюбват в тъжни момичета! " -според мен е вярно

285.   До коментар 284: И аз съм нещо подобно само, че съм момче на 16 и ежедневието ми е много сиво от време на време да изляза с някой фр от даскало и това е!! Супер скучно ми е всеки ден. Много мразя когато трябва сам да излизам, много е неприятно, няма с кой да си кажеш две приказки. Приятелите ми, или ще са заети, или ще са по селата си. Всеки има какво да прави, само аз нямам, и съответно ежедневието ми е супер тъпо :((( От време на време ходя на лостове да поддържам тялото си добре и така общо взето скука!!! Преждевременно си търся и момиче приятелка,защото нямам никакви контакти с момичета откакто станах 5 клас и въобще много ми се иска да си намера приятелка от противоположния пол да си говорим обсъждаме и т.н!! :))))

286.   Здравейте
Аз съм на 13 години. Имам от моя клас само 1 приятелка, а другата ми приятелка е в друг клас. Понякога излизам с нея с момичета от нейния клас, но рядко. През повечето време съм с майка си , защото не, когато искам мога да изляза с 2 те ми приятелки. Аз също се чувствам самотна. Едната ми приятелката 2 пъти ми заби нож в гърба, но и останах приятелка. Понякога плача. В класа ми има момичета, които са ме обиждали -може би съм комплексирана заради тях -не знам... Искам да си намеря още приятели. Когато съм на вън гледам всички - всички как се забавляват и още повече се натъжавам... Искам и аз да съм като тях. Само, че не искам приятели -, които да ме използват -заради нещо, а да са ми истенски приятели. Не искам да имам приятели -ей така да има с кого да излизам -искам приятели с, които мога без проблем да споделям. Знам, че трудно се намират истенски приятели, които да не те използват и да са ти приятели -заради самият теб....

287.   И аз нямам приятели ;( Ооох много мие гадно изскам толкова истински те да не ме предават

288.   Аз съм по същия начин. Всички от моя клас се правят на голямата работа и каквото и да направя, те винаги се държат лошо с мен. Някои си мислят, че са ми приятели, но всъщност ме мразят. Гадно е, но все пак трябва да бъдем оптимисти и винаги да си напомняме, че има хора (макар и малко), които ни обичат - семейството :)

289.   Не се комплексирай!
Прави нещо интересно и се опитай да бъдеш център.

294.   Сега сме 2015 година и публикацията е писана преди 7 години.
Извинявам се че пиша чак сега, но го видях днес.
Аз съм на 14 години. Имах приятели, но те ме изоставиха. Най-добрите ми приятели сега ги няма. Сама съм. Приемам го тежко, но какво да се прави.
Няма да скачам от терасата, заради тях.
Не се безпокой и аз излизам с родителите си всеки ден. С мама се забавляваме. Семейството е по-важно.
Аз ще направя така, че след като изкарам училище и имам поне 20 години ще отида в Америка и вече няма да Идвам тука. Препоръчвам ти го и на тебе, но само ако ти искаш.
И ще си намеря нови приятели там и ще започна работа.

295.   294 и аз си мислех, че ще стане така, като стана достатъчно голяма ще си взема багажа и ще замина на някъде и ще започна живота си на чисто. Писала съм и коментар тук и си намерих приятели дори чрез тази история, някои от които много добри. Тогава бях на 16, а сега съм на 22. Едно ще ти кажа живей сега, не си поставяй дългосрочни планове за розово бъдеще и как там всичко ще е прекрасно, защото трудно се сбъдват, не казвам, че е невъзможно, но мисли за сега за близкото бъдеще и настоящето.

Успех :)

296.   И аз съм в същата ситуация имах само един много добър приятел, но една година замина в друго училище в по- голям град и му звънях докато беше там, но само ми затваряше или дигаше питах го какво правиш, като идваш насам да излезем или просто да се чуем по скайп да поиграем нещо, като преди, но в отговор получавах само не ми се занимава с теб, с такива простаци вече не излизам или имам вече нови приятели не си ми притрябвал с твоите простотии или ме псуваше и постоянно ме обиждаше. Помислих си време е да си намеря нови приятели, но по- голямата част от класа ми просто са много лоши по- характер и постоянно крещят в час всеки ден оставах само аз единствен в час защото всеки бягаше или го гонеха. Докато едно момче спря да прави така станахме добри приятели, по едно време стария ми приятел ми звънна зарадвах се помислих си че най- накрая се е сетил за мен,а то какво стана звънна ми и с друг мой приятел от съседния клас не псуваха и обиждаха и така си останах с 1 приятел с който ходихме заедно навсякъде се забавлявахме и накрая той какво направи абсолютно се промени и той ме обиждаше и накрая реших, че няма да имам приятели явно дойде ми да се преместя в друго училище, но се сприятелих с момче от съседния клас и след училище само излизахме, забавлявахме се каза ми че никога няма да ми се разсърди и че ще си останем много добри приятели, но и това не стана един ден си отивам на село да видя баба си и дядо си за 2 дена връщам се и той пред нас ме чака, набързо се преоблякох и излязохме, но след 3 часа ми се обади майка ми, че трябва да се прибирам, че ще имаме гости. На другия ден звъня на приятеля ми не ми дига след 20 минути звъни от телефона на стария ми приятел ( не този който се премести ами този с който се сприятелихме в този клас) и ми каза, че вече ще излиза с него не с мен и се ядосах и така около 1 месец стоях лятото вкъщи и само гледах телевизия или си ровех из телефона добре че беше поне братовчед ми да идва за 2 дена в седмицата да се забавляваме но спря да идва защото нямаше време от неговите приятели и ми стана съвсем мъчно след 2 седмици ми звъни приятелят ми който ме псуваше до преди няколко месеца и ми казваше че си има нови приятели и аз не му трябват, затворих му просто нямаше какво да му кажа и след 20 минути ми пише във фейсбук, че се извинява и иска да сме приятели, че осъзнава какво е направил и аз прост толкова прост че му простих. Излизаме същия ден и видях че стария ми приятел който ме беше оставил за 2-3 дена (нека да им сложа имена така е малко объркващо :Д Приятеля който замина в др. училище- Петър този който се сприятелихме тази година- Христо а този който ме устави заради Христо- Тодор) Видях Петър и Тодор и реших да се върна нямаше смисъл Тодор прекрати приятелството ни заради Христо но ме настигнаха и той се извини и пак аз простия добре хайде сигурно съжалява, ама друг път след 15 дена Петър пита дали Христо има нещо против него защото когато Тодор е излязъл с Петър Христо му се разсърдил и аз понеже съм му добър приятел му казах нещата които ми беше казал Христо зад гърба му. Помислих, че след като знае тези неща няма да му проговори. На следващия ден пак отидох на село за рождения ден на дядо ми и Тодор Петър и Христо в това време излезли 3-мата и му казали всичко което съм казал на Петър и Христо казал, че не е вярно и че всъщност аз съм ги казал и така се прибирам нищо не знам за това звъня на Петър не си дигна телефона няколко пъти след това звъннах на Тодор и той не си го вдигна понеже градът е малък и знам къде ходим по принцип и реших да ги потърся, но не успях ходих и до къщите им да ги викам, но никой не излезе и накрая отидох на стадиона за да поиграя малко и ги видях 3-мата да играят футбол стана ми гадно че са с Христо но отидох все пак ми бяха приятели и веднага налетяха налетяха на бой който където свари там ме удари и накрая добре че беше господина ми там за да ни разтърве после ме псуваха по фейсбук скайп навсякъде питах ги защо правят така и те отговориха защото съм говорел зад гърба им и съм лъжел за Христо, но аз им обясних, че не е така на другия ден се срещнахме 4-мата и пред Христо казах всичко и спореше доста не не се дадох и накрая той млъкна и се разбра че лъже и веднага пак налетя на бой, но този път бях готов и не бяха 3-ма и се оправих и на другия ден си излизаме 3-мата аз Петър и Тодор, но бащата на Христо дойде да се разправя защо аз съм го ударил и обясних че той е почнал но Тодор и Петър защитиха него и казаха че без причина съм го ударил и тогава естествено тръгнаха 3-мата без мен и ме оставиха помислих си е Петър отива обратно в големия град като няма с кой да излизат ще ме викат но с течение на обстоятелствата се оказа че майката и бащата на Петър заминават за Англия и той остана тук при баба си и дядо си и така Почнах училище без приятели и октомври месец пак се сдобрихме с Петър и постепенно започна да сяда при мен като преди се смеехме на нашите си простотии пак бяхме най добри приятели нямаше нито Тодор нито Христо никой само ние двамата, но пак говореше с тях на мен не ми пречеше защото излизаше с мен и играеше с мен а не с тях. И отидох на село за 5 дена срочната ваканция и като се връщам и веднага ми звънна по скайп да играем и каза че Христо и Тодор много са се заяждали и не им говори вече, но ето сега преди няколко дена каза на момичето което харесва че я харесва но тя му каза че си има гадже и той се ядоса и ме помоли за един ден да се правим на скарани защото и е казал че съм му влязъл във фб-то и съм го написал да се бъзикам и аз казах добре няма проблем след това като си замине ще ти звънна да излезем и 2-рия час както беше ядосан на Христо започнаха да си говорят и след това му звъня като си замина пак ми затваря и ги гледам с Тодор и Христо 3-мата пак се разхождат и осъзнах, че той не ми е истински приятел и сега пак с тях просто не е истински приятел, но проблема е че те Тодор и Христо ме мразят и няма да искат и аз да излизам с тях и никой не иска да ми е приятел. Колкото и да съм му помагал с каквото мога той пак ме устави и просто нямам търпение другата година да си замина или аз да се преместя.

297.   Хей! Ами и аз имам (по-точно ИМАХ) същия проблем. Бях отхвърляна, мачкана и подигравана в училище... Докато не дойде 5 клас (сега съм 7). Дойдоха нови деца в класа ми и някак си се отпуснах, пък и класната беше много готина, тя сплоти класа ни и сега сме си близки. Започнах да излизам с една приятелка от детската ми градина, тя ме запознаваше с приятелите си и така станах доста популярна в училище. Сега като вървя по коридорите и всички ме поздравяват, прегръщат ме, ама мога да кажа че и аз не съм някоя смотла и никога не съм била. Просто никога не ми беше даден шанс да блесна! Е дано да съм ти помогнала.. И успех! Щом аз успях и ти можеш!!!

298.   Аз съм момче на 19 г. Не знам какво ми е ненормалното но съм си нормално момче и просто искам да намеря приятели не съм педал за какъвто ме мислят нямам против хората и ако може да ми простят независимо дали съм срамежлив или не.

302.   И аз имам същия проблем. На 14 съм и да вярно имам приятели, но аз съм нещо като трето колело. Те седят говорят си и вякакви други, а аз ако не отида при тях няма да се сетят и за мен. И това е само в училище... В квартала който съм имах, , приятелка" с която излизахме, но тя се запозна с друго момиче на нейната възраст(защото тя е с 1 година по голяма от мен) и сега постоянно излизат двете все на центъра или парка в 22:30 вечерта и аз какво да кажа... наще не ми дават... ако аз на нея не я накарам да излезем изобщо няма да я видя. Сега разбирам, че нямам истински приятели и много ми е трудно да задържа тези в момента.

303.   Виж, драга, не се опитвай да се харесваш на всеки. И аз съм изпадала в това положение като теб. Имам чувството, че си живея на самотен остров. И става най-кофти, когато някой ти се меси в личните дела. Хората са ужасни, защото те обвиняват несправедливо за неща, които не си извършил. И не те искат за приятел. Но едно ще ти кажа, съдбата не е толкова ужасна, колкото си мислиш. Ако в детството нямаш приятели, то означава, че като станеш голяма ще изобилстваш от фантастични хора.