Психиката ми вече не издържа
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 2773 пъти
Срещнах човекът, който ме накара да почувствам топлина, и на когото съм готова на всичко, за да е добре само че нямам шанс с него дори като приятел, а другите не ме интересуват, а времето си минава.

Разбирате ли, има момчета даже много момчета, които ме харесват, но не могат да ме накарат да ми пука за тях, с нищо не ме грабват, а не искам да съм с някого, когото не обичам, просто, за да не съм самичка.

Това не е от месец, два, а с години продължава, чувствам се страшно, ама страшно самотна и ми е много болно.

Търпи, търпи, търпи самота, ама почна сериозно да ми вреди на психиката, не ми върви нито в работата, нито в учението даже доста я закърших в учението, почти през цялото време се чувствам невероятно самотна, чувствам, че животът ми е напразен.

Нито филми, сериали, сладки напитки, нито като излизам с компания това ми помога, а около мен хората са по двойки или женени с деца.

Просто психиката ми не издържа повече, не издържам, не издържам, не издържам, не издържам, не издържам, не издържам, не издържам, не издържам, сърцето ме боли, душата ме боли, какво да правя....

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 2 месеца hash: 3dbc2132e9

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Аз обичах един човек 4, почти 5 години нещастно. Пред тези 5 години за мен буквално НЯМАШЕ други момчета, не исках изобщо и да поглеждам другите. Но... той не ми обръщаше внимание. Да, отначало бяхме приятели, но аз, когато се влюбих в него бях много малка и срамежлива.. не знаех какво да правя и затова в негово присъствие много мълчех, държех се глупаво, защото се срамувах, но той ме прие за някаква несериозна лигла. С годините самочувствието му все повече се вдигаше и започна да се държи много лошо с мен, накрая и с другите. Последната година, в която го обичах той спря да излиза с нашата компания. Това стана едно лято. Аз направо умирах от мъка, защото не го виждах. Е, мина лятото и се наложи да се връщам в училището, в което бях отишла заради него. Виждах го всеки ден, подминавахме се.. прибирах се от училище и всеки ден плачех да него.. исках да умирам. Аз също виждах щастливи двойки, чувствах се толкова самотна.. веднъж плаках в рейса заради него, имало е случаи, в които съм плакала и през часовете.. без никой да ме види. А пък веднъж си спомням, че се прибирах и усетих, че има някой зад мен.. не се обърнах.. по стъпките, по дишането, аз се сетих, че е той. Наистина беше той, мина пред мен, отново без да ме поздравява. Изчаках да отмине малко и отново се разплаках... насред улицата. Така минаваше ежедневието ми - отивам на училище, виждам го, радвам се до един момент, че съм го видяла, прибирам се, после се разплаквам. Мислех, че никога няма да го забравя, докато един ден в края на миналата учебна година.. случайно не забелязах един негов приятел, но само дотам. Продължавах да си рева по онзи. С дните все повече го заглеждах този негов приятел, дори и започнах често да мисля за него. Накрая осъзнах, че харесвам него, а не първото момче. Сега и с него може би няма да ми се получи, защото пак постъпих глупаво, но не страдам толкова много. Ти на колко си години? Предполагам, че може би си на около 16 щом още учиш. От колко години изпитваш чувства към този? Интересно ми е защо няма да се получи между вас дори и като приятели. Не се познавате ли? Не вярвам никога да не можеш да го забравиш. Щом такъв тежък случай като мен успя да преодолее несподелената любов значи и ти ще можеш. Няма невъзможни неща. Ти всеки ден ли го виждаш? Ако е така, ще е по-трудно да го забравиш, но пък и аз абсолютно всеки ден го виждах, но пак успях да го забравя, защото се влюбих в друг, което също ми се виждаше невъзможно. Знаеш ли, ще ти кажа нещо, но съм убедена, че няма да ми повярваш. Преди време четох за розов кварц. Това е полускъпоченен камък, за който се смята, че има някакви магически свойства. Камъчето помага при душевна болка, розбите сърце, носи любов на притежателя си и е много подходящ за хора, търсещи нова любов. Веднага щом го прочетох се бях решила да го взема. Пишеше, че трябва да са 2 камъчета, и двете във формата на сърце. Взех си ги. Едното го нося на врата ми всеки ден, свалям го само като се къпя или спя. Другото е в портмонето ми. И двете са всеки ден с мен. Един месец мина, откакто си ги бях взела и чак тогава започнах да забелязвам другите около мен. Тогава и започнаха повече момчетата да ме забелязват.. просто не знам.. но имам чувството, че този камък също повлия. Не знам дали ще повярваш, но..

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: d4344cb928

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Защо историята е в "тийнейджърски"? Авторката говори за години самота, учи и работи едновременно, поне така разбрах..? До авторката - доказано е, че любовта, т. е. любовната зависимост е болест, така че ще трябва да се лекуваш... Спокойно, рано или късно минава и после си имунизирана. Идеята на общуването между мъжа и жената е да си доставят взаимно радост, да си прекарват времето приятно, а не да умират от болка един без друг.. Като мислиш за него да летиш, а не да се гърчиш. Останалото няма смисъл. Хубаво помисли над това.

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: 9e62993576

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   На 24 съм, колкото за магията на кварцовите камъчета вярвам, то целият свят си е една магия. Проблемът е, че никой не ме вълнува абсолютно не трепвам за никого. Представяте ли си 60 годишен живот в самота без полвинка без деца, родителите ти вече да ги няма, то е страшно явно имам лош късмет. Колкото до онзи, който харесвам наистина си го избивам от главата, просто той не е човек за мен. Не искам да го притеснявам, нито да го преследвам, не му настоявам за нищо, за мен важното е, че ако е щастлив дори без мен значи и аз съм добре само че имам нужда от споделена любов с някого, по когото си падам. Решила съм, ако раждам да раждам до 30 годишна възраст след това не се наемам, защото е по-опасно, ама аз полвинка си нямам, и скоро не се очертава да имам, защото много трудно и много рядко мога да си харесам някого, но все не улучвам да е споделено. Каквото и да говоря едва ли бихте ми помогнали с думи, дори психотерапевт да е пак не може да ми помогне с думи, нищо не може да замести онова чувство, което те допълва, и те кара да бъдеш щастлив.

 

...

горе^

преди: 12 години, 2 месеца hash: 9e62993576

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Моля да изместите темата в раздел '' Любов и изневяра '', благодаря там ще ми дадат повечко съвети.

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: 9fb1153359

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   И мене ме боли. На 18 съм. Едва преживях един човек, с когото се разделихме преди 2 години. Болка, предателство, изневяра, разочарование... А бях различна... Не бях глупава, напротив, но се хвърлих стремглаво във връзката. Всичките си надежди ги проектирах върху него, за мен бе съвършен нашият свят; но рухна твърде бързо. И, разбира се, почувствах се негодна за любов и адски виновна (макар разумът да нашепва, че не съм). Оттогава насам срещам момчета от време на време. Правя секс за удоволствие, но самотата в душата ми, която цари от 2 години насам, вече си казва думата. С мъка заспивам някои вечери, когато просто плача от яд и жал за себе си. Искам да изпитам вече чувствата, които заслужавам. Казват, че да си обичан, е сила; а да обичаш - е слабост. Е, може би аз съм била най-слаба досега, влюбвайки се несподелено, неразумно, невъзможно... всеки път досега! Няма кой да ми вдъхне сила. Дори не знам какво е това вече. Напълно забравих какво е любов, какво са отношения. Не мога да се доверявам на никого... а същевременно съм твърде съвестна, за да използвам мъжете, които ме харесват, а аз тях - не. Напразно пиша и се моля вече да се получи нещо по въпроса, но все пак олеква да споделиш. :) Пожелавам на авторката да бъде силна!

 

...