Споделена история от Тинейджърски |
Оставих дълга връзка, защото така се налагаше. Нямах избор :(
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 1697 пъти
Здравейте! Искам да споделя моите мъки последно време. Не съм някое смешно лапе, на 16 години съм, но се старая да съм здраво мислещ човек и що годе да си преценявам хората, постъпките, въпреки че пак допускам глупави грешки.
Няма да разтягам локуми ще гледам да съм максимално кратка, защото са доста нещата и не искам да ви губя времето в подробни турски сериали. Но преди повече от година случайно се запознах в училище с човека, с който бяхме заедно почти неотлъчно един от друг. Не съм си поставяла разни максими да е такъв такъв и такъв просто се случи. Лека полека хлътнах по него адски стабилно и така се случи, че има няма 2 седмици след запознанството ни ние тръгнахме. Никога не съм търсила, оглеждала за любовта сред хората. Просто наистина я исках, а бях още на 14 години тогава правех 15, не съм я чакала, не съм си поставяла срокове и т. н Просто стана от самосебе си.
Учебната година тъкмо започнала, той 12ти клас, аз 9ти.
Минаваше си, минаваше си с него неусетно всеки ден в училище. Водех го вкъщи доста често, което на майка ми не й се нравеше особено, но нормално. Имах някакъв банален вечерен час зимет от 6 часа, това до известна степен ни ограничаваше, но бяхме до късно на скайп, фб и т. н
Имаше известни спречквания в следващите месеци, още от началото имаше доста груби постъпки от негова страна, търпя унижение още от началото игнор предимно, когато сме били с други хора, с неговите приятели не се харесвахме особено тогава те му бяха съученици по това време тогава и с 2 думи все едно се заяждам с некви хора, а него го няма. Нищо не правеше.
По - нататък имаше бал, бях на него готино си изкарахме, за него не съжалявам, въпреки че ми беше голям разход. Правила съм много неща за него, неща с които наистина да усети любовта ми разни малки жестове, украсени снимки, сърчица рисувани и т. н, както и той на мен. До тук добрее, мина учебната година и аз завърших училище. Лятото като всяко друго мина ужасно бързо почти не го усетих. Някъде още от преди бала и покрай него се започнаха доста злобни скандали, спорехме за глупости и лятото дори, поне успяхме няколко дни да сме си сами на плажа, за което също беше много хубаво, нищо че се оказа море фул от зараза и мръсотия и така натам. Та, ето че се започна следващата учебна година, която се оказа и за двамата доста тежка на мен ми натресоха график от който нямах никакво време за каквото и да било включително и за него, защото имам ограничен час не съм до 10, въпреки че съм на 16, но както и да е, на него тежък университет от който техните го притискаха, защото стана време за подготовка за истинския живот, въпреки че живее при тях още. Като цяло настана кофти време, напрегнато, гадно, изнервено, виждахме се в началото, когато беше още светло до октомври месец, който в крайна сметка се оказа най - тежкия ми месец до сега.
От гадни скандали, инат, или по - скоро страх от моя страна, се наложи да скъсаме. Той ме скъса с думите нямам време за теб сега, имам да уча, не искам по нататък да се караме заради това и да се нараняваме. Скъсах се да плача, добре че бяха нашите, приятелите и кой ли не, че да ме дигнат малко на крака, защото вечер бях изключително зле...
Накрая се оказа, че това било заблуда, за да няма наистина спорове по нататък, че ме обича че не знам си какво, а аз вече за половин месец се бях научила да дишам без да го чувам един вид имах напредък в преодоляването, въпреки че ми беше много тежко все още. Това стана, защото му написах че му благодаря за прекрасните спомени и дъра дъра и той явно не издържал. И бла бла бла ние пак сме заедно, подкарахме я. Но след има няма някво късо време се започнаха споровете гадни, ината, глупостта и най вече ЛИПСАТА ЕДИН НА ДРУГ, това пораждаше огромни скандали. Глупави постъпки от негова стана, които ме караха много да се ядосвам и така имаше редица от много късания от моя страна. Други момчета ме зарибяваха, аз ги режех, защото наистина обичах него.
Както ти да имаше след това време в което се задържахме заедно сигурно месец 2 макс без да се разделяме, пак с големите тъпи спорове. Дразнех се, че ме забравя от неговото учене, виждахме се все по рядко, (говоря в месеца най много 5 пъти) карахме се, какво ли не - само проблеми. Дойде сесията му... там беше просто ужас.... в какво ли не се видях. Сега, когато вече мога и съм свободна да излизам, защото съм до по рано на училище, той пък е зает повече, аз съм уморена и не се намира много време, докато не дойде един нов период в мен в който реших тотално да тегля чертата бях наистина съсипана, проличаха му недоверието, съмненията, скандалите наново, всичката пумия и аз казах КРАЙ ВЕЧЕ НЕ МОГА ТАКА НЯМАМ НЕРВИ, и наистина откърших, сега ми е мъчно, да, но не толкова много колкото най предния път. Виновна съм и аз от много части, че се скапаха отношенията и така нататъка, характера ми не е от най хубавите, но знам как да обичам :) Не съм посягала към други момчета, не съм била с тях само той ми е един единствен до сега, който истински приех. Но идват моменти, в които хората решават да изберат себе си с такива ситуации и аз така направих... Мисля че беше правилно до някъде, до някъде грешно, но това е положениетп, всеки край си има причината :)
Благодаря ви, че прочетохте това, знам, не е много кратко, но описах най важните неща. :) Ще се радвам да изкажете своите мнения отдолу в коментатрите.
|
